- Автор: Никола Стефанов
- 10 Sep 2020
- 3356
- 13
Мевлют Чавушоглу Снимка: архив
По този повод Мевлют Чавушоглу каза: „Споразумението за реадмисия и освобождаването от визи трябваше да влязат в сила едновременно. Това обаче не стана. Затова ние прекратихме действието на споразумението“.
Да напомним също така, че по повод на това споразумение, Турция пое ангажимента не само да бъде бариера по пътя на имигрантите към Европа, но и да приема принудително връщаните от Европа нелегални бежанци. За услугата да задържа бягащите от Близкия Изток орди, търсачи на хубав живот, Турция трябваше да получи 6 млрд. евро и да отпаднат визите за достъп на турски граждани в Шенгенското пространство. В присъщия си двуличен стил, ЕС вкара в споразумението редица неизпълними уговорки. По-конкретно, Турция трябваше да докаже, че отговаря на 72 поставени от Брюксел условия, съответстващи на представите на европейските бюрократи за демокрация, без да се съобразяват с националните и религиозни особености на страната. Така още от самото начало споразумението беше минирано и беше естествено в един момент тази мина да се взриви.
Най-голяма заслуга за това има госпожа Меркел, която гостоприемно покани над 1 млн. имигранти да се настанят в ЕС. В един момент стана ясно, че последствията от поканата и ще бъдат ужасяващи за европейските държави и госпожа Меркел настоя за подписването на това споразумение. За всички беше ясно, че във вида си, в който беше подписано, то всъщност предаваше изцяло контрола върху сигурността на ЕС в ръцете на Ердоган, въпреки записаните в него 72 условия. Даже най-простата сметка показваше, че ако Ердоган спре имигрантите, а Евросъюзът освободи от визи турците, потокът от турски граждани към ЕС ще надхвърли значително броя на бежанците, желаещи да се отзоват на поканата на Меркел.
Днес вече нещата започнаха да добиват трагичен характер.
На границите на Турция са струпани над 3 млн. бежанци и тази вълна със съдействието на турските власти може да се отправи с бодри стъпки към Европа. В момента в ЕС пребивават 1,4 млн. бежанци. Ако направим една проста сметка, че през 2018 г. за издръжката само на настанените в Германия около 800 хил. бежанци правителството е похарчило около 40 млрд. евро, то излиза, че за бежанците, които ще нахлуят от Турция, ЕС ще трябва да плаща ежегодно за издръжката им приблизително 120 млрд. евро. Тогава забравете за кохезионните фондове, за европейските програми, финансирани от Брюксел и за всички други благини, които очакват да получат европейските държави.
В конкретния случай
България и Гърция ще бъдат първите страни, които ще помете мигрантската вълна.
За нашите държавници обаче това не е тема. Те са заети с по-важния въпрос да се избере правилния прокурор, за да затворят напълно тоталитарния обръч, опасал страната. Явно националната ни сигурност зависи единствено от спорната покупка на F-16, а на бежанците ще противопоставим малобройната ни лошо въоръжена армия.
За Брюксел реакцията на Анкара във връзка с наложените й санкции беше доста неочаквана и болезнена. Вероятно този път в преговорите за подновяване на споразумението ще доминира Анкара и тя няма да иска пари, а като разменна монета ще поиска ЕС да посредничи в полза на Турция в преговорите й с Кипър за уреждане на конфликта по повод газовото находище в близост до непризнатата турска част на страната.
Министърът на вътрешните работи на Турция Сулейман Сойлу пряко намекна за това пред агенция Anadolu, като каза: „Очевидно, че Европа ни е оставила сами да се оправяме с този въпрос. Но одобрителното й потупване по рамото вече не ни устройва. Ако преди време Турция не беше взела решителни мерки, нито едно правителство в Европа не би издържало даже шест месеца на нашествието на бежанците. Ако не вярвате, ние ще пробваме и ще отворим вратата към Европа“.
Как отговори на демарша на Турция Брюксел? Практически никак.
Говорителят на Европейската комисия Наташа Берто в традиционния за Комисията „новоговор“ и политкоректност каза нещо, в стил „приятели, нека да живеем задружно“ и завърши с фразата: „Вярваме, че двете страни ще се придържат към подписания договор“. Странна вяра, след като Турция обяви, че се отказва от договора. На самите турци думите на Берто направиха точно толкова впечатление, колкото прави на терористите марша на политическите лидери с детското им мислене и цветенца в ръце, които скандират „ние сме за мир, няма да ни уплашите“, или пък каквото им правят запалените свещички и детски играчки, поставени на мястото на поредния кървав терористичен акт.
Според немския сайт The World News Monitor, по повод намеците на ЕС за възможното изключване на Турция от НАТО Чавушоглу е заявил в отговор: „Не може да уплашите Турция със заплахата, че ще бъде изключена от НАТО, защото априори тази заплаха е нереализуема“. А пред вестник Sabah той допълни: „Ако ЕС си мисли, че ние сме готови да чакаме 50 години, тъпчейки на едно място пред вратата на Съюза, в очакване кога ще ни отворят, много се лъжете. Ние разработваме принципно нова външна политика и в началото на август ще ви съобщим за нея“. При тази ситуация е очевидно, че думите на Сойлу не са само празен звук, а отварянето на вратата към Европа за бежанците не е далече от истината.
