Слизане на Христос в ада - Велика събота

Слизане на Христос в ада - Велика събота
Христос е в гроба. Заедно с Него учениците погребват своята надежда и вяра, но не и любов. За тях смъртта на Учителя е неочаквана, независимо от всички Негови предупреждения. До последния миг те не искат да се разделят с предишните си мечти. "Ние си мислехме, че Той е Този, който ще избави Израиля..." Ала Той не само не създаде вечното Царство, но и погина като престъпник от ръцете на палачите. Щом Той беше безсилен, то това означава, че няма справедливост в този свят и че те самите жестоко са се лъгали. В това принудително бездействие още по-силно се усеща ужасът от случилото се. "Ние си мислехме, че това е Той..." Как само се надпреварваха да си поделят местата около трона Му!... Вместо царска корона – трънен венец, вместо престол – позорен кръст.

 

 

 

Евангелистите премълчават за това какво са преживели и премислили учениците в тази пасхална събота. Но именно тяхното мълчание е по-красноречиво от всякакви думи. Апостолите "останали безмълвни". Страшно безмълвие, безмълвие на отчаянието. А жените? Те чакат да свърши съботният ден, за да изпълнят последния дълг на любовта: да помажат с благовония тялото на Умрелия...


Спуска се нощ. Дреме стражата пред запечатания гроб. Изведнъж подземен удар разтърсва хълма. С грохот се откъртва скалата. Силна светлина, подобна на мълния, поваля стражата на земята.


Гробът е празен.


Стражите се разбягват в ужас. Пребиваващият в смъртта Христос остава непобедим. Изпивайки до дъно чашата на синовете човешки, Той се възнася над Иерусалим и Пилат, над Каиафа и пазителите на Закона, над страданието и самата смърт.


Литургията на Великата събота преди се е извършвала по залез слънце и затова започва с вечернята. Четат се 15 паремии. Това са тези пророчества за Христа, за които Той сам е говорил на учениците си (Лук. 24:27).


Преди четенето на Евангелието се пее прокименът "Възкресни, Господи...". В това време свещениците се обличат в бели ризи и звучат евангелските слова за явилия се на гроба светоносен ангел.


Вместо Херувимската песен на литургията се пее:


Да мълчи всяка плът човешка и стои със страх и трепет и нищо земно да не мисли: Защото Царят на царуващите и Господ на господстващите иде да се заколи и даде за храна на вярващите.
И пред Него вървят ангелските ликове с всяко начало и власт – многооките херувими и шестокрилите серафими, които закриват лица и пеят песента: Алилуя, алилуя, алилуя!

 

 

 

 

 

 


 

Коментари

  • и.г.

    30 Апр 2016 10:32ч.

    мироносицы жены с миром пришедшия ,ко гробу Твоему Спасе рыдаху,.....но предста к ним ангел и рече:......Рыдания Время Преста-не плачите-ВОСКРЕСЕНИЕ же Апостолом Рцыте!.....................колко красиво Славянския език предава Мистическото послание и разтърсващия Символизъм......................Да молчит всякая плоть человечья,и ничтоже от земли не помышляет,яко Царь Царствующих и Господь Господствующих снисходит заклатися и датися нам в снедь!......

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Helleborus

    27 Апр 2019 11:58ч.

    Смисълът на словото не е да звучи красиво, самите звукове и буквите, които отговарят на тях като всемогъщи творчески сили (еони), съдържат в себе си потенциала да променят съзнанието и битието на всяка реалност във видимия и невидимия свят. Познаването на Божествените Слова (кодираните пиктограми на Свещения Тракийски Език) може да развърже човешкия език за невидимото архетипно значение на всичко, което ни заобикаля. Затова най-свещен е онзи изначален богарски, който е пазен ревниво от най-ранни времена, още от Адам, записан в книги от прадядото на Ной, Енох, пренесен от Ной през водите на потопа, предаден на неговия внук Тир и съхранен от тираките на множество глинени и златни предмети, записан и по пирамидите, опазен и съхранен от праотеца Аспарих между богарския (богопосветения) тракийски народ и разпространяван винаги като езика на Словото, славянски, между околните народи. И по милостта на Бог Словото, нашият древен Туонх-Ре, Чието Възкресение празнуваме сега, Неговият богарски език също възкръсва от пепелта на историята, защото той е също толкова преследван и убиван. Бог Словото и Неговия език, който изразява това слово, са еднакво мразени и фарисейски фалшифицирани, обявявани за ерес, книги са горени, крадени, забранявани. Но както каза нашият Кубарих, нашият език няма да изчезне, защото не би могъл да изчезне езика, на който говори Сам Бог, християните го познават чрез дара на Духа, а боговдъхновени личности преоткриват неговите тайни.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи