След като летя до Охрид, разкритикува правителството и насрочи заседание на Консултативния съвет за национална сигурност, посветен на еврофондовете, дойде време президентът Георги Първанов да си отдъхне. За целта в събота той се качи на правителствения самолет и отлетя за Турция, където националният отбор по волейбол трябваше да играе срещу Полша на полуфинал на Европейското първенство. За съжаление, българският отбор загуби мача и в неделя, вместо на финал, трябваше да се бори за третото място в мач срещу Русия.
Създава ли се партия около Първанов?

Това беше и сюблимният момент, в който главно действащо лице се превърнаха не волейболните национали, които разбиха съперниците си с три на нула, а Първанов, чиято радост беше показвана от БНТ след почти всяка точка за българите. Стигна се дотам, че в определени моменти президентът дори помахваше усмихнато на камерата на държавната телевизия. По-късно се разбра, че предния ден Първанов е отказал да качи в правителствения самолет министъра на спорта Свилен Нейков, което възпрепятсвало последния да присъства на полуфиналния мач с Полша.

Това, разбира се, е най-дребната подробност от последната активност на президента. В същото време в залата, където се провеждаха мачовете, личеше отсъствието на президента на Полша, например, който явно за разлика от колегата си Първанов си е намерил по-важна работа от гледането на волейбол, или най-малкото е решил да спести няколко десетки хиляди евро на полските данъкоплатци и да гледа мача по телевизията.

И тук е резонно да зададем въпроса каква работа имаше Георги Първанов в Турция и какво спечелиха българските граждани от присъствиeто му във волейболната зала. До момента не сме чули нито да се е срещнал с турски политици, нито да е провел какъвто и да е политически разговор. Благодарение на БНТ видяхме, че президентът се чувстваше доста добре сред публиката в залата и успя да прекара един безгрижен уикенд на държавни разноски след последните уморителни седмици на невиждана от него активност, довела до изостряне на отношенията му с Бойко Борисов.

Безгрижният уикенд на Първанов в Турция обаче е не просто добре прекарано време, а поредна брънка от мащабната ПР акция, подхваната от президентския екип през последните няколко седмици. Трябва да сме наясно, че ПР-ът не е просто служебно и рутинно занимание на президентската админстрацията, а нещо далеч по-съществено. Срутването на БСП и липстата на каквато и да било алтернатива на управлението на Бойко Борисов отваря една немалка ниша за ляв популизъм с патриотичен привкус, в която ще застанат част от разочарованите избиратели на БСП. Тази ниша би могла да се разшири и към разочаровани избиратели на Атака, които няма да приемат подкрепата на Волен Сидеров за кабинета на Борисов. Очевидно е, че Георги Първанов много добре усеща тази ситуация като шанс да си осигури политическо влияние за следпрезидентския си период и в този смисъл създаването на пропрезидентска "патриотична" формация, която да събере под крилото си разочарованите от БСП и Атака избиратели, както и някои олигарси, чиито интереси ще бъдат нарушени от новото правителство е въпрос на време. От тук нататък ще чуваме все по-социални послания от страна на президента, ще го виждаме на все повече мачове, а правителственият самолет, чиято сила беше открита от Бойко Борисов, вероятно ще се превърне в едно от основните оръжия в борбата между президент и премиер.

Дали тази борба ще доведе до избистряне на две основни популстки движения, които да олицетворяват новото политическо статукво на този етап, зависи по-скоро от Бойко Борисов. Ако Борисов припознае Първанов като своя основна алтернатива (първата крачка към това вече беше направена с отговора на Борисов на критичната статия на Първанов, в който президентът беше наречен опозиция), то целта на президентския ПР ще бъде наполовина изпълнена. На този етап полза от такъв тип алтернатива има и самият Борисов, защото една бъдеща пропрезидентска формация трудно би застрашила управлението на ГЕРБ и в същото време би легитимирала управлението на Борисов като демократично. Предимството на Първанов да бъде избран за алтернатива на управлението на ГЕРБ е и в това, че той е човек, с когото Борисов винаги би могъл да се договори. Поне засега.

Колкото и нелепо да изглеждат на този етап ПР акциите на Първанов, той в никакъв случай не бива да бъде подценяван, защото именно, когато е бил подценяван, президентът е извоювал най-големите си победи в политиката. Справка: президентските избори от 2001 година.

На този етап Първанов разполага с критична маса от хора, които да бъдат организирани в партия, потенциал за набавяне на приличен финансов ресурс от руски и български енергийни лобита и немалко медийно влияние. Това е напълно достатъчно, за да може една пропрезидентска партия да се позиционира толкова добре в политическото пространство, че да осигури на патрона си необходимото влияние позволяващо му да остане активен играч в политиката. Много сериозен катализатор на такъв тип процеси може да бъде провалът на част от руските енергийни проекти в България, който да превърне Първанов в единствена възможност за енергийните лобита да осъществят, макар и със закъснение, намеренията си.

Осъществяването на този сценарий зависи и от това дали в близко бъдеще ще се появи демократична алтернатива на ГЕРБ, която да постави Първанов и Борисов от едната страна на барикадата - при енергийния патриотизъм, мачовете и правителствения самолет.

 

Още от категорията

14 коментар/a

аноним на 14.09.2009 в 23:30
Тоя автор май е за психиатър!Около Гоцко ще се завъртят само малоумници-както винаги е било.И естрадни певици:-)
Ех, Първанов! на 15.09.2009 в 00:59
План-сметка за разходите на президента в Турция: http://krizata.blog.bg/novini/2009/09/12/prezidentyt-napravi-poredniia-si-otchaivasht-hod.396234
Алехин на 15.09.2009 в 04:39
Че то покрай Бойко са някакви други освен молоумници. Провинциална адвокатка ни е вторият човек в държавата! Параванов ще събере "сериозни"люде и "експерти", които ще гледат умно и задължиелно ще бъдат патриоти. Погледнете му щаба и ще разберете какъв му е вкусът на тоя.
пръцко фасулков на 15.09.2009 в 18:01
Напънал се Гоцко и станал Пръцко. Каквито и да ги върши Таткото на Тройната коалиция, никой няма да забрави бандитите от ДПС-БСП и НДСВ и разбира се техния Идеолог - Гоцко Хамелеонов. А бе, доносчик може ли да стане честен и доблестен човек. Според баба ми - не може!
Деница на 15.09.2009 в 19:57
"Провинциална адвокатка" е израз от репертоара на Дачков. На малко ли министри, депутати и държавни чиновници с долнопробно държане и провивнциалистки ценности (без задължително да са отраснали и образовани в провинцията) се нагледахме през последните 8 (та и 20) години, та сега завързвахме кусури на Цецка Цачева. Провинциализмът е всеобща национална черта; наш хоризонт, наш универсум, наше проклятие. Добре е да се отбележи провинциалното поведение на обичания от Дачков политик Татяна Дончева, както и провинциалното мислене на автора на тази статия Тома Биков. Както и махленското на моменти поведение на Явор Дачков.
Алехин на 15.09.2009 в 22:25
Въпросът не е за провинциализма/той си има свои и отрицателни, и положителни черти/, а за неподходящите хора заемащи високите длъжности в държавата, вкл. това важи и за Параванов. Колкото до журналистите,това че пишат срещу драгалевския Гаргамелчо не ги прави нещо като дребни душички ,даже мисля че е точно обратното.
деница до алехин на 15.09.2009 в 22:51
Само по себе си писането срещу "Гаргамелчо" не ги прави нито добри, нито лоши журналисти. Но начинът им на писане срещу него, махленското им дрънкане, грозното и превратно излагане на фактите, личните нападки - всичко това говори за скудоумието им и невероятното им падение като хора. Погнуса у мен предизвика статията на Дачков "Първанов удари лошо Борисов". Както сподели един журналист, за този охлюв Дачков ме е гнус да говоря. Същият никога не е бил ченге и е един доста свестен човек. Не познавам свестен човек от мойто обкръжение да не се обръща на другата страна, когато стане дума за лицето Дачков. Биков пък е просто смешен. Минава за подгласник. Хубавото е, че "хванаха" темата за ДС. Макар да е дразнещо понякога поведението им, приличащо на същите тези доносници, които с такава охота разобличават.
до Деница на 16.09.2009 в 03:22
проблемът е, че когато пишат така както пишат за Костов е махленско, а за Първанов и тройната коалиция - чудесно и върха. Вие имате предубеждение по отношение на Костов и вземате всяка критично мнение за него за плюене...
М.Кушев на 16.09.2009 в 17:06
Не ми се вярва да се създаде нова партия около Първанов.Много по-вероятно е същият да поведе БСП макар и не като формален лидар.
Алехин на 16.09.2009 в 17:06
Ох,личността на Дачков или другите не са толкова от значение. Важното е какво е написано. Там трябва да се концентрираме. Не мисля че критиките им срещу Костов са махленски или голословни, но нормално е да има хора на друго мнение. Проблемът е че феновете на Костов се държат наистина като някакви ултраси и всяка критика срещу идола си я приемат като смъртна обида.
ludens на 16.09.2009 в 22:08
За да не изглеждам в очите на някои перманентно злонамерен спрямо Биков (той си знае защо не ми е симпатичен!), този път ще кажа, че приемам положително материала му. И то не защото, за разлика от друг път, си е спестил оплювките спрямо Костов, ДСБ и Синята коалиция, а защото е направил един сравнително точен анализ. Друг е въпросът каква е политическата (и математическата) вероятност да се прави опит за създаване на партия около Първанов. Това е предмет на доста по-задълбочен нализ, при който следва да се отчитат много параметри като неизвестни в една система с повече уравнения от неизвестните. Но никъде не е казано, че и такива системи не могат да бъдат решавани – ако не математически, то поне – политически. И нека отново да повторя доста пъти казаното от мен: Винаги съм бил за силна партия в левия политически диапазон – такава, каквито има по Европа, социалистически, социалдемократически ... . Горещото ми желание е било, разбира се, такава лява партия у нас винаги да бъде в опозиция. Е, това не винаги е възможно – поради известната „политическа въртележка” на „дяволското колело”, както някои наричат демокрацията. Но във всички случаи наличието на силна лява партия е полезно – борбата с лявата идеология и политическа практика ни калява, победите ни дават стимул да продължаваме по нашия път, загубите ни учат на мъдрост, приземяват ни, когато много почнем да се изхвърляме. Разбира се – редно би било стимулите от победите да превалират над приземяването ни, но нали и ние тъкмо за това не пестим усилия в тая борба! За да сме отговорни пред себе си и пред тия, които ще дойдат след нас!
дреме му на Биков на 16.09.2009 в 22:51
дали го одобрява сдухано сталинистко дедо
деница на 17.09.2009 в 23:08
Не е гнусно само по себе си говореното анти-Костов. Гнусен е начинът, гнусна е позицията на Дачков, който изважда от ръкава си факти с изтекла морална давност. Даже не знам дали са факти и дали не са просто недоказани твърдения. Да не говорим за другата му отвратителна черта: спекулацията с някои факти, които е понаучил докато се е опитвал да се откърка у Костов. Доста хора се разочароваха от Костов по някакъв начин, включително и моя милост, но такова свирепо отношение - плюни и отмини...Тва е.
КРЪЧМАРКАТА на 18.09.2009 в 08:11
А бе,Биков, ти си можел да пишеш и неща,които ми харесват,бе! Този път ви подкрепям теб и ludens,ама повече теб-защото и аз мисля ,че се работи за партия на президента,с мирис на руско ухание.А за поведението на Първанов в Турция съм го чела същото и другаде бе,да не си го чопнал само,а ?

Напиши коментар