След оправдаването на Маргините: или честни поуки, или нови провали

След оправдаването на Маргините: или честни поуки, или нови провали
"Това решение на съда по никакъв начин няма да ни обезкуражи. И ви уверявам, че продължаваме да работим в същия стил и със същия ентусиазъм". Това е част от коментара на вътрешния министър Цветанов по повод оправдателната присъда на Красимир и Николай Маринови (братята Маргини) по обвинението за създаване на организирана престъпна група, която да подготви убийствата на Иван Тодоров – Доктора, финансиста Никола Дамянов и ген. Любен Гоцев. Съдът е приел, че останалите четирима подсъдими (които получиха от 3 до 5 години затвор) са участвали в група, която е готвела убийствата, но не е получил достатъчно доказателства, че групата е била ръководена от братята.
<p>Точно Маргините обаче бяха подсъдимите, натоварени с решаващ смисъл &ndash; и вътре в страната, и пред Европейската комисия.<br /><br /><strong>Перманентната криза на досъдебната фаза</strong><br /><br />Тази вечна "частичност" (недостатъчност) на доказателствата е хроническата болест на разследването. А в целия (правов) свят, когато се избистри наличие на такъв проблем &ndash; през поредица оправдателни присъди, управляващите политици не започват безконечно дърляне със съда и прехвърляне на вини и отговорности, а сядат с юристите и умуват как досъдебната фаза да стане по-резултатна. Тази прословута "фаза" наред с прокурорската компетентност, е (пред)решаващата изхода на наказателните дела.<br /><br />Да си спомним нашумелия преди години в Америка процес срещу О Джей Симпсън, обвинен в убийството на бившата си съпруга и приятеля й. Цяла Америка заедно с медиите беше твърдо убедена, че подсъдимият е убиецът и ще си получи заслуженото. И когато съдът произнесе "невиновен", понеже размерът на някаква си ръкавица (измервана в досъдебната фаза) провалил обвинението, Америка настръхна. Наложи се президентът Клинтън да излезе пред народа и да заяви, че и той самият не знае, но "съдът каза и трябва да му вярваме, друго не ни е позволено".<br /><br />Тази азбучна истина &ndash; че събраните доказателства при разкриването и разследването са решаващите за присъдата, е най-неприятната за ухото на всички шефове на МВР и управляващи политици от 20 години насам. И колкото по-очевидна става кризата на досъдебната фаза, толкова повече те я загърбват, заравяйки главите си в пясъка. Къде по-лесно е да обвиниш нереформирания съд, че не е удовлетворил очакванията на обществото. За разлика от изискванията на процесуалния кодекс това послание е лесно смилаемо от широката публика.<br /><br />Подобна, да я наречем, защитна тактика обаче върши само временно работа. След оправдаването на Маргините МВР и прокуратурата би трябвало най-сетне да схванат, че<br /><br /><strong>в този си вид битката им със съда е изначално изгубена</strong><br /><br />Какъвто и специализиран съд да създадат, каквото и да говорят в медиите, това най-много ще продължи само да качва рейтинг, но няма да доведе до присъди. Просто такъв е принципът на правовата държава &ndash; незаобиколим.<br /><br />Ето защо оправдателната присъда на Маргините трябва най-сетне да послужи за промяна на&nbsp; модела, по който се извършват арестите и се събират доказателствата. Той отдавна е зависим от извънправни съображения и тук е заровен един от ключовете на кризата в досъдебната фаза.<br /><br />Да си спомним как започна делото "Маргините". На 25 октомври 2005 г. министри отговарят на въпроси след редовното заседание на МС. Влиза забързан чиновник и прошепва нещо на ухото на вътрешния министър Румен Петков. Той спира изявлението си по средата на изречението и с изменено лице напуска залата. Застрелян е банкерът Емил Кюлев. България води преговори за присъединяване към ЕС, преговарящите трескаво убеждават Брюксел в нашата подготвеност скоро да имаме осъдени босове на силови структури. Вместо осъдени босове обаче &ndash; пореден поръчков разстрел. На другия ден са арестувани братята Маргини.<br /><br />Самият факт, че те не бяха обвинени в крайна сметка за убийството на Кюлев, а за организиране на убийства на други трима души, подсказва, че се е прибягнало до паническо "действие", по правило под формата на гръмотевични арести. Маргините са удобни заради публичното знание за тяхното ъндърграунд минало, нищо че години наред то е оставало необезпокоявано от полиция и прокуратура. В един момент им идва редът, но късно. (Закъснялото прилагане на закона впрочем е също сред решаващите обстоятелства за оправдателните присъди, но да не се отклоняваме.)<br /><br />Да си спомним как&nbsp; започна и другото дело срещу Маргините &ndash; че са поръчали&nbsp; убийството на радиоводещия и описател на мафията Боби Цанков, разстрелян посред пладне на крачки от знакови институции на властта на 5 януари т.г. Брюксел вече пишеше следващия доклад за напредъка ни по правосъдие и вътрешен ред, тоест пак трябваше да се "действа". В резултат Големия Маргин беше светкавично арестуван, а малкият изчезна, докато МВР и прокуратурата два дни комично се разминаваха в твърденията си дали е бил видян в парк-хотел "Москва", или не бил, и ако е бил, защо не е бил задържан.<br /><br />Паническата реакция&nbsp; доведе дотам, че нашите прокурори направиха уникален принос в правото: намериха и обвиниха&nbsp; поръчителите на убийството на Цанков, преди да са заловили извършителите. Тях и до днес ги няма. Можем да предположим какво ще стане и с това обвинение.<br /><br />Какво представляват събраните доказателства по току-що приключилото дело "Маргините" съдя и по поведението на прокурора в последното заседание преди заключителните пледоарии, когато Красимир Маринов даде обясненията си пред съда. С категоричен тон той отхвърли едно по едно всички обвинения, отрече да познава мишените, отрече и да е снабдявал групата с боеприпаси и въобще да се е занимавал с подготовката на убийства. Като свърши самоуверените си обяснения,<br /><br /><strong>Залата чакаше да бъде притиснат и разобличен с въпроси, но прокурорът не каза и дума!</strong><br /><br />А всеки знае, че съдията няма право да изземе ролята му, дори и много да му се иска да прати Маргина в затвора. Министър Цветанов трябваше да бъде в залата, за да чуе лично оглушителното мълчание на обвинителя. Но това не му попречи да обвини нереформирания съд.<br /><br />"Трябва все пак да имаме надеждата, че по предстоящите дела ще има осъдителни присъди", дава&nbsp; кураж вътрешният министър, имайки предвид вероятно нашумелите процеси "Октопод" и&nbsp; "Наглите", за които обяви (вместо прокурора!), че до 4-5 седмици ще влязат в съда, а може би и делото за подкупа от бившия военен министър Николай Цонев за следователя&nbsp; Петков.<br /><br />Уви, изплувалите на съдебните заседания&nbsp; по мерките за неотклонение детайли от работата на полицията и прокуратурата отново вещаят мрачни прогнози. <br /><br />- По делото "Октопод" лъснаха противоречия&nbsp; в обвинението срещу Алексей Петров, че чрез заплахи е принуждавал да му бъдат прехвърлени акции от търговски дружества. Според прокуратурата прехвърлянето се е случило през ноември 1998, тогава били отправени и заплахите, а защитата представя писмени доказателства, че това е станало през март и септември. Можем да си представим как ще се отрази тази подробност, когато дойде ред да се доказват обвиненията.<br /><br />- По делото "Наглите" не е проследен пътят на парите, плащани на похитителите, а става дума за суми от порядъка на 500 хил. евро, ако са верни изнесените в медиите данни.<br /><br />- По делото за подкупа изплуваха данни, че и следователят си е искал рушвета, което би могло да го превърне&nbsp; в обвиняем (макар че прокуратурата едва ли ще го позволи въпреки изискването на закона). Да не говорим за мистерията с пръстовите отпечатъци и двете ЕГН-та на следователя, което&nbsp; достатъчно компрометира&nbsp; обвинението. Можем да си представим хода и на това знаково дело.<br /><br />&nbsp;С други думи, уверението на вътрешния министър "продължаваме да работим в същия стил и със същия ентусиазъм" може да допринесе за осъдителни присъди само с втората си част. Стилът обаче се нуждае от неотложна корекция.</p> <p><em><strong>Анализът е публикуван във в. "Дневник"</strong></em></p>

Коментари

  • ЗАЩО???

    17 Юни 2010 19:16ч.

    Защо не се отдаде на спорта? Ставаш за тренер! Но от всеки тренер политик и министър не става!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи