- 10 Sep 2020
- 181
- 14
След като летя до Охрид, разкритикува правителството и насрочи заседание на Консултативния съвет за национална сигурност, посветен на еврофондовете, дойде време президентът Георги Първанов да си отдъхне. За целта в събота той се качи на правителствения самолет и отлетя за Турция, където националният отбор по волейбол трябваше да играе срещу Полша на полуфинал на Европейското първенство. За съжаление, българският отбор загуби мача и в неделя, вместо на финал, трябваше да се бори за третото място в мач срещу Русия.
<p><strong>Това беше и сюблимният момент, в който главно действащо лице се превърнаха не волейболните национали, </strong>които разбиха съперниците си с три на нула, а Първанов, чиято радост беше показвана от БНТ след почти всяка точка за българите. Стигна се дотам, че в определени моменти президентът дори помахваше усмихнато на камерата на държавната телевизия. По-късно се разбра, че предния ден Първанов е отказал да качи в правителствения самолет министъра на спорта Свилен Нейков, което възпрепятсвало последния да присъства на полуфиналния мач с Полша.</p>
<p><strong>Това, разбира се, е най-дребната подробност от последната активност на президента.</strong> В същото време в залата, където се провеждаха мачовете, личеше отсъствието на президента на Полша, например, който явно за разлика от колегата си Първанов си е намерил по-важна работа от гледането на волейбол, или най-малкото е решил да спести няколко десетки хиляди евро на полските данъкоплатци и да гледа мача по телевизията.</p>
<p><strong>И тук е резонно да зададем въпроса каква работа имаше Георги Първанов в Турция и какво спечелиха българските граждани</strong> от присъствиeто му във волейболната зала. До момента не сме чули нито да се е срещнал с турски политици, нито да е провел какъвто и да е политически разговор. Благодарение на БНТ видяхме, че президентът се чувстваше доста добре сред публиката в залата и успя да прекара един безгрижен уикенд на държавни разноски след последните уморителни седмици на невиждана от него активност, довела до изостряне на отношенията му с Бойко Борисов.</p>
<p><strong>Безгрижният уикенд на Първанов в Турция обаче е не просто добре прекарано време, а поредна брънка от мащабната ПР акция,</strong> подхваната от президентския екип през последните няколко седмици. Трябва да сме наясно, че ПР-ът не е просто служебно и рутинно занимание на президентската админстрацията, а нещо далеч по-съществено. Срутването на БСП и липстата на каквато и да било алтернатива на управлението на Бойко Борисов отваря една немалка ниша за ляв популизъм с патриотичен привкус, в която ще застанат част от разочарованите избиратели на БСП. Тази ниша би могла да се разшири и към разочаровани избиратели на Атака, които няма да приемат подкрепата на Волен Сидеров за кабинета на Борисов. <strong>Очевидно е, че Георги Първанов много добре усеща тази ситуация като шанс да си осигури политическо влияние</strong> за следпрезидентския си период и в този смисъл създаването на пропрезидентска "патриотична" формация, която да събере под крилото си разочарованите от БСП и Атака избиратели, както и някои олигарси, чиито интереси ще бъдат нарушени от новото правителство е въпрос на време. От тук нататък ще чуваме все по-социални послания от страна на президента, ще го виждаме на все повече мачове, а правителственият самолет, чиято сила беше открита от Бойко Борисов, вероятно ще се превърне в едно от основните оръжия в борбата между президент и премиер.</p>
<p><strong>Дали тази борба ще доведе до избистряне на две основни популстки движения, които да олицетворяват новото политическо статукво на този етап, зависи по-скоро от Бойко Борисов.</strong> Ако Борисов припознае Първанов като своя основна алтернатива (първата крачка към това вече беше направена с отговора на Борисов на критичната статия на Първанов, в който президентът беше наречен опозиция), то целта на президентския ПР ще бъде наполовина изпълнена. На този етап полза от такъв тип алтернатива има и самият Борисов, защото една бъдеща пропрезидентска формация трудно би застрашила управлението на ГЕРБ и в същото време би легитимирала управлението на Борисов като демократично. Предимството на Първанов да бъде избран за алтернатива на управлението на ГЕРБ е и в това, че той е човек, с когото Борисов винаги би могъл да се договори. Поне засега.</p>
<p><strong>Колкото и нелепо да изглеждат на този етап ПР акциите на Първанов, той в никакъв случай не бива да бъде подценяван,</strong> защото именно, когато е бил подценяван, президентът е извоювал най-големите си победи в политиката. Справка: президентските избори от 2001 година.</p>
<p><strong>На този етап Първанов разполага с критична маса от хора, които да бъдат организирани в партия, потенциал за набавяне на приличен финансов ресурс</strong> от руски и български енергийни лобита и немалко медийно влияние. Това е напълно достатъчно, за да може една пропрезидентска партия да се позиционира толкова добре в политическото пространство, че да осигури на патрона си необходимото влияние позволяващо му да остане активен играч в политиката. Много сериозен катализатор на такъв тип процеси може да бъде провалът на част от руските енергийни проекти в България, който да превърне Първанов в единствена възможност за енергийните лобита да осъществят, макар и със закъснение, намеренията си.</p>
<p><strong>Осъществяването на този сценарий зависи и от това дали в близко бъдеще ще се появи демократична алтернатива на ГЕРБ</strong>, която да постави Първанов и Борисов от едната страна на барикадата - при енергийния патриотизъм, мачовете и правителствения самолет.</p>
<p> </p>
