Само войните, насилията и епидемиите намаляват неравенствата

Само войните, насилията и епидемиите намаляват неравенствата
Родени в просперитета, неравенствата изчезват единствено при катастрофи. Това е тезата на австро-американския историк Уолтър Шейдел, професор в Станфордския университет. Само мащабни брутални шокове, които той нарича “Четирите конника” (на Апокалписиса), могат да променят картината.

 

Улично изкуство в Париж, което изобразява борбата на "жълтите жилетки", вдъхновено от "Свободата води народа" на Делакроа. Снимка: AP

 

Когато на 10 декември Еманюел Макрон обяви плана си за 10 млрд. долара в отговор на “жълтите жилетки”, той си навлече следния рязък коментар отвъд Рейн: “Отговорът на Макрон внушава, че бунтовете и плячкосването могат да диктуват политиката на правителството, докато тези, които демонстрират мирно или не съвсем, са пренебрегнати. В крайна сметка, това изпраща лош сигнал”. С тези думи Клеменс Фуест, президент на Ifo, най-влиятелния институт за краткосрочни икономически предвиждания в Германия, изрази онова, което смятат бизнес средите и политическите кръгове в родината му.

 

Във Франция, разклатени от спектакъла на градските войни, наблюдателите предпочетоха да си спомнят за отстъпленията на властта пред улицата. Оттеглянето на договора за първо наемане на работа (CPE) през пролетта на 2006 г. (нещо като “младежка заплата”), е най-близката справка. Общата черта между “жълтите жилетки” от 2018-2019 г. и младите хора с якета от 2006 т. очевидно е насилието на демонстрациите в името на смятаните за непоносими неравенства и несправедливост. Може и да не одобряваме тази употреба на сила, но трябва да признаем, че тя работи!

 

Примерът с черната чума

 

Не е ли било винаги така в историята и дори в праисторията? Това е тезата на австро-американския историк Уолтър Шейдел, професор в Станфордския университет и специалист по римската античност: неравенствата се задълбочават в периоди на мир и просперитет и се разтварят само при катастрофи и насилия. Независимо дали става дума за големи войни или епидемии от чума или грип, общият знаменател е, че те разрушават социалните отношения.  

 

Класическият пример е “черната чума” в Европа (1347-1353 г.), предизвикала смъртта на 30 до 35 процента от населението, в разгара на Стогодишната война. Историците смятат, че в резултат от нея изчезва крепостничеството, защото е трябвало да се реагира на недостига на работна ръка!

 

Бестселърът на Уолтър Шейдел, публикуван през 2017 г. (The great leveler: violence and history of inequality from the stone age to the twenty first century), обяснява, че великият “изравнител” (leveler), лекарство за неравенствата, не е нито техническият прогрес, нито растежът. Това са големите бедствия, независимо дали са с човешки или природен произход.

 

“Неравенството е записано в ДНК на цивилизациите, откакто хората са започнали да водят уседнал живот, за да обработват земята”, твърди историкът. Тоест преди 10 000 години, с края на ледниковата епоха и началото на холоцена: вместо да се изхранват с лов и събиране, хората могли да натрупат селскостопанска продукция и земя, предавайки я от поколение на поколение. 

 

“Устойчивите неравенства имат много дълго родословие, отбелязва Шейдел. Преди 2000 години най-големите римски богатства били 1,5 млн. пъти по-големи от средния годишен доход на глава от население в империята, същото съотношение както при Бил Гейтс и средния американец”.

 

От ХVIII век и първата индустриална революция, започнала в Англия, индустриализацията разширила феномените на натрупването, появили се преди 10 000 години със земеделието. В Англия 1 процент от най-богатите притежавали 39 процента от националното богатство през 1700 г. и 69 процента през 1913 година.

 

Брутални шокове от голям мащаб

 

След като изследва всички “мирни” опити за намаляване на неравенствата (аграрна реформа, данъчна политика на преразпределение, идване на власт без революция на леви партии и т.н.), историкът констатира тяхната неефективност. Само мащабни брутални шокове, които той нарича “Четирите конника” (на Апокалписиса), могат да променят картината.

 

Първият конник са “войните с масова мобилизация”, 

 

които изискват силите на цялата нацията, богатите, за да финансират конфликта, а останалите - чрез “кръвния данък”. Двете световни войни са парадигмата за “първия конник”: те доведоха до появата на “социалната държава” и в продължение на тридесет години (1945-1975 г.) бяхме свидетели на “голямото намаляване на неравенствата”. 

 

Вторият конник, революцията,

 

може да бъде син на първия (Русия 1917 г.) или пък не. Френската революция от 1789 г. не е резултат на война, но нейните социално-икономически последици са не по-малко значителни (разпределение на земи и силно повишаване на заплатите, с 68 процента за двадесет години, срещу 42 процента за цената на пшеницата). 

 

Третият конник е най-коварен: разпадане на държавата и социалните структури,

 

каквото е било рухването на Римската империя. И в резултат на това изчезване на големите римски фамилии, изравняване отдолу и нарастване на влиянието на Църквата.

 

Що се отнася до 

 

четвъртия конник - континенталните епидемии, 

 

те водят до демографски спад и промяна в съотношението капитал/работна ръка. Така след “черната чума” от 1347-1353 г. се наблюдава удвояване на годишния ръст на реалните заплати на квалифицираните работници в големите европейски градове. Поне до 1450 година.

 

Изглежда, че сътресенията, предизвикани от “Четирите конника”, поставят само временно под въпрос дълбоките неравенства в нашите цивилизации. В книгата си Уолтър Шейдел не предвижда тяхното завръщане “в обозримо бъдеще”. Както обяснява в своя статия в Atlantic Monthly, “технологията направи масовата война остаряла; насилствените преразпределителни революции загубиха своята привлекателност; държавите са по-устойчиви; прогресът на генетиката ще помогне на човечеството да се пребори с новите микроби”. Но кой знае?

 

Превод от френски: Галя Дачкова

 

     

 

 

 

 

 

 

Коментари

  • Ангел

    06 Фев 2019 11:05ч.

    Една партия доминира в българската политика през последното десетилетие: в по-голямата част от времето след юни 2009 г. ГЕРБ държи властта, или силно клати управленските опити на несигурните си конкуренти. Какво се случи с България през десетилетието на ГЕРБ? Подбрах седем показателя, които ще ни покажат. 1. Население „Там, където няма мъдро управление, народът загива“, твърди цар Соломон. На първи януари 2010 г. населението на България наброяваше 7,421 млн. души. На 01.01.2018 г. в страната са останали 7,050 млн. души. Само за осем години България губи 371 хил. души, което е точно 5% от населението. 2. Неравенство Някои коментатори, обслужващи интересите на най-богатата прослойка, твърдят, че неравенството няма значение. Повечето учени са съгласни, че неравенството в обществото може да е по-важно от общия размер на богатството. Два показателя, изчислявани от Евростат, ще ни покажат колко неравно е станало българското общество. Индексът Джини през 2010 г. е 33,2 пункта, при средно 30,5 пункта за ЕС. Неравенството у нас тогава е малко над средното в съюза, но под това в Испания и Прибалтика. През 2017 г. България вече е шампион по неравенство в ЕС с 40,2 пункта. Страната ни се откачва от европейския социален модел и се доближава до турския. Друг показател за неравенство е какъв дял от националния доход отива в 20% най-богати българи. През 2010 г. процентът е 40,3% – малко над средния за ЕС. През 2017 г. отново сме европейски шампиони: 46% от националния доход за богатата една пета. 3. Държавен дълг Много се спекулира с проблемите на публичния дълг, включително защото ГЕРБ през годините трупаха дивиденти, като плашеха хората, че „комунистите ще фалират страната“. Фактите са, че към януари 2010 г. правителственият консолидиран брутен дълг на България според Евростат е 5,108 млрд. евро, а към декември 2017 г. е 13,247 млрд. евро. Последните данни на Министерството на финансите към края на септември 2018 г. говорят за публичен дълг от 12,583 млн. евро. В тази сума не се включват дълговете на държавните фирми, които са внушителни. Така или иначе, с ГЕРБ на кормилото, държавният дълг е нараснал поне със 150%. 4. Данъчна тежест Когато говорим за тежест, процентът на данъците спрямо БВП е по-маловажен от това, от кого се събират тези данъци. В края на 2008 г., преди ГЕРБ да вземе властта, корпоративният данък вкара в хазната 2,23 млрд. лв. През 2017 г. приходът от този данък беше на приблизително същото равнище, 2,3 млрд. лв. С една подробност – БВП за разглеждания период нарасна с 39%. Тоест, с ГЕРБ компаниите плащат значително по-малко данъци предвид обема на дейността си. Противоположна е картината при данъка върху доходите на физическите лица. През 2008 г. ДДФЛ възлиза на 1,97 млрд. лв. и е по-малък от корпоративния. През 2017 г. той е вече 3,33 млрд. лв., тоест отчита ръст от 69%. Данъчната тежест върху доходите на работещите нараства, върху корпорациите олеква. Чувствително се увеличават и сумите, събирани от ДДС и акцизи – т.е. също от населението. 5. Бедност Според Евростат, броят на хората, които у нас са в риск от бедност, в края на 2017 г. е 2,767 млн. души, или 38,9% от населението. Спрямо 2009 г., когато рискът от бедност засяга 46,2% от населението, има значително подобрение. Само че делът на хората в риск от бедност в България остава най-голям в ЕС, включително от Сърбия. 6. Заетост Много хвалби се изказват за победата на ГЕРБ над безработицата. Но ако хората спрат да се размножават, да мигрират в чужбина или съвсем се обезкуражат да търсят работа, безработицата ще стигне и нула. Затова да видим колко хора работят в България: към юни 2009 г., когато ГЕРБ идват на власт, според Евростат заети са 3,208 млн. души. Към септември 2018 г.: 3,048 млн. души. Данните са сезонно изгладени. 160 хил. загубени работни места за десетилетието на ГЕРБ. 7. Спестявания на населението Ръстът на спестяванията в банките е също сред нещата, с които ГЕРБ се хвали. На пръв поглед има защо: между юни 2009 и септември 2018 г. по данни на БНБ спестяванията на домакинствата са нараснали с феноменалните 121% до почти 50 млрд. лв. Съвсем друго говорят детайлните данни за структурата на тези спестявания. Масовите банкови сметки, в които има до 5000 лв. (а те са над 80% от всички сметки) при ГЕРБ всъщност изтъняват. Към юни 2009 г. в такива сметки се държат 4,814 млрд. лв., а към септември 2018 г. – 4,378 млрд. лв. Налице е 9% понижение. Спестяванията на малкия човек се топят при ГЕРБ, за което помага и 14,8% ръст на цените по време на управлението им. А спестяванията на богатите процъфтяват: в сметки с размер над 50 хил. лв. сега има 20,5 млрд. лв., което е с 232% повече спрямо равнището преди идването на ГЕРБ. Десетилетието на ГЕРБ по повечето показатели е провал – но вероятно ще се удължи с още години, тъй като в момента се вменява, че няма политическа алтернатива. И защото с ловка кадрова политика ГЕРБ си купува достатъчно гласове за победа на избори, на фона на общонационалната пасивност. АЛТЕРНАТИВАТА СЕ ИЗБИРА ОТ НАРОДА И ВСЕКИ РАЗЛИЧЕН ОТ ГЕРБ Е АЛТЕРНАТИВА!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Ханибал Бърка

    06 Фев 2019 12:05ч.

    Не е прав, че Френската революция не е предизвикана от война. Косвено причината за нея е финансирането на войната в помощ на Американските колонии - тогава се натрупва огромен дефицит в размер на десетки милиони ливри. Само Бомарше събира 6 милиона ливри и дарява 1 милион свои пари. През 1873 година избухва вулканът Лаки в Исландия и това води до години с много лоша реколта - това са двата конника на апокалипсиса, които удрят Франция преди 1789 година и водят до революция.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Мосю Воланд

    06 Фев 2019 13:02ч.

    Неравенствата и несправедливостите се изглаждат със баланс на силите на планетарно ниво. Влади го каза в прав текст на западналия запад : - Защо ви е свят , във който Русия я няма ? И е прав. Когато светът е дебалансиран, изпада в ексцентричност и се разпада . Светът , както всички знаят трябва да има два полюса , а не един.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Ехо

    06 Фев 2019 21:37ч.

    Усещате ли шпорите на третия конник?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Капитан Кук

    07 Фев 2019 10:34ч.

    до мосю Воланд Едно уточнение, което, мисля, е важно: Президентът Владимир Путин каза: "За какво НИ е такъв свят, в който няма да я има Русия?"

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи