"Жълти жилетки", зелени еколози: триумф на незрялостта

"Жълти жилетки", зелени еколози: триумф на незрялостта
В последните седмици медиите сякаш са наситени с новини за капризни деца, които тропат с крак и приканват родителите си незабавно да изпълнят всичките им желания. Демокрацията може да оцелее само като форма на истерия в днешния политически живот, белязан от повтарящи се нервни кризи, пише бившият генерален секретар на френския Конституционен съвет Жан-Ерик Шьотл в свой коментар във “Фигаро”.

 

Снимка: АФП

 

На 14 март четири асоциации атакуваха държавата за климатично бездействие, с искане административният съд да нареди на властите да сложат край на френските недостатъци в енергийния преход и защитата на околната среда. Петиция в този дух събра 2 млн. подписа (“Делото на века”). В същото време “училищната стачка за климата”, чиято икона е младата шведка Грета Тунберг, имаше огромен успех в цяла Европа и особено в страната, която се разбунтува срещу данъка върху горивата. Демонстрациите на “младежи за климата” събраха десетки хиляди “панди” в цяла Европа (близо 30 хиляди във Франция на 15 март).

 

В събота, 16 март, 140 асоциации и организации, от “Грийнпийс” до Лигата за човешки права, през Католическа помощ, призоваха за “Марш на века”, изисквайки “незабавни промени” в борбата срещу глобалното затопляне и социалните несправедливости. “Маршът на века” трябваше да се слее с “Марша на солидарността срещу държавния расизъм и полицейското насилие”, както и с 18-ото издание на мобилизацията на “жълтите жилетки” (момент, наречен “незабравим”, подобно на симфония на Бетовен, което свидетелства за лекотата, с която активистите боравят с реторичните фигури).

 

Тези различни призиви към държавните власти очевидно са от различно естество. Те мобилизират различен тип население и се проявяват в различни форми. Най-гоямата разлика между тях е, че едните (“жълтите жилетки”) прибягват до насилие, освобождавайки се от всякакво законосъобразно поведение, докато другите (действията за планетата) уважават законовата рамка. Въпреки това те имат някои общи черти, които поставят под въпрос бъдещето на демократичния договор.

 

Общи черти

 

Първата им обща черта е оскърблението към държавните служители. В най-добрия случай те са смятани за нехайни към големите предизвикателства, които тревожат съгражданите им (покупателната способност, социалната и данъчна справедливост, бъдещето на планетата), в най-лошия случай - за съучастници на съвременните злини (задълбочаване на неравенството, разхищение на природните ресурси). 

 

Народът в никакъв случай не трябва да ги остави на мира. Откъдето и нуждата от натиск, петиции, референдуми, апелации и маршове на века. 

 

Втората характеристика на тези движения е тяхната радикалност. Тя избухна с “жълтите жилетки”, които, когато не участват лично в насилието, го легитимират (“само така ще ни чуят”), стигайки дори до почетен шпалир на анархистките групи black blocs на Шанз-Елизе, във всеки случай давайки им обективно и съзнателно възможността да се развихрят в градските центрове. 

 

Но радикалността е налице и при екологичната мобилизация, чиито лозунги са ултиматуми и чиито водачи обвиняват държавните власти, че отказват (от садизъм? от мазохизъм?) мерките за климатично оцеляване, които изисква населението, противопоставяйки така просветеното и добродетелно общество на управляващите, чиято слепота или компромиси убиват планетата. От тази гледна точка, “Делото на века” е особено подривно, тъй като измества пряко или непряко властите, избрани на избори - изпълнителни и законодателни - в полза на съдията, приканен под медийните аплодисменти да предпише публични политики.

 

Третата обща черта е благосклонността на медиите и коментаторите към тези движения, на фона на 

 

националната нежност към всичко, което прилича на разбунтувал се народ 

 

срещу привилегиите на големите и нехайството на принца. Сериозността или осъществимостта на целите почти не се поставят под въпрос. Това, което вдъхва симпатия, е това, което предизвика афект и подхранва спектакъла: пламенност и младост на демонстрантите, изразеното страдание, оригиналността на действащите лица… Ексцесиите на “жълтите жилетки” охладиха, разбира се, много страсти, но 

 

благоговението пред “народния” гняв 

 

и изобличителното усърдие срещу “полицейското насилие” не са приключили. 

 

Четвъртата обща черта е отричането на противоречията, които разделят обществото по въпросните проблеми. Без съмнение защото тези противоречия изискват, далеч от шествията и колкото смътните, толкова и увличащи лозунги, търпеливо и мирно помиряване на кофликтните интереси чрез механизмите на представителната демокрация.  Мобилизацията се изживява като скачане на истинската страна срещу лошите представители, 

 

нещо като единодушна интифада.  

 

Битките трябва да се сближат. На 16 март 2019 г. “жълтите жилетки”, “туземците на републиката” и “младежите за климата” се побратимиха срещу лошата власт.

 

Лоша власт, която мобилизацията цели не да премахне, а да огъне. В това отношение петата и главна обща характеристика парадоксално противоречи на предишните, възвеличавайки държавните власти, които демонизира. Властите са смятани за недостойни, но също така за всезнаещи и всемогъщи. Ако покупателната способност е в застой, ако социалните неравенства продължават, ако страната продължава да изпуска повече парникови газове, отколкото е позволено в Парижкото споразумение за климата от 7 ноември 2017 г., то е само защото държавата “не прави каквото трябва”. Държавата има задължения и трябва да ги спазва. Как? Държавата да прецени, понеже е всемогъща…

 

“Какво да се прави?”

 

Самата мобилизация бяга от въпроса “какво да се прави?”, за който Ленин ни е научил, че е единственият, който има значение в политиката. Навлизането в дискусия за формите на действие би означавало да се признае, че първо социалното тяло трябва да направи саможертвите, които изисква, намаляване на публичните разходи, например, или спазване на по-стриктни екологични норми, или по-стимулиращ данък върху горивата. Ще трябва да се откаже от 

 

удобната и консенсусна изкупителна жертва, която въплъщава “властта”.

 

Навлизането в подробностите на “какво да се прави?”, би означавало за протестиращите да се разделят и да бъдат компрометирани от сложната реалност, както и от ограниченията на демократичното обсъждане. Затова “жълтите жилетки” нямат конкретни искания. Затова и “Делото на века” поверява на съдията грижата да каже с какви конкретни мерки и с цената на какви колективни усилия Франция би могла да изпълни краткосрочно своите международни ангажименти по отношение на климата. 

 

Тази поза е присъща на връзката между обикновения гражданин и държавните власти в съвременните демокрации, особено там, където съществува силна традиция на държавата закрилник. Нека си признаем, че тя възпроизвежда днешната еволюция на отношенията родители-деца: родители, които се чувстват все по-виновни, защото са все по-притеснени дали осигуряват щастието на децата си; деца, които са все по-капризни, защото от опит знаят, че тропането с крак е печелившо. Този модел на отношения влияе върху обществото като цяло, върху отношенията между държавата и гражданите, вдетенявайки понятието за граждански ангажимент, докато в републиканската традиция гражданството се определя чрез дълга към другите, съзнанието и отговорността. 

 

Мобилизациите през последните месеци и дни имат с какво да отчаят един демократ. Разбира се, те дадоха основание на участниците да излязат от индивидуалния си пашкул и да се присъединят към колективна кауза. Но това е с цената на манихейска конфронтация, която не отдава голямо значение на трите основни съставки на функционирането на демокрацията: рационалност на арбитража, дисциплина на обсъждането и привързаност към институциите. Демокрацията може да оцелее само като форма на истерия в днешния политически живот, белязан от повтарящи се нервни кризи. 

 

Авторът е бивш генерален секретар на френския Конституционен съвет от 1997 до 2007 г.

 

Заглавието е на "Гласове". Със съкращения

 

Превод от френски: Галя Дачкова

 

 

 

 

 

 

 

Коментари

  • Костов

    30 Март 2019 21:52ч.

    Много добро.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Да, бе!

    31 Март 2019 18:48ч.

    До като авторите на такива статии бъркат псевдо демокрацията с демокрация, ще става и още по-лошо! Причината е, че властта не иска демокрация и е създала закони, с които се пази от нея! Кой и на какво основание казва, че демокрацията се определя от партиите и излъчените от техните несменяеми върхушки представители?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи