Постистината е рожба на американската контракултура

Постистината е рожба на американската контракултура
Самоанализът на медиите след победата на Доналд Тръмп продължи толкова, колкото траят розите. Забравиха за решението вече да предпочитат работата на терен пред редакционното поучаване. Веднъж преминал шока от 9 ноември, страстта към проповядването бързо взе превес. От двете страни на Атлантика намериха идеалното обяснение за избирането на Тръмп: 63-те млн. американци, които са гласували за него, са недорасли със слаба преценка. Те са объркали проверените факти и личните мнения. Интернет и социалните мрежи ласкаят тяхната лековерност. Строгата информация и лъжите вървят успоредно в мрежата. Всеки прави своя избор, така както поръчва в ресторант. Престорените наивници наричат този феномен “постистина” и го оплакват сякаш е паднал от небето.

 

Сякаш сънуваме, виждайки, че американската левица изведнъж се е разтревожила за последствията от релативизма. Ощипваме се, виждайки нейните представители изведнъж да заговарят като консерватори и да обясняват с разтревожен тон, че не всичко е ценно, че истината съществува и трябва да се доверим на авторитетните професии (университетски преподаватели, журналисти), натоварени да установят истината и да я разпространяват.

Как не помислиха за това по-рано? Защото в продължение на 40 г. американските “либерали”, господстващи в университета и в медиите, твърдяха обратното с постоянство и успех.

 

Радикалните 60-те г., както ги наричат в САЩ, доведоха да дисквалифициране на идеята за истина,

 

представяна като фикция в служба на опазването на обществения ред. Една Вулгата, помиряваща Маркс и Фройд, нахлу в социалните науки и обяви, че ще “деконструира” знанието, което университът на татко имаше за мисия да предава и проверява чрез изпити. За нея цялото общество не е нищо друго, освен произволни условности, които прикриват механизмите на господство.

Окопали се в Чикагския университет, островче, останало вярно на класическите хуманитаристи, Лео Строс, а после редките му последователи, като Алън Блум, напразно се бориха срещу това цунами. 

 

“Ако всичко е ценно, то канибализмът е просто въпрос на вкус”, с чувство за хумор отбелязваше Лео Строс. 

 

И ако няма факт, независим от интерпретативната си обвивка, с какво право претендираме все още, че различаваме информацията от чистото мнение? Днес откриваме с голямо закъснение последиците от теориите, които с такава лекота бяха аплодирани в продължение на десетилетия.

Преди 20 г. американският есеист Кристофър Лаш се тревожеше в “Бунтът на елитите” за края на изкуството на учтивия спор. Само вкусът към цивилизования дебат подхранва желанието да се информираме, подчертаваше той. Направете дебата невъзможен и ще убиете желанието за знание, аргументираше се Лаш. Това наблюдаваме сега в САЩ. “След като обявихме знанието и идеологията за еквивалентни, вече не е необходимо да спорим с противниците си на интелектуален терен или да поглеждаме от тяхната гледна точка. Достатъчно е да ги демонизираме като етноцентрични, расисти, сексисти, хомофоби - с други думи, политически подозрителни”. Тъй като вече не можем да се позоваваме на факти, които са неудобни, без да си навлечем обиди, защо да продължаваме да се информираме, да се отваряме за противоречието и да се съмняваме? Това е доста безполезно усилие. Най-добре е да спрем веднъж завинаги на собственото си мнение.

Лаш, който почина през 1996 г., предвиждаше какво ще се случи с възхитителна далновидност. “В момента, в който сме достигнали в историята си, е твърде възможно най-добрата квалификация за упражняването на висока длъжност да бъде отказа от сътрудничество с цел самореклама в медиите. (…) Отказът да играеш играта по правилата, определени от медиите, би означавал хората да осъзнаят огромното нелегитимно влияние, което медиите упражняват върху американската политика. Това би бил също така решителен знак за наличието у кандидата на характер, който избирателите ще разпознаят и около който биха могли да се обединят”.

 

Доналд Тръмп получи ясно посланието и облече костюма на трибун на простолюдието, брутален и груб.  

 

В една култова книга, “Създаването на контракултура” (1970 г.), гуруто на епохата Теодор Розак очерта програмата на едно поколение: да промени културните кодове и ценностната система в обществото, да не се обвързва с нито една социална условност, да се отърве от всеки свръхаз. Тръмп приложи програмата на Теодор Розак буквално. Междувременно вчерашните американски протестиращи остаряха и се настаниха в управлението на медиите, университета и политиката на мястото на онези, които атакуваха някога. И днес те откриват, напълно изненадани, че е по-приятно да раздаваш удари, отколкото да получаваш.

Превод от френски: Галя Дачкова

 

Коментари

  • observer

    26 Яну 2017 15:36ч.

    Каква слаба преценка и проверени факти, каква постистина. Избирателите на Тръмп, белите жители на Средните щати информацията и културата им е от телевизията, при това основно сериали и реалити, спорт и магазинни предавания. От хилядата канала по кабела впрочем трудно ще намериш друго. Това не са университетските среди на Източното крайбрежие, не са и цветнокожите, които просто си знаят, кого да изберат, без да се затормозяват с разсъждения. Тези хора целенасочено са лишени от системата и от достъп до добро образование. И затова достатъчно е някой да заеме героични пози на екрана, да се държи като мъжкар, да има красива нова жена и е готов победител. Че не е ли същото и у нас с вечния народен любимец "бате Бойко"? Само дето България е малка и различните нагласи и пристрастия не са териториално разпределени.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Името ми е Червен

    27 Яну 2017 9:07ч.

    Observer, точно това, което описваш, е постистината - плакатната, рекламната, телевизионерската истина за ширпотреба.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • observer

    27 Яну 2017 11:41ч.

    Червен, но това е и информационната среда, в която се провеждат изборите. Някога на елитите им е било по-лесно, властта се е наследявала, не е имало необходимост да баламосват селяци и занаятчии, трябвало само да се пазят, да не им налеят живак в ушите, докато спят.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • гайки

    27 Яну 2017 12:34ч.

    Чели сме американска постмодернистка книжнина. Жалко епигонство на европейската такава, представляващо 95% мимезис, който не може да надскочи васалния си ръст в областта на академизма и голямото изкуство. Все едно е да повярваш, както се говори, че Фукуяма разбирал Хегел, защото бил слушал лекциите на Ал. Кожев в Сорбоната. Американците само като чуят нещо по така откъм Изток (т.е. културната част на вселената), чрез масмедиите и "високорейтинговите" си полупрофанни университети го разгласяват и то става "тяхно". За деконструктивните процедури на постмодернизма, родени главно във Франция, си трябва многовековно културно подплатено колективно безсъзнателно и философска кондиция, които историята не е предоставила на нито един американец. Нищо не са схванали американците от постмодернизма, могат само да коментират големите европейски асове (вж. напр. Ричард Бърнстийн), но не и да използват силата на постмодерна за нещо наистина невиждано и нечувано.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Николай Подгорни

    27 Яну 2017 13:21ч.

    Пишете,че Тръмп се готви да отмени санкциите срещу Русия,при това в едностранен порядък.Това показва,че на американските сволочи им идва нанагорно,особено с китайските МБР Дунфэн-41. Толкова е просто.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Муйо

    27 Яну 2017 19:07ч.

    Ма колко сте готини! Толерантни, мултикултурни и разнообразни! И кво ви бърка, че Гийом Перо е чисто, натурално еврейчи? Срамувате се от него? Цунки, observer.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Муйо

    27 Яну 2017 19:27ч.

    "да се държи като мъжкар, да има красива нова жена и е готов победител. Че не е ли същото и у нас с вечния народен любимец "бате Бойко"? Уви, не. Вечния любимец на Глобална България и държавата Израел е пасивен педераст.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи