Шопинг със скорост 68 хил. лв/мин

Шопинг със скорост 68 хил. лв/мин
Откритието на Форбс, направено още през 2012 г: „Някои от моделите, които се предлагат на изключително изгодни цени на Черен петък са направени именно с цел да бъдат разпродадени на Черен петък. Те са собственост на производителите, посочени на етикета, но са фалшификат на себе си и реалната им стойност гарантира печалба и при намалените цени. За телевизори и друга техника, вложените материали отговарят на новата стойност на стоката, а колко време ще ви служи тя – това е друг въпрос.“

 

 

Били сме против Хелоуин, че бил чужд празник. Били сме срещу католическата Коледа, че и тя не била източно православна. Категорично сме срещу Свети Валентин, но не се чува някой да е срещу Черен петък, а всички се готвят за него като за Коледа и всички други празници едновременно – планиране, обсъждане, оглеждане, заплюване, уговаряне – с приятелките, с децата, с колежките, с любимия – водят се преговори за максимален бюджет, но с някои допустими отклонения. Е… 40 процента отклонение от заявената сума не е като да са 100 процента, все пак! 

 

В крайна сметка и милионерите обичат да пазаруват на сметка, а бедните просто си правят сметката и се хвърлят в дните на големите разпродажби. 

 

По данни на националната статистика, всеки втори българин е заявил намерението си да пазарува на Черен петък. В същото време, всеки четвърти българин живее под линията на бедността, но над половината от работещите са доволни от размера на заплатата си, показва проучване на Галъп интернешенъл. 

 

Пак според национално представително проучване, по поръчка на Асоциацията на търговци на дрехи втора употреба, над половината българи се възползват от такива оферти, но същите хора не се лишават и от пазаруване от молове. 

 

В деня на голямата петъчна разпродажба, само една от базираните онлайн търговски вериги в първата половина на деня е направила 

 

оборот от 25 млн.лв., което прави по 68 хил.лв. в минута. 

 

Поръчаните онлайн продукти само при този един търговец са били 185 хиляди или по 135 лв. на поръчка. 

 

Проучване е на Black-Friday.global, които следят тенденциите за този ултра-търговски ден по цял свят, всеки българин, участвал в голямото над-пазаруване (кой е с най, най, най-много торби) е отделил за целта средно по 410 лв. и по този показател се изравняваме с италианците, но надхвърляме планираните суми от германци и руснаци. 

 

Кратко наблюдение в мола от първо лице показва, че луксозните стоки изчезват със скоростта на червена капия в сезона на туршиите през щастливите години на соца. Когато стока е струвала 1000 лева и изведнъж е 700, отстъпката е прилична и напълно осезателна. Три подобни покупки превръщат деня в чиста далавера! Малка хитрост започва да набира скорост у нас: човек влиза в магазина, пробва красива дреха, отстъпката е чудесна, но все пак не е сигурен дали я иска, а около него грабят (или поне пробват)! Тогава, под предлог, че не му се носят чанти, човекът си я поръчва онлайн. Ще я получи у дома след два дни и според Закона за електронна търговия, може да я върне обратно до 14 дни след получаването. В не малка степен, в момент на загуба на здрав разум и увлечени от „безумната тълпа“ с торби в ръце, трикът дава възможност за изтрезняване и когато продуктът бъде върнат, идва мигът на неоспоримата радост, че все пак са спестени пари. 

 

В икономическо отношение 20 на сто от годишните обороти на търговците

 

се формират именно през ноември, именно заради деня на големите намаления.  Повечето българи предпочитат да обиколят търговските центрове и причините за това са няколко: нашенци все още са скептични, че могат да изберат удачно дреха или продукт за дома онлайн, като само го гледат на картинка и четат описанието, което не винаги е правдиво. Втората съставна част от удоволствието е да видиш какво купуват и другите, с какви торбички ходят наоколо и когато сам направиш своите покупки, да развееш собствените придобивки. Удоволствието е да се поглезиш пред търговец, да му изпилиш нервите, да искаш точно това, което си намислил, макар да е ясно, че такова в магазина няма и накрая да оставиш да те убедят да купиш нещо друго. 

 

Какъв процент от покупките са наистина планирани и колко от тях са плод на всеобщия подем при влизането от врата във врата? 

 

Оказва се, че съществува много голяма прилика в психологическата нагласа на мъжете, които си правят автогонки по магистралата, просто защото не желаят някой да ги изпревари и жените, които демонстративно купуват нещо пред потенциална съперница за същата стока, за да не й позволи тя да я купи. „Пластичните пари“ или банковата карта е още една причина пазаруването да става по-лесно. Основен психологически подход за запазването на трезва преценка при такива разпродажби е да се носи кеш и то само до определената сума, за да се вижда как тази сума свършва. В световен мащаб над 40 на сто от всички купувачи са надхвърлили планирания бюджет, а около 10 на сто затъват в дългове и по тази причина започват да връщат покупките. 

 

Британският „Гардиън“ нарича тази надпревара „тъжно, апокалиптично сафари с портфейл“. Американският „Вашингтон поуст“ определя големият търговски ден като „трамплин към нов олимпийски спорт в който плащате за всяка крачка“.
През 2017 г. всеки американец, заявил интерес да пазарува, е предвидил поне 1000 долара разход, а оборотът за 2018 г. се очаква да достигне 717 млрд. долара, което прави повече от 2 хил. долара за всеки жител на САЩ! 

 

И тук идва откритието на Форбс, направено още през 2012 г: 

 

„Някои от моделите, които се предлагат на изключително изгодни цени са направени именно с цел да бъдат разпродадени на Черен петък. Те са собственост на производителите, посочени на етикета, но са фалшификат на себе си и реалната им стойност гарантира печалба и при намалените цени. За телевизори и друга техника, вложените материали отговарят на новата стойност на стоката, а колко време ще ви служи тя – това е друг въпрос.“ 

 

В това отношение България все още е в кръга на цивилизованите форми на пазаруване, без истерии, без бой, без съсипване на стоката в магазините. В България обаче, търговските обекти, които приемат връщане на закупена стока без основателна причина са единици и клиентите знаят именно кои са тези магазини. В над 90 на сто от магазините стоката или може само да се замени срещу друга, или се получава ваучер за покупка на нова стока на следващ етап. В това отношение сме далеч зад световните практики. Всъщност, именно обичаят да се връщат вече закупени неща е причина големите търговски обекти в други държави да разполагат с цял отдел по приемане на нежелани покупки и там се редят дълги опашки от хора, които няколко дни след пазаруване, вече не желаят закупените стоки. 

 

Само за миналата година, след Black Friday разпродажбите, във Великобритания са 

 

върнати стоки на стойност 230 млн. лири. 

 

В същото време обаче извършените сделки в магазини и онлайн надхвърлят 8 млрд. лири, така че върнатото е под 3 на сто от общия оборот. 

 

Мобилните технологии и наличието на „целия свят“ в ръката, под формата на телефон, даде огромен тласък на приложенията за търговия. Така милиони хора по света свалят тези приложения, отбелязват продуктите, които ги интересуват в графата „любими“ и в мига, когато намалението започне, само натискат бутона „купи“. 

 

Това се прави обаче на първо място за електроника, домашни потреби и предмети, които са неудобни за носене, изискват твърде много търсене по рафтовете в голям магазин и не представляват престиж като опаковка. 

 

При купуването на облекла и други лични продукти онлайн обаче се забелязва и навлизането на нова мода. 

 

Най-вече жени поръчват онлайн всичко, което си харесат, а после се спускат към магазините, за да го пробват лично. Ако им хареса, те запазват поръчката, но ако не останат доволни, я отказват отново онлайн, дори преди да са получили стоката. 

 

Реално търговците не могат да осчетоводят приходите си от Черен петък (и неговите дву-тридневни продължения), както и Кибер понеделник, който всъщност започва от Кибер уикенд, преди да е изминал обявения срок за връщане на продукти.

 

Факт е обаче, че не повече от 5-6 на сто от закупената стока се връща. 

 

Сред участниците в най-гигантската кампания, в която всеки „гласоподавател“ отключва портфейла си, се включват и туристически фирми, самолетни компании, клиники за разкрасителна и дентална медицина, школи за обучение в различни сфери. 

 

Америка отново води по модернизация на процеса обаче. Едно от удоволствията е да влезеш с първите, които атакуват щандовете. Въпрос на избор. Затова мераклиите наемат… „чакачи“ – хора, на които се плаща по 35 долара на час да чакат на опашка от ваше име и едва когато наближи моментът на влизането, заемате своето място, като се разплащате надлежно с човека, който е пазил позицията.

 

Ако се интересувате от повече продукти, можете да назначите няколко чакача на отделни опашки и после да си ги обходите един по един, а те трябва да държат желаната стока – например мобилен телефон или конкретен модел обувки от вашия номер, да го стискат и да очакват появата ви. 

 

И така: шопинг надпреварата започва с добри намерения – да надзърнете, колкото да знаете какво дават там… Вървите с бодра крачка и ръце в джобовете – няма нужда да пипате всичко по пътя си. И както си вървите, главата ви рязко се отмята назад, цялото тяло залита и някак неочаквано сте се върнали пред витрина, която не сте погледнали, защото не е по джоба ви. Решавате, че все пак е Black Friday, една покупка си е в реда на нещата – нещо „по-така“. А после виждате коконата насреща. Носи тройно по-голяма торба от същия магазин, плюс още пет! И те големи! И нещо ви жегва – защото никой не е казал колко да са тези торби за един Черен петък! Какво толкова – тези магазини нали са направени да се пазарува от тях! 

 

Психолозите могат дълго да обсъждат защо хората – и в частност жените – купуват толкова неща, които вече притежават и други, от които не се нуждаят. Защото е приятно. Част е от публичния живот и емоция и е участие в някакъв всеобщ процес. Погрешно е хората отново да се делят по признака дали пазаруват, стояли са у дома или са отишли на планина. Онова, за което си струва да се говори, е културата на харчене. Голямата тема не каква сума е похарчена и дали тя е отново за черни ботушки – петите черни ботушки, а дали харченето вкарва човек във финансова криза. Ботушките могат да са приятен балсам за душата, но ако трябва да бъдат отгладувани – това е вече сериозен проблем. Затова с колко лева в час се движите трябва да е част от планирането с разум, а не да бъде оставено на моментната емоция.  

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Коментари

  • Мери

    25 Ное 2018 11:57ч.

    Поредният тъжен факт, че оглупялото човечество отива на майната си!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Иринчето

    25 Ное 2018 11:57ч.

    Черен Петък е една голяма измама, загуба на време и оглупяване.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Черен Петър

    25 Ное 2018 13:36ч.

    А кой е казал, че не сме против Черния петък, както сме против изброените в началото на писанието изгъзици?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Дамян

    26 Ное 2018 1:49ч.

    КОЙ? Кой казА, че българите са бедни, бе! 25 милиона за половин ден! Ясно, че някои старци живеят на село с ниски пенсии, но хората не са бедни! Това е някакъв мит!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Кака Мара

    26 Ное 2018 5:11ч.

    Трета национална катастрофа :)))))))))))

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • observer

    27 Ное 2018 8:27ч.

    Майте се вие. Докато протестирате тука, хората изкупиха черните ботушки!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Мосю Воланд

    27 Ное 2018 11:09ч.

    За умния, нормален човек е ясно, че трябва да е далече от безумната тълпа. Смисълът на живота за търговеца е ПЕЧАЛБАТА. От къде да я вземе ? От стадото, разбира се. Който разбрал - разбрал.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи