- Автор: Зорница Илиева
- 10 Sep 2020
- 125
- 5
И като започна една шетня из Балканите, след като се случиха онези убийства в Куманово, та вече 2 седмици и край не се вижда. Ту Ердоган долетя в Тирана да открива първа копка на най-голямата джамия в региона, и то в разгорещена предизборна кампания в страната му, ту албанският премиер Еди Рама събра представители на албанските партии от Косово и Македония, ту сръбският премиер Александър Вучич направи „историческо” посещение в доскоро недолюбваната поради призиви за „Велика” Албания, ту външният министър на Хърватска Весна Пушич най-после посети София, очакваме гръцкия външен министър и т.н.
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/52108_NO6IWDSSejYfbzFsHFMiLEZiWvHorS.jpg" /></p>
<p><em><strong>Премиерът Борисов прие лидера на СДСМ Зоран Заев, който дойде в България по покана на БСП </strong></em></p>
<p> </p>
<p> </p>
<p>Еврокомисарят по разширяването Хан сигурно ще пусне корени в Скопие, докато не се изясни точката, от която страната ще започне успокояване на политическите противоборства. В София дойде и Зоран Заев, лидер на опозиционната СДСМ, който с 34-те си „медийни бомби” с предоставени му записи на телефонни разговори на управляващите в Скопие взриви тлеещата от година политическа криза и я превърна едва ли не в европейски проблем.</p>
<p> </p>
<p>Всъщност регионален, но с опасност за сигурността не само на Балканите. Световните медии откриха на картата Скопие и заляха средствата за информация с обилни коментари, които по-скоро замъглиха допълнително причини и следствия, но дадоха повод за всякакви теории, в т.ч. и т.нар. конспиративни.</p>
<p> </p>
<p>В цялата шумотевица от уж внезапните събития в Македония, ние по традиция отново не успяхме навреме да намерим „точната вакса”, за да обясним и на българите, и на света какво искаме, какви са ни интересите, какво защитаваме в крайна сметка и какво конкретно предлагаме, за да се излезе от омагьосания кръг на вечния „македонски въпрос”, който някои побързаха да нарекат след размириците в Македония „Нов източен въпрос”.</p>
<p>След като десетилетия мълчахме или под сурдинка споделяхме мненията си за Македония и грешките, които сме правили в политиката ни към тази страна, след като допуснахме българските корени там да залинеят, след като определени компетентни лица в днешно време се упражняваха да се надсмиват над т.нар. македонизъм, който всъщност издълба пропастта между двете страни с общи корени, сега заляхме бунтуващо се Скопие с репортери, телевизионни камери и анализатори, които обилно на всеки час ни информираха за всеки детайл от събитията там. Събития, които не са от вчера, но явно е дошъл моментът да избухнат и създадат условия за размествания и промени.</p>
<p> </p>
<p>В суматохата някои „разпарчетосаха” Вардарска Македония и загрижено прогнозираха „гражданска война с невъобразими последици”, други извадиха на светло операции на службите ни от миналото, трети развяха „Велика Албания” като неизбежен факт, който няма как да не се случи и по-добре да бъде приет овреме и от нас, а българите взеха да гледат „стерео” и да се чудят кой крив, кой прав, къде ни е „келепирът” и къде останаха европейските ценности и българската кауза.</p>
<p> </p>
<p>И кой за какво се бори в крайна сметка. Тезата, че това е вътрешен политически македонски въпрос и няма влияние на външни сили, не издържа на потока от „случайни визити”, нарочни изказвания на водещи политици от световната сцена, активиране на сръбски военни части по границата след „инцидента” в Куманово, както и призивите с привкус на натиск от посланиците на САЩ и Германия в Скопие за незабавно започване на диалог между управляващи и опозиция с цел намиране на изход от кризата и т.н. Да не говорим, че предоставените на македонското общество записи на подслушани телефонни разговори на управниците в Скопие, сервирани лъжичка по лъжичка от опозиционния лидер на СДСМ Зоран Заев, са били получени, по цитирани негови собствени признания, от чужда служба „далече зад океана”.</p>
<p> </p>
<p>Не че тези записи са нещо ново, което македонците не споделят на маса отдавна. „Меката диктатура” на премиера Груевски от 9 години е пословична със слуховете за корупция, шуробаджанащина, безпардонност и влечение към лукс и древно величие. Казват, че и това било доказателство за общия ни произход. Факт е, че сякаш по наш образец и подобие след любезно предоставените „медийните бомби” последваха протести, те прераснаха в масови митинги, после се започна спор кой повече привърженици е осигурил по скопските площади, пръкнаха се и палаткови лагери, а не липсваха и закани за спечелване отново или завинаги на избори, ако се постигне споразумение за провеждането им.</p>
<p> </p>
<p>Нашите официални първоначални реакции на събитията в Македония се сведоха до изявление на премиера, че армията ни е мобилизирана по границата (сигурно в отговор на сръбската) и дори прави учения там, последвано от съвет към македонския премиер Груевски да подаде оставка, а после да си спечели изборите. Познато, нали? Само дето българите отдавна са наясно, че армията ни не е онова, с което сме викали „Напред, на нож!” и сме пеели „Велик е нашият войник”. А като се имат предвид деликатните отношения и исторически насложилите се недоразумения, такива непрецизирани изказвания само наливат масло в огъня на наши недоброжелатели.</p>
<p> </p>
<p>Да не говорим, че се възприеха и като намеса във вътрешните работи. Настъпи затишие. По правило и ЕС не бърза, когато му е необходимо време за успокояване на обстановка и уталожване на политически кризи, които допълват картината на несигурност на континента. Трябва време и за стиковане на различните интереси и становища на „великите”. Въпросите обаче набъбват. Защото македонците по градчета и селца се страхуват, че държавата им рухва, а политиците не бързат да намерят компромисните точки. С грижа за недопускане на разпад и прерастване на политическата криза в етнорелигиозен конфликт.</p>
<p> </p>
<p>Впрочем интересно е, че посланикът на САЩ в Македония Джес Бейли постоянно повтаря, че не става въпрос за междуетнически конфликт в страната и дори си прави труда да посети квартал „Диво селище” в Куманово, където загинаха 14 косовари от „въоръжена група” и 8 македонски полицаи, в т.ч. албанци. За македонските медии нападателите са терористи, пряко свързани с албанската АНО. А слова като „потвърждавам приятелското отношение на САЩ към Македония” само подхранват тези, че някой някъде дирижира и чуждите дипломати, и македонските политици, и насочва ситуацията в посока, която не вещае бързо приключване на преговорния маратон.</p>
<p> </p>
<p>Докато не се постигнат искани промени. В тази ситуация и Русия не пропуска да заяви позиция в посока „загриженост заради опитите за дестабилизация на Македония” и още: „не се намесваме във вътрешни работи, но от позицията на международното право би било полезно да изтъкнем, че избрани на избори правителства трябва да получават подкрепа от международната общност”. Не може да не се признае, че Москва е последователна в позициите си, защото и вследствие ситуацията в Киев изрази становище, че законно избрано правителство е свалено чрез преврат посредством организирани масови протести.</p>
<p> </p>
<p>Подозренията за „цветни революции” явно са част от новата руска действителност. С основание или не? А това, че думи на руския външен министър Лавров извадиха от релси нашето МВнР, спор няма. Той може да си позволи да каже открито, че македонската криза е режисирана отвън, че е вследствие отказ за подкрепа на санкциите срещу Русия, че има връзка и с „Турски поток”, а не на последно място и че съществуват сигнали за опити да бъде разделена страната между София и Тирана. Е, малко ни е надценил с предположения, че имаме сили за подобни действия, но желание у някого може и да е имало. Старите коловози на Балканите все още си личат. Нервни и бързи реакции в такава ситуация не са препоръчителни.</p>
<p> </p>
<p>Ясно е, че провокира и сигурно си има причини. Необятна е руската душа, а също и руската политика. Особено за Балканите. Какво да се прави, имперска, дори и да не ни харесва. Отговор задължително трябваше да има и той беше даден <span style="font-family:trebuchet ms; font-size:12px">–</span> „крайно безотговорно”. Но някак отново думите говорят за „взимане на страна” и „надскачане”. Подозренията, че Москва стои за Груевски, заляха западни източници на информация, а няколкото развети руски знамена на неговия контрамитинг в Скопие послужиха за доказателство. Заглавия на западни медии като „Македония <span style="font-family:trebuchet ms; font-size:12px">– </span>новото бойно поле между САЩ и Русия” само повдигнаха духа на онези, които остават верни на теориите, че „великите”, както винаги, пряко се намесват в региона и всеки дърпа чергата към собствени интереси. Няма значение от повода.</p>
<p> </p>
<p>В резултат целият регион е залят от всевъзможни спекулации и сценарии. А народите, макар и много гневни, продължават да се разделят във всички посоки <span style="font-family:trebuchet ms; font-size:12px">–</span> етнически, религиозни, в оценките си съм властта, в пристрастията си към този или онзи и т.н. Прогнозите не са оптимистични, помирението все се отлага във времето, остава чувството, че все някой отвън трябва да решава проблемите и винаги последната дума имат чужденците. И на настоящите преговори между управляващи и опозиция в Македония, и на 10-часовите им среднощни дебати в Страсбург, а явно и в бъдеще, неизменно присъстват посланици на САЩ, ЕС, еврокомисари и т.н., но дори и да познават обстановката и историята на страната, те са си само наблюдатели, които действат само по указания на онези, които са ги назначили.</p>
<p> </p>
<p>Наистина ли може някой отвън да решава вместо македонците? Няма ли да се получи „много баби – хилаво дете”? И от двете страни на границата си я имаме тази поговорка. А лозунги като „Сбогум Никола” или „Гюле, гюле Груевски” (довиждане), както писаха в турските вестници, едва ли ще ускорят процес за подаване на оставка от страна на македонския премиер. Поне за момента няма такива сигнали. Май изпревариха събитията твърдения, че Груевски е „политически труп” и „ще последва съдбата на Милошевич”. Определено никоя от основните партии в страната няма готовност за нови избори, а ВМРО-ДПМН си преизбра Груевски за лидер.</p>
<p> </p>
<p>Независимо че от година опозиционната СДСМ настоява за оставка и не влиза в Скупщината поради съмненията й, че предишните избори са били манипулирани. Прилича ли на нещо познато? Самият факт, че на преговорите си говорят за служебно правителство „като това на Марин Райков”, казва Заев в София, но то да действа за период от 1 година, не е нищо друго освен отлагане във времето на решението и договорки за разпределение на позиции. И това не е ново за нас. Ние поканихме Заев и заявихме, че Македония има българската подкрепа за членство в ЕС и НАТО, държим политическата криза да се реши по демократичен начин и сме против всякакви изявления за федерализация на страната. Не се месим във вътрешни работи и това е мнение и на нашата опозиция в лицето на сестринската партия на СДСМ БСП.</p>
<p> </p>
<p>Доста по-прецизирана в думите позиция и основа за конструктивни дебати по решаване на нашите „болки” с Македония. Не се чу от наша страна какво става на този етап с „Договора за добросъседство” и дали той е само механизъм за решаване на проблемите ни, или е наша основна цел в двустранните отношения. И ще ни изведе ли на нов етап в „приятелските отношения”? Къде е нашият компромис и ще се приеме ли еднозначно от обществото? Защото в Македония сътресенията ще продължават. Там напреженията тлеят. Основните албански партии като управляващата АСИ с лидер Ахмети и опозиционната ДПА с лидер Тачи засега остават някак в сянка, но по всеобщо мнение, включително и отвън, те държат ключа за настоящето и бъдещето на Македония.</p>
<p> </p>
<p>Никой не може да гарантира, че албанците във Вардарска Македония ще продължат да са лоялни и ще работят за единството на страната. Кога и дали ще превърнат нескриваните мечти за едно по-различно бъдеще – „по-широка автономия, а защо не и самостоятелност” в реалност? Та в Тетовска Македония се говори само на техния език, знамената са само албански, улиците и селищата се изписват само на албански, в скопските райони, където живеят албанци, властите нямат достъп и не се намесват. Спокойствието може и да се възстанови, напрежението да се притъпи, но то ще е временно. Спор няма. Членството в ЕС и НАТО дали ще осигури онова нормално съществуване на мултикултурната държава?</p>
<p> </p>
<p>Няма друга алтернатива, казват, и дори Заев говори за „ неформално отваряне от страна на ЕС на преговорни глави 23 и 24 от условията за членство”. Те са и най-проблемните – правосъдие и свобода на медиите. Въпросите си остават. И в допълнение – къде изчезна президентът Георге Иванов в тази ситуация? Нищо не се чу за него след бързото му завръщане от Москва във връзка със събитията в Куманово. А има смелостта да отиде за 9 май в Русия. Означава ли това, че Македония се е обърнала към Русия, както писаха в DW? Там, където гори, наистина не трябва „да се налива масло в огъня”, защото Балканите много лесно се превръщат в „буре с барут” и винаги след намеса на „големите”. А имат горчива история и много помнят. Това ги и разделя, и при дадени обстоятелства може и да ги обедини, ако ножът опре до кокала. Който е чел история, ще се ориентира лесно. И няма да говори излишни приказки.</p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
