Украйна – крачка към пропастта

Украйна – крачка към пропастта
Утехата ми е, че съм само един от многото измамени. Когато писах статията „Украйна – напред или на място”(между двата тура на президентските избори), наистина бях убеден, че вредите, които би нанесло управлението на Янукович, ще бъдат минимални. Нещо повече, смятах, че самото управление ще консолидира обществото, като даде чисто емоционално удовлетворение на проруската му част, без да отблъсква прозападната.
Оказа се, че прагматизмът на Янукович и демонстрираната индиферентност на Москва към случващото се в Украйна са просто наложена маски, които трябва да прикрият истинските цели и средствата за тяхното постигане. <p><strong>A главната цел е Украйна завинаги да бъде лишена от възможността да стане част от Запада, като бъде икономически инкорпорирана в Русия.</strong> Въпросът за Черноморския флот е само още една допълнителна гаранция и един символ на това гибелно обвързване.</p> <p>Москва разглежда установяването на добросъседски отношения само като етап по пътя на налагането на различни форми на контрол. <strong>Тя се отказа от възможността да убеди прозападно настроените хора в Украйна, че няма нищо драматично, ако властта бъде формирана от проруски сили.</strong> Напротив, оправда най-мрачните предчувствия на тези среди. В страната вече се създават Комитети за спасение, чийто потенциал е неизвестен, но самото им име е показателно. Харковските спогодби се възприеха еднозначно като катастрофа за украинската държавност от опозиционните среди, чиято цел оттук насетне ще бъде тяхното унищожаване. <strong>Така Кремъл жертва стратегическия си интерес от това да има един доброжелателен съсед за сметка на тактическите &ndash; да обозначи един свой дипломатически успех</strong>, който обаче в бъдеще ще носи само потенциал за конфронтация между двете страни.</p> <p>Подписаните споразумения от Медведев и Янукович са показателни за опасността пред всяка една страна, която няма ясно изразена геополитическа ориентация. Липсата на градация на приоритетите дава възможност политиката да се формира като плод на конюнктурни решения в преследване на злободневни интереси. В медиите се прокраднаха информации, че рамката на съглашението е била формулирана и инициирана от украинската страна. <strong>В търсенето на икономически решения, новата власт в Киев реши да пожертва не толкова суверенитета си, колкото усещането за суверенитета сред хората.</strong> Когато се търси намаляване на бюджетния дефицит чрез ценностна капитулация, това говори плашещо за същността на властта и е белег за разпад на държавността. Баталните сцени във Върховната рада ясно показаха докъде е достигнало политическото и обществено разделение. <strong>Някои среди от прозападната част в Украйна открито заговориха за териториално разделяне на страната, като единствен изход от остро конфронтационната среда.</strong></p> <p>За Янукович едва ли е изненада реакцията на опозиционните сили, затова и буди недоумение неговата политика. Пълна илюзия е да си мисли, че определени икономически успехи ще донесат политическо успокоение. Той прокара дълбока бразда на разделение и се оказа от едната страна на разлома. Но не се и опитва да потърси форми на примирие. По отношение на опозицията звучат заплахи за съдебно преследване и едновременно продължават да се развиват процеси на обвързване с Русия. <strong>Икономическата конвергенция може да прерасне в политическа и доколкото това не може да стане за сметка на цялата страна, нищо чудно Янукович също да има план да упражнява властта си в част от разделена Украйна. В цялата просто няма шанс.</strong></p> <p>Икономическите аспекти на Харковския пакт също не са в интерес на Украйна. Намаляването на цената на газа с 3 млрд. долара годишно ще породи основно два (д)ефекта. Първият ще бъде в запазването на съветските основи на местната икономика, която ще си остане все така енергоемка и ресурсно зависима от Москва. Вторият е, че бенефициенти на по ниските цени ще бъдат най-вече олигарсите, в чиито ръце е съсредоточена тежката промишленост в страната. Последните впрочем са и най-силната опора на днешната власт. <strong>Начинът, по който те развиват своята дейност, ги принуждава да искат задълбочаване на сътрудничеството с големия брат.</strong> Навлизането на руски капитали в газопреносната система, авиостроенето, корабостроенето, атомната промишленост безспорно ще стесни полето им на дейност, но няма да промени пазарната среда и няма да застраши начина, по който натрупват капитали. Нещо повече, силното руско присъствие в местната икономика ще законсервира олигархичните сили, ще им даде имунитет срещу възможни вътрешнополитически заплахи, свързани с евентуална смяна на властта.</p> <p>Ретроградният модел на властване, който се възцари в Киев, намери закономерно радушен прием от режима на Путин. Той взе своя реванш за отнетата му победа от Оранжевата революция преди 5 години. И какъв само реванш:<strong> едва ли ако Янукович бе станал държавен глава вместо Юшченко, щеше да има тази свобода на действие, с каквато разполага днес.</strong> Едва ли преди 5 години би посмял да удължи срока за пребиваване на Руския черноморски флот с 25 години, независимо какви отстъпки би получил по отношение на цената на газта.</p> <p>Днес той е в състояние да провежда много по-мащабна политика и в това се крие огромен риск за украинската държавност. Как ще се развият в бъдеще процесите, ще зависи от желанията на споменатите олигарси, а върху техните желания Москва разполага и ще разполага с все по-ефективни лостове на въздействие. Наред с директната си обвързаност, Янукович ще попадне и в индиректна руска хватка.</p> <p><strong>Днешната украинска драма се явява само елемент от изгражданата от Путин руска имперска идея, която по същество е просто една фикция.</strong> Тя е лишена от обективни предпоставки за съществуване и разчита единствено на липсата на посока за политическите елити в постсъветското пространство и нужната воля в самите общества. Харковският пакт е чисто кабинетно съглашение, което е пренебрежение спрямо интересите и на двата народа.</p> <p>Руският успех може да се разглежда само в контекста на управляващата върхушка, която има самочувствието да прави финансови подаръци за десетки милиарди долари, при положение че страната й се нуждае от огромни вътрешни инвестиции. <strong>Черноморският флот ще продължи да ръждясва още 35 години в севастополския пристан, а Русия все още не разполага с непрекъснат автомобилен път от Москва до Владивосток.</strong> Връзката е чрез завещаната от царско време Транссибирска железопътна магистрала. За подобно нещо си заслужава да полетят яйца и в Държавната дума.</p> <p>Украйна попада в един кордон на руско влияние, който продуцира съзнателно нестабилност, така че евроатлантическите структури сами да се откажат от борбата за неговото интегриране. Успехът на днешния руски режим е пряко обвързан с политическите провали в съседните му страни. <strong>В Кремъл ще направят всичко възможно, украинските граждани да не живеят по-богато и по-демократично в сравнение с руснаците.</strong> <strong>Противното ще означава политическа присъда за Путин.</strong> В това се крие и най-голямата заплаха за Украйна &ndash; тя може да бъде пожертвана в името на запазването на един авторитарен режим.</p>

Коментари

  • отвратен

    04 Май 2010 21:52ч.

    Докога такива примитивни и откровено пропагандни псевдоанализи? Като че ли четем статия в Раб дело, само дето американският империализъм е заменен с путиновия...

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • 112

    04 Май 2010 22:05ч.

    Украйна има сериозен вътрешен проблем, а той е че източната част на страната не са украинци и са разположени в компактна форма, т.е. Украйна е по-голяма отколкото трябва да бъде. За двете страни ще е най-добре да се разделят, за предпочитане културно като чехи и словаци.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • до отвратен

    04 Май 2010 22:06ч.

    Примитивен си ти - форумен измекяр!Това момче пише задълбочено и по-добре от редица професионални политолози - говедо, българско! За вас само - презрение, въпреки, че е грехота да се говори така - български комплексирани орки в тоалетната, наречена форум...Недостойна измет сте вие...

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Тодоров

    05 Май 2010 1:47ч.

    Статията е добре написана, но само дето е като зъбобола-издута от една страна. Споделям мнението на автора, че такива резки движения никому не са нужни и са движения от които никой не печели освен ако целта нее да се натрие носа на някой. Ако е Ющенко, то кой беще той, ако пък са добрите приятели отвъд океана малко в момента ги интересува какво става в Черноморския басеин-други вълни ги заливат сега-климакса ги тресе. Това което авторът не взима впредвид, е че Янукович е човек като всички нас и има , /а може би няма/право на своето политическо отмъщение. /Путин също/ &quot;Оранжевата революция&quot; му отне несправедливо спечелени избори. Разбра се после, но какво от това. Ющенко засили махалото силно на Запад и се стигна до там, че се заговори за НАТО в исконни руски територии. Самото име на Украина/ у краина в превод в края а старото название на украинците малоруси или от Малката Русия / обричаше на силно противостоене на този проект. Никой не е имал и предвид от Европа да взима Киев в НАТО/за какво им е напрежение/, но самото говорене раздразни и противопостави рускоговорящата част на страната. Сега пък махалото &quot;удари другата част&quot; Как да се излезе-не знам. Във всеки случай трябва да се успокои махалото. Разделяне на страната на две по примера на ЧССР-забравете. Западната част сама по себе си е просто територия. А Киев на кого?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи