Променящата се къса политическа игра на евродепутатите

<p>В този си живот Европарламентът е много по-непонятно място за хората, привикнали към ежедневната политика, изглежда подозрително консенсусен, а битките му са много повече насочени навън, към другите европейски институции.</p> <p>Това е странен парламент, в който винаги съществува едно европейско свръхмнозинство, нещо като супер &bdquo;голяма коалиция&rdquo;, която през последните години е обикновено тройна. Така беше през 2004 година, така беше и тази седмица, когато 488 души (от общо 736) одобриха новия състав на комисията, основно депутати от трите големи европейски политически фамилии: християндемократи, социалисти и либерали. Тази коалиция сега става още по-силна, след като самият парламент получава нови правомощия с мъчително приетия Лисабонски договор. Затова успоредно с драмите около изслушванията тя проведе успешна битка с Барозу, за да си извоюва още права спрямо ЕК. Деленията от комисиите на изслушванията бяха поставени настрана и единната преговорна група на парламента наистина &bdquo;попримъкна&rdquo; доста неща към себе си.</p> <p>На пръв поглед две от тях изглеждат най-важни. Едното е, че тя успя да си издейства &bdquo;индиректно&rdquo; право на законодателна инициатива, която си остава на комисията. Но сега евродепутатите ще си изготвят свой списък от законодателни идеи, на който комисията ще трябва да реагира и да включи някои от тях в своята програма. С други думи, законодателните програми на двете институции ще трябва да бъдат доста по-съвместими и депутатите ще настояват повече от техните идеи да стават закон. Другата голяма придобивка за европейските избраници е по отношение на отделните комисари. Като цяло досега, веднъж избрани, те бяха недосегаеми. Сега депутатите, без все пак да имат формално право до оттеглят одобрението си, могат да изискват от Барозу сам да направи това при наличието на сериозни основания. Тази договорка вкарва нова политическа динамика и всеки един от комисарите ще трябва да бъде доста по-внимателен как ръководи ресора си и как общува с евроизбраниците. Във всички случаи самият Барозу няма да има желание личните провали на неговите подчинени да стават повод за атаки към цялата комисия. Президентът на парламента пък получава правото да участва по-трайно в работата на самата еврокомисия. Все пак депутатите не бяха докрай успешни в тези малко проследени преговори. Те така и не успяха да спечелят правото на изслушвания при назначаването на посланици на съюза, нещо на което силно се надяваха, за да оказват по-силно влияние върху външната политика на комисията.</p> <p>В края на мандата на току-що одобрената комисия (2014 година) ЕС наистина ще бъде много различна организация. Проблемът е, че много малко от това, което знаем в момента, ни дава ориентири как точно ще изглежда тя. Самият последен договор има много празни пространства, които ще бъдат запълвани бавно и в крачка. Чисто политически, по време на изслушванията стратегията на Барозу бе да накара кандидат-комисарите да бъдат максимално общи в своите ангажименти, за да запази по-широко поле за маневриране през идните години. Това изнерви много от депутатите и ако не беше фиаското на Желева, щеше да се превърне в сериозен проблем. Много от ресорите са разкъсани между няколко комисари и точното им и работещо съотношение е в бъдеще време. Това е най-видимо в &bdquo;съставната&rdquo; външна политика на съюза, от която зависи в голяма степен неговата тежест. Политическата екзотика винаги ще има своето място в Брюксел и Страсбург. Немалка част от евродепутатите са твърде странни и ексцентрични дори за собствените си партии, други са изпратени в политическа ваканция, трети просто са загубили желание за тежките битки на националната политика. От изминалите седмици обаче е съвсем видимо, че Европейският парламент се променя бързо и много скоро иначе късата игра на неговите депутати ще заприлича на далеч по-истинска политическа арена.</p>