- Автор: Иван Петрински
- 10 Sep 2020
- 11186
- 3
Напоследък все по-често се сещам за тази среща, докато чета новините, споменът за нея бе особено настоятелен покрай трагедията в Хитрино; може би заради циничното поведение на българския, с извинение, министър-председател. Този само дето на главата си не застана, за да го дадат поне още веднъж по телевизора и оттам да ни запознае с посредствените си ментални възможности преди всичко; арогантната самореклама – на гърба на нещастниците от Хитрино този път – е запазената марка на него и на протежетата му. А както добре знаем от опит, когато той ви каже „Добър ден”, непременно трябва да погледнете нагоре, за да се уверите, че слънцето наистина грее.
Само не ми стана съвсем ясно защо трябваше дни наред цял министър-председател да стои на една малка гара – с какво би могъл да бъде полезен там и кой, моля, управляваше държавата в това време. Та дори министрите имат на разположение през повечето си работно време по две секретарки, защото една не смогва, а в чужбина държавните ръководители – а нашият е на практика такъв, президентът е повече за показ по конституция – не спират да се занимават с държавните дела дори когато пътуват за по няколко минути в колите или в самолетите си.
Не е труден отговорът на поставения въпрос с крайно понижена трудност – не работи нищо въпросният, държавата сама си се управлява. И това е видно по състоянието й; тя отдавна е на автопилот, при това развален. Даже на Запад забелязаха, че управлението на държавата България е трагично – трагикомично, бихме добавили, ако не бяхме ние потърпевшите – лондонският институт „Легатум” постави България във втората половина от държави по качество на управлението (78-о място от 142 изследвани държави; вж. и http://glasove.com/categories/na-fokus/news/2-g-kabinet-20-mlrd-dylg-3-evrofondove-3-5-ryst-60-km-magistrali).
Наистина е твърде показателна тази класация; старанието в хитринското саморекламиране звучи не като опит за справяне с трагедията там, а по-скоро като подигравка с целокупния български народ.
И не защото ГЕРБ се страхуват от избори така са се вкопчили във властта; те пари за избори пари си имат предостатъчно – вече от години препират държавни пари в партийни чрез директорите и главните счетоводители на иначе благородни културни институции.
Затова трябва непременно да се отбележи, че откакто подаде оставка, правителството всъщност води агресивна предизборна кампания – саморекламата от Хитрино е част от тази пропагандна стратегия. В същото време във връзка с края на годината крадливият държавен елит реши да се раздели с част от придобитото и да раздаде на зле платените служители от културни институции (може би и другаде, не знам със сигурност) значителни суми; те приличат на подкуп всъщност.
Та така с овчарите, дето искат да стават министър-председатели; онзи, който в детството си е ял филии с мас, често носи мазните петна около устата си до края на дните си. И тук не ни е думата за ония, които поради природните си дадености са успели да надраснат своя произход и са постигнали често значителни успехи в науката, културата и политиката, а за тези, които с наглост и с лакти – обичайно и с престъпления и предателства – са се добрали до обществения връх за своя собствена изгода единствено. В тяхна помощ са нашите успоредици по-долу.
* * *
Успоредици
(продължение от миналата неделя)
Ослепяването на магистъра Пресиян – бивш български престолонаследник, най-големият син на цар Иван Владислав (1015–1018) заради участието му в заговора срещу византийския император Роман ІІІ (1028–1034) в обителта „Св. Мануил” през 1029 г. и изгонването на майка му, бившата българска царица Мария, от цариградския императорски дворец; рисунка на л. 199 от Украсения препис на „История” на Йоан Скилица; Национална библиотека – Мадрид.
Във връзка с взривовете на малката железопътна гара Хитрино припомнихме миналата седмица историята на първата железопътна линия по днешните български земи. Това ни даде повод да се сетим и за първия устройствен правилник за управление на железопътния транспорт, създаден по този повод – „Законника за управление на железните пътища в държавата” от 1867 г. Там са изброени няколко наказания за доказани провинения – затвор, оковаване във вериги и смърт; те обаче ни се сториха недостатъчни, та обещахме – за удобство в съвременните ни условия – още примери от средновековната българска действителност.
Средновековните исторически извори изобилстват с наказания, прилагани обичайно – всяко едно от тях – при не едно и две провинения. Житията на светците са вероятно най-изчерпателни; данните там са напълно достоверни, понеже са заети от обкръжаващата авторите на тези съчинения действителност; старобългарският език е изключително наситен с подходящ за случая понятиен апарат.
Сега няма да се спираме на приложението на тези зловещи наказания – това вече сме правили (вж. Свързани текстове в първата част на тези успоредици) – целта ни тук е постигането по-скоро на пречистващо психологическо въздействие дори чрез простото им, макар и не съвсем изчерпателно изброяване. А и за удобство на законотворците, седящи в Народното ни събрание.
Ето един далеч не пълен списък:
- Посичане с меч или рязане с нож;
- Отрязване на женски гърди, отсичане на пръстите на нозете и/или на краката;
- Хвърляне в тъмница;
- Окачване (провесване, обесване) на кръст или дърво и стъргане (раздиране) на ребрата с меч или с железни зъбци;
- Бой по голо тяло, по лицето, по устата или по стъпалата с волски жили, с тояги, с камъни;
- Просване върху нажежена желязна скара;
- Завързване в чувал с последващо удавяне;
- Обливане (изгаряне) с разтопена смола или сяра;
- Приковаване на нозете с гвоздеи;
- Влачене за нозете или за косите по площадите, по трънливи места или по пътищата;
- Изгнание на остров или в пустинни места;
- Натрошаване костите на тялото, на коленете и/или на нозете в менгеме, счупване на зъбите и/или на челюстта;
- Вледеняване на силен мраз или в ледена вода;
- Оковаване във вериги;
- Горене (опалване) с факли или свещи по ребрата и/или по други части на тялото;
- Изгаряне в пещ;
- Одиране на кожата на тялото или изрязване на ремъци от кожата;
- Изкормване на вътрешностите;
- Пробождане с нажежени ръжени;
- Отрязване на езика;
- Мъчения чрез глад и жажда;
- Хвърляне в меден казан с врящо масло, смола или сяра;
- Разраняване на тялото чрез бой с тръстика и заливане на раните с мед и оцет, с последващо окачване под палещо слънце за храна на осите и стършелите;
- Изкормване и напълване на корема с ечемик с последващо поднасяне като храна на свинете;
- Поставяне на нагорещени медни топки под мишниците или върху веждите;
- Изливане на разтопено олово в ноздрите, ушите и гърлото;
- Стягане в менгеме;
- Поставяне в желязна клетка;
- Хвърляне в дълбок ров;
- Ослепяване – обичайно за измяна и предателство.
* * *
Е, сега грях му на душата на оня, който се оплаче от липса на идеи за наказания…
Свързани текстове:
http://glasove.com/categories/komentari/news/hitrino-tova-ne-mozheshe-da-ne-se-sluchi
(Хитрино: това не можеше да не се случи)
и посочените там други свързани текстове.
