Нужна ни е дългосрочна програма за Въоръжените сили

Нужна ни е дългосрочна програма за Въоръжените сили
Ако своевременно не се предприемат мерки за повишаване отбранителната способност на страната, при възникване на необходимост, на война ще се изпращат неподготвени бойци, което не е нищо друго, освен изпращане на хора на преднамерена, неоправдана гибел.

 

Снимка: BPTU/SHUTTERSTOCK

 

На 23 август в предаването „Избрано” на Мая Костадинова по "Канал 3" беше разисквана темата „Връщане на казармата - възможно ли е?”. Всъщност ударението бе поставено върху доброволната военна служба и, навярно поради това, темата остана почти незасегната. В това предаване, както и в много други, реализирани в различни медии, акцентът се поставя върху текущи въпроси, отнасящи се до доброволната военна служба, изтребителите, бойните машини и др., но никога, поне в предаванията, които съм гледал и слушал, не са поставяни основните въпроси на строителството на Въоръжените сили (ВС). Трябва да подчертая, че без отговор на тези въпроси, не може да се говори въобще за прилагане на системен и целенасочен подход при изграждане и подготовка на ВС на страната. 

 

Кои са тези въпроси? Основните от тях са два:

 

кой е противникът и за каква война трябва да се готвим с него?

 

Членството ни в НАТО означава, че отговор на посочените въпроси нашата страна сама не може да даде, защото трябва да е резултат от колективната работа на Съвета на НАТО (формиран от президенти, премиери, министри на външните работи и на отбраната) и Комитета за военно планиране (членове са министрите на отбраната), подпомаган от Военния комитет, съставен от началниците на щабовете. Тези отговори трябва да са в основата на стратегията, оперативното изкуство и тактиката за подготовка на щабовете и войските. Те трябва да са задължителни за всички воински формирования, отделяни от всяка страна-членка и формиращи Силите с общо предназначение (СОП) на Съюза. В мирно време те са под национално командване, а във военно преминават в подчинение на Върховния главнокомандващ ОВС на НАТО в Европа. Следователно ние нямаме суверенинет при определяне на противника и особеностите на войната с него. 

 

Същевременно, като независима държава, макар и със силно намалена политическа, икономическа и военна самостоятелност, имаме свои проблеми, които в бъдеще могат да се окажат решаващи за териториалната цялост на страната. Ето защо нашето държавно ръководство трябва ясно да очертае източника на бъдеща военна опасност и на тази основа да предприеме дългосрочна програма за строителство на ВС, позовавайки се и на изискването на чл. 3 от Вашингтонския договор. Според него, освен съвместни, необходими са и „постоянни и действени самостоятелни усилия” за увеличаване военния потенциал на всяка страна-членка.

 

Това е изключително важен момент, защото непосредствено се отнася до военния аспект на националната сигурност. За нашата страна тези самостоятелни усилия трябва да бъдат насочени към създаване на форми и методи за комплектуване и бойна подготовка на ВС, гарантираща както военния аспект на националната сигурност, така и изплнение на поетите задължения като страна-членка на Съюза.

 

Суверенитеът и териториалната цялост на страната се гарантира от колективната отбрана на НАТО. При наличие на външна опасност това е така, но чл. 5 от Вашингтонския договор не предвижда намеса при възникване на вътрешен локален конфликт. Нека приемем за обосновано твърдението в нашите регламентиращи националната сигурност документи, че противник, носител на външна заплаха, е международният тероризъм, колкото и неопределено да е това понятие, и с него ще се води борба там, където се заражда. Но ако той, международният тероризъм, придобие реални очертания, реши, че за него е по-целесъобразно да пренесе борбата на наша територия под формата, например, на накаква „оцветена революция” за защита на нечии нарушени права. Тогава?

 

Анализът на възникването и развитието на локалните конфликти през последното десетилетие показва, че повечето от тях са свързани именно с международния тероризъм, а от военна гледна точка те се характеризират с водене на нелинейно-контактни бойни действия, без непрекъснат фронт, разпокъсан тил и с разпръснати на различни места огнища на съпротива.

 

Отчитайки бързо променящата се военно-политическа обстановка в глобален и регионален мащаб, както и същността и характера на бойните действия в локалните конфликти, в основата на строителството на въоръжените сили е целесъобразно да се заложи, едновременно с изпълнение изискванията на СОП на Съюза, и подготовка за водене именно на нелинейно-контактна война на наша територия. Днес тя е малко вероятна. Това е така днес, но

 

все по-ожесточената борба за формиране на нов световен ред

 

и за преразпределяне на природните ресурси може много бързо и кардинално да промени военно-политическата обстановка около страната ни и в нея. Затова е необходимо и целесъобразно именно този тежък вариант )най-тежкият би бил война с мощна ракетно-ядрена държава) да се заложи в основата на строителството на ВС.

 

Това е изключително сложна задача, защото наред с подготовката за война със силен противник на контингента за СОП, трябва да се отделя сериозно внимание и на подготовката за нелинейно-контактна война. Дори и най-повърхностният анализ на нейните характерни особености показва, че главната тежест се поема от огневите средства (артилерия, реактивни системи за залпов огън и бронетанкова техника) на Сухопътните войски и от щурмовата, а не от изстребителната авиация на ВВС. Нараства значението и на средствата за брегова отбрана от състава на  ВМС, основно брегови противокорабни ракетни комплекси. 

 

Проблемът на нашите Въоръжени сили е в това, че огневите средства на СПВ, щурмовата авиация и наличните средства за брегова отбрана са морално, а някои и физически остарели, някои от тях се нуждаят от замяна, а други от мащабна модернизация. Необходими са нови боеприпаси за артилерията, средства за разузнаване и обработване на информацията, дневно-нощни прибори за насочване, системи за управление на огъня. Част от посоченото важи и за бронетанковата техника, като изключително важно е да се повиши защитата й от противотанковите средства. 

 

Изключително значение за ефективна модернизация на въоръжението и бойната техника има състоянието на военно-техническата наука и военно-промишления комплекс. Останките от някога мощния ВПК днес са твърде далеч по възможности дори от този на нашите съседи, линее военно-техническата наука и не се развиват перспективни направления. Трябва ясно да посоча, че много от необходимите технически средства за модернизация на въоръжението могат да се създадат от наши учени и инженери. Това ще има не само военно, но и икономическо значение за страната. За целта обаче е необходима целенасочена и перспективна държавна политика. 

 

Сериозен проблем е личният състав и неговата бойна подготовка. В този аспект възстановяване военната подготовка на населението е твърде наложително, при това реално, а не чрез нямащи никакво практическо значение инициативи като доброволна военна служба, доброволен резерв, бутафорна военна подготовка на ученици. В този аспект е целесъобразно, според мен, да се приеме, примерно, 4-6-месечна задължителна наборна военна служба, след която от преминалите я да се формира териториален резерв. Той ще бъде не само контингент за бързо развръщане при възникване на локален конфликт на наша територия, не само резерв на професионалната част на Въоръжените сили, но чрез него ще се осигури и военна подготовка на населението. Възприемането на такъв или подобен подход ще наложи цялостна оптимизация на структурата на МО, съставяне на комплексна програма за модернизация на въоръжението и бойната техника и основно преразглеждане на програмите за бойна подготовка на войските. Оптимизацията ще създаде възможност и

 

за закриване на всички канали за изтичане на средства от бюджета на МО.

 

Значението на този подход е трудно да се оцени в мирно време, но той ще има решаваща роля при възникване на военновременна обстановка. Защото, ако своевременно не се предприемат мерки за повишаване отбранителната способност на страната, при възникване на необходимост, на война ще се изпращат неподготвени бойци, което не е нищо друго, освен изпращане на хората на преднамерена, неоправдана гибел. 

 

 

Полковник о.з. доцент д-р Гергин Гергинов, 

бивш началник на катедра „Оперативно-тактически и тактически ракетни комплекси” при ВНВАУ-Шумен. 

 

 

 

 

Коментари

  • trt

    03 Sep 2018 15:46ч.

    Като цяло е прав. Това, че в момента се правят бутафорни обучения и доброволна служба, е ясно. Но! От 12г. нямаме наборна служба и през това време разчитаме само на професионалната армия, нали така? Излиза, че 15г. изхранваме "професионалистите", но когато опре ножът до кокала трябва пак да разчитаме на обикновените цивилни? Защо? Данъкоплатците приемаме, че армията не произвежда нищо и е основно разход, който би се отплатил при определени обстоятелства - тоест при конфликт. Сега излиза, че и тогава не можем да разчитаме само на тях. Защо армията се напълни с мъже и жени, които не покриват никакви критерии за физическа подготовка и кой знае какво правят по цял ден в поделенията? Лично аз имам десетина познати, които са войници, 7 момчета и 3 момичета. Четири от момчетата са в завидна физическа форма, другите трима ядат банички по цял ден и си разхождат коремите, а жените родиха по 2-3 деца и реално са били по-дълго в майчинство отколкото на служба. Същите тези дами ще се пенсионират след 7-8г. с реално отслужени не повече от 12г. труд. Въпросът ми е - армията в сегашния вид (а и в последните 10г.) съществува, за да гарантира държавността или се е превърнала в социална служба, която, в случай на конфликт, ще трябва да бъде спасявана от цивилните? И както се казва - кой ще понесе политическата отговорност за това състояние на армията? Оправданията с липса на пари не вървят - та нали затова нарязахаме и разпродадохме оръжията си, за да спестим от поддръжка и да имаме средства за инвестиции?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Helleborus

    03 Sep 2018 16:19ч.

    Много правилно е засегнал въпроса за политическото ръководство на армията и целите, които то си поставя. Като членове на НАТО, по-вероятно е да инвестираме средства и усилия във войни по света, от които биха спечелили американските корпорации, а ние бихме спечелили само нови имигранти, отколкото да осъществяваме вътрешната си сигурност. Докато не се формулират правилно целите на нашата отбрана и реалните заплахи за държавата, обществото няма да бъде убедено да инвестира в отбрана и никой няма право да го обвинява. Още повече след решението да се използват пари от бюджета на НАТО за космически приключения. Космическите авантюри не могат да бъдат финансирани от каквито и да било данъци, защото те изобщо не касаят битието на хората. Или поне трябва да бъдат ограничени в отделни научни центрове като НАСА, а не да бъдат свързвани с НАТО. И действително НАТО няма политика срещу етническия сепаратизъм, който тресе света и срещу вътрешните конфликти в рамките на отделните държави. Няма политическо решение, защото самата политика поощрява това, като поощрява всякакви етнически партии и движения, желание за самоопределяне, права на малцинства, често разбирани като незачитане на националния интерес. Когато това се съчетае и с политиката за миграцията, основният проблем за сигурността се явяват етнически различните малцинства. Тези малцинства са атакувани за провеждане на политики против националните държави, едновременно от НПО, либерални движения, религиозни формации и от държави по произход. Липсата на политика, която да противодейства, говори зле за НАТО, които гледат отстрани как граждани на една и съща държава се изтребват помежду си физически или с политически средства. Защото това е и политика на НАТО. Да си въоръжават опозиции и да провокират революции. Въпросът тук е как тогава да се опазим от собствената си политика?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Айде, айде!

    03 Sep 2018 23:07ч.

    Бай Гергине, правилно ги пишеш нещата но то е само на книга. За да имаш силна, добре снабдена и снаряжена с всичко необходимо и с добре обучени войници армия, първо някой трябва да ти разреши това! След това идва редът на парите. Турция няма полза от силен и опасен съсед. За САЩ, въпреки семейните кавги, приоритетна държава на Балканите винаги е била Турция. Нима за това се положиха толкова усилия за разрушаване на армията, на сега Бойко Българоубиеца да я възстановява? Кой ще му разреши това, а?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • на фронтовата територия няма д а има време за въоръжени сили

    11 Sep 2018 18:26ч.

    хаххахаа, кви въоръжени сили бе дядо Гергине ? Забрави за тия бабини деветини. Излагаме се пред чужденците ,може ли такъв матриял въоръжени сили до има , за какво , за кого, за тия двеста семейства дето притежават земята ли за одата на радостта ли, за Юнкер ли, та той е тежко болен от ишияс . ? Отиваш ти и още няколко старци, като тебе дето си живеете с празни илюзии ,взимате под мишница досиетата да се браните и това е. Всичко останало изчезва от фронтовата територия, ето тука са америкнските солдати ,те ще ви пазят от ракетите на лошите дето летели с 30000 км. в час и целели командни пунктове и празни кратуни с отклонение до 10 сантиметра.Разправят ,че фронтовите територии можели да станат като разтопена лава.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи