Варненската среща ЕС-Турция е под въпрос

Варненската среща ЕС-Турция е под въпрос
Председателят на ЕС Доналд Туск заяви, че заради провокациите на Турция в Средиземно и Егейско море следващият Европейски съвет ще реши дали изобщо да се проведе среща на върха ЕС-Турция във Варна, пише БГНЕС.

Доналд Туск 

 

Туск каза още, че е разговарял с лидерите на Кипър и Гърция по този повод: „От името на всички европейски лидери бих искал да изразя нашата солидарност с Гърция и Кипър, като настойчиво призовавам Турция да спре тези свои действия. Отново подчертавам суверенното право на република Кипър да експлоатира националните си ресурси според европейското и международно право, включително и конвенцията на ООН за моретата.

 

Тези действия противоречат на ангажиментите на Турция за добросъседски отношения и нормализирането им с всички страни-членки. Готови сме да сътрудничим с Турция, като на Европейския съвет през март ще оценим дали са налице условията за провеждането на срещата на върха ЕС-Турция във Варна на 26-ти март“, изтъкна Доналд Туск.

 

В същото време на срещата си в Брюксел лидерите на Европейския съюз бяха разделени по въпроса за вноските си, с които да запълнят дупката, която се отваря от напускането на Великобритания догодина. Председателят на Европейския съвет Доналд Туск заяви, че 27-те лидери искат повече средства за отбраната, миграцията и сигурността. Но няма съгласие дали страните ще плащат повече в общия бюджет, за да покрият разликата от 15 милиарда евро годишно след Брекзит. "Много от тях са готови да допринесат повече за бюджета след 2020 година. Ясно е, че приоритетите са свързани с размера на бюджета и в този контекст трябва да се справим с разликата в приходите, причинена от Брекзит“, каза Туск на пресконференция.

 

Шефът на Еврокомисията Жан-Клод Юнкер заяви, че 14 или 15 държави са се съгласили да увеличат своите вноски, но останалите още не са решили или се противопоставят. „Дискусията беше по-малко конфликтна, отколкото очаквах“, добави Юнкер, който по-рано предупреди, че страните-членки трябва „да плащат повече“, за да посрещнат новите приоритети. Германия, Франция и Испания са готови да дават повече.

 

На противоположния полюс са страни като Нидерландия, Дания, Швеция и Австрия, които са нетни вносители – дават повече, отколкото получават. „Не искаме тежестта от постоянното увеличаване на разходите“, заяви австрийският канцлер Себастиян Курц. Сегашният седемгодишен бюджет на ЕС от близо един трилион евро изтича през 2020 г., а лидерите трябва да преговарят за нов многогодишен план за разходите, който да започне през 2021 г.

 

Великобритания се е съгласила да изпълни ангажиментите си по настоящия план, въпреки че ще напусне ЕС през март 2019 година. Европейската комисия призова разходите да се увеличат до 1,1%-1,2% от БВП на страните-членки в сравнение с 1 процент на настоящия бюджет Брюксел предложи съкращения на земеделските фондове, които със сигурност ще разгневи фермерите от големите производители като Франция, както и по-бедните региони, и на това ще се противопоставят страните от Източна Европа.

 

Ако не се намалят средствата по кохезионната и аграрната политика, то парите по всички останали политики трябва да бъдат орязани с 45 на сто. Това заяви председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер след приключването на неформалната среща на европейските лидери в Брюксел.

 

Както се очакваше, председателят на Съвета на ЕС Доналд Туск посочи, че в следващата многогодишна финансова рамка се предвиждат повече пари за борба с нелегалната миграция, сигурност и отбрана и „Еразъм+“. По повод чувствителните за някои страни, в т.ч. и България, политики като кохезия и селско стопанство, той заяви: Много лидери подчертаха продължаващата значимост на кохезионната и общата селскостопанска политика, инвестициите в проучванията и иновациите и паневропейската инфраструктура. Ясно е, че приоритетите са свързани с размера на бюджета и в този контекст ние трябва да се справим с дупката в доходите, която се очертава след Брекзит.

 

Някои страни-членки изразиха желание да увеличат вноските си, каза от своя страна председателят на Еврокомисията Жан-Клод Юнкер и добави: Комисията прие текст на 14 февруари, в който представихме на Европейския съвет различни елементи за размисъл. И благодарение на този текст казах на приятелите ни, че трябва да орежем разходите по аграрната и кохезионната политика. Това не ми харесва особено, но такива са реалностите. Ако не намалим средствата за тях, които представляват 70 на сто от общата европейска бюджетна маса, трябва да намалим парите за останалите политики с 45 на сто.

 

Планът на германската канцлерка Ангела Меркел да обвърже регионалното финансиране за по-бедните държави с тяхната готовност да приемат бежанци бе по-малко раздразнителен от очакваното. "На това не трябва да се гледа непременно по отрицателен начин, това може да се разглежда и по положителен начин", при който да бъдат възнаградени държавите, които приемат бежанци. Но този въпрос не беше обсъден подробно", изтъкна Меркел.

 

Имаше предложения за обвързване на финансирането със спазването на върховенството на закона, които се възприеха като стрели срещу Полша и други източноевропейски държави. Туск сподели, че е получил "само положителни реакции на това предложение. Бях положително изненадан". Дори премиерът на Полша не се противопостави, добави Туск, който е бивш полски премиер. Той добави, че няма вероятност да има споразумение за бюджета преди следващите европейски избори през 2019 година.

 

Лидерите на 27 страни-членки на ЕС отхвърлиха предложението да се обединят постовете на председателите на Европейския съвет и на Еврокомисията, заяви още Доналд Туск, който оглавява първата институция. Председателят на Еврокомисията Жан-Клод Юнкер по-рано предложи сливането на дата поста, но след изтичането на неговия мандат и на мандата на Туск. Юнкер мотивира предложението си с довода, че „европейският пейзаж би бил по-разбираем, ако европейският кораб се управлява от един капитан“. „Нямаме апетит за такова нещо“, каза обаче Туск пред журналисти след неофициалната среща на ЕС. Юнкер мотивира предложението си с довода, че „европейският пейзаж би бил по-разбираем, ако европейският кораб се управлява от един капитан“. В момента председателят на Еврокомисията се избира от лидерите на страните-членки (Европейския съвет), а след това се утвърждава от Европарламента.

 

Източници: БГНЕС, БНР, АФП

 

 

 

 

 

Коментари

  • анонимен

    24 Фев 2018 9:33ч.

    до там ли я докараха да се срещат с терористи какво правят турски танкове на чужда територия кои реши че кюрдите са терористи и трябва да се избиват бежанците в турция обратно кьм сирия никакви срещи сьс султана никакави пари и визи отношенията с гьрция се влошават с всеки изминал ден албания и косово с един президент хора бдете

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Cicero

    24 Фев 2018 10:43ч.

    Дано ни спасят от този срам султана да пристигне навръх годишнината от Освобождението, защото ако зависи само от бейлербей Бойко Паша....

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи