Патрик Бюканън: Какво ги е грижа американците за кризата в Керченския пролив

Патрик Бюканън: Какво ги е грижа американците за кризата в Керченския пролив
Ако Украйна е имала право да се отдели от Русия, тогава защо Крим, Донецк и Луганск да нямат право да се отделят от Украйна? Имат ли право Южна Осетия и Абхазия да се отделят от Грузия, след като тя се е отделила от Русия? Това са въпросите, от чиито отговори се интересува американският политик и публицист Патрик Дж. Бюканън* в статия за списанието The American Conservative.


 


Преди отпътуването си за Буенос Айрес за форума на върха на Г-20, президентът на САЩ Доналд Тръмп отмени планираната си среща с Владимир Путин с аргумента, че руски военни за превзели и задържали три украински плавателни съда и екипажите им, общо 24 моряци.

 

Но нима Путин е този, който провокира неделното стълкновение в района на Керченския пролив, който съединява Черно и Азовско море? Или провокатор бе украинският президент Петро Порошенко? Ще повторим. Но първо малко история.

 

През 2014 г., когато проруският режим в Киев бе свален в резултат на преврат и с помощта на САЩ бе създаден пронатовски режим, Путин отдели от Украйна и присъедини към Русия Кримския полуостров, където от векове насам е базиран Руският Черноморски флот.

 

След като си възвърна Крим, Русия заема двата бряга на Керченския пролив. И тази година тя завърши изграждането на 19-километров мост над протока. Путин бе първият, който мина по него, карайки камион.

 

Азовско море по същество се превърна в руско езеро, подходите към което се контролират от Москва, така както Турция контролира влизането в Черно море.

 

Докато светът отказваше да признае новите реалности, Русия започна да въвежда свои собствени правила за преминаване на кораби през Керченския проток. По-специално, тя заяви, че за да получи разрешение за влизане в района, корабът трябва да я уведоми за това в рамките на 48 часа. Украински кораби, включително бойни, също трябва да уведомяват руските власти, преди да преминат под Кримския мост в Азовско море, за да достигнат до голямото пристанище на Мариупол.

 

В неделя два украински артилерийски кораби и влекач, които излязоха от Одеса в Западна Украйна, навлязоха в териториалните води край бреговете на Крим и полуостров Керч, които сега Русия смята за свои. Тяхната дестинация бе Мариупол.

 

Украинските кораби не се подчиниха на заповедите на руснаците да спрат. Руски военни плавателни съдове откриха огън срещу тях и удариха влекача. Трима украински моряци бяха ранени. Членовете на екипажа бяха задържани.

 

Отказът на Русия да освободи моряците стана основание за президента Тръмп да отмени срещата с Путин.

 

Москва твърди, че Украйна е нарушила новите правила за транзит, които Киев е спазвал по-рано, за да провокира инцидента. Путин от своя страна се опита да облекчи ситуацията, като заяви, че това е „граничен инцидент и нищо повече".

 

„Инцидентът в Черно море е провокация, организирана от сегашното правителство. Мисля, че в навечерието на президентските избори в Украйна през март следващата година ... когато, рейтингите на [Порошенко] падат ... той трябваше да направи нещо".

 

Максим Еристави, който работи в Атлантическия съвет, изглежда е съгласен с това: „Порошенко иска да направи начален пробив за предизборната си кампания. Той играе с картата на главния командир, появява се навсякъде в униформа, опитвайки се да създаде впечатлението, че всичко е под контрол".

 

Обаче нашият (американският – бел.р.) представител в ООН Ники Хейли обвини Русия в „незаконни действия" срещу украинските кораби и заяви, че това е „дръзко действие, което международната общност никога няма да приеме".

 

Нашите интервенционисти предсказуемо изпищяха за руска „агресия" и настояха САЩ да подкрепят своя украински съюзник, като му изпратят военна помощ. Защо заповедта на Порошенко да изпрати бойни кораби до Азовско море, в която той пренебрегна руските правила за преминаване на пролива, е провокация?

 

Понеже Порошенко, чиито военни кораби вече са преминавали многократно през Керченския проток, не може да не е знаел, че рискува много, защото Русия може да окаже съпротива.

 

Защо Порошенко провокира руснаците?

 

Показателите за подкрепата му от страна на избирателите значително намаляха и Порошенко разбира, че ако не направи нещо грандиозно и сензационно, неговата партия няма да има почти никакъв шанс на изборите през март.

 

Непосредствено след сблъсъка в пролива Порошенко въведе военно положение във всички области, граничещи с Русия и Черно море, и заяви, че Москва може да нахлуе в страната. Поради тази причина поиска от Запада да въведе нови санкции срещу Русия и призова САЩ да действат заедно с него.

 

Някои представители на Запада искат да се противопоставят на Путин още по-решително.

 

Адриан Каратницки от Атлантическия съвет ни призовава да укрепим американското военно присъствие в Черно море, да разположим противоракетни и противокорабни ракети в Украйна, да затегнем антируски санкции, да заплашим Русия с изключване от системата SWIFT на международните банкови сметки и да окажем натиск върху Европа, така че да отмени изграждането на тръбопроводите „Северен поток 2" и „Южен поток".

 

Но тук възниква още един въпрос. Нима контролът върху Керченския проток е наша работа? Как се отнасяме към тази кавга и защо американски стратези искат да подадем искове към Русия за Кримския полуостров, където се намира дворецът Ливадия, който стана последната лятна резиденция на цар Николай II? Ако Украйна през 1991 г. има право да се отдели от Русия, тогава защо Крим, Донецк и Луганск да нямат право да се отделят от Украйна?

 

Защо да си позволим да бъдем въвлечени в конфликтите на други държави, като започнем с въпроса кой е „собственик“ на островите в Южнокитайско море, кой трябва да притежава Курилите и завършим с този дали Приднестровието има право да се отдели от Молдова, а Южна Осетия и Абхазия от Грузия, след като Грузия се отдели от Русия?

 

Какво се интересува американският народ от тези региони? Наистина ли сме готови да поемем такъв риск като война с Русия или Китай за правото да притежаваме тези територии?

 

 

Източник: Агенция "Фокус"

 

 

*Патрик Дж. Бюканън е известен американски консервативен политик и коментатор. Бил е съветник на президентите Ричард Никсън, Джералд Форд и Роналд Рейгън. През 1992 и 1996 г. участва в надпреварата за избора на кандидат-президент на Републиканската партия. Бюканън е автор на книгата "Самоубийството на свръхсилата: ще оцелее ли Америка до 2025?".

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Коментари

  • "Порошенко, чиито военни кораби вече са преминавали многократно през Керченския проток"

    30 Ное 2018 18:11ч.

    За това става въпрос. След 2014 г., украински военни кораби са преминавали многократно през Керченския проток, като са спазвали режима на преминаване. Сега са имали заповед да не го спазят.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • ТАЛАСЪМ

    30 Ное 2018 18:49ч.

    Доколкото си спомням - Украина не се е отделила от Русия, а от Съветския Съюз. Западът така и не успява да се справи с историко-географските факти.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • волк

    30 Ное 2018 19:48ч.

    Украйна не е била самостоятелна в състава на СССР, а преди това изобщо не е съществувала териториално. Следователно тя се отделя на основата на УССР. А самата УССР е административно образувание, наследило бившата Руска империя, където окрайнините са били само една географска област на юг.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • волк

    30 Ное 2018 19:51ч.

    Впрочем, ако Украйна и нейните западни ментори продължават да претендират за история и география, би следвало да им предявим финансови претенции за 45-годишна окупация от войските на Трети украински фронт. Същото би трябвало да направят и още няколко страни от Източна Европа, които бяха освободени от украинските окупатори в състава на поне три украински фронта.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Парче от империята само

    30 Ное 2018 20:01ч.

    И остатъчна Русия не е била държава преди. Но те са били господарите, другите - покорени и поробени. При царете, при болшевиките и така до края. И днес Русия се смята за наследник на някогашната държава, наследи ядрените оръжия, статуса на велика сила, тя, без другите, била победила Германия и дори благодарността на освободените от турско робство българи, според думите на наглия цигарен контрабандист. Другите не се броят. Чудно ли е, че я мразят?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • А ти какво си се загрижил, Патрик?

    30 Ное 2018 20:04ч.

    И да не са ти платили? Американец. Пише без пари? Хайде де!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • м/у Гога и Магога

    30 Ное 2018 20:25ч.

    Русия е по-древна отколкото можеш да си представиш. Нейни наследници са например етруските, а какво остава за обитаващите териториите на изконната източна Европа. Великоруси, малоруси и белоруси са трите съставни на руския свят. Украинците като самостоятелна националност са фантастична измислица на немския свят, който през 19. век засилваше имперските си интереси и претенции. Мнозинството в днешна Украйна си иска преформатиране в една нова държава Новорусия, нямаща нищо общо с американските планове и фашистката управляваща хунта.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Интересното е, че евроатлантиците

    30 Ное 2018 22:06ч.

    застават на позициите на Маркс и Ленин, че Русия била затвор за народите. Другия вариант е, че Маркс и Ленин още тогава са били привърженици на евроатлантизма. Кое ли е вярно?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • observer

    30 Ное 2018 22:41ч.

    Има разлика между Маркс и Ленин, ако и да ги рисуваха в полупрофил един до друг, като само подменяха третия според обстоятелствата. Маркс е философ, аналитик и идеалист, Ленин е практик и циник. В състояние да се споразумее с врага, да вземе пари от него, да се разплати с почти милион квадратни километра територия, да излъже работници и селяни, че тяхна ще е властта, за да управлява скрит зад стените на Кремъл, да се откаже дори от комунизма си, заради властта. Парадоксално руснаците в един момент развенчаха Сталин и го свалиха от пиедестала, а Ленин оставиха да си лежи на хлад в мавзолея и да сочи в разни посоки по площадите. А Сталин все пак има и заслуги към страната си. Ленин няма.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • До: ТАЛАСЪМ на 30.11.2018 в 18:49

    01 Дек 2018 13:08ч.

    Тъй де! УССР, РСФСР и БССР начело с неосъдените от съд, но осъдени от народите си и от историята себични агенти на запада - Кравчук, пияницата Елцин и Шушкевич подписват на 08.12.1991 г. във вила в Беловежката гора, в Белоруската съветска социалистическа република, едно противоречащо на Конституцията на СССР - противоконституционно - споразумение - да се разтури целият СССР и тримата хубавци да станат начело на отделни държави. (Впрочем, срещу Елцин е заведено дело за държавна измяна, което е потулено, тъй като той не само е на власт, но и показва с разстрела на парламента на РСФСР кой какво го чака. Путин поема властта от Елцин с тежък ангажимент да си трайка и путкува по въпроса с държавната измяна на Елцин.) Архи-предателят на СССР, на Източна Европа, на държавите от Социалистическата система и на надеждите на огромната част от човечеството за справедлива социална система, другар-господинът, комунист-демократ-антикомунистът, рекламният агент на Великобритания, САЩ, чанти и меки шапки Михаил Горбачов, все пак, организира и провежда през пролетта на 1991 г. референдум в СССР, с въпрос дали съветските граждани искат да се запази СССР. На референдума за запазване на СССР на 17.03.1991 г., на въпроса «Считаете ли Вы необходимым сохранение Союза Советских Социалистических Республик как обновлённой федерации равноправных суверенных республик, в которой будут в полной мере гарантироваться права и свободы человека любой национальности?» с ДА отговарят 113 512 812 (сто тринадесет и половина милиона) души или 77,85 % от участниците в референдума. В референдума участват 80,03 % от съветските граждани, които имат право на глас. Историческите боклуци Елцин, Кравчук и Шушкевич погазват не само конституцията на СССР с подписване на нищожното от юридическа гледна точка противоконституционно Беловежко споразумение, но и волята на народите на СССР. След като злият дух на беззаконието и сепаратизмът е изпуснат от бутилката с подписването на нищожното Беловежко споразумение, останалите съюзни републики на СССР, водени от егоизма на своите ръководители също се отделят от СССР, на УЖ законно основание.//////Следователно Бюканън е прав като пита защо за държавата Украйна сепаратизмът да е позволен, а за Крим, Донецк и Луганск да не е позволен. Разбираш ли, че всяка крушка си има опашка? Разбираш ли откъде стартира беззаконието на територията на СССР, която е правоприемник на Руската империя, а съвременната Руска федерация - Русия е правоприемник на СССР, вкл. и в ООН и в Съвета за сигурност на ООН. А освен това, колкото и да им е мъчно на разбивачите на СССР и на Русия, СССР беше, а Русия пак е втора военна сила в света. Ето в това - в ядрената триада на СССР - не можаха да бутнат Русия, иначе да са я разкъсали като хиени и лешояди... Затова и Руският православен народ търпи Путин и неговата продажна западническа сган от олигарси и корумпирана администрация. Защото има поговорки: "От трън на глог, та по-висок."И "Ела зло, че без теб - още по-зло!"

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Bulgarian conservative

    01 Дек 2018 17:05ч.

    Патрик Бюканън типично шотландско име, а не англоамериканско макар че колко хора от т.н. Запад четат това списание, а които го четат също мислят така, но твърдят обратното. Въпрос не на гледна точка а въпрос на интереси, в някои случаи криворазбрани или чисто от кариерен бекграунд.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • висок

    03 Дек 2018 9:43ч.

    Чичкото е пълно хахо. Ми защо Аляска да не се отдели от САЩ, или няколко щата да се присъединят към Мексико????

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • до високия умник

    05 Дек 2018 11:01ч.

    Ми нали точно от това иска да предпази Америка, съветвайки я да не се меси в Усрайна.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи