Путин направи своя избор

Владимир Путив и Марин льо Пен на знаковата среща в Кремъл

В своята публична дипломатична дейност Владимир Путин винаги е бил подчертано демонстративно вежлив в отношенията си с ръководителите на другите страни. Това е не само правило на добрия тон и професионалните навици, получени през чекисткото му минало – това е осъзната линия.

Путин неведнъж е подчертавал, че руската власт работи само с действащите власти, не се опитва да създава интриги против тях, не играе с опозицията; с една дума, не се намесва във вътрешнополитическата борба в чуждите държави.

Това би било особено уместно да се подчертае на фона на контраста с англосаксонските „партньори“ – та САЩ отдавна вече не крият, че за тях не съществува граница между вътрешните и външните работи на другите страни. В това число се намесват във вътрешнополитическите и изборни процеси в най-различни държави – къде явно, къде – по-завоалирано. Но какво друго да очакваме от страна, която се е самопровъзгласила за гарант при съблюдаването на човешките права и свободи в целия свят?

Русия и Путин демонстрираха пълна противоположност на това. Макар всички да разбират, че нашата страна разполага с най-различни възможности да влияе върху положението в различни страни на света – в края на краищата, разузнаването работи навсякъде, политиците изпращат агенти на влияние, както и „свои хора“ във важните за тях държави – много важно е обаче за официална наша позиция да бъде провъзгласена именно „ненамесата“.

Франсоа Фийон и Владимир Путин

В какво се проявява това в живота? Например в това, че същият този Путин никога не се бе срещал с представители на опозиционни сили в навечерието на избори в европейските страни. Руският президент си позволи да приеме Франсоа Фийон преди две или три години – когато той бе просто премиер в оставка на Франция. Досега обаче Путин никога не се е срещал демонстративно с кандидат за президентския или премиерския пост на която и да е европейска държава. Сега тази бариера е вдигната – Москва няма повече да дава вид, че ни е безразлично кой е на власт в западните държави.

При това формално ние правим всякакви уговорки, сякаш се притесняваме да говорим директно неща, от които не бива нито да се срамуваме, нито да крием. Например, обяснявайки на журналистите факта на неочакваната среща между Путин и Марин льо Пен, прессекретарят на президента каза:

„В Кремъл тя посети изложба на френски произведения на изкуството в Патриаршеската палата и по този повод бе приета от президента Путин“.

А самият Путин, приветствайки Льо Пен, побърза да отбележи, че в отношенията си с Франция ние „се стремим да поддържаме равностойни отношения както с представителите на действащата власт, така и с представители на опозицията“.

„Разбира се, аз знам, че във Франция в момента активно се развива предизборната кампания. В никакъв случай не искаме да повлияем по какъвто и да е начин на случващите се събития, но си оставяме правото да общуваме с всички представители на всички политически сили, тъй както го правят нашите партньори в Европа, Съединените щати“, заяви Владимир Путин.

Това, че президентът се позова на „партньорите“, е разбираемо – Русия все още свиква да говори на висок глас, без да се оглежда. Путин започна този процес преди 10 години в Мюнхен, а през последните три години степента на откровеност стана още по-висока – за това, разбира се, допринесе и откритата геополитическа конфронтация със Запада. А сега, на финала на предходната фаза, Русия не се връща към формите на общуване със Запада, които съществуваха до 2014-а – не, ние преминаваме към друг, нов протокол във взаимоотношенията.

Фрауке Петри

Че започва нов етап, стана ясно миналия месец, когато в Москва пристигна един от ръководителите на „Алтернатива за Германия“ Фрауке Петри. Тя бе поканена по линия на регионалното сътрудничество – всички обаче разбраха, че посещението на главата на основната опозиционна партия в Германия е екстраординерно събитие.

Действително, евроскептиците и антиглобалистите от „Алтернативата“ са кошмарът на системните партии в Германия – те са изградени „отдолу“, в основата си от поддържащи християндемократите; те говорят каквото мислят и се изявяват като контраелитна сила. Като тези, които на Запад са заклеймявани като „популисти“, „крайно десни“ и „радикали“ – но вече не може да се установи ръстът на тяхната популярност. На изборите за Бундестаг тази есен „Алтернативата“ ще вземе над 10% и ще стане парламентарна партия. А междувременно Фрауке Петри бе приета от Държавната дума – с нея се срещна председателят ѝ Вячеслав Володин, въпреки че по-рано и „алтернативчиците“, и руските власти практически избягваха да общуват помежду си (за да не дадат повод някой да съзре в партията „агенти на Кремъл“).

И ето че скоро след визитата на Фрауке Петри в Москва пристига Марин льо Пен – най-популярният кандидат за президент на Франция. До изборите остава по-малко от месец – и това, че тя ще работи за нормализиране на отношенията между двете страни, го знаят всички – както в Русия, така и във Франция.

Льо Пен не за първи път идва в Москва, имала е срещи в Държавната дума и преди; и този път се срещна с Володин. Но последвалата среща с Путин вече е съвсем друга игра. Решение за новото начало, което взе Владимир Путин.

Руският държавен глава бе толкова дълго демонизиран на Запад, толкова дълго го наричаха най-влиятелния човек в света – че сега той реши да престане да оспорва това.

Ако говорим сериозно, от началото на 2014 година Путин наистина стана не просто най-могъщият човек в света, но и най-популярният. И днес той започва да се възползва от имиджа си.

Тази негова популярност не е сред човечеството като цяло – а и няма такива политически фигури, които са кумири по един и същи начин за жителите на Англия, Сомалия и Перу. Дори споменаваните по всеки възможен повод и начин римски папа или Далай Лама не представляват авторитет за всички. Огромната популярност на Мандела или Фидел Кастро бе свързана с тяхната борба в продължение на десетилетия – единия за правата на чернокожите, втория срещу американския империализъм – но съвсем не и с тежестта и авторитета на държавите им.

Путин е проводник на руските интереси и огромното историческо влияние на нашата страна (намираща се през последните два века в центъра на всички световни събития) спомага и за високия ръст на неговия личен авторитет. Путин прави Русия по-силна. Все по-силната Русия прави Путин по-силен.

В резултат днес в света наистина няма политически лидер, сравним с Путин по авторитет и популярност – както защото световните „вождове“ са посредствени, така и защото Путин придоби огромен опит.

Превод от руски: Елена Дюлгерова