В България всичко е възможно, но нищо не става

Кой как го намира?<br /><br />Едни, да ги наречем прагматичните циници, го намират в една ценностно безчувствена, но пък силно активна жизнена позиция, която можем да изразим така: "Ние не се занимаваме с ялови теми, което оставяме на неудачниците, за да има какво да правят и те, жалвайки се. Ние си живеем живота такъв, какъвто е и какъвто си го направим, напук на завистници и негодни за успешен живот празнодумци и морални чистофайници."<br /><br />Това е културният клъстър, от който произлизат практически всички политици (депутати, министри, кметове, висши администратори и подобни), банкери, големи бизнесмени, както и обслужващите интересите им адвокати, финансови консултанти, лобисти, журналисти, PR шмекери, казионни публични анализатори&hellip;<br /><br />Най-характерното за тези хора днес у нас е това, че те дължат своите успехи единствено на държавата (не на пазара, както често им се случва да лъжат нагло), която с парите на всички ни им плаща и пак за наша сметка им позволява да не си плащат.<br /><br />Други, интелектуално и професионално издигнати и морално чувствителни и взискателни хора,<br /><br /><strong>усещат живота си днес у нас като наказание, а понякога и като възмездие<br /></strong><br />Той просто трябва да се изживее, защото няма как другояче. Или просто се налага да емигрират, което невинаги е желано и възможно тъкмо за тези хора. Ясно е, че става дума за маргинализирани &ndash; социално, икономически и политически, групи от хора с незабележимо и пренебрежимо обществено присъствие.<br /><br />Винаги и навсякъде има такива, но трагично става тогава, когато те представляват огромно мнозинство от лекарите, учителите, експертите от различни области на знанието и сектори на икономиката, дейците на науката и културата&hellip; Подобно общество, изначално враждебно към елитите и протоелитите си, няма добро бъдеще, ако въобще има бъдеще.<br /><br />За трети, не свикнали или отвикнали да се замислят за живота си хора, анимализирането и вулгаризирането на съществуването им вървят ръка за ръка с биологичните и социалните инстинкти за приспособяване, оцеляване и хедонизиране. "Веднъж се живее, да не си тровим душите и главите със сложни и нерешими въпроси, а да се забавляваме докато може(м)." Тълпи от подобни хора<br /><br /><strong>запълват времето си с отбиване на номера</strong><br /><br />докато и доколкото работят, с обикаляне на клубове и кръчми, с неистово гледане на тъпи сериали, шоута и порноканали по телевизията, с джигитлък по пътищата, с битов алкохолизъм, за жалост все по-често и с дрога, с бабаитлък по стадионите, а някои от тях намират за вълнуващо, а и полезно да участват в инсценирането на масовки при шумни политически акции и демонстрации.<br /><br />За останалите, попълващи луфтовете между победители, тълпи и губещи в обществената тъкан, животът не е нито добър, нито лош, а е просто ходене на работа, отглеждане на децата, подготовка на зимнината, почистване на дома и от време на време ходене на гости, игра на карти и т.н. за разнообразие.<br /><br />Реалните хора най-често са някаква ситуативно и темпорално променлива комбинация от горните "идеални типове". Приложното им миксиране на практика в "българския случай" изгражда една лоша "национално валидна" структура от индикатори, говорещи за: нисък материален стандарт на живот, обусловен от бавно развиваща се и неконкурентоспособна икономика, масови усещания за безпомощност, безсилие и въобще за нещастна съдба, дълбока и заплашваща с национална катастрофа демографска криза.<br /><br />На този фон да се говорим за това, че светът излиза от кризата и това започва да се усеща и у нас, за бюджет 2011, за ГЕРБ, Бойко Борисов и Со, за "новата" левица на Георги Първанов и опитващи се да оцелеят политически "люспи" от БСП, за "старата десница", за царските юпита и т.н. не ми изглежда сериозна работа.<br /><br />Длъжни сме да си признаем, че т.нар. преход в България се провали. На челни позиции в българските политика, администрация, икономика, синдикати и неправителствен сектор твърдо стоят предимно малограмотни, безогледно алчни за пари и власт<br /><br /><strong>политически и финансови авантюристи, обвързани в тайни и явни мрежи</strong><br /><br />от зависимости, държани отнякъде отвън (?), а и взаимно държащи се под контрол отвътре, хора, които са напълно неспособни за изпълнение на мисията и функциите им.<br /><br />И никакви демократични избори не са в състояние да променят картинката. Просто защото упоменатият "истеблишмънт BG" няма да позволи това, с помощта на парите, медиите и политическата власт, които са в ръцете му.<br /><br />Кой провали "българската демокрация"? Ами погледнете имената и лицата на протагонистите от БКП, СДС, ДПС, ОФ, православната църква, мюфтийството, синдикатите и т.н., от прословутата "кръгла маса" от 1990 г., а ако имате информация и за "консултантите и съветниците" на тези важни мъже и жени от онова време, респективно техните "централи" в КГБ и ДС, ще си отговорите безпогрешно. Да, това са те, "строителите на нова България", които в съгласие помежду си изкопаха трапа, в който пропаднаха българското общество и държава след това.<br />А народ и общество, които не си заслужиха демокрацията, а я получиха като подарък, не може да се противопоставят на измислената и поименно описана от старите властващи "политическа класа". Затова и<br /><br /><strong>не можем да се възползваме от свободата, а вместо това се погубваме свободно</strong><br /><br />ЕС също трудно може да ни помогне. Защото ни прие не по заслуги, а по сметка, която още не се знае дали ще излезе "на плюс", и сега българите се чудят каква им е ползата от членството (извън по-лесната емиграция), а Брюксел се чуди какво да ни прави.<br /><br />В заключение:<br />а) засега изход не се вижда - нито отвътре, нито отвън<br />б) животът продължава въпреки провалената държавност, деформираните пазари, подкупните медии и NGO<br />в) може би дъното на "българската демокрация" още не е достигнато, но все някога ще бъде достигнато и тогава подобно на икономическите цикли ще настъпи ренесанс<br />г) ако това не се случи, не дай Боже, политическата демокрация ще отстъпи пред нещо по-подходящо за нашия случай.<br /><br /><em>*Авторът е професор по публичен и бизнес мениджмънт</em><br /><br /><em><strong>Текстът е публикуван във в. <a href="http://www.dnevnik.bg/analizi/2010/10/11/975032_v_bulgariia_vsichko_e_vuzmojno_no_nishto_ne_stava/" title="http://www.dnevnik.bg/analizi/2010/10/11/975032_v_bulgariia_vsichko_e_vuzmojno_no_nishto_ne_stava/">&bdquo;Дневник&rdquo;</a></strong></em><br /><br />