Постоянните параметри в задачите са следните:
На 30.06.2014 г. балансът на Корпоративна Търговска банка към 30 юни 2014 г. показва следните данни:
Изплатени са депозити на граждани и фирми за 985 млн.лв. при налични в банката към 30.06.2014 г. пари в брой в размер на 1,2 млрд.лв.
Активи: - 6, 898 млрд.лв
Пасиви: - 6 .375 млрд.лв
Пасивите включват депозити от банки, депозити от нефинансови институции и други клиенти и др., като само последните, без подчинения срочен дълг, възлизат на 6 ,173 млрд.лв.
При влизането в банката квесторите са намерили на 20.06.2014 г. налични 216 млн.лв., които до обявяването на банката в несъстоятелност и поемане на управлението от първите синдици достигат до 600 млн.лв. пари в брой, без да се оценяват пазарно ценните книжа за още 600 млн.лв.
За опростявяне на сметката КТБ дължи на вложителите си около 6,2 млрд.лв., които се разпределят по следния начин - около 3,7 млрд.лв /3,6476 млрд.лв изплатени като гарантирани влогове към средата на 2015 г. от Фонда за гарантиране на влотовете в банки/ и – около 2,5 млрд.лв дължими на надгарантираните вложители в банката, въпреки, че реалната стойност би надвишила 2,7 млрд.лв. ако не бяха изплатили минималните гарантирани суми на преференциалните вложители и ако Фондът за гарантиране на влоговете не бе получил незаконно 60 млн.лв. от парите на КТБ на 20 и 25 юни 2014 г. в нарушение на собствения си закон.
Първи кръг:
- На 26.06.2014 г. в банка КТБ влизат три консултантски фирми – „Делойт одит” ООД, впоследствие заместена от „Делойт България” ЕООД /нерегистриран одитор/, „Афа” ООД и „Ърнст енд Янг” ЕООД.
- Чрез квесторите БНБ им възлага за „обследват” /до 09.07.2014 г./ състоянието на кредити за 4,010 млрд. лв, но понеже някои от тези кредити са дадени и на някоя от другите фирми, т.е. дублирани са, размерът на обследваните кредитни досиета е за около 3,7 млрд.лв кредити, предоставени от КТБ.
- По същото време на назначената от БНБ Наздорна инспекция е възложен преглед на движенията по разплащателни и заемни сметки на 91, а впоседствие 175 бр. кредитни експозиции с обща брутна стойност към 30.06.2014 г. е 3, 710 млрд.лв. , като е дублиран списъкът на обследваните кредити с тези, дадени на конкултантските фирми.
- В изказването на С.Цацаров пред Консултативния съвет при президента Плевнелиев от 14-07.2014 г. главният прокурор обявява откриването на досъдебни разследвания по две линии за потъналите /ограбените, липсващите/ 3,5 млрд.лв /67 % от активите на банката/.
- На 06.11.2014 г. лицензът на КТБ е отнет за капиталов недостиг от 3,647 млрд.лв. въз основа на брутна загуба от 4,222 млрд.лв., какъвто е размерът на определените от консултантите обезценки, намалена с размера на капитала на КТБ АД.
Въпроси:
- Съвпадение ли е размерът на подадените на 26.06.2014 г. за проучване и на консултантските фирми, и на надзорната инспекция на БНБ, кредитни досиета за 3,7 млрд.лв. с размера на капиталовия недостиг от 3,647 /около 3,7 млрд.лв./ , поради който е отнет лицензът на КТБ?
- Случайност ли е откриването на досъдебно производство за изчезнали около 3,5 млрд.лв. суми от КТБ, обявено на 14.07.2014 г., обавено от главния прокурор С.Цацаров при президента Плевнелиев?
Втори кръг:
- На заседанието на Консултативния съвет при Р.Плевнелиев от 14.07.2014 г. се „анализира” положението на КТБ. На това заседание Иван Искров, управител на БНБ, е кратък и не съобщава нищо конкретно по въпроса, нито предлага на вниманието на политиците и главния прокурор резултатите от Етап I /04.07.-07.07.2014 г. и Етап II /07.07 -11.07.2014 г./ от Наздорната проверка на БНБ в КТБ, извършвана на място от 23 експерти и ръководители на Главно управление „Банков надзор” с цел да предоставят достоверна информация на БНБ преди срещата на Консултативния съвет. А те са: перфектно състояние на кредитния портфейл, редовно обслужване на кредитите от кредитополучателите, много нисък – под 2 %/, обем на нередовни и лоши кредити, липса на свързаност в нарушение на ЗКИ и европейските регламенти.
- В замяна на това, основен „анализ” на финансовото състояние на КТБ прави главният прокурор Цацаров, който се позовава само на обявените за ненадеждни и несигурни, най-вече поради липса на документи в кредитните досиета, констатации на „Делойт одит” ООД, впоследствие заместена от „Делойт България” ЕООД /нерегистриран одитор/, „Афа” ООД и „Ърнст енд Янг” ЕООД. Тези констатации, за които в договорите на консултантите изрично се казва, че не са счетоводни, не отговарят на международните счетоводни стандарти, не са одит, не могат да служат за счетоводни и СЪДЕБНИ цели, са превърнати от главния прокурор в „убедителни” твърдения със стопроцентна достоверност за липсващи поне 3,5 млрд.лв. В изказването на С.Цацаров присъства доловима заплаха, в т.ч. и за присъстващите, която е развита по линия на обясненията му за двете досъдебни производства - срещу Цв. Василев и срещу други лица – служители на БНБ от банков надзор, служители на банката. Той заявява, че към следствието ще бъдат присъединени и други заподозрени в крупната кражба лица.
Въпроси:
- Целенасочено ли Иван Искров и присъстващи членове на УС на БНБ са премълчали резултатите от Надзорната проверка на БНБ в КТБ?
- Дали това поведение е било свързано с пряка заплаха или непряка – при определени зависимости?
- Нарушили ли са управителят и членовете на УС на БНБ законите, които не позволяват БНБ да се влияе или получава инструкции за решенията, които взима?
- Приемате ли водещата роля на главния прокурор като „финансов експерт” в това заседание за решаващ фактор и/или заплаха за политическото решение на присъстващите политици от правителството и парламентарно представените партии за ликвидация на КТБ АД, без дори да се изиска и изчака законово необходимия официален одит на КТБ АД?
- Професионално или политическо е решението на политиците за ликвидация на КТБ?
- Смятате ли, че решението за предоставяне на държавна помощ на ПИБ АД с аналогична като в КТБ АД ликвидна криза, както констатират на първата срещана 29.06.2014 г. при президента Плевнелиев политици и експерти, е професионално, т.е. че пълен анализ на активите на ПИБ АД е направен в двата дни на уикенда 27-28 юни 2014 г., за да се разреши отварянето на банката в понеделник, на 30.юни.2014 г. , или е политическо?
Трети кръг:
III.1.Във връзка с приетите преди дни на първо четене изменения и допълнения към Закона за банковата несъстоятелност, целящи връщане на отклонени, присвоени, ограбени активи на КТБ АД /н/ в хода на т.нар. от политиците от ДПС вторично ограбване на вложителите на КТБ АД /н/ с цел попълване на масата на несъстоятелността на банката се налагат някои съображения. За тях изхождаме от няколко непроменливи константи:
Първо, загубата, дупката, откраднатите средства на вложителите са определени в заповедта за отнемане на лиценза на КТБ АД /н/ от БНБ на 4,222 млрд. лв. тотал щета!
Второ, предявеният от прокуратурата иск на Главна прокуратура към Цв. Василев е за около 2,5 млрд.лв.
Общият им сбор е 6.722 млрд.лв. при активи на КТБ АД /н/ по баланс от 30.06.2014 г. от 6, 898 млрд.лв . Разликата от около 176 млн.лв. вероятно се дължи на това, че средната обезценка на този портфейл от 4,222 млрд.лв. е 92,7 %!
Въпроси:
1.Считате ли, че при така направените сметки, които показват приключила несъстоятелност и нулиране на дължими към масата на несъстоятелността средства има смисъл да се правят изменения и допълнения към ЗБН?
2.Считате ли, че КОНПИ има законовото и моралното право да конфискува средства и имоти на тази стойност за сметка на държавата, при това по линия на запори над активи на КТБ АД /н/, не на Цв.Василев, и да лиши ограбените вложители от такива средства в случай, че запорираните активи се продадат на справедлива цена? Колкото и абсурдно да звучи последното при наличието на всеядни синдици, техните юристи, ЧСИ...
III.2. Ако към предявената от прокуратурата стойност на иска към Цв.Василев от 2,5 млрд.лв. прибавим, наличните понастоящем в банката, въпреки вълчите апетити на синдиците и привдорните им адвокати и ЧСИ, над 800 млн.лв., то сборът на тези суми е 3,3 млрд.лв. Ако сметнем и стойността на големите кражби - на Виваком по занижена пазарна цена от минимум 800 млн.евро, само на инвестицията в НУРТС за 150 млн.евро и добавим доказано откраднатите от групата Б.Лазов 410 млн.лв. сумата набъбва до 5,610 млрд.лв. Само 1 млрд.лв. не достига, за да стигнем до размера на активите на банката, а тази цифра може лесно да се достигне дори само при справедлива оценка и продажна цена на остатъците от активите на КТБ АД /н/ , защото в тези условни сметки не се се отчитат нито евентуалните цени на заграбените/присвоените активи - завод „Рубин”, зовод „Гипс”, с. Кошава, нито огромни обекти като Дунарит АД, недвижими имоти, и много други -остатъците от недоограбената маса на несъстоятелността. И отново достигаме до обявената в баланса официална стойност на активите на КТБ АД / или на на пасивите й – дължимите на вложителите средства от 6,2 млрд.лв.
Въпроси:
- Считате ли обявената загуба, кражба, обезценка /както й да я наричат тези, които са организирали погрома нас КТБ АД и ограбването на българските граждани/ от 4,222 млрд. лв за истина или нагла лъжа?
- Считате ли, че КТБ е „финансова пирамида” – определение, пришито от политици и магистрати към казуса КТБ ?
- Смятате ли, че отказът да се направи законоизисквания официален одит по действащите задължителни международни счетоводни стандарти на КТБ АД за 2014 г., който е единственият валиден документ, въз основа на който би могло БНБ да отнеме лиценза на една банка и съдът да я обяви в несъстоятелност, за случаен?
- Смятате ли, че Европейският съюз в лицето на Европейската Комисия е „гаранция за истината и справедливостта от последна инстанция” за българите, след като ЕК безусловно прие тезата на БНБ и управляващите за състоянието и фалита на КТБ АД и де факто, с документите и докладите си за финансовите дисбаланси, узакони мафиотския грабеж и бетонирането на порочните модели на управление и банкиране в България?
- Считате ли за достоверни резултатите от проучване, което направихме сред българските банки, независимо от фасадно представената собственост, че 43 % от банките се притежават от едноличен собственик /мажоритарен акционер/, 33 % от един собственик и негови роднини, а в останалите 24 % от банките собствеността е разпределена сред повече хора, които не са роднини? Това наше проучване се подкрепя до значителна степен или в различни аспекти, особено по отношение на идентичния модел на банкиране, и от мнението на председателя на ДАНС Д.Георгиев, разпитан от Парламентарната комисия по случая КТБ /Д.Атанасова/ на 7 април 2015 г. /Протоколите от заседанията са официално изискани по ЗДОИ и получени от НПО „Ние, Гражданите” на 23.11.2017 г./
Отговорите са „да” и „не” , степента на дебилност ще се изчислява по специално разработена формула!