- Автор: Иван Петрински
- 10 Sep 2020
- 20133
- 24
Тогава огромно множество наблюдатели посочиха тия прилики; включително и ние тук добавихме доста исторически успоредици (вж. Свързани текстове); една от тях бе приликата на присъединяването на Крим към Русия със Съветско-финландската война от 1939–1940 г., но единствено що се отнася до чисто военната необходимост от присъединяването на – съответно – близките околности на Ленинград към СССР и на п-в Крим към Русия; именно в Крим киевската хунта подготвяше настаняването на военноморска база на НАТО, което Русия не можеше да допусне в никакъв случай. Събитията от последните седмици ни напомнят отново за тия предвоенни прилики, тях ще нищим по-долу.
Десет години след Мюнхенската реч на руския президент Владимир Путин си струва да се върнем на пророчествата й, защото те са колкото смайващи, толкова и поучителни. На 10 февруари 2007 г. руският президент Владимир Путин – година преди края на първия си мандат – хвърли камък в блатото на доминираната от Запада по това време международна политическа среда. Тогава мнозина от наблюдателите – особено на Запад – се шокираха (особено лицата от мъжки пол на Изток не се „шокираме“ никога, понеже това състояние е характерно за женската половина от човечеството; обаче Унисекс западът няма проблем с „шокирането“, на него си му харесва).
Та след тая реч на Владимир Путин някои дори изпаднаха в истерия – каква наглост, какво нахалство – Русия си „позволява“ да заявява претенции за завръщане в клуба на великите сили.
Няма да виним шокираните и истеричните – смазана и унизена от некадърността и предателствата горбачовско-елциновска Русия наистина трудно изправи глава – от началото на нашето хилядолетие насетне; от втора военна и стопанска сила до 1989 г., тя се срина във втората десетка от държави по всички показатели само за десетина години след срещата в Малта между Горбачов и Рейгън (2–3 декември 1989 г.). Сега Русия успя отново да заеме второто място като военна сила, но стопански е едва шеста – не че резултатът е лош, особено като имаме предвид стопанското сгромолясване на България, но руският пример може нагледно да ни покаже колко лесно могат да се загубят позиции чрез рушене и колко трудно те се възстановяват после; това обаче е тема за друг разговор.
Именно в Мюнхен преди десет години Владимир Путин заяви – малко иносказателно, леко завоалирано и твърде скромно – желанието на Русия да се върне на предишното си място в световните работи; „За съвременния свят – каза той – еднополюсният модел [на международни отношения] не само е неприемлив, но и невъзможен“.
Тези думи на руския президент преди десет години прозвучаха непремерено и даже пропагандно; никой не можеше да провиди бъдещето – както това направи руското ръководство – и да проумее, че с господството на Запада вече е свършено.
Безкрайно далеч съм от всякаква мисъл за ясновидски свръхспособности у самия Владимир Путин; ясно е, че зад Мюнхенската реч стои колосален проучвателски труд на огромен колектив от анализатори, от учени, които работят за благото на страната си, а не чакат поредното „проектче“, за да си ремонтират отново панелката в „Люлин“ или да сменят 12-годишния си немски таралясник с 8-годишен подобен. (Състоянието на българската наука – съсипана, унищожена, унижена, грантова – е съвсем друга тема; на продажните ни властници най-напред нея бе поръчано да смажат; а реалната власт в държавата вече трети път се отдава на един примат-алитерат с тъмно, вероятно криминално минало, добре платен подставеник на чужда държава.)
Без значение кой е правил предварителните скици на Мюнхенската реч на Владимир Путин, кой я е писал и кой е допуснал тоя текст за обнародване – това поне е съвсем ясно, понеже е самият докладчик, видно е, че нейната прогностичност е забележителна; това, което на всички нас – малко или много – изглеждаше ако не като самохвално изхвърляне, то поне като чиста пропаганда, днес е вече надминато. Дори прогнозата на руската държавна новинарска агенция от 7 февруари 2015 г. се оказа несъстоятелна; тогава Sputnik ни осведоми, че до 2030 г. господството на Запада ще приключи. Прогнозата на агенцията бе, че именно „през 2030 година Съединените щати ще бъдат само една от водещите страни, определящи съдбините на света“. Още през 2017 г. това вече е факт; бъдещето настъпва с широка крачка.
Днес е видно за всички, че двата основни стълба на Запада се клатят неумолимо; силно отслабените от избора на психически неуравновесен президент Съединени американски щати и разпадащият се под напора на непреодолими центробежни сили Европейски съюз – също американски проект впрочем, погубен от малоумната политика на „брюкселските зелки“*, вече изгуби неоспоримото си доскоро господство.
И понеже знаем от досегашната човешка история, че същият този Запад разбира единствено езика на силата, натискът срещу него от тук нататък не бива да отслабва нито за миг; напротив.
Държавните глави на държавите, членки на ШОС, както и на някои от държавите кандидатки или наблюдателки; Астана, Казахстан; 10 юни 2017 г.
И той не отслабва. Само от последната седмица имаме новина, която е достатъчно показателна – на срещата на най-високо равнище в Астана на 8–9 юни към Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС) след десетгодишни усилия успяха да се присъединят още две големи икономически сили – ядрените държави Индия и Пакистан. Това събитие превърна ШОС в най-могъщият засега претендент за втори силов център в международните отношения, противовес на Запада и на неговите организации.
Останалите организации, претендентки за мястото на противовеса на Запада – БРИКС и Евразийският икономически съюз (ЕАИС), от известно време изглеждат позамрели; което никак не означава, че там също не се извършва подготовка за качествен скок. Лидерството на ШОС в случая трябва да се разглежда като временно.
Вярно, ШОС не е нито военен блок, нито икономическо обединение на държавите членки; засега това е само една доста хлабава структура, която в повечето случаи се занимава с второстепенни въпроси; държавите в нея, по мнението на водещи познавачи на организацията, са водени в желанието си за членство на първо място от нежеланието да участват в дейността на доминирани от САЩ и ЕС организации; отрицанието обаче също е позиция, при това силно мотивираща обичайно.
От общо 8 държави, членки на ШОС, 5 са едни от най-големите икономики в света – Китай, Индия, Русия, Казахстан, Пакистан, а сред държавите кандидатки и наблюдателки са Беларус и Иран, Египет и Израел. Като имаме предвид, че ЕС бе създаван в продължение на почти пълни три десетилетия, то можем смело да заключим, че интеграцията в ШОС върви значително по-ускорено – едва 16 години са минали от създаването й.
Очевидно трябва да е станало ясно общото между всички организации, претендиращи за противовес на Запада – Русия е обединяващото звено в тях, особено в ЕАИС. И друго общо има; всички тези организации са с незавършен интеграционен процес, тяхното развитие и сплотяване предстои.
Карта на Русия и близките до нея земи, в които са разположени американски и натовски ракети за унищожаване на военната и стопанската инфраструктура на Русия и на руските балистични ракети в най-опасния за тях начален етап на полета – на п-в Аляска, на о. Крит, в Румъния, в Североизточна Италия, във Франция; базите са отбелязани с червено; американската ракетна база в Редзиково, Полша, е в строеж и ще бъде готова през пролетта на 2018 г. вероятно. На картата не са отбелязани други 21 военноморски и военновъздушни бази, станции за ранно предупреждение, командни пунктове, складове с биологично и химическо (?) оръжие, разположени по границите на Русия.
Карта на автора
Преди време (вж. Свързани текстове) наблегнахме на опитите на Запада да изолира и задуши Русия, обкръжавайки я – както с военни средства, така и дипломатически, без да броим икономическите санкции, също както и в годините преди Втората световна война. Тогава представихме една карта, от която ставаше ясно, че Русия може да търси излаз – и военен, и стопански, и финансов – към света единствено на юг (вж. и картата по-горе); тя направи именно това, включвайки се активно с създаването и участието в организации, в които са не само част от най-значителните стопански световни сили, но и първите по военна мощ, включително самата Русия.
Днес обаче светът е съвсем различен в сравнение с 1939 г. Дипломатически Русия се зае със създаването на организации, които да са противовес на Запада – и успехите й през последните десетина години след Мюнхенската реч на Владимир Путин са видими и абсолютно безспорни.
Икономическите санкции на Запада, освен че причиниха страховити финансови загуби на самите западни стопанства, доведоха по-скоро до възраждането на руското производство, и на селското стопанство преди всичко, осигурявайки на Русия и безспорна продуктова сигурност освен възраждането на руското машиностроене и химическа индустрия.
Трябва да е станало ясно, че плановете на Запада да изолира и да задуши Русия – както бе направено след Великата руска революция през 1917 г. и в годините непосредствено преди Втората световна война, се провалиха за кой ли път; Западът обича да настъпва една и съща мотика, сигурно са все мазохисти там.
* * *
Войната срещу Русия – третата световна или каквато там друга е възможна, може и да се отлага засега – защото Русия успя здраво да укрепи и защити себе си и народа си; може дори и да бъде отменена съвсем тая война, но благодарение на Запада – на САЩ на първо място – и на местната колониална администрация в Полша, Румъния, България и другаде в Източна Европа, към американските военни бази там ще бъдат справедливо насочени руски балистични ракети. Така в една бъдеща война ще загива мирното население не само в самите САЩ, но и абсолютно невинните граждани на държавите в Източна Европа; поради предателствата на собствените им политически елити.
_____________
*Широко разпространено название на плиткоумните, пребогато платени чиновници, управляващи всъщност целия Европейски съюз и избирани единствено по верността им към задокеанските ментори на организацията.
Свързани текстове:
http://glasove.com/politika/43967-noviqt-svetoven-red
Новият световен ред
http://glasove.com/komentari/46182-ogledalen-svqt
Огледален свят
http://glasove.com/komentari/53658-svetovnoto-politbiuro
Световното политбюро
http://glasove.com/categories/komentari/news/obkryzhavaneto-na-rusiya
Обкръжаването на Русия
http://glasove.com/categories/komentari/news/tretata-svetovna-burya
Третата световна буря
http://glasove.com/categories/komentari/news/oglupeliyat-evropejski-zapad
Оглупелият Европейски запад
