"Здравейте, нощни българи! Вчерашното днес е вече утре". Така преди около 20 г. подхващаше нощния блок на "Хоризонт" водещият Константин Тилев. Мазният му глас потичаше из ефира 15 минути след полунощ, веднага след първите акорди на "Мечтание" от Шуман, което години наред беше сигналът на нощния "Хоризонт". Гласът му и думите му са се забили в главата ми и не могат да излязат оттам, както и "Панаири" на Лили Иванова. Не знам защо, може би защото тогава бях на такава възраст, че всичко попивах, а в зората на демокрацията слушах, гледах и четях всичко, свързано с публичния живот в България. И аз, както и стотици хиляди мои сънародници, очаквахме да чуем истината от телевизионния екран, да я разберем от радиоапаратите, да я прочетем във вестника. Истината както за близкото минало и общия ни опит в един гигантски социален експеримент, който рухна пред очите ни – имам предвид комунизма – истината за неговите престъпления, истината за вечните човешки ценности, от които бяхме откъснати принудително в продължение на половин век, истината за настоящето и бъдещето.
Вчерашното днес...

Тогава, за разлика от сега, имаше глад за истината и вкус към свободата. Усещането за свобода беше изключително.

Може би си спомних днес за гласа на Тилев и тъпото оригиналничене, с което започваше предаването си, защото за трети път чета името му сред агентите на ДС, и защото за пореден път си спомних за усещането за остра неудовлетвореност, което ни обземаше, когато гледахме публицистични предавания по единствените два канала на държавната телевизия, слушахме радио "Хоризонт", а не "Свободна Европа", и четяхме български вестници в началото на промените. Това чувство на неудовлетвореност се пораждаше от разминаването с истината, която не намираше място в българската публичност. Ние всички – ще използвам един обобщен образ на онзи незабравим митинг на "Орлов мост" от лятото на 90-та г. – независимо от възрастта си, които преживявахме комунизма като травма, много рядко, да не кажа почти никога, чувахме мислите си, изричани на глас в българските медии, а на нас ни беше отредена ролята на публика, която може да наблюдава процесите отстрани, но не и на общество, което има правото да създаде свое мнение и да има своите изразители. Днес се оказва вярно това, което винаги сме подозирали – 90% от водещите на важни телевизионни и радиопредавания, от собствениците на първите частни медии се оказаха обвързани с репресивните структури на стария режим. Още не са излезли имената на вестникарите, но е публична тайна, че т.нар. свободна преса също бе оглавена от агентурата на ДС. Показателен е фактът, че по-голямата част от главните редактори на в. "Демокрация" са такива.

"Здравейте, нощни будали! Вчерашното днес е вече утре, но само за някои от нас". Това, струва ми се, е истинското послание на Тилев и колегите му от ДС. Впрочем предаването му беше изключително тъпо. Той се подмазваше на слушателите, дрънкаше баналности за самотата и любовта, но най-неприятен от всичко беше гласът му, мазен, лепкав и гнусен като гол охлюв. По-късно той, заедно с друго ченге, Петър Пунчев, влезе с летящ старт в медийния бизнес. Разбира се, не смятам, че предаванията на Тилев са били глупави, защото е бил от ДС. И до днес слушам с удоволствие емисиите на Тома Спространов, който също се оказа агент, макар и не на VI управление, какъвто е Тилев. Разликата между двамата е, че и до днес Тома Спространов води своите музикални предавания, а Тилев стана крупен бизнесмен, притежател на медии, но това е тема за друг анализ – темата за неравния старт в самото ДС. Натъжих се, когато прочетох името на Тома Спространов и на още някои колеги, които уважавам, но в случая това не е важно. Важна е една закономерност, която ни прави уникални в бившия социалистически лагер, и тя е следната: преходът започна и протече при пълен контрол на бившата служба за сигурност във финансовия сектор и територията на публичността. Банките и медиите. Парите и моралът. За разлика от други сектори, в които агентурата заема 10 до 15% от общия състав, в споменатите два тя е почти 100%. Би трябвало да поясня, че когато казвам медии, имам предвид не всички, а основните институции и предавания, които играеха и играят водеща роля в публичния ни живот, независимо дали става дума за журналисти или за собственици.

Разбира се, не всички от тях са действали злонамерено, но самият факт, че са били зависими от бившите служби, вече ги прави несвободни, а в този смисъл и неспособни да открият и артикулират истината. Много от тях обаче притежават една обща черта на характера, която се отрази и на публичния живот – изключителна нарцистичност и мания за величие, която пробиваше през телевизионните им предавания, радиоефира и вестникарските страници. В продължение на години тези черти продуцираха агресия и презрение към другите. В съчетание с типичния за куките цинизъм, те създадоха доста отровна публична среда, което дълги години разяждаше българското общество. Една от причините да не се роди истинско гражданско общество у нас е наличието на тази медийна среда, която непрекъснато репродуцираше манталитета и навиците от тоталитаризма. Цинизмът на скритата власт, която тези "журналисти" са упражнявали, пишейки доноси за своите близки и колеги, се разля след 1989 г. в публичното пространство и почти го превзе изцяло.

Днес всички сме уморени, а публикуването на тези имена, както и еднотипните им глупави реакции на оправдание, вече няма никакво значение. Става явно това, което винаги сме знаели, но когато в миналото го твърдяхме, ни обвиняваха в конспиративно-параноично мислене. Впрочем някои от тях се преживяват като страдалци, защото са обявили имената им, и в патетитчни декларации обвиняват държавата, а не подлия си характер за това, което са били. Бих искал да им кажа, че никой, за съжаление, не ги съди. Това трябваше да стане веднага след 1990 г., те да бъдат лустрирани и никога да не получават достъп до публична изява, отнасяща се до важните обществени и политически въпроси. Днес е твърде късно за това, а и както казах, умората отдавна е превзела българското общество. Все пак е добре да намерим сили, за да им кажем едно изречение: срам за вас! Срамота е, че сте работили за Държавна сигурност, че в продължение на години криехте това именно като срамна тайна, и че в продължение на десетилетия ни учехте на западноевропейски ценности и пазарна икономика, вие, които преди пишехте доноси заради вицове и книги, застрашаващи комунистическата власт. Станахте най-големите капиталисти и публични морализатори. Как не се намери един от вас да каже две искрени думи на извинение и да поиска прошка.  

Още от категорията

32 коментар/a

Tanya на 06.08.2009 в 20:43
"Как не се намери един от вас да каже две искрени думи на извинение и да поиска прошка." Май Иво Инджев само.
до Таня на 06.08.2009 в 21:14
Иво Инджев отрича да е бил сътрдник. По няколко предавания казваше, че първо се записал, но после отказал на ДС заради немската си любов. Слушала съм го многократно в последните две години, включително и при Дачков, както и по Дарик. Иво Инджев отрича, а не се извинява
Алехин на 06.08.2009 в 21:28
Мисля,че въпреки съвсем несвоевременното разкриване на агентите, това и сега е полезно за нас. Можем да си направим съответните изводи за технологията на „прехода” и дори да санираме нанесените щети от него. Ако не знаехме нищо за него би било по-зле. След 89г. Инджев не стана собственик на медии, така че ако се приеме, че това е признак за не съвсем истински агент, то той бил такъв.
Инджев на 06.08.2009 в 21:51
Да, Алехин! Само дето беше шеф на БТА, а после главен редактор на Демокрация..
Стефан Велев на 06.08.2009 в 23:27
Добре казано, г-н Дачков! Работата е в пасивността на така наречената българска общественост и преди 20 години и през всичките тези години от тогава досега. Защото убеждението на господа сътрудниците от ДС е, че няма за какво да се извиняват, напротив - те се гордеят с принадлежността си към "органите".
водач на МПС на 07.08.2009 в 00:59
През 1998 г. бе гласуван закон, който забранява всеки служител на бившата “Държавна сигурност” да заема управленски пост в която и да било медия, както и в контролните органи на средствата за масова информация или в новинарските агенции, например БТА. Действителността се оказва доста по-различна. Съвсем нормално е да видите, че същите тези офицери управляват средствата за масова информация. Това са бивши ръководни кадри от силовите министерства или разузнаването, които инвестират средствата, спечелени от контрабанда в новите си начинания. Мнозина от тях не крият своето минало, а по-скоро го превъзнасят като доказателство за патриотизъм.
Quest на 07.08.2009 в 01:49
Някои дребни съображения по темата: 1. Властта в социалистическа България беше тоталитарна и като такава всячески се стремеше да сложи населението под тотален и все пак неявен контрол. Вербовката на ДС е най-надежният инструмент за целта. Необходима е била съответната степен на контрол, която да гарантира сигурността на режима - да речем 50% контрол през вербовка. (А също така 20% контрол през партийно членство, 80% контрол през профсъюзно членство и т.н.) Режимът решава какви са процентите, кои трябва да бъдат покрити и как. Нема лабаво за да е сигурно. 2. Медиите са сфера където покритието трябва да е към 100%. Особено за тези, които са в ефир. Не може неконтролиран журналист да предава на живо и да не е абсолютно техен човек. Какво ще стане ако се разкрещи в ефир "Долу Тодор Живков" или по-лошо. Един луд младеж беше написал горното в един подлез и обърнаха земята заради него. Какво остава за тези дето промиват мозъците в ефир. 3. Всеки си има отредена роля. Томата и Данчо не случайно също са куки. Тяхната задача беше дозирано да изпускат напрежението чрез правилна селекция какво западно да се пусне, за да няма обвинения за цензура, но и да не е от проблемните западни изпълнители, как точно да се представи западната музика в леко неблагоприятна светлина, кои образци на соца да се лансират и т.н. Ролята на Томата и Луи е перфидно промиване на мозъци - много по-ужасна от баналното бройкане на колеги и писане на доноси. 3. Преходът беше изцяло инспириран и организиран от върхушката на комунистическата партия с единствената цел те да станат новите капиталисти. Населението спеше, дисиденти нямаше никакви, та на режисьорите им се наложи да създават и дисиденти и опзиционни партии - толкова беше заспала биомасата, за да се разиграе прехода към демокрация. За да протече целият този грабеж с правилния демократичен камуфлаж контролът над медиите беше просто най-важното нещо. Това обясява защо новите демократични медии бяха създадени от агенти на ДС - за да контролират общественото и международно мнение с цел да не се пречи на процеса. Операцията мина брилянтно. Това че някои доносници не са се сдобили с медии означава, че е било преценено, че други са по-добри от тях за целта, а не че са честни. А и не може на всеки доносник да се дадат пари за вестник или телевизия - това просто не е било необходимо. 4. Целта на прехода беше комунистическата върхушка да станат новите капиталисти. Това можеше да стане само чрез разграбване на държавната собственост със съответните финансови иструменти - първо трябваше са бъдат откраднати парите в наличност, а след това с тях да се приватизират останалите активи. Затова и банките бяха толкова важни за тази операция. Това и наложи и тяхните ръководства да са 100% от хора на партията и ДС. 5. Ето ви и отговорите на въпроса защо медиите и финансовата сфера бъкат от агенти. Естествено, защото са най-важните инструменти на програмирания преход. 6. Сега преходът-грабеж приключи. Победителите няма кой да ги осъди. Това че осветиха някои от оперативните работници няма значение. Те си изпълниха задачките и не им дреме. Те победиха и никой не може да им попречи да се изкарват патриоти, герои и т.н. Платено им е, имат си бизнеси, в Булгаристан няма култура на отвращение към такива като тях, какво им пука. Осветяването не пречи и на кукловодите. Отдавна са подготвени новите генерации от пешки и офицери, които ще реализират следващия етап. За тях досиета в ДС няма. Техните досиета са на съвсем друго място.
n \tmejh , на 07.08.2009 в 01:52
Абе, този Константин Тилев ли е онзи Тилев, който се бешезабъркал в някакви афери покрай Банка за земеделски кредит, покойния Румен Спасов и Веска Меджи...лайнев? Или онзи беше някакъв друг Тилев и някак беше свързан с Финландия? Яворе, на твойта възраст съм - как може да помниш някакъв си глас от Нощния Хоризонт? Ти книги не четеше ли, бе човеко? Разбирам защо социализма така те е сломил и счупил - ти просто си чакал да чуеш истината по медиите! И тогава си щял да я чуеш, колкото и днес! Обаче си мисля, чи и ти като твойто "приятелче" Светльо Малинаров си нереализирано комсомолско вождле!
dsb на 07.08.2009 в 02:37
Kato ne mislish za Kostov,pishesh po- dobre.
Мунчо на 07.08.2009 в 04:51
Жалко че никой не изкарва досието на Костов, че да гледаме масово самоубийство на глупави поклонници дето верват повече и от верващите на цървуля.
Вероника на 07.08.2009 в 05:06
НАЙ-СРАМНО Е ДА НЯМАШ СРАМ!
Вероника на 07.08.2009 в 05:38
Светът се оказа сцена и всички - актьори, или поне в миманса на този абсурден театър "Думи, думи, думи..."! ПОСТАНОВКА! Но разкриват пионките, а главните режисьори, които изкривиха съдбите ни, остават НЕДОСЕГАЕМИ. И вероятно още ни учат на истина и на морал!
Георги на 07.08.2009 в 06:04
Няма как на не се съглася с вас, г-н Дачков. Млада демокрация сигурно би реагирала с ярост, ние - уви вече уморени - изпитваме просто тъга. Още едно пропиляно поколение, преживяло живота си в лъжа по-дребна, по-лична и далеч по-безнадеждна. Стотици смачкани лицемернин хора, десетки фалшиви гласове, десетилетия обществена кататония. Успех ви желая.
? на 07.08.2009 в 06:14
до този, който не помни гласа от "Нощния блок" Аз съм на същата възраст и също прекрасно помня този глас, а и не само този.. И освен че имах време да го слушам, имах време и да чета :) Едното не изключва другото.. И освен това, спомена за тези гласове, не означава, че някой е очаквал именно те да му кажат какво да мисли и как да смисли.. Те бяха част от оклоната среда :), няма как да не ги знаем и помним...
Peter на 07.08.2009 в 15:15
До Tanya Немската любов на Иво Инджев (Ивайло) се оказа агент на ЩАЗИ. Ивайло призна, че е бил сътрудник на ДС след като К. Райдовски разкри, че е бил степендиант на ДС в МГУ.

Напиши коментар