Браво на президента Първанов! Той успя! Дори аз, която смятам себе си за разумен и умерен човек, но все пак съм и „ловец” на новините, се поддадох. Като отговорен редактор на електронния вестник ГЛАСОВЕ обърнах реда на новините и вчера, 8 септември, сложих като водещо заглавие битката за надмощие между премиера и президента, а не истинската новина на деня – повдигнатото обвинение срещу министър от кабинета „Станишев“ и негов подчинен. Всички медии в държавата свириха старт на битката между Борисов и Първанов. И днес, на 9 септември, войната между институциите продължава да е новина номер едно.
Президентски залп, но в полето на пиара

За съжаление днес разбираме какво е дало повод на Първанов да държи остър тон на Борисов и неговите министри – трагедията в Охрид! Това ужасяващо разкритие направи не кой да е, а лично шефът па президентската канцелария Никола Колев. Той призна, че ако не били прехвърчали искри между президент и премиер, затова, че Първанов поискал оцелелите да го изчакат на летището, тонът на статията щял да е по-мек. Щял да спести някои оценки, като например това, че Бойко Борисов е отишъл неподготвен за срещата си с Владимир Путин.

Много лошо е, когато начело на една държава са поставени комплексари, и то – мъже. Безкрайно контрапродуктивно е президентът на Републиката да се изнерви от факта, че министър-председателят на държавата има по-висок рейтинг от него. И ножицата в рейтингите между двамата се разтваря с всеки изминал ден. Георги Първанов не е от вчера в политиката. Той беше фактор в нея и по време на първия демократично избран президент Желю Желев, а председател на БСП – по време на следващия – Петър Стоянов. Сигурно и преди 15 години, по времето на Желев, и след това, по времето на Стоянов, е гледал внимателно рейтингите.  Тенденцията в тях е очевидна - и нищо да не направи президентът, пак ще е в челото на най-одобряваните политици. Колкото по-нищо прави, толкова повече ще го харесват. Да, но има едно „но”. Ако и останалите от т.нар. политическа класа не правят нищо. Ако Беров и Жан Виденов по времето на мандата на Желев или Иван Костов по времето на мандата на Стоянов бяха вкарвали голове, рейтингът на въпросните президенти нямаше да е толкова висок. А премиерите по времето на мандата на Първанов – Симеон Сакскобургготски и Сергей Станишев, да ме прощават, но си бяха направо на неговото ниво.

Виж, с Бойко въпросът е друг. Той наистина вкарва голове. Например във вторник се разбра, че само за един месец бюджетният дефицит е намалял пет пъти. Друг е въпросът защо е намалял дефицитът – може би, защото са орязани всички разходи, включително и по европейски проекти, както плачат червените кметове. 
Ако има някой, който най-добре разбира от пиар в тази държава, това е министър-председателят Бойко Борисов. Затова и неговата интерпретация на президентската пиар атака е чисто пиарска. Посочва, че успехите му събуждат разбираема човешка завист у президента. И изреждайки ги, не пропуска да посочи и „директната връзка, изградена между мен и премиера на Русия Владимир Путин.“ Аз пък си мислех, че ако Борисов и Първанов спорят за нещо, е любовта на българския народ, а не на Владимир Путин.

А сега за АЕЦ „Белене”. Втора атомна е утвърдена за изграждане с постановление на Министерския съвет през далечната 1981 година. От тогава до сега площадката е била радостен свидетел на N на брой първи копки и милиарди изсипани в нея. По информация на министъра на финансите Симеон Дянков, за да се завърши централата, трябва да се вложат между 6 и 10 милиарда. В изключително компетентната статия, написана от анонимен енергиен експерт и подписана от Георги Първанов, няма и дума за цената на проекта, не се уточнява 6 или 10 милиарда ще плаща българския данъкоплатец. Но в замяна на това авторът на статията възмутено пита: „Впрочем, ако правителството месеци наред умува за тези 500 милиона, които са нужни за „Белене” през тази година, то как така реши за броени минути да деблокира проекта „Горна Арда”, чиято стойност е също 500 млн. евро? Тази бързина не се ли обяснява с доскорошното положение на министъра на икономиката и енергетиката като представител на основна фирма-изпълнител?” Не, г-н президент, не става дума за 500 милиона, а за 20 пъти по 500 милиона! Дори историците трябва да знаят разликата между 500 милиона и 10 милиарда! Това впрочем обясни днес и министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков. Той обаче не отговори има ли конфликт на интереси при договора за „Горна Арда“. Ако не го стори в най-скоро време – проектът ще се окаже на течение.

Ще припомня, че когато президентът Георги Първанов обяви т.нар. „голям шлем” в енергетиката (ако знае какво е голям шлем, каня го на партия бридж), стана ясно, че България има едва 24.5 процента в петролопровода „Бургас-Александруполис“. На това се подписа той, че дори се похвали. А в началото, когато проектът тръгваше, България бе договорила 33% участие в тръбата. Но това беше в средата на 90-те години на миналия век. Тогава Първанов имаше други грижи – с Милошевич.

Две „философски школи” в момента спорят достойно ли се е държал Бойко с Путин. Първанов изговори тезата на едната. Ще предложа втората, която на пръв поглед може и да звучи „слагачески“. Поведението на Борисов би могло да се сравни с писмата на цар Калоян до папа Инокентий ХХIII. Папата признава Калоян за крал, а духовния водач на българите за примас, но асеновецът отвръща: Благодаря Ви, че ме признахте за цар, а главата на Българската православна църква – за патриарх. Владимир Путин заяви, че очаква отговор от Бойко Борисов за бъдещето на енергийните проекти до края на септември. Бойко Борисов заяви, че ще отговори на Кремъл до три месеца. Бога ми, или Бойко няма календарче в премиерския си кабинет, или се е опитал да се държи с Путин като Калоян с папа Инокентий ХХIII! Според някои летописци, когато прочел писмото на Калоян, папа Инокентий ХХIII казал „Такива хора са солта на земята”. Никой не знае дали е било така, но всички знаем, че Калоян е диктувал условията. А Бойко си постави краен срок да отговори на Путин – три месеца, които съвпадат със стоте дни на неговото управление. Тогава ще разберем защо му е била нужна отсрочката и кой диктува условията. Ако се окаже, че междувременно е бил „убеден” например, колко нужна е „Белене” за българския данъкоплатец, за първи път от месеци, рейтингът му ще е по-нисък от този на Първанов.

А Първанов... И тогава може пак да напише статия. Но може да се събуди много разочарован, ако половината всекидневници я публикуват, но не на първа, а на аналитичната страница...

Още от категорията

1 коментар/a

Продан на 11.09.2009 в 07:07
„Впрочем, ако правителството месеци наред умува за тези 500 милиона, които са нужни за „Белене” през тази година, то как така реши за броени минути да деблокира проекта „Горна Арда”, чиято стойност е също 500 млн. евро? Тази бързина не се ли обяснява с доскорошното положение на министъра на икономиката и енергетиката като представител на основна фирма-изпълнител?" А ето и отговорът на Владислава Пеева чрез Медиапул: "Първанов обаче пропуска съзнателно или не факта, че за “Горна Арда“ парите ще извадят австрийците, а държавната НЕК ще участва само с терените за трите язовира. Докато за АЕЦ “Белене“ средствата трябва да осигури НЕК, тъй като германците RWE все още не са влезли реално в проекта."

Напиши коментар