Ще избегне ли Турция дестабилизацията?

<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/52959_HmzF9cuZM95ejbn1ZQ1v6jfFdopKM3.jpeg" style="height:181px; width:279px" /></p> <p>&nbsp;</p> <p>След обявяването на тези резултати на 23 юни ще се състои церемонията по заклеването в Меджлиса и след клетвата президентът Ердоган трябва да възложи на лидера на спечелилата най-много гласове ПСР Давутоглу да състави правителство. Преговорите обаче се водят отдавна, защото е ясно, че вариантите са само 2 - или коалиционно правителство, или нови избори. Вече не се говори за правителство на малцинството. Сигурно поради опасения, че това няма да осигури стабилност за страната и отново ще се стигне до ситуация на извънредни парламентарни избори. Наблюдателите в Турция са единодушни, че всяка от парламентарно представените партии има притеснения относно&nbsp; коалицията, а най-големите притеснения са сред членовете на ПСР. Въпросите, на които се търсят отговори, са главно в посока кой ще вземе решението за избора на коалиционния партньор, кой да е този партньор в бъдещото правителство, кои министерски постове да се заявят или да се пристъпи към т.нар. ранни избори. Ранни, а не извънредни парламентарни, защото президентът Ердоган през последните 14 години принципно не е приемал извънредните избори за успешен за страната ход. В случая законовото изискване е председателят на ПСР Давутоглу и екипът му да вземат решението за преговори за коалиционно правителство, но не изглежда президентът Ердоган да е склонен да предостави това решение на настоящия премиер. Той все още не се е отказал да продължи &bdquo;коалиционните пазарлъци&rdquo;, така както имаше и водеща роля в предизборната кампания. Независимо от конституционните ограничения в това отношение. Намерението му да държи под свой контрол коалиционните преговори не се крие, а това няма как да не безпокои самия Давутоглу. Задкулисието в самата ПСР жужи неистово. Разделение има и по въпроса с кого да се направи коалиция. В дните след окопитването от началните изборни резултати Ердоган не скри предпочитанията си за коалиция с дясната ПНД, но поради нейни заявени условия по т.нар. кюрдски въпрос и искане за личния му отказ от промяна на конституцията в раздела за повече президентски правомощия, той заговори открито за възможна коалиция с условно лявата НРП. Но тя също има неприемливи условия за коалиция с ПСР и погледът на Ердоган е насочен и към прокюрдската HDP. В същото време Давутоглу и екипът му клонят към коалиция с НРП, защото считат, че по този начин ще възстановят отново на високо ниво отношенията със САЩ. Не са тайна добрите контакти на лидера на НРП Калъчдароолу зад океана. Но &bdquo;умовете в ПСР отново са объркани&rdquo;, след като според сведения САЩ са подкрепили отново сирийската ПКК в Северна Сирия при завземането на гр. Тел Абият от &bdquo;Ислямска държава&rdquo; и са предоставили голяма част от сирийската граница в ръцете на кюрдите. Споровете в ПСР относно политиката на Турция към Сирия и по т.нар. кюрдски въпрос не стихват. Мнозина считат, че ако се запази досегашната политика на Турция относно Сирия и искането за безусловно сваляне на Асад, това може да постави ПСР извън процеса на &bdquo;отваряне с кюрдите&rdquo; и геополитиката спрямо Сирия. Под сурдинка се разпространява и проблема за &bdquo;разделена Турция&rdquo;. В такава ситуация, за да &bdquo;не свърши Турция&rdquo;, се засилва натискът за коалиция с ПНД. По въпроса за т.нар. ранни избори медиите в Турция пишат, че президентът Ердоган е направил анкета, според която при такива избори неговата ПСР ще увеличи гласовете си, а опозицията съответно ще има по-малко. Разбира се, че новите депутати никак не са въодушевени от подобна идея и ако Ердоган продължи да настоява за &bdquo;ранни избори&rdquo;, много е вероятно да получи и първата си загуба в самата партия. Опозицията следи тези процеси и е наясно с пререканията в ПСР. Наясно са и че сегашните министри настояват партията да запази местата им. Едва ли Ердоган е предполагал и в най-лошите си сънища, че ще му са наложи не само да преговаря с опозицията, но да води преговори и в собствената си партия. Още повече че растат слуховете за групиране около експрезидента Гюл на редица членове на ПСР, които настояват за &bdquo;нов план&rdquo;. Някои свързват Гюл с привържениците на движението на проповедника Фетулах Гюлен и съответно потвърждават тезата, че &bdquo;Ердоган остава все по-сам&rdquo;. Други спекулират с теорията за външни сили и намесата им в турската вътрешна политика. Не че лидери от нивото на Ердоган не използват също &bdquo;външната политика като инструмент за вътрешна мобилизация&rdquo;, като демонизират противниците си и ги назовават &bdquo;пета колона&rdquo; на &bdquo;външни врагове&rdquo;. Всъщност геополитиката става все по-важен фактор във вътрешните работи не само в Турция. Там обаче вътрешните политически играчи са с опит и контакти, закалени в отстояване на национални интереси и винаги поставящи &bdquo;Ане Ватан&rdquo; над всичко. Едва ли и управляващи, и опозиция ще си позволят да дестабилизират страната само за да получат лични дивиденти. Не че нямат лични амбиции и желание да управляват и в своя полза.</p> <p>Лидерът на ПНД Бахчели например прави задълбочена оценка на ситуацията в страната след изборите на 7 юни и на този етап отклонява предложението на Калъчдароолу, НРП, да стане премиер в коалиция ПНД и НРП с думите &bdquo;не участвам в дребни сметки&rdquo; и не е сигурен &bdquo;това някаква нова китайска игра ли е&rdquo;. В самата му партия натежава желанието за коалиция с ПСР при изпълнение на поне 2 важни условия - личен отказ на Ердоган от промяна в конституцията с цел разширени президентски правомощия и стопиране на усилията по т.нар. &bdquo;кюрдски процес&rdquo;. Ако все пак преговорите с кюрдите продължат, това да става при използване прийомите на демократизацията, без да се стига до насилие и сблъсъци. При първи случай на терористична акция ПНД ще се противопостави остро. В редиците на ПНД няма и мисъл в посока &bdquo;разделена Турция&rdquo;.&nbsp;</p> <p>По-емоционални са в НРП. Лидерът й Калъчдароолу е убеден, че &bdquo;Турция има хиляди проблеми, които трябва да бъдат решавани. Изкуството на политиката е да се намират решенията&rdquo; . Затова той счита, че е възможна коалиция между неговата НРП, дясната ПНД и прокюрдската HDP независимо от крайно противоположните позиции на ПНД и HDP. Повечето от съпартийците му настояват за участие в правителство, защото &bdquo;имаме хубави идеи и ако не сме във властта, няма как да ги реализираме&rdquo;. Областните управители не подкрепят подобни намерения, особено ако коалиционният партньор е ПСР. Няма как да убедят избирателите по места, че това е правилната политика. Без значение, че едно от условията е да се &bdquo;отворят досиетата на замесените в корупционните скандали от 17&ndash;20 декември 2014 г&rdquo;.&nbsp;</p> <p>Единствен Демирташ, водач на прокюрдската HDP, цели 6 дни не е направил никакво изявление. Едва преди ден е споделил, че ако ПСР и дясната ПНД съставят правителство, &bdquo;като приемат и наши идеи, ние ще ги подкрепим отвън&rdquo;. Но е информирал медиите, че до този момент никой не е водил с него нито официални, нито неофициални разговори за коалиция. Но и неговата партия е &bdquo;с отворени врати за всяка друга партия&rdquo;. Настоява за уважение и призовава Давутоглу да изостави езика, който е използвал преди и по време на изборите. &bdquo;Този език му донесе загубата&rdquo;, а &bdquo;нашата партия си има правила и ние няма да действаме под диктовка&rdquo;. Според него процесът за решаване на кюрдския въпрос не може да продължи, както преди &ndash; едностранно и с груби действия. Първото условие е спиране на огъня. Това в момент, когато Ердоган прави заседание с участието на висши военни ръководители, специалните служби МИТ и правителството, за да се обсъди ситуацията в Северна Сирия, &bdquo;където се изгражда структура на кюрдска държава&rdquo;. Счита се, че САЩ и съюзници, които с въздушната си подкрепа са подпомогнали сирийския клон на ПКК и са осигурили превземането на гр. Тел Абият, съдействат на тази цел. Следващите стъпки са за насочване сили към Халеп, което всъщност е част от план за осигуряване на излаз на петрола от Северен Ирак към Средиземноморието. Това безпокои Турция, където дори говорят за етническо прочистване на тази част от Сирия. Затова Турция настоява за зони на сигурност, които да прекъснат коридора, който силите на ПКК в Сирия прокарват. Наричат го &bdquo;северен пояс&rdquo;. Геополитика, но тя отново има отношение и във вътрешнополитически план. Освен че е създала вече и т.нар. зони на несигурност. Сред които не е само Близкият изток, но и Балканите.&nbsp;</p> <p>В крайна сметка парламентарните избори в Турция изясниха поне един въпрос. Едва ли президентът Ердоган ще може отново да настоява за разширени правомощия и няма да може да концентрира повече власт в свои ръце. А дали ерата му върви към своя логичен край, предстои да видим. Зависи кой ще стои срещу него. Коя ще е личността, която ще обедини &bdquo;другата част от Турция&rdquo;.</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p>