Схема за източване на активите и ощетяване на вложителите в КТБ №2

Схема за източване на активите и ощетяване на вложителите в КТБ №2
Тази схема може да бъде наречена схемата на Жайр Агопян, въпреки че е приложена и от множество други едри длъжници на КТБ.

 

 

Вижте: Основните модели за ограбване на масата на несъстоятелността в КТБ - Част 1 - Моделът „Блазов“  (http://niegrajdanite.blogspot.bg/2017/11/1.html)

 

Към момента на поставяне на „КТБ“ АД под специален надзор Жайр Агопян и свързаните с него дружества „Телиш“ АД и „Агро Ж.А.“ ООД имат непогасени кредити към банката в размер на 36 млн. лв. /към 30.06.14 г. общият размер на кредитите на Телиш, Агро ЖА и Агопян са 16 763 х.лева/ плюс задължения по емитирана и откупена от КТБ и ЦКБ в съотношение 70:30 облигационна емисия в полза на „Телиш” АД в размер на 24 млн. евро, която следва да бъде погасена в срок от 4 г. до 2018 с по една вноска на година.

 

До поставяне на банката под специален надзор тези кредити са обслужвани формално „коректно”, като е известно, че от момента на предоставянето им фирмите на Агопян не са изпълнили заложените си финансови планове нито в една от годините, в които е длъжник на КТБ. „Коректността” се „гарантира” чрез преподписването на кредитните договори, предоставяне на нови кредити, в т.ч. и на физическото лице Жайр Агопян, който се превръща и в най-големият длъжник като физическо лице с над 1,6 млн.лв. задължения, без да се смятат натрупаните лихви.

 

При справка в търговския регистър се установява, че тези фирми имат активи на значителна стойност. Докато акционерното дружество на Агопян „Телиш” АД е предоставило на КТД като заложен кредитор особен залог над цялото търговско предприятие, най-вече във връзка с получените средства от около 48 млн.лв. по еврооблигационна емисия, то другите няколко фирми на Агопян, в т.ч. „Агро Ж.А.” ООД нямат учредени залози в полза на КТБ.

 

Официално собствеността върху акциите и дяловете на фирмите на Ж.Агопян „Телиш” АД, „Агро Ж.А.” ООД и др. е в съдружие с „Рема Трейд” в съотношение 50:50 % за всяка от тях, като дори апортната вноска от над 4 млн.лв. на винарския бос в „Телиш” АД е осигурена въз основа на личен кредит от „Рема Трейд”, предоставен на Агопян срещу джиро на акциите.

 

Вероятно на основата на опита от предишни фалити, корифеят Агопян разделя значителните активи на фирмите, в които притежава собственост върху 50 % от акциите и дяловете по начин, при който недвижимостите представляващи лозя в Харманли, с. Коларово и много други са отделени в „Агро Ж.А.” от производствените мощности, ферментационните съоръжения и бутилиращите мощности и резрвоари.

 

Така, в „Телиш” АД са концентрирани производствените съоръжения, в „Агро Ж.А.” – лозя и лозови масиви, съпровождани от ежегодната евросубсидия от над 1,3 млн.евро – Агопян води листата на най-крупните бенефициенти по евросубсидии в Софийска област. Нито тази субсидия, нито останалите недвижими имоти и постройки в „Агро Ж.А.” са заложени в полза на КТБ, нито по-късно запорирани от квестори или синдици. Това се отнася и за другите му фирми, чрез които със средства от кредити, предоставени на двете посочени най-големи фирми, се изпълняват нови проекти за винарски мощности със средства на КТБ и европрограми.

 

След поставяне на банката под специален надзор Агопян и свързаните с него фирми преустановява обслужването на кредитите /практически плащането на лихвите/. Към края на месец септември 2014 г. тези кредити са станали предварително изискуеми и в този момент е възникнало за квесторите правото да преразгледат обезпеченията и в случай, че счетат, че те са недостатъчни, да предприемат всички необходими действия – чрез налагане на запори, блокиране на сметки, включително и тази във Фонд “Земеделие” за обслужване на плащанията на евросубсидии на собственици на обраотваеми лозя”, и т.н. на длъжника с цел да подсигурят възможност банката да се удовлетвори от имуществото на длъжника. Това, обаче, не е направено. По причини, които ще бъдат изложени по-нататък.

 

В края на месец октомври 2014 г. Агопян и фирмите около него започват изкупуване на вземания на вложители – т.н. цесии. С тях са напълно покрити задълженията на „Агро Ж.А.” ААД от около 6,5 млн.лв. и частично на „Телиш” АД – от около 17-18 млн.лв. при задължения от над 50 млн.лв. /към 30.06.14 общо кредитите на Телиш са 8 655 х.лева и над 40 млн.лв. от еврооблигационния заем/.

 

Посочените по-горе суми са предмет на изявления за прихващане пред квесторите, направени от Агопян преди отнемане на лиценза на КТБ. Други суми са обявени пред квесторите след отнемане на лиценза на КТБ. Квесторите приемат изразената воля за прихващания до 06.11.204 г. и официално ги осчетоводяват като действителни, за което Агопян и цедентите са официално уведомени.

 

Друг е въпросът дали тези действия на квесторите са незаконни? Или дали стават незаконни след гласуваните от Народното събрание в края на 2014-началото на 2015 г. промени в ЗБН, макар че влизат в сила със задна дата и противоречат на европейския регламент за нулиране, категорично определящ наредените плащания и сключените договори до отнемането на лиценза на дадена банка за окончанелни.

 

Относно т.н. „прихващания“. Институтът на прихващането е уреден в чл. 103 – 105 от ЗЗД. По същество прихващането е едностранна сделка, като същата е различна от договорите за цесии и връзката между двете е опосредствена доколкото изявлението за прихващане е отправено именно за вземането по цесията. Между двете обаче няма пряка връзка.

 

Всъщност нищожността на прихващанията на Агопян са обявени и от съда за нищожни, но това става на един значително по-късен етап – в началото на 2017 г., при който дружествата вече са изпразнени от активи и съдържание и възможността кредиторите да се удовлетворят е нулева.

 

Последиците от тези незаконни действия на квесторите са, че всички обезпечения по тези кредити, доколкото ги е имало, са освободени, а в Централния кредитен регистър кредитите са отразени като погасени, което дава възможност на Агопян да извършва всякакви очуждителни действия с цялото имущество на дружествата.

 

И точно това се случва.

 

Междувременно Агопян  и свързаните с него фирми започват масирано прехвърляне на активите на тези фирми към трети; за да се затруднят евентуално всякакви претенции към тези активи те впоследствие са прехвърлени на четвърти и пети лица.

 

Видно от отчетите на "Телиш" АД, през 2015-2016 г. производството на вино е практически преустановено, като основно се продават запасите. През 2015 г. това, както и продажбите на имоти, произвежда рекордни за компанията приходи от дейността от близо 15 млн. лв. плюс още 3 млн. лв. от прехвърлени активи, но това е и с цената на 24.7 млн. лв. загуба. През 2016 г. продажбите спадат до под 2.5 млн. лв., а загубата стига до около 7 млн. лв. Активите са оценени на 14 млн. лв., след като през 2015 г. голяма част от имотите в Харманли са прехвърлени за скромните 120 хил. лв. Купувач е наскоро преди това създадено "Бългериън уайн индъстри", което съгласно АПВ е в списъка на свързаните с Жайр Агопян и членове на семейството му лица. Това дружество обаче е заложено в ЦКБ по няколко кредита за общо близо 30 млн. лв. Наред с това изведнъж се оказва, че винарската изба си има нов единствен обезпечен кредитор. Това е дъщерната на "Химимпорт" Централна кооперативна банка, която е изкупила цялата облигационна емисия – дължимите 30 % от емисия от 24 млн. евро, изкупени от ЦКБ при учреден залог на търговското предприятие „Телиш” АД в полза на КТБ, са продадени на чисто новата фирма на Агопян "Бългериън уайн индъстри", предварително заложена в ЦКБ.

 

Що се отнася до „Агро Ж.А” ООД , то справка в ЦКР показва, че в края на 2014 г. фирмата няма никакви задължения – нито към банки, нито към бюджета или служители. Основните активи /недвижимите имоти/ на фирмата са на балансова стойност от около 1,2 млн.лв., която е практически почти равна на данъчната им оценка. Отделно от това, земеделските субсидии редовно текат към тази фирма на Агопян.

 

На 03.09.2015 година, без съдружника-ищец да бъде уведомен и без да е дал писмено съгласие за вземане на неприсъствено решение съгласно чл.17, ал.2 от дружествения договор, „Агро Ж.А.” ООД се е разпоредило, като е продало със нотариални актове от посочената дата– три на брой - №№   дв. вх. рег. 3020, акт том 12, акт № 91, дв. вх. рег. № 3019, акт том 12, акт.№ 90 и дв. вх. рег. № 3017, акт том 12, акт.№ 88 на Служба по вписванията гр. Харманли 181 броя поземлени имоти в землищата на селата Овчарово, Коларово и Българин-Община Харманли на собствената си фирма „Т-Уайнс” ООД.  При изповядване на сделките в гр.Харманли, е било представено извлечение от протокол от заседание на Общото събрание за взето решение за продажба на имотите, описани в справката на СВ Харманли, каквото не се е състояло и въпросният протокол и извлечението от него, представено на нотрариуса са фалшиви и вероятно с подправени подписи.

 

Решението за продажба на недвижимите имоти по балансова стойност, а не по пазарна цена, в Харманли противоречи както на повелителните разпоредби на дружествения договор, така и на повелителните разпоредби на Търговския закон -чл.137, ал.1, т.3 – относно необходимото мнозинство за вземане на решения, както и чл.139 – относно реда за свикване на Общо събрание.

 

 Незабавно след това Агопян и помагачите му продават дружество „Т-Уайнс” на другото си ново дружество "Бългериън уайн индъстри", а последното е незабавно заложено като търговско предприятие и активи към ЦКБ. ЦКБ е и водещата в учредения в нейна полза запор над сметката на „Агро Ж.А.” ООД във фонд „Земеделие”, въпреки, че по информация от администрацията на фонда на първо място като бенефициент по запор се  води КТБ. Обясненията на Агопян относно продажбите на недвижими имоти в поредица от дела водени от КТБ и цедентите са свързани с необходимостта от изплащане на дългове. Каквито дружеството няма, както е посочено по-горе. Очевидна е и нецелесъобразността ценни недвижими имоти с лозови насаждения да се продават по балансова стойност, а не по пазарна цена, ако е имало задължения за погасяване. От балансите на дружеството, освен това, не се вижда тези суми да са влезли сато приход, те са само осчетоводени, като за капак продажбата им е генерирала милионни задължения към двете фирми от измамната верига свързани със семейство Агопян лица – „Т-Уайнс” и "Бългериън уайн индъстри". Тези сделки и сметки явно следва да привлекат интереса не само на прокуратурата, но и на НАП.

 

Същата схема през посочените две фирми е приложена по отношение на буквалното източване на ценните активи от „Телиш” АД, като в резултат на тези сделки /или тази кражба по отношение на втория съдружник в тях „Рема трейд” АД Агопян си е спретнал една чисто нова и добре окомплектована „фирмичка” с всички недвижими имоти и винарските съоръжения от двете фирми, която засега е заложена в полза на ЦКБ.

 

От „Телиш" АД И „Агро Ж.А.” са останали само черупките – носители на задълженията към КТБ при обявените за нищожни прихващания. И от които нищо няма да се вземе.

 

Скандалното в казуса „Агро Ж.А.” е, че активите на фирмата са били прехвърлени /продадени е неподходящо понятие за случая/, за да осигурят гарантирането на задължения на „Телиш” АД към ЦКБ. Не на задължения на „Агро Ж.А.” ООД, каквито няма до началото на 2017 г., когато прихващания за 6,5 млн.лв. са обявени за нищожни.

 

Очевидно е, също така, че крайните бенефициенти по тези престъпни схеми са Жайр Агопян и ЦКБ.  Ощетени са кредиторите на КТБ АД и цедентите по тези сделки, както и съдружника с 50 % дялове и акции в двете фирми „Рема трейд”. И очевидно вината не е на ЦКБ, която защитава инвестицията си, а във факта, че договорът за особен залог на ТП на „Телиш” АД е изтекъл в края на 2014 г. и квесторите на КТБ не са предприели никакви стъпки по удължаването му. Затова в полулегалния търг за вземанията на двете фирми, обявен в някакъв ежедневник, а не на сайта на синдиците, се явява като единствен купувач  "Бългериън уайн индъстри", която откупува вземания на фирмите „Телиш” АД И „Агро Ж.А.” ЕООД  за над 70 млн. лв. с лихвите за около 1 млн.лв, вероятно с финансиране от страна на ЦКБ и се конституира като помагач в делата за несъстоятелност на двете фирми, обявени от КТБ и цедентите.

     

Конкретно за „Агро Ж.А.” в хода на осребряване на имуществото, синдиците решават да предложат за продан вземания в размер на над 9 млн. лв. Определената цена, обаче, е  300 хил. лв., въпреки че по принцип при продажбата на лоши кредити няма изискване в закона за намаляване на тръжната цена. На обявения търг се явява едно единствено лице и купува това вземане за първоначалната цена. Същият този купувач обаче е настоящият държател на всички активи на „Телиш” АД и на „Агро Ж.А.” Практически срещу сумата от 300 хил. лв. това лице изчиства напълно законно дълг от над 9 млн. А в масата на несъстоятелността влиза само скромната сума от 300 хил. лв.

 

Тази схема е характерна за множество други длъжници на КТБ, сред които са фирмите, свързани с „Литекс”, „Петрол” АД , „Рубин” АД и много други, които с кредити от банката са придобили активи, тези активи са прехвърлени на друг, а вземанията на банката са изкупени впоследствие на многократно занижени стойности (в примера разликата е около 30 пъти).

 

Описаният казус „Телиш” АД и „Агро Ж.А.” ООД  и фактически незаконното обогатяване на Жайр Агопян, както и всички подобни грабителски сделки би следвало да са предмет на разследване от прокуратурата, която обаче до настоящия момент наблюдава с благосклонен поглед това развихряне на корпоративната престъпност в България, особено в сделките, свързани с имуществото на КТБ. Явно корпоративната престъпност не е приоритет за българската прокуратура. Затова никак не е изненадващо намаляването на чуждестранните инвестиции в България и бягството на капитали от страната.

 

В контекста на приетите на първо четене извънредни изменения в банковите закони, внесени от Делян Пеевски и Йордан Цонев, обаче, тази схема по ограбване на активи на банката и ощетяване на вложителите ще бъде узаконена.

 

 

 

 

 

Коментари

  • ахундова,

    19 Яну 2018 15:24ч.

    защо премълчаваш факта, че РЕМА трейд е под контрола на Цветан Василев??????

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Васил Атанасов

    19 Яну 2018 15:41ч.

    Що за безумна статия? С откупването на Телиш, което беше във фалит, сега може да бъде възстановена винарната и отново да има работни места за хората.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • запознат

    20 Яну 2018 21:39ч.

    Рема трейд не е под контрола на Цветан Василев. Спрете със спекулациите!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи