Снимка: BPTU/SHUTTERSTOCK
На 23 август в предаването „Избрано” на Мая Костадинова по "Канал 3" беше разисквана темата „Връщане на казармата - възможно ли е?”. Всъщност ударението бе поставено върху доброволната военна служба и, навярно поради това, темата остана почти незасегната. В това предаване, както и в много други, реализирани в различни медии, акцентът се поставя върху текущи въпроси, отнасящи се до доброволната военна служба, изтребителите, бойните машини и др., но никога, поне в предаванията, които съм гледал и слушал, не са поставяни основните въпроси на строителството на Въоръжените сили (ВС). Трябва да подчертая, че без отговор на тези въпроси, не може да се говори въобще за прилагане на системен и целенасочен подход при изграждане и подготовка на ВС на страната.
Кои са тези въпроси? Основните от тях са два:
кой е противникът и за каква война трябва да се готвим с него?
Членството ни в НАТО означава, че отговор на посочените въпроси нашата страна сама не може да даде, защото трябва да е резултат от колективната работа на Съвета на НАТО (формиран от президенти, премиери, министри на външните работи и на отбраната) и Комитета за военно планиране (членове са министрите на отбраната), подпомаган от Военния комитет, съставен от началниците на щабовете. Тези отговори трябва да са в основата на стратегията, оперативното изкуство и тактиката за подготовка на щабовете и войските. Те трябва да са задължителни за всички воински формирования, отделяни от всяка страна-членка и формиращи Силите с общо предназначение (СОП) на Съюза. В мирно време те са под национално командване, а във военно преминават в подчинение на Върховния главнокомандващ ОВС на НАТО в Европа. Следователно ние нямаме суверенинет при определяне на противника и особеностите на войната с него.
Същевременно, като независима държава, макар и със силно намалена политическа, икономическа и военна самостоятелност, имаме свои проблеми, които в бъдеще могат да се окажат решаващи за териториалната цялост на страната. Ето защо нашето държавно ръководство трябва ясно да очертае източника на бъдеща военна опасност и на тази основа да предприеме дългосрочна програма за строителство на ВС, позовавайки се и на изискването на чл. 3 от Вашингтонския договор. Според него, освен съвместни, необходими са и „постоянни и действени самостоятелни усилия” за увеличаване военния потенциал на всяка страна-членка.
Това е изключително важен момент, защото непосредствено се отнася до военния аспект на националната сигурност. За нашата страна тези самостоятелни усилия трябва да бъдат насочени към създаване на форми и методи за комплектуване и бойна подготовка на ВС, гарантираща както военния аспект на националната сигурност, така и изплнение на поетите задължения като страна-членка на Съюза.
Суверенитеът и териториалната цялост на страната се гарантира от колективната отбрана на НАТО. При наличие на външна опасност това е така, но чл. 5 от Вашингтонския договор не предвижда намеса при възникване на вътрешен локален конфликт. Нека приемем за обосновано твърдението в нашите регламентиращи националната сигурност документи, че противник, носител на външна заплаха, е международният тероризъм, колкото и неопределено да е това понятие, и с него ще се води борба там, където се заражда. Но ако той, международният тероризъм, придобие реални очертания, реши, че за него е по-целесъобразно да пренесе борбата на наша територия под формата, например, на накаква „оцветена революция” за защита на нечии нарушени права. Тогава?
Анализът на възникването и развитието на локалните конфликти през последното десетилетие показва, че повечето от тях са свързани именно с международния тероризъм, а от военна гледна точка те се характеризират с водене на нелинейно-контактни бойни действия, без непрекъснат фронт, разпокъсан тил и с разпръснати на различни места огнища на съпротива.
Отчитайки бързо променящата се военно-политическа обстановка в глобален и регионален мащаб, както и същността и характера на бойните действия в локалните конфликти, в основата на строителството на въоръжените сили е целесъобразно да се заложи, едновременно с изпълнение изискванията на СОП на Съюза, и подготовка за водене именно на нелинейно-контактна война на наша територия. Днес тя е малко вероятна. Това е така днес, но
все по-ожесточената борба за формиране на нов световен ред
и за преразпределяне на природните ресурси може много бързо и кардинално да промени военно-политическата обстановка около страната ни и в нея. Затова е необходимо и целесъобразно именно този тежък вариант )най-тежкият би бил война с мощна ракетно-ядрена държава) да се заложи в основата на строителството на ВС.
Това е изключително сложна задача, защото наред с подготовката за война със силен противник на контингента за СОП, трябва да се отделя сериозно внимание и на подготовката за нелинейно-контактна война. Дори и най-повърхностният анализ на нейните характерни особености показва, че главната тежест се поема от огневите средства (артилерия, реактивни системи за залпов огън и бронетанкова техника) на Сухопътните войски и от щурмовата, а не от изстребителната авиация на ВВС. Нараства значението и на средствата за брегова отбрана от състава на ВМС, основно брегови противокорабни ракетни комплекси.
Проблемът на нашите Въоръжени сили е в това, че огневите средства на СПВ, щурмовата авиация и наличните средства за брегова отбрана са морално, а някои и физически остарели, някои от тях се нуждаят от замяна, а други от мащабна модернизация. Необходими са нови боеприпаси за артилерията, средства за разузнаване и обработване на информацията, дневно-нощни прибори за насочване, системи за управление на огъня. Част от посоченото важи и за бронетанковата техника, като изключително важно е да се повиши защитата й от противотанковите средства.
Изключително значение за ефективна модернизация на въоръжението и бойната техника има състоянието на военно-техническата наука и военно-промишления комплекс. Останките от някога мощния ВПК днес са твърде далеч по възможности дори от този на нашите съседи, линее военно-техническата наука и не се развиват перспективни направления. Трябва ясно да посоча, че много от необходимите технически средства за модернизация на въоръжението могат да се създадат от наши учени и инженери. Това ще има не само военно, но и икономическо значение за страната. За целта обаче е необходима целенасочена и перспективна държавна политика.
Сериозен проблем е личният състав и неговата бойна подготовка. В този аспект възстановяване военната подготовка на населението е твърде наложително, при това реално, а не чрез нямащи никакво практическо значение инициативи като доброволна военна служба, доброволен резерв, бутафорна военна подготовка на ученици. В този аспект е целесъобразно, според мен, да се приеме, примерно, 4-6-месечна задължителна наборна военна служба, след която от преминалите я да се формира териториален резерв. Той ще бъде не само контингент за бързо развръщане при възникване на локален конфликт на наша територия, не само резерв на професионалната част на Въоръжените сили, но чрез него ще се осигури и военна подготовка на населението. Възприемането на такъв или подобен подход ще наложи цялостна оптимизация на структурата на МО, съставяне на комплексна програма за модернизация на въоръжението и бойната техника и основно преразглеждане на програмите за бойна подготовка на войските. Оптимизацията ще създаде възможност и
за закриване на всички канали за изтичане на средства от бюджета на МО.
Значението на този подход е трудно да се оцени в мирно време, но той ще има решаваща роля при възникване на военновременна обстановка. Защото, ако своевременно не се предприемат мерки за повишаване отбранителната способност на страната, при възникване на необходимост, на война ще се изпращат неподготвени бойци, което не е нищо друго, освен изпращане на хората на преднамерена, неоправдана гибел.
Полковник о.з. доцент д-р Гергин Гергинов,
бивш началник на катедра „Оперативно-тактически и тактически ракетни комплекси” при ВНВАУ-Шумен.