Решението на Доналд Тръмп за извеждане на американския контингент от Сирия разкри отдавна тлеещия в президентската администрация на САЩ, а и в цялата система на властта конфликт. Днес не е съвсем ясно кой всъщност управлява Америка. Дали официалния президент Тръмп, или съветникът му по национална сигурност Джон Болтън, когото авторитетното списание "Нюзуик" вече нарича „президента Болтън", заради политическото му влияние и възможностите му да налага решения, в разрез с официалната позиция на Тръмп.

 

 

Скандалът, който извади наяве за широката публика особения статут и специфични възможности на Болтън, възникна около ареста на дъщерята на шефа на китайската корпорация Хуауей. Според непредпазливото (или по-скоро демонстративното) признание на самия Болтън, той е знаел за това агресивно действие спрямо Китай доста по-рано, а за предстоящия арест е бил информиран още преди началото на ключовите преговори между президента Тръмп и председателя Си Дзинпин.

 

Проблемът се състои в това, че самият Тръмп не е знаел нищо за ареста, което означава, че той не само, че е преговарял със Си „на тъмно“, но и не е давал съгласието си преди такава важна среща да се предприеме толкова сериозен и унизителен за Китай дипломатически инцидент. В контекста на случилото се ситуацията започна да придобива вид на очевидна провокация. Защото само със съзнателен саботаж на дипломатическите усилия на Тръмп може да се обясни подобно поведение на човека, който в администрацията му уж отговаря за националната сигурност и е длъжен да бъде най-информираният и доверен помощник на президента.

 

Тръмп, който е известен с експлозивния си темперамент и скандалните уволнения на високопоставени членове от своята администрация за къде по-малки простъпки, не реагира на действията на Болтън. Това ни кара да мислим, че статутът на съветника по сигурността, като подчинен на президента, не е нищо повече от една формалност. Самият Тръмп много пъти е казвал, че негов най-голям проблем и най-важен политически противник е така наречената „дълбока държава“ ( the deep state), тоест една група от никого неизбрани политици, бюрократи и хора от разузнавателните служби, които фактически управляват САЩ, независимо от това кой е официалният президент на страната.

 

Съдейки по непотопяемостта на Болтън, се създава впечатление, че Тръмп така и не може да изчисти представителите на тази „дълбока държава“, даже в собствената си администрация, въпреки че очевидно се опитва да води повече, или по-малко независима политика.

 

Уместно е тук да споменем обяснението на президента Путин за начина, по който функционира американската система на властта. По този повод той казва следното: „Аз вече съм общувал с не един американски президент, а и с втори и с трети. Президентите идват и си отиват, а политиката не се променя. Знаете ли защо? Защото властта на бюрокрацията е страшно силна. Човека са го избрали, той идва със свои идеи, но при него пристигат добре облечени хора с куфарчета, облечени с тъмни костюми като моите, но не с червени, а с черни или тъмносини вратовръзки и започват да му обясняват какво и как трябва да го прави. И тогава всичко се променя. Това се повтаря във всяка една администрация. Да се промени нещо е много сложна работа. Казвам ви това без всякаква ирония. И това не е защото на някой не му се иска промяна, а защото е много сложно“.

 

Ярко доказателство за желанието на Доналд Тръмп да промени нещо стана неочакваното му решение за извеждане американските войски от Сирия. Както твърдят „информирани източници“ на авторитетните американски медии, това решение е било прието въпреки откритата съпротива на висшите чинове от Пентагона и високопоставени сътрудници от Държавния департамент. Иначе казано, от представителите на същата тази „дълбока държава“. Това е особено важно, отчитайки факта, че „дълбоката държава“ през април 2018 г. успя да отмени също такова решение на Тръмп за извеждане на войските от Сирия.

 

Веднага след обявяване на решението за извеждане на войските, Болтън спешно замина за Израел да преговаря с премиера Бенямин Нетаняху. След преговорите той категорично заяви, че американските войски няма да бъдат извеждани от Сирия. С тази своя декларация той шокира дори виделите какво ли не американски журналисти, които не очакваха такова драстично противоречие между решението на президента и реакцията на неговия уж подчинен. Последният говореше така, сякаш той управлява САЩ. В продължение на няколко дни ситуацията балансираше между фарса и комедията. Участниците във вътрешнополитическия конфликт правеха противоречиви изказвания, като при това създаваха впечатление, че всичко е наред, въпреки че целият свят ясно осъзна, че във Вашингтон има явно двувластие и сега върви борба за контрол върху американските въоръжени сили.

 

Но в края на краищата, Доналд Тръмп удържа тактическа победа. Извеждането на техниката от Сирия практически започна. Или поне за това съобщават няколко от авторитетните американски медии, като "Уолстрийт Джърнъл" и "Нюзуик". В конкретния случай важна е най-вече информационната компонента за противопоставянето на условно наречените „ястреби“ на Болтън и „изолационистите“ на Тръмп.

 

Съобщавайки за началото на извеждането на техниката, "Нюзуик" подчерта, че това е направено въпреки позицията на Болтън, а в материала си "Уолстрийт Джърнъл" отделя особено внимание на цитата от някакъв неназован високопоставен американски военен, който е съобщил на журналиста от вестника, а чрез него и на широката американска аудитория, че „плановете не са променени. Ние не се подчиняваме на Болтън“.

 

Във всеки случай, част от армията видимо подкрепя позицията на Тръмп и се подчинява на него, а не на „дълбоката държава“. Но дали това е достатъчно за да успее Тръмп да реализира своите президентски пълномощия е под въпрос. При каквато и да е конструкция на двувластието и очевидния вътрешнополитически раздор, най-вероятно противопоставянето няма да се реши по мирен път, тъй като противоречията между страните в конфликта са принципни и труднопреодолими. Светът само ще спечели от това противопоставяне. Колкото повече отслабва Америка в резултат на създалата се ситуация, толкова по-леко ще бъде след това на победителят във войната за Вашингтон да ръководи и да се договаря.

         

Превод за "Гласове": Никола Стефанов

 

 

 

 

Още от категорията

Бездомна Европа

Бездомна Европа

Няколко събития от последните месеци, несвързани практически едно с др...

6 коментар/a

Мильо Лудия на 18.01.2019 в 18:38
Дълбоката държава е едно, а еврейското лоби съвсем друго. с дълбоката държава все пак можеш да се бориш, докато с тоя дето са го сложили да контролира Тръмп няма как да се бориш.
Митьо Нормалния на 19.01.2019 в 00:01
Винаги има нещо над еврейското, а това е Голямата тояга! Авангардно е все пак.
OLD на 19.01.2019 в 07:28
От начина на създаването си , все така. Хуманно , общочовешко и справедливо в използването на ресурсите на планетата. - : ))
Дълбоката държава е сериал на 19.01.2019 в 08:25
А това пред вас се нарича Демокрация. Да, така е. Това е Демокрацията, а не онова, което ви казваха, нещо като комунизъм, но без комунистите. Демокрацията позволява страната да се управлява примерно от идиот, като в случая или от луд крал, като Великобритания навремето, без очевидни щети. Описана е доста добре и разбираемо в Пътеводител на галактическия стопаджия. Там един от героите е Президентът на Галактиката Зейфод Бийблброкс, чието единствено задължение е да отвлича вниманието от истинските управляващи. Затова и изборите са разрешени при Демокрацията. Защото не решават нищо. При комунизма, където нямаше демокрация пък изборите бяха заменени с нещо като ритуал на преклонение с пускане на бюлетина в урна.
Българин от Б на 20.01.2019 в 00:03
може би точно затова е демокрация, защото когато начело на една от властите се окаже луд, другите власти са в състояние да противодействат(и в някаква степен да смекчат щетите). Например преди Тръмпи да тръгне за Европа миналата година, сенатът мигновено гласува закон, че президента няма право да обяви, че щатите излизат от НАТО...прокараха го със 100 гласа от 102(=пълния състав на сената).,, за всеки случай... а иначе, Брежнев го чакаха над 20 години да умре, Бае ни Тошо и той успя да се задържи над 30 години, все мераклии да чупят рекорда на Рамзес2 от робовладелския строй.
Факт е, че др. Тръмп на 21.01.2019 в 21:27
не оправдава доверието на др. Ротшилд, който го избра на този пост. Оказа се, че да си милиардер, излъгал акционерите с два умишлени фалита (па да не бяха и три), не ти дава способността да се разпореждаш с междудържавните отношения. Първата камбанка дрънна, когато Дони се опита да уплаши Си Цзинпин с ужасния ракетен удар срещу Сирия. Си изгледа рекламното клипче и прекъсна посещението си. Дони нищо не разбра. Втората камбанка дрънна, когато Дони се опита да уплаши Ким Чен-ин с три авионосни групи и "пълно унищожение". Ким Трети не се уплаши и изстреля стратегическа междуконтинентална ракета през японска територия. Американските суперхайтек средства за ПРО дори не се опитаха да я прехванат. Както скромно заяви един американски полковник, "неуспешен прехват ще изпрати грешен сигнал". В резултат на което Дони загуби лице в цяла Азия - там вече никой не вярва в американската мощ. Разбира се, досега няма случай др. Ротшилд да си е оставял магарето в калта. Ако Дони е неспособен да се справи, др. Ротшилд ще намери по-кадърен, който да свърши работа. Но ерата на глобализма на другарите Троцки, Рокфелер и Сорос приключи. Болтън е пионка.

Напиши коментар