Дълбоката несъвместимост между българско и европейско за пореден път се простря пред всички ни. Този път свидетели бяха и по-любопитните членове на европейските елити, които наблюдаваха в интернет изслушването на българския кандидат-комисар. Случилото се фиаско е резултат на колективен и личен провал по отношение на политическа, тактическа и стратегическа грамотност, оценка за културната среда на институцията на Европейския парламент и неадекватен анализ на сложната цялостна картина на европейската политика.
След скандала "Желева" европейският меден месец на правителството може да приключи

В крайна сметка, тази кандидатура се оказа твърде лесна плячка за по-подготвените й политически опоненти. От Румяна Желева не се изискваше кой знае колко. Зад драмата на изслушванията стоеше договорка между двете най-големи партии (Европейската народна партия и Партията на европейските социалисти) да не се разместват постигнатите сложни баланси още от селекцията на Херман ван Ромпуй и баронеса Аштън. С други думи, от кандидатите се очакваше просто да си вземат изпита, а не да впечатлят европейската аудитория с някакви бляскави и пионерски идеи за собствените си ресори. Среден (3) бе достатъчно и една голяма част от предхождащите Желева направиха точно това. Уви, в българския случай и това се оказа невъзможно. По този начин една лична провалена амбиция се превърна в национален проблем.

Стратегията на Румяна Желева беше абсолютно сбъркана. Политическите атаки можеха да бъдат предвидени доста отдавна, защото се основават на циркулираща кулоарна информация и далеч не са резултат от някаква страховита, неочаквана или гениална стратегия. Ясно беше, че никой евродепутат няма да влезе в залата с вестникарски публикации, а ще атакува чрез въпроси по същество, основани на фактология, документи. Ясно беше, че никой в ефир няма да въпроизведе кулоарните шушукания, а ще очаква ясни, убедителни и документирани отговори. От изслушвания на предходни парламенти беше ясно, че депутатите ще си търсят някоя по-лесна жертва, върху която да упражнят новите си провомощия и самочувствие от влезлия в сила Лисабонски договор. Всички тези неща бяха ясни и съвсем предвидими.

Вместо това Желева предложи недомлъвки, нелепи „дружбашки” покани за лични посещения в родния й град, агресивен език на тялото и на моменти абсолютно неприемлив назидателен тон. Тя не получи сериозна подкрепа от своите съпартийци нито по време на първоначалната поредица от въпроси, нито под формата на удобни въпроси, на които да отговори пълно и компетентно. В цялостното й представяне липсваше водеща идея, емоция, убеждение, намек за чувство за мисия. Дори заключителното изложение беше прочетено студено и неангажирано. Въпросителните около собствеността на въпросната фирма е трябвало да бъдат изчистени превантивно преди много време, а не да вкарат комисията в цайтнот. На предишен етап този проблем е бил управляем. Когато избухне в комисия, е вече твърде късно и вредите много трудно могат да бъдат овладени.

Интересното е, че всъщност Желева имаше няколко буфера, които бяха напълно достатъчни, за да преодолее това препятствие. Ако беше изчистила въпросите около конфликта на интереси, тя можеше спокойно да използва няколко неща.

Първото е, че всички нови кандидат-комисари се представят доста слабо по самите детайли на новите си ресори и имат известен кредит на доверие. По този начин тя по-скоро щеше да се впише в по-обща тенденция, а не да изпъкне драматично.

На второ място, съществува ясното разбиране, че пет седмици са напълно недостатъчни, за да могат кандидатите да са еднакво добре подготвени по всички теми. Желева следваше да се подготви отлично по няколко от тях, за да може да си позволи некомпетентност по други (така се получи с баронеса Аштън например).

На следващо място, на повечето депутати е ясно, че този ресор е „скалъпен” и обединява доста несъвместими политики. ЕС има сравнително силна хуманитарна политика, докато въпросите на кризите са си предимно работа на страните членки и много по-малко на ЕК. Дипломацията на този ресор е много трудна, защото той върви успоредно с ресорите за разширяване и развитие, а трите колективно са под „шапката” на Аштън при още неизяснени отношения. Ресорът е с много ограничен периметър за законодателна инициатива и е по-скоро реактивен, там никой не очаква чудеса от ЕС. В същото време той дава хубава „входна точка” към един ЕС, който е ориентиран към своите граждани и черпи легитимност от тази политика. С други думи, в този ресор има скрита кауза, която можеше да бъде изведена и акцентирана (Меглена Кунева направи нещо подобно с темата за правата на потребителите). Нито един от тези буфери не беше използван от Желева и нейния екип и от тази гледна точка представянето й е пълен провал.

Провалената кандидатура сега ще се превърне във вътрешнополитическа драма, но тя ще има сериозни последици за европейската политика на правителството. След няколко нелоши стъпки (постепенно разрешаване на проблемите по оперативните програми, по-добра работа на Съвета по европейски въпроси, подобряване на организацията в Министерския съвет) започнаха гафовете около членството на Турция в ЕС, които също като цяло бяха овладяни навреме. Сега обаче премиерът поставя Барозу в неудобно положение и го принуждава да пренарежда целия пъзел около изслушванията и структурирането на Европейската комисия. Това ще остави следа и европейският меден месец на правителството може да приключи доста преждевременно. Нещо повече, целият набор от европейски цели на правителството сега е поставен под съмнение.

Страните от еврозоната и ЕК нямат особено желание да приемат нови държави, защото тепърва трябва да се занимават с огромните публични дефицити и възстановяването на правилата от пакта за стабилност, който е в основата на еврото. Влизането в Шенген остава задача с висока степен на трудност, при която всяка капка добра воля от страна на комисията е добре дошла. България тепърва трябва да излиза и от механизма за наблюдение, който продължава да тегне и над това правителство. Проблемите, които кандидатурата на Желева създава сега на Барозу, ще имат своето отражение върху отношението на комисията именно по такива гранични въпроси, за които аргументите на страната ни не са еднозначно положителни. Загубата на европейска динамика и легитимация пък ще има тежки последствия върху самото правителство във вътрешен план.

Извън моментните анализи на случилото се е ясно, че проблемите възникват от дълбоко уседнал български културен код, според който всяка биография и компетентност могат да бъдат изфабрикувани, „натаманени”, произведени под натиска на някакъв политически императив. Тъжната история около кандидатурата на Желева настойчиво напомня за прословутата реплика на един вицепремиер, който шеговито бе казал: „Егати държавата, щом аз съм й вицепремиер!”. Любимото политическо занимание на нацията да произвежда постоянно „нови лица и елити” легитимира поточната линия от изобретени, „самонаправени”, самоизмислени фигури, чийто авторитет приключва с формалното им напускане на заеманите постове. Това е едно от любимите занимания на българските управления и колкото по-бързо се превъртат партиите през властта, толкова по-безмилостно биваме обстрелвани с нови и нови личностни изобретения. Безразборната инфлация на автобиографии (професионални или политически) създава измислени пространства, в които участниците с лекота си мислят, че могат да мигрират своите политически модели и мислене в Европа.

Но в случилото се има ясна политическа вина и на премиера Борисов, който допусна свръхизрастването на човек, около когото има толкова много въпросителни. Случилото се можеше да бъде спестено на България, ако към това назначение се беше подходило по друг начин. Барозу можеше да бъде оставен да участва по-активно в селекцията на българския кандидат, с което страната да си осигури още малко допълнителна подкрепа при решаването на десетките проблеми около членството си в ЕС.

Българските навици и модели за поведение продължават драматично да се различават от европейските и подобни събития правят този контраст болезнено видим. Бясното кариерно препускане, „забърсването” на някаква временна експертиза в крачка, неуважението към процедурите на сериозни институции могат да впечатлят голяма част от българската публика или паркетните хроникьори на нашата политика. Но в Европа това просто не минава. На този терен дори цинизмът и политическият макевиализъм си имат правила, сценография, предписания.

Безпардонният опит за проваляне на членството ни в ЕС от предходното управление получи неочаквано и неприятно продължение. Родният провинциализъм получи звучен шамар, който всички можехме да си спестим с малко повече, но очевидно невъзможна политическа култура и преценка. България остава в репутационния фризер, в който се намира от своя „ден първи” в ЕС. Вече е болезнено видимо, че на европейския паркет нашите танци не се приемат особено ентусиазирано, а ако съдим по полупразната зала в края на изслушванията, ще се играят и пред все по-малко публика.

Още от категорията

Епохата на Путин

Епохата на Путин

Путин никога не се стреми да притисне противника в ъгъла, той винаги...

9 коментар/a

Георги Антонов на 14.01.2010 в 03:56
За изфабрикуваните елити -- изричате мислите ми 1:1.
006,5 на 14.01.2010 в 04:41
бууууууургаски вечери...
14.01.2010 г. Янка Иванова на 14.01.2010 в 17:48
Добре сте изложили проблема и Ви благодаря. Смятам, че ако г-н Борисов иска да покаже по-различна политика от досегашната, то не трябва да съществува "някакъв конфликт на интереси"-
коментар на 14.01.2010 в 23:46
Въпреки че никога не съм чувал за автора коментарът е отличен (за съжаление)
Лада на 15.01.2010 в 04:59
Във възторг съм от коментара и поздравявам автора. Как ми се иска и Желева да го прочете! Пък и някои други хора, които очевидно имат твърде принизени критерии за интелигентност. Но май искам твърде много. Ех, мечти...
Бронислава Игнатова на 15.01.2010 в 07:25
Страхотен коментар! Браво на автора!
Кънчов на 15.01.2010 в 19:51
Изключителен коментар! Имах чувството, че е превод от сериозно западно списание - толкова богато на аргументи и лишено от груповщина и партизански страсти! Канете този коментатор по-често - внася цивилизационна култура.
Възмутен Граждан на 16.01.2010 в 04:26
Исключително прецизен и точен коментар. Браво на автора.
Възмутен Гражданин на 16.01.2010 в 04:28
Извинявам се за явните и бързи правописни грешки, явно съм готов за Еврокомисар.

Напиши коментар