Политическата коректност нанася опустошения навсякъде на Запад. Тласка ни към колективна лудост. А тези дни удари във Флоренция, Италия. Лео Мускато, режисьор на операта “Кармен”, сметнал за непоносима финалната сцена, в която Кармен е убита от полудял от ревност мъж.

 

 

Представеният аргумент: не може в свят като нашия да се банализира насилието над жени. Така че сега, ако добре сме разбрали, тя убива нападателя си, докато се защитава от него. Уф! Голямо облекчение! Това се нарича пренаписване на шедьовър от историята на операта.

Как да не бъдем очаровани от толкова глупост и политическа праволинейност? Трябва ли да разбираме, че вече можем не само да реинтерпретираме, но и да пренаписваме оперите, театралните пиеси, романите или филмите, чийто финал днес ни оскърбява?

Мога ли да пренапише финала на “Мадам Бовари”? Мога ли да пренапиша края на пиесите на Молиер? Мога ли дори да променя “Кучето, което спря войната”?

Позволено ли ни е вече да осакатяваме произведенията в зависимост от идеологическите си обсесии? Трябва ли да подчиним изкуството на нов морализаторски катехизис и да забраним представянето на онова, което му противоречи? Колко книги ще трябва да цензурираме?

Знаем, че някои активисти антирасисти и феминисти изрично искат това. Те пишат изявления във вестниците, за да кажат, че културата трябва да се подчини на правилните ценности: техните. В Квебек те присъстват все по-силно.

Може ли една художествена творба да представя все още човешката реалност с нейните желания, които могат да бъдат признати, и онези, които не могат, нейните красоти, но и нейната ужасна страна? Или трябва, както по времето на кюретата, да се явяваме пред идеологическа комисия, която ще налага на творчеството своята представа за добродетелта?

 

Превод от френски: Галя Дачкова

 

 

Още от категорията

5 коментар/a

observer на 09.01.2018 в 09:10
Канадски притеснения за състоянието на италианската опера. А на автора да му беше минала мисълта, че италианецът е търсел скандала като типичен съвременен оперен режисьор? В актуалния напоследък тренд, естествено. Виждал ли е постановка на Залеза на боговете на Вагнер, където всички са с нацистки униформи? А поне Ромео и Жулиета в американско гето на кино? Утре ще излезе нещо друго и като няма нови опери, заслужаващи да бъдат гледани, пак ще преправят стари.
Муйо на 09.01.2018 в 10:52
Ми нема лошо. Кво пречи Дездемона да е негърка, пък Отело - руснак, например? В новата продукция на БиБиСи за Троянската война Ахил е негър. ПП за observer: може ли линкче към "постановка на Залеза на боговете на Вагнер, където всички са с нацистки униформи"?
Муйо на 09.01.2018 в 17:38
Чини ми се, че няма да дочакам линкче от observer. Уви, единствената постановка на Вагнерова опера в нацистки униформи е на „Танхойзер” - профанация, за която дори местният лидер на еврейската община не е намерил добра дума. Постановката е освиркана и свалена от сцена, което според б-гоизбрания режисьор-постановчик Космински било цензура на Холокоста. Какво общо има между сагата за средновековния странствуващ певец Танхойзер и Холокоста, знае единствено Космински.
Какво си лонгурили Пижо и Пендо, га прочеле ортуването за извращенците на 10.01.2018 в 10:26
Най-последователен и безкомпромисен защитник на правата на извращенците става Европейският съюз. Началото на неговата активна позиция по този въпрос е положено в 1994 г., когато Комитетът по гражданските свободи и вътрешните работи към Европарламента съставя и приема документа „Равни права за хомосексуалистите и лесбийките в ЕС“, чийто автор е Клаудия Рот, представител на Партията на зелените на ФРГ.
observer на 11.01.2018 в 09:48
Някой гледа опери в Гугъл по ключови думи.

Напиши коментар