Отвори ли „кутията на Пандора“ Ердоган?

Отвори ли „кутията на Пандора“ Ердоган?
Резултатите от прословутия референдум в Турция са ясни. Победа с 2% за подкрепящите смяната на системата за управление в страната на Ердоган обаче изправи съседите пред ново предизвикателство, което може да отключи граждански конфликти, а някои твърдят – и гражданска война.

 

 

„В бъдеще щастие не се вижда“, пишат турски медии. По улиците на големите турски градове хиляди граждани скандират „не ни е страх“, „не е свършило не-то“ и „сега започваме, няма да те направим господар“. От своя страна управляващите от ПСР отпразнуваха победата, която превръща Турция в президентска република и дава неограничени правомощия на Ердоган.

 

Но спечелването на преднина с такава малка разлика извади наяве онова разделение в турското общество, което отдавна съществува „зад кадър“. Светска Турция – в лицето на опозиционните НРП /кемалисти/, прокюрдска ДПН, партия „Ватан“, алевити, евреи, засегнатите от репресиите след т.нар. опит за преврат от 15 юли м.г., военни и интелектуалци от всякакъв калибър, пострадали от корупционните схеми на властващите бизнесмени, голяма част от дясната националистическа ПНД, кюрдски националисти, малки леви формации и т.н. – каза на 16 април „не“ и така показа на цял свят, че турското общество е дълбоко поляризирано.

 

Привържениците на управляващата ПСР и силно симпатизиращи на Ердоган едва ли са допускали, че това на практика 50:50 на референдума е възможно като резултат. Та само дни преди 16 април проправителствените медии бълваха информации, че избирателната активност ще е 91%, а гласовете „за“ ще бъдат 61%. Облагодетелствани от управлението на Ердоган богати бизнесмени като Али Агаолу /собственик на луксозни хотели/ публично се хващаха на бас, че гласовете „за“ ще са над 65%, и предлагаха по 1 костюм марка „Том Форд“ /струва около 27 хил. турски лири/ на онези, които приемат баса му. Загубите за него от тези басове сега са в размер на 700 хил. лири, но това едва ли е повод да си посипва главата с пепел.

 

Той, както и повечето близки до властта бизнесмени, са натрупали достатъчно много пари за последните 15 години. Същественото е, че при тези резултати светска Турция не може да бъде убедена, че системата за управление на страната трябва да се промени. Популярни коментатори като Угюр Дюндар заявяват, че „в едно мръсно състезание, в което бяха използвани всички възможности на държавата, което бе несправедливо, неравностойно, получаването на „да“ с такава малка разлика не може да се счита за успех“. Убеден е, че „празнуването на победа от страна на ПСР е смешно“.

 

Ердоган обаче е убеден, че „няма значение дали мачът е завършил 1:0 или 5:0, важното е, че си го спечелил“. Да, но граждани протестират по улиците заради злоупотребите по време на изборния процес, крещят срещу действия на Висшата избирателна комисия, която променя правилата в крачка, срещу решението да се отхвърлят възраженията на опозицията за манипулации при вота, срещу отчитането на недействителни бюлетини и т.н. Все камъни в градината на управляващите. Никак не е случайно, че ден след референдума премиерът Йълдъръм побърза да заяви, че „няма губещ в този референдум, а само един е победител. Турция и нейният благороден турски народ, време е за единение“.

 

В такава ситуация няма как да не се налага извод, с този референдум Ердоган сякаш отвори кутията на Пандора. Неочаквано за него, той се изправи пред едно общество, което доскоро мълчаливо понасяше пълзящата ислямизация на страната, търпеливо посрещаше промените в образованието, където религията зае водещо място, което не възразяваше срещу необосновано големия брой строящи се непрекъснато джамии, не възропта при свалянето на потретите на Ататюрк от повечето обществени места, не се противопостави на масовото покриване на главите на турските жени, което промени самия облик на населението, тайно се надсмиваше на призивите турските жени да раждат по 3 деца и се мръщеше, когато влизаха в сила забрани за употреба на алкохол или се въвеждаха норми, характерни за „правата“ вяра.

 

Това общество протестира преди години против явни прояви на корупция сред обкръжението на Ердоган, включи се масово в протестите „Гези“ в защита на традиционния облик и зелени площи около площад „Таксим“, Истанбул, понесе стоически насилието на силите на реда, а на референдума каза „не“ на промените в конституцията, които превръщат Ердоган в едноличен господар на страната. Това е обществото, което иска Турция да е демократична държава, да защитава правата на всеки гражданин, на малцинствата, да спазва принципите за разделение на властите и да осигурява независима съдебна система.

 

Това общество мечтае за свобода на словото и дълбоко в сърцето си не приема за нормално отношенията със съседи и близки страни да са обтегнати поради неоосмански амбиции. С постигнатите 49% на този референдум, и то след една неравностойна предизборна кампания между „да“-то на управляващите и „не“-то на опозицията, енергията на тези турци избуя с неподозирана сила.

 

Всички са наясно, че започва процес, който не е за един ден. Поражението на управляващата ПСР в Истанбул /първа загуба за Ердоган от 1994 г./, столицата Анкара, Измир, Анталия, Мерсин, Адана, Одрин и градовете в Одринска Тракия, кюрдските райони показва, че в страната се извършва важна промяна. Всички с „не“-то са убедени, че ще бъдат свидетели на проблеми, които ще породи едноличното управление на Ердоган. А Денис Байкал /известен депутат от Анталия, НРП/ казва, че „Турция е изпаднала от суперлигата на страните от Европа, САЩ, Япония и вече е в махленската лига“.

 

Той има предвид страните от Близкия изток, но е прав в едно: икономиката на Турция буксува, безработицата расте, покупателната способност е далеч под нивото в годините на бурен растеж, чуждите инвестиции липсват, а това води до неудовлетворение от ситуацията и тревога за бъдещето. Отделно е страхът от терористични атаки и несигурната обстановка по цялата турска територия. Не се вижда и краят на войната с ПКК в Югоизточна Турция, както и на задграничните военни операции в Сирия и Ирак. А оттам идват немалко ковчези с турски войници.

 

Наистина ще му бъде трудно на Ердоган да гради „нова Турция“, както обещаваше в предизборната си кампания, ако не намери общ език с тази част от турското общество. Старо правило е, че разединено общество не създава силна държава. Той е харизматичен политик, натрупа за 15 години достатъчно политически и изборен опит, владее добре методите на балансирането, но успя да консолидира зад себе си само консервативното турско общество, онова от Анадола, което, вярно на мюсюлманската религия до гроб, осигуряваше победите му на всички избори.

 

Разбира се, че и част от светска Турция гласуваше за него, но и ръстът на БВП бе такъв, че всеки чувстваше по джоба си просперитета. Днес опозицията казва, че „референдумът не е край на мача, голът е вкаран от засада и има второ полувреме“. Явно мачът ще се играе през 2019 г., когато влизат в сила промените в конституцията и ще се проведат едновременно президентски и парламентарни избори.

 

На този етап Ердоган ще си върне лидерството в управляващата ПСР, а опозиционната кемалистка НРП ще се опита да поддържа енергията на хората с „не“-то и да търси политически решения чрез парламентарната демокрация. Сигурно затова се отказа и да излиза от Меджлиса /парламента/ в знак на протест срещу нарушаването на правилата по време на референдума. Съмненията за злоупотреби остават, а дали това има отношение към постигнатата победа за ПСР, може само да се гадае.

 

Лидерът на НРП Калъчдароолу вече обяви, че като партия кемалистите не стоят зад масовите улични протести след референдума, но нейни членове може би участват в тях. Явно турците с „не“-то на този етап няма как да припознаят изявен единен лидер. Те са толкова разнородни като идеи, становища и цели, че трудно могат да бъдат обединени. Но ако Ердоган не се насочи към помирение и диалог, ако продължи практиката си чрез натиск, омраза, присмех и репресии да управлява, като неглижира опозицията, това в дългосрочен план би дестабилизирало Турция до степен на непредсказуем вътрешен конфликт.

 

Отделно е кюрдският въпрос и битките с ПКК. На първо време той ще демонстрира високо самочувствие от победата на референдума, ще подклажда величие, особено във връзка с предстоящи срещи с Путин, Тръмп, Си Дзинпин и в Индия, ще блъфира в контактите си с ЕС, който сам му връчи коз със споразумения за визи и парични преводи срещу спиране на бежански потоци, ще извива ръце, като заплашва да въведе отново смъртното наказание, но едва ли ще се реши да го приложи, защото търговията с Европа му е по-важна. Но разпадните процеси при партията на подкрепящия го Бахчели, лидер на дясната ПНД, са сигнал, че една от опорите му се разтърсва неспасяемо.

 

Редица депутати от националистическата ПНД напускат лидера и партията, защото не са съгласни с позициите на Бахчели в подкрепа за „да“-то на референдума. Предполага се, че ще се присъединят към вече обявената нова партия „Националистическа турска партия“, която ще се оглавява от Мерал Акшенер, популярна бивша депутатка от партията на Бахчели, която призоваваше за „не“ на референдума. Обявена е и гражданска платформа „Не е свършило“, което навежда към размишления, че политическата ситуация вътре в Турция никак няма да е спокойна.

 

Добре ще е да остане мирна и да няма дрънкане на оръжия, но че кутията е отворена, спор не бива да има. Дори и да изглежда, че опозицията е в отбрана. В такива ситуации обикновено се търси лидер, който да оглави избуялата енергия и протестния вот на обществото. Въпрос на време. Другото е внимателно следене на процесите в страната и улучване на момента за удар. Все вътрешни дела за Анкара. Другото е как светът, включително и България, ще води диалог с „нова Турция“ и докъде ще стигат компромисите. Защото амбициите са едно, а реалностите – друго. Справка – референдумът от 16 април в Турция.

 

 

 

 

 

 

 

 

Коментари

  • Муйо

    23 Апр 2017 20:07ч.

    Пак обзор на събитията, без аналитика. Ердоган иска цялата власт и я получи. Защо му е? От суетност? Едва ли. Или е намислил нещо за бъдещето на Турция, което е по-вероятното? А кое е това нещо? Как Ердоган си представя Турция след 10-15-20 години? Въпроси без отговор. Едно е сигурно - за младотурските дьонмета идат тежки дни.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Тодор Петров

    24 Апр 2017 10:29ч.

    Много интересен анализ.А този Муйо да вземе да напише нещо и тогава да си дава компетентното мнение.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Мюмюн Тахир-Джента

    25 Апр 2017 22:41ч.

    Зори, защо се зориш да коментираш неща, които не са ти ясни. Момиче, познаваме се добре, ела да ти обясня за какво става. Аз, който съм написал книга със заглавието "Ататюрк, България е Балканите" не се наемам да коментирам ситуацията в Турция, а ти без да си виждала жив турчин, освен мен (мъж) се пъчиш да правиш коментари. Зори, нали знаеш вица за Иваночо и миризмата под полата на учителката...

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи