Понеже след Христо Ботев всичко казано за фалшивия национализъм изглежда някак банално, аз ще се огранича с твърдението, че днешният български национализъм е чиста бутафория. И едно доказателство в това отношение са атаките срещу Ирина Бокова за Генерален секретар на ООН. Самият факт, че тези атаки се възприемат като нещо нормално и не предизвикват спонтанно обществено недоволство, недвусмислено свидетелства, че българският национализъм е на смъртния си одър.

 

 

 

 

Има една тенденция в българския политически живот, която упорито си пробива път през последните години, и това е постепенният и съзнателен отказ на българските правителства от национална независимост. Нека да оставим анализа и оценката на тази обективна тенденция на политическите коментатори. Предмет на настоящата статия е една втора, субективна тенденция, която е идеологически „дубликат” на първата. Става въпрос за постепенната ерозия на национализма (патриотизма) в съзнанието на българина. Това явление е от компетентността на социалната психология, но според мен си заслужава да бъде обсъдено и в един „злободневен” контекст. Това е негативната реакция, която предизвика решението на правителството да потвърди номинацията на Ирина Бокова за Генерален секретар на ООН.

 

Три критики на номинацията на Ирина Бокова

 

Сигурно съм бил голям наивник да вярвам, че понастоящем, когато правителството официално потвърди номинацията на Ирина Бокова за Генерален секретар на ООН, споровете „за” и „против” тази кандидатура ще стихнат. Защото вече няма съмнение, че Ирина Бокова е единственият български кандидат за тази длъжност и в светлината на това обстоятелство въпросът за личните й качества изглежда сравнително маловажен. Казано с други думи, във всички случаи е по-добре за България Генералният секретар на ООН да е българин, отколкото да не е. От тук нататък следва всички критични съображения срещу кандидатурата на г-жа Бокова да се считат от нас, българите, за неприемливи. Доколкото зависи от нас, тези критики би трябвало да секнат. Така ли е или не?

 

Оказва се, че тази проста логика по някаква причина не работи. Така например в огласената тези дни Позиция на НР на ДСБ са изтъкнати аргументи срещу номинацията на Ирина Бокова, които са фокусирани около нейната личност. Същият личностен подход към въпроса е характерен и за още две статии – на Димитър Бочев в „Портал за изкуство, култура и общество” и на проф. Юлиан Вучков в „Уикенд” . Макар и различни по съдържание, тези три възражения срещу номинацията на Ирина Бокова могат да се подведат под общ знаменател: те са основани върху отрицанието на национализма. Преди да стигна до обобщението обаче ще маркирам накратко съдържанието на трите възражения. 

 

Както би трябвало да се очаква, позицията на ДСБ е свързана с антикомунизма: Бокова е комунист, защото баща й е бил комунист, а тя самата е лансирана в политиката от БСП. Това прави нейната кандидатура неприемлива за пострадалите от комунистическия режим страни от Източна Европа. Подтекстът е, че понеже кандидатурата на Ирина Бокова е обречена на неуспех, по-добре щеше да бъде тя изобщо да не беше издигана. (Така правителството щеше да си спести срама от неизбежния провал.) Въпросът за липсата на алтернативна българска кандидатура (и произтичащата оттук еднозначност на избора) изобщо не се обсъжда. 

 

Коментарът тук е, че и бащата на президента Росен Плевнелиев е бил комунистически функционер, какъвто на млади години е бил и той самият. Не ми е известно обаче в тази си битност г-н президентът да е бил обект на нападки от страна на ДСБ. Изобщо казано, като идеологическа платформа антикомунизмът се изтърка и по различни причини вече не върши работа. (А те, горките десебари, освен един гол антикомунизъм друго си нямат.)

 

Подобна по смисъл, макар и досадно многословна, е статията на Димитър Бочев. След бегло позоваване на общоизвестни факти от биографията на Ирина Бокова и пространен коментар върху тях авторът се изхитрява да заключи, че г-жа Бокова има „съмнителен граждански морал”. Какво по-точно трябва да се разбира под „граждански морал” - това философът Бочев не ни обяснява. Изглежда намекът е, че един подлец, ако „плюе” комунистите, проявява висок граждански морал, и обратното… 

 

Стъпвайки върху тезата за „съмнителния граждански морал на Ирина Бокова”, авторът „хваща бика за рогата”: той очертава съдбовната дилема, до която стига всеки, който размишлява по въпроса дали да подкрепи или да отхвърли нейната номинация. Можем ли ние, изхождайки от тесните национални интереси, да пренебрегнем аргументите, които ни диктуват интересите на човечеството? Би ли бил морален един такъв избор? Отговорът е ясен: не може по-висшето – човечеството, да бъде подчинено на по-низшето – отечеството. В подкрепа на това си разбиране авторът привежда и теологически съображения, които не се чувствам компетентен да коментирам.

 

Изводът е ясен: „съмнителният граждански морал” на Ирина Бокова натежава на везните и ние със свито сърце трябва да признаем, че тя не е подходяща за Генерален секретар на ООН. За такъв трябва да бъде избран „доказан демократ и хуманист, пък бил той и чужденец”.

 

Логиката на Димитър Бочев е неумолима, защото той подхожда към въпроса от световна и дори от божествена гледна точка. Неговата първа грижа е Светът, а не България. Къде е Светът, къде е България! Излиза, че ние, българите, водени от идеите на хуманизма, трябва да се борим със зъби и нокти срещу кандидатурата на Ирина Бокова, за да спасим света от един погрешен (и може би фатален) избор. 

 

Добре, г-н Бочев, ще „нахапем” ние г-жа Бокова и ще спасим света, но нас кой ще спаси? Не Ви ли е поне малко жал за най-бедните и най-отчаяните хора в Европа? И не ми казвайте, че сами сме си виновни за тоя хал: аз това го знам. Но защо и ние, едно гордо някога племе, а сега просяците на Европа, да си нямаме там, сред „най-първите” хора на планетата, един застъпник: ако ще само за самочувствие, което сега толкова ни липсва…

 

По-различни от коментираните дотук са критичните съображения срещу кандидатурата на Ирина Бокова на проф. Вучков. Аз лично бих се съгласил с голяма част от неговите доводи, разгледани сами по себе си. Те се основават върху един остроумен и правдоподобен социалнопсихологически портрет на Ирина Бокова. От чисто човешка гледна точка този типологизиран портрет не буди особени симпатии. И това е логично: през годините г-жа Бокова и като посланик, и като министър, и в сегашното си качество на Генерален директор на ЮНЕСКО, е била високопоставен международен чиновник. А колкото по-високопоставен е един чиновник, толкова повече е чиновническото у него. Обаче такъв е, уважаеми проф. Вучков, нашият свят: за да се издигнеш в службата, трябва да си малко нещо кариерист, лицемер, нагаждач и т.н. Който търси искрени и безкористни хора, които говорят това, което мислят, и никога не правят компромис със съвестта си, няма да ги намери в канцелариите на министерствата, банките и престижните международни организации. 

 

Макар че всички изводи на проф. Вучков се основават най-вече върху психологически хипотези, от тях излиза, че без да е една възхитителна личност, която се „раздава” в служба на Отечеството, г-жа Бокова е тъкмо такава, каквато би трябвало да бъде, че да е един образцов Генерален секретар на ООН. Друг е въпросът, че на проф. Вучков, а и на мен тази световна уредба никак не ни харесва… 

 

Съображенията на проф. Вучков са и остроумни, и талантливо изложени, но те бият встрани от целта - не са релевантни на обсъжданата тема. Въпросът, свързан с кандидатурата на Ирина Бокова за Генерален секретар на ООН, е принципен и се свежда до приемането или отхвърлянето на следната конюнкция:

 

  • Гражданите на България (етнически българи, турци, цигани, евреи, арменци и пр.) съставляват едно цяло, наречено българска нация, което стои по-високо от отделните си съставки. Интересите на това цяло са върховна ценност – няма нищо, което стои над тях.
  • Принадлежността към българската нация поражда специфична връзка между гражданите. Тази връзка е сходна с кръвното родство и намира израз в морални задължения на членовете на общността един към друг – такива, каквито те нямат към чужденците (към хората, които не принадлежат към нацията). Пренебрегването на тези задължения е морално укоримо. 

 

Ако ние приемем въпросните две предпоставки, автоматически заставаме на позициите на национализма, както аз го разбирам. И тогава подкрепата на кандидатурата на Ирина Бокова за Генерален секретар на ООН престава да бъде въпрос на субективно предпочитание – тя става безусловен морален дълг на всеки гражданин на България. Обратното: ако ние, водени от личните си разбирания, оспорваме номинацията на Ирина Бокова, заемаме несъвместима с национализма позиция. Как точно ще наречем тази позиция – „космополитизъм”, „национален нихилизъм” или просто „родоотстъпничество” – това е въпрос на вкус. Нека от уважение към авторите на коментираните по-горе текстове да ги наречем космополити. Тогава можем да кажем, че тези текстове са издържани в духа на космополитизма.

 

За ерозията на българското патриотично съзнание

 

 От Възраждането насам национализмът под една или друга форма неизменно е присъствал в съзнанието на българина и е играел важна роля в обществения живот. Тази роля може да се сравни с имунната система в организма, която в моменти на опасност се активизира в името на оцеляването му. От медицината обаче ние знаем, че при определени обстоятелства имунната система започва да работи срещу самия организъм. По същия начин патриотизмът, ако се „изроди”, би могъл да има разрушителни последици за обществото. 

 

За добро или лошо националистическите идеи вече не мотивират нашите действия и аз се опасявам, че нищо не е в състояние да им придаде действена сила. Национализмът днес е само част от историята, но не и от живота. И ако сме честни пред себе си, ние трябва да признаем, че за българина национализмът (патриотизмът) отдавна не е значима идеология. Ние виждаме, че нашите най-добри спортисти отказват да се състезават под български флаг; езикът ни се е превърнал в странна смесица от български и английски думи и езикови структури, а в българските висши училища постоянно се увеличава делът на лекциите, четени на чужд език. (По правило в тези чуждоезикови форми на обучение се включват най-силните български студенти.) Това, разбира се, са само външните белези на една дълбока промяна в съзнанието на българина. 

 

Не би било преувеличено да се каже, че в България понастоящем има много хора, преимуществено интелектуалци, за които национализмът е или глупост (дивашко суеверие), или опасно предубеждение, което трябва да се изкорени в името на световния мир (и транснационалния алъш-вериш.) Предполагам, че тези хора се преживяват като граждани на света, които са надраснали тесногръдието и ограничеността на национализма. Ако космополитизмът се отстоява честно и открито (пример за което е коментираната по-горе статия на Димитър Бочев), той заслужава уважение. У нас обаче повечето политици са лицемери. Те се преструват на националисти, за да се харесат на „простолюдието”. Когато им изнася, те говорят за национален интерес, разтягайки това понятие като дъвка в зависимост от политическата конюнктура. 

 

Понеже след Христо Ботев всичко казано за фалшивия национализъм изглежда някак банално, аз ще се огранича с твърдението, че днешният български национализъм е чиста бутафория. И едно доказателство в това отношение са атаките срещу Ирина Бокова за Генерален секретар на ООН. Самият факт, че тези атаки се възприемат като нещо нормално и не предизвикват спонтанно обществено недоволство, недвусмислено свидетелства, че българският национализъм е на смъртния си одър. 

 

По времето на Маркс космополитизмът е бил елемент от лявата идеология. (Да си спомним Манифеста, в който е казано, че работниците нямат отечество.) Днес, в епохата на глобализацията, космополитизмът е атрибут на десния демократичен либерализъм. В този смисъл позицията на „автентичната десница” у нас, коментирана по-горе, е логична. Същото презрително отношение към патриотизма обяснява охотата, с която десните (именно десните!) политически коментатори се втурнаха един през друг да търсят най-различни кусури в кандидатурата на Ирина Бокова. Причината тук не е, както някой би си помислил, едно типично „заиграване” с биографията на г-жа Бокова – според мен тази причина е много по-дълбока.

 

Макар да имам мнение по въпроса, аз не се наемам да оценя категорично ерозията на национализма в съзнанието на българина – не се наемам да кажа дали и доколко тя е нещо добро или лошо. Така или иначе, за мен е ясно, че с българския национализъм си отива цяла една епоха. Това е коренна промяна в съзнанието на хората, която ще доведе до непредвидими последици. И едва ли някой би могъл да каже как, лишена от своята „имунна система”, ще изглежда България след двайсет или трийсет години. 

 

------------------------

  • Проф. д.н. Венцеслав Кулов е преподавател по философия и логика в УНСС.

 

 

Още от категорията

50 коментар/a

Re: agent 33 на 18.02.2016 в 09:26
"спомнете си, че никой не отиде" Не отидоха щатските пуделчета, които ходеха на тълпи на Майдана да подкрепят украинските нацита, докато фък-ЕС-Нуланд дирижираше преврата :)
Бокова не е българска, а РУСКА КАНДИДАТУРА на 18.02.2016 в 09:31
В такъв смисъл всичко казано е абсолютно напразно. Такъв беше и тъпият аргумент на Боко - Русия ще сложи вето на всеки друг наш кандидат. Е сега Англия и САЩ ще сложат вето - и дано! С това Боко косвено направи PR на руснаците - няма те да са "лошите". Колкото до аргументите, че и на Плевнелиев баща му бил комунист: сигурно е бил, но не е бил садистичен сериен убиец. Нито племенникът му е международен автокрадец.
отврат на 18.02.2016 в 09:35
Като чета мненията до тук - българоненавистни и нямащи нищо общо с добрия анализ,който не налага,а дава възможност за избор и мнения,считам за справедливо следното - избирете си Кончита Вурс за ген.секретар на ООН и не се занимавайте с българи,нищо че са Ви сънародници,достигнете висотата на въжделенията си - т.нар."общоевропейски ценности" които от 2007г.до тук ни донесоха изобилие от блага и просперитет и всичко това - по-бързичко,защото заради посоченото по-горе - отдолу / т.е.от югоизток/ идват едни поканени усмихнати,високо образовани,трудолюбиви и хрисими люде,които ще преобразят Европа и света в още по-неподозирани величини!
хуманитар на 18.02.2016 в 09:46
Доколкото имам възможността да я познавам, това е жена с качества, и особено в квалификацията и професията си. Комунистическото й минало не е никакво основание да бъде оплювана - гледам, че най-много я оплюват бивши преподаватели по научен комунизъм и марксистко-ленинска философия, а днес всеизвестни грантаджии на ДД на държавата США и агенти на поне 2 англосаксонски разведки. Разбира се, че е напълно прав авторът за криворазбрания или нарочен български национализъм и примитивното злобеене на определени кръгове поради идеологически предразсъдъци или просто желание да блеснат в нейната (на Бокова) сянка. От нея се иска, освен доколкото може да съдейства за издигане престижа и добрето име на отечеството ни, и да не повтаря грешките на цяла поредица от генерални секретари на ООН (и особено настоящия!), които бяха пионки в ръцете на американската администрация в опитите й да подронва системата на международните отношения именно чрез тази уж независима световна институция и така да съдейства за налагане на американски диктат там, където той трябва да бъде ограничаван и изхвърлян. ООН чрез Бокова отново трябва да стане независима и отговорно балансирана световна организация, защитаваща преди всичко световния мир и сигурност.
патриот на 18.02.2016 в 10:04
Днешният " антикомунизъм" = безродие. Срамота че зад антикомунизъм се криете вие нихилисти, безродници и със сигурност (ако не вие, то поне вашите родители) бивши страхливи "мишки" или блюдолизци по време на социализма! Колко е вярно, че до казана в ада, където са българите, няма нужда от дявол!
костадинова на 18.02.2016 в 10:06
"Глупостта не ходи по гората, а по хората". За да не съм голословна ще цитирам "Агент 33, Яворе....,Поморийски и други. Защото не дават право на друго мнение. Защото нямат аргументи, а само празни квалификации. Защото не могат да се отърсят от комплексите си за "антикомунизъм" и Русия. Защото вярват на кресливите политици като Плевнелиев и не умеят да слушат другите. Защото и Чърчил многократно е променял възгледите си, но е тежал на мястото си. А Бокова е добра визитка на народа ни.
Sin на 18.02.2016 в 10:54
Това не е българска кандидатура. Това е кандидатура на Путин. Престанете да ни натяквате да бъдем единни, да се сплотяваме и пр. Комунистите бяха и са интернационалисти, т.е. предани най-вече на Москва. Това натякваха в главите на българите 60г. ! Е, как така сега станахте отве3днъж българи, националисти, че и патриоти, едва ли не ?
малко за комунизма, който дрънчи в празните тикви на Агент 33, Sin и останалите антикомунисти на 18.02.2016 в 11:32
http://www.komentari.com/index.php?option=com_content&view=article&id=2880:ako-nyakak-s-magicheska-prachka-otmenite-komunizma-na-sledvashtiya-den-shte-imate-revolyutziya-na-6-miliona-grazhdani-ozovali-se-na-selo-bez-voda-i-toaletni&catid=13&Itemid=128
Питащ на 18.02.2016 в 12:09
И все пак : чакам линка за брата на Бокова, в противен случай ще считам, че сте клеветник
Ели на 18.02.2016 в 17:55
Да се правят генерални изводи за наличие или отсъствие на патриотизъм и национализъм във връзка с Бокова е меко казано нелепо.
Еми щом чакаш виж списака на 18.02.2016 в 18:06
на доказаните сътрудници на ДС - в тази извадка - по мремето на първото обнародване на агентите-дипломати от Комисията по досиетата: Словения Филип Боков(посланик) Дико Диков(консул) Божидар Патинов – съветник Сега и в Ню Йорк ли ша ми да са довлечете, кагебисти?
Няколко думи по въпроса за ерозията на българското патриотично съзнание. на 18.02.2016 в 23:26
То, патриотичното съзнание, за да го има, трябва да се «напоява» всеки ден. Това става не само като чете човек Ботева и Вазова, но също тъй и като се сблъсква в повседневния си живот със сънародниците си. Ако тези сънародници са възпитани и дружелюбни люде, шансът да култивираш у себе си някакво патриотично чувство се увеличава. Ако сблъсъците ти са с хора груби, невежи, злобни, заядливи (много познати на всички нас български харасктеристики, нали?), то ерозията на патриотичните чувства скоро ще бъде налице. Особено много се влошават нещата, когато носителите на изброените качества — грубост, невежество, злоба и нетолерантност — се окажат държавни служители. А това е най-често срещащият се случай. Така човек се научава да мрази. Ако е умен човек, той намразва избирателно — само чиновниците (и то само тези, които са си го заслужили), защото му е ясно, че за да е някой чиновник, най-често това трябва да е човек-кариерист, а кариеристът заради необходимостта от СЪСТЕЗАТЕЛНИ ЛИЧНОСТНИ КАЧЕСТВА може да се окаже по необходимост носител на грубост, злоба и нетолерантност. Ако пък към съзтезателните характеристики се добави и НЕ ДОТАМ съзтезателната характеристика „невежество“, от това би следвало, че кариерата на този чиновник се е градила «по втория начин» — с шуро-баджаначество, рушветчийство, «сенчести» вътрешно партийни ПРИВИЛЕГИИ (сиреч, «наше куче»). Казахме, че ако задаващият си такъв сорт въпроси (и опитващ се да намери отговорите им) човек е умен, той ще намрази избирателно. Ако МИСЛИТЕЛЯТ обаче не е съвсем умен (както най-често се случва), то тогава ТОЙ НАМРАЗВА ВСИЧКИ ПОДРЕД. Намразва сънародниците си, защото си казва: „Ами да — българска работа!“. …И от тъй потребното ни „патриотично чувство“ не остава и помен. …В резултат на което девет милионните (до преди 40 години) българи, днес са само 5 милиона, с тенденцията съвсем да изчезнат. А не може ли, братлета, да живеем без да мразим? Изглежда не може, защото омразата като че ли е едно от нещата, които са ни запазени в резерв, за да ни «крепят», когато вземем напълно да рухваме морално. (Макар да рухваме морално именно по причина на омразата.) А ние с вас комай наистина сме стигнали до пълна морална разруха! И затова сме се вкопчили във всеки повод за омраза. Мразим комунистите, мразим селяните, мразим либерал-демократите, мразим русофилите, мразим поклонниците на Запада, мразим мюсюлманите, мразим интелектуалците, мразим чалгата и чалгаджиите, мразим ромите, мразим псевдо-интелектуалците, мразим евреите, мразим арменците, мразим хората с по-тъмна кожа, мразим нашите емигранти в чужбина (защото са се измъкнали от «българския ад» и сега им е ХУБАВО, а на нас ни е ЛОШО). И неусетно се превръщаме в мизантропи. А като станем мизантропи (без да го осъзнаваме дори!), лесно е да започнем да мразим и такива като Ирина Бокова, защото им завиждаме. (Някога Ерих Фром квалифицира дори и фашизма като «продукт на неудовлетвореността, предизвикана от перманентна изпепеляваща завист, угнетяваща по-примитивните човешки души»). И как да не завиждаш, като знаеш, че Ирина изпървом стана шеф на Юнеско, а сега пък ще става шеф и на ООН… Е-е-е, това е вече прекалено! А можеше шеф на Юнеско или на ООН да стане някой от нас! Колко му е!
Мислещ на 19.02.2016 в 02:46
Статията изглежда много накипрена. Но внушава нещо нечистоплътно, а именно че доброто и злото са относителни и дори взаимозаменими морални категории. Така ще бъде, докато човеконенавистническата същност на комунизма (болшевизма) не бъде оголена без-по-щад-но!
Българин от Б на 19.02.2016 в 04:22
господин авторът, преподавател по логика, дали може да обясни какво ще спечели БГ от тази кандидатура на Бокова?То е ясно и на най-слепите, че тази руска кандидатура е неизбираема за англосаксонците, и единствено ще допринесе за да се налее вода в мелницата на тарикатите, които ще констатират "загрижени" за БГ: "ето на, Русия ни обича и я иска, ама ония, лошите, не се съгласиха и ПАК ни прецакаха!"Та те негативите започнаха да идват и без да е избрана, или както съвсем простичко написа един в американски форум:"какво, от България ли?Миналата седмица прочетох някъде, че това е най-корумпираната страна в Европа." Всъщност другарите от БКП и ДС овладяха бегето, превърнаха прехода в кошмар за останалите, осигуриха ни твърдо първото място по корумпираност и първото място по бедност, и сега започнахме износ на такива кадри и за ООН-ето? Че това да не е Коминтерна, бре тарикати!Ай сиктир!
Ботев на 19.02.2016 в 09:08
Всичко на тоя свят се променя, само класово-партийната злоба на няколкото продали душите си за долари форумни непеошки, е вечна. Прости им Господи, те не знаят що вършат!

Напиши коментар