- 10 Sep 2020
- 194
- 1
Делото срещу братята Красимир и Николай Маринови, приключило на първа инстанция с оправдателна присъда за тях, още дълго ще занимава българското общество поради многоаспектността на темата. Когато арестуваха братята през 2005 г., делото срещу тях трябваше да докаже на Европа, че правим усилия да се справим с големите престъпни групировки. Такива бяха тогава упреците към нас. Днес европейските ни партньори вече ни критикуват за това, че има много обвинени лица, но са малко осъдителните присъди. Пет години населението беше успивано с гръмки фрази, че престъпниците са „заковани” и няма да се отърват. В крайна сметка обаче съдът оцени не предварителните хвалби на разследващите и прокуратурата, а събраните доказателства. Които де факто се оказаха показания на други обвиняеми.
<p><strong>Подчертавам, че съдът не се съобрази с дълго налаганите обществени нагласи, нито с политическите интереси на управляващите, защото все пак едно дело трябва да се гради върху доказателства. И още нещо, не трябва да се забравя, че оправдателната присъда беше подписана не само от съдия Паунова, но и от двамата съдебни заседатели, които не са нищо друго освен общественият глас в правораздаването.</strong> След като и те не обърнаха присъдата, това може да означава само едно: действителната липса на годни доказателства в полза на обвинението.</p>
<p>Борис Митов в своя анализ (в. „Сега”) за делото срещу Маргините прави няколко важни извода. <strong>За 4 години в съда не са чути показания, които уличават братята по прокурорското обвинение, че са подготвяли убийствата на финансиста Никола Дамянов (починал от инфаркт на 9.10.2007 г.), на о.з. генерал Любен Гоцев и на Иван Тодоров – Доктора (убит на 22.02.2006 г.). Не стават ясни и мотивите им да готвят трите покушения. Дори и косвено нито една от мишените не потвърди версиите на прокурорите Кокинов и Василев.</strong> Към края на процеса пък се видя, че обвинението не разполага и с надеждни свидетели. Много „важният” защитен свидетел Велин Добрев се оказа бандит и наркоман. Иво Илчев, приятел на убития Боби Цанков, се отказа от показанията си, направени в досъдебната фаза, но в отсъствието на съдия, така че те нямаше как да бъдат използвани като доказателство. Обяви, че не познава никого от присъстващите в залата. Показанията на Тихомир Дочев, за когото е известно, че е бил шофьор на Николай Маринов, също не помогнаха. Всъщност никой не го опроверга, когато той заяви също, че не познава братята. Не призна и никой от останалите подсъдими – Иво Карагеоргиев, Бисер Илиев, Стефан Рангелов и Веселин Тошев, да е получавал „мокри” поръчки от тях.<br />Така се стигна до парадокса те да получат осъдителни присъди за участие в организирана престъпна група, без обаче да е ясен организаторът на въпросната група.</p>
<p>Тоест съдът прие, че има организирана престъпна група, че има приготовление за три убийства. Но не възприе тезата на прокуратурата, че организаторите и поръчителите на тези убийства са Маргините.<br />Може битката да е загубена, но войната – не, както заяви прокурор Кокинов, все пак има още две инстанции. <br />Но се сещам, че на <strong>6 януари 2010 г. бе повдигнато и друго обвинение на Красимир Маринов за това, че през периода от месец ноември 2009 г. до 05.01.2010 г. в съучастие с брат си – Николай Маринов, са подбудили неустановен извършител умишлено да умъртви и последният умъртвил на същата дата Борис Цанков – престъпление по чл. 116 ал.1 т. 6 и 9, вр. чл. 115, вр. чл. 20 ал. 3 НК</strong>. (Чл. 115. Който умишлено умъртви другиго, се наказва за убийство с лишаване от свобода от десет до двадесет години. Чл. 116. (1) 6. по начин или със средства, опасни за живота на мнозина, по особено мъчителен начин за убития или с особена жестокост; 9. извършено предумишлено; Чл. 20. (3) Подбудител е този, който умишлено е склонил другиго да извърши престъплението.)</p>
<p><strong>И по това дело също ще ни очаква сходен прокурорски цирк</strong>, независимо че Малкия Маргин все още е в неизвестност. Припомням, че и в този случай има трима свидетели – споменатият Иво Илчев, журналистът Валентин Дарев и телевизионната водеща Венета Райкова, заради чиито показания се повдигна обвинението. Но от съобщеното тогава в медиите ясно пролича, че тези свидетели всъщност само цитират думи, чути от убития. Тоест техните показания са от втора ръка, те не могат да бъдат потвърдени от първоизточника. Да не говорим, че покойният Цанков навсякъде е описван като лъжец и измамник, така че голите му твърдения и приживе трудно биха могли да бъдат приети за чиста монета.</p>
<p><strong>При това обвинение е налице обратният случай на приключилото с оправдателни присъди дело срещу братята Маринови. Там има организирана престъпна група без самите организатори. А тук има подбудител към умъртвяване без реалните убийци.</strong> Подбудителство може да се докаже само със заловен извършител, който е „изпял” своя „работодател” и ще свидетелства срещу него. Или ако има други доказващи фактическата обстановка на подбудителството обстоятелства. В случая няма нито едното, нито другото. Не може хипотези или свидетелства от втора ръка да се приемат за доказателства.</p>
<p>И нека отново припомня какво се случи с арменския гражданин Казарян, срещу когото през септември 2009 г. беше повдигнато почти същото обвинение по чл. 116, ал.1, т. 4 и т. 6 във връзка с чл. 20 ал. 3 от НК (чл. 116 (1), т. 4. на бременна жена, на малолетно лице или на повече от едно лице; т. 6. по начин или със средства, опасни за живота на мнозина, по особено мъчителен начин за убития или с особена жестокост) за взрива в Разлог, убил майка и син. Задържаха го за 72 часа, поискаха постоянното му задържане. Последва обжалване и Казарян беше освободен от Софийския апелативен съд.</p>
