- Автор: Анна Велика, iarex.ru
- 10 Sep 2020
- 5434
- 9
Снимка: РИА "Новости"
Посланик Карлов бе на този пост от 2013 година – значи и по времето, когато бе убит подполковник Олег Пешков през ноември 2015 година. Безспорно, в голяма степен благодарение на неговите усилия, служителите в руското посолство в Турция успяха да нормализират руско-турските отношения.
Показателно е, че трагедията се случи по време на откриването на фотоизложбата „Русия през погледа на пътешественика: от Калининград до Камчатка“. Бе решено мероприятието да се състои не в Руския център за наука и култура, където биха присъствали по-малък брой турски граждани, а в Центъра за съвременно изкуство.
За да може да се срещне с представители на турски творчески, научни и делови кръгове, посланик Карлов лично откриваше изложбата.
Класикът на американската журналистика, бившият директор на Информационната агенция на САЩ Едуард Мъроу казваше, че най-сложното в работата с чуждестранна аудитория е да пристъпиш последните няколко крачки към нея («to make the last three feet»). Това се удаваше успешно на посланик Карлов.
Убедена съм, че турският народ ще си спомня дълго неговия професионализъм и лични качества, а планираната за днес среща между министрите на външните работи на Русия, Турция и Иран по темата за овладяването на сирийския конфликт ще бъде още една важна стъпка по пътя към разгрома на нашия общ враг – международния тероризъм, под чийто удар в понеделник се озова класическата, публичната, културната дипломация.
В миналия век имаше две убийства на руски/съветски посланици: през 1923 г. в Лозана от ръцете на бившия врангелски офицер Морис Конради загина пълномощният представител на РСФСР и УССР в Италия Вацлав Воровски, а през 1927 година във Варшава гимназистът Борис Коверда застреля посланик Пьотр Войков.
По този начин, през XX век, донесъл на човечеството две световни войни, дипломатически представители на нашата страна загиваха от ръцете на „съотечественици“, а убийствата – в крайна сметка външни – в голяма степен бяха мотивирани от драматичните събития в собствената ни история.
За първи път от убийството на руския посланик Грибоедов в Техеран през 1829 година подобна трагедия е предизвикана от чужденци.
Само че работата на дипломата не напразно се нарича „служба“ и не е случайно, че паметникът на Воровски, чийто постамент е облицован с мрамор, построен от изпратени в Русия италиански работници революционери, се издига срещу сградата, където от 1918 г. до 1952 г. се помещава Народният комисариат на външните работи (от 1946 г. – министерство) на СССР – като напомняне към днешните и бъдещите дипломати за рисковете на професията им, за дълга и непреходната слава.
Правейки исторически паралели, се набиват в очи думите на Александра Колонтай от нейните дипломатически дневници във връзка с убийството на Воровски:
„Зловеща новина, възмутителна, невероятна. Ето до каква подлост достигнаха враговете на Съветската република. Да убиеш официален наш делегат на междудържавна конференция. Нечувано престъпление. То е свързано с грозни последствия… За нашите врагове не бе достатъчно да отстранят съветския официален представител от конференцията. В своята безгранична черна ненавист към нас те ни отнеха такъв умен и силен държавник, най-скъп другар. Нечувано погазване на всички основи на международното право. Норвежките вестници пишат, че това е връщане към нравите на Средновековието… Норвежката общественост е развълнувана и възмутена. Мнозина дойдоха да ми изразят съболезнованията си. Воровски бе познат тук … От нашите редици падна смел и безстрашен другар… Всяка радост, всяка светлина, които обгръщаха душата ми вчера, днес са потушени. Мислите ми са изпълнени единствено с възмущение и омраза…“
-----------
Анна Велика е експерт руския фонд „А. М. Горчаков” кандидат на политическите науки, специально для REX
Източник:
Превод от руски: Елена Дюлгерова
