- 10 Sep 2020
- 34
- 6
Карам онзи ден в центъра на София. Нагло и безочливо мерцедес на НСО без включен звуков или светлинен сигнал ми отнема предимството. Не съм изненадана. Приятел ми разказваше как преди време получил призовка от КАТ. Явил се в указания час. От арогантен служител на КАТ разбрал, че бил избягал от пътнотранспортно произшествие (ПТП), в което участвала кола на НСО. И му бил съставен акт... Иди доказвай, че нямаш сестра. Преди две седмици „Труд”, „Стандарт” и „24 часа” информираха принудително за катастрофата, причинена от президентския кортеж в близост до Ловеч. Заглавията бяха съвсем закономерни: „Набедиха президентския кортеж за катастрофа”, „Нямало инцидент с кортеж на Първанов”, „Замесиха президентския кортеж в пътен инцидент”... Отново нищо изненадващо, нито в реакцията на тези медии, нито в реакцията на началника на НСО генерал Димитър Димитров – служителите му дори не били разбрали, че единият от автомобилите, движещи се в другата лента, се е ударил в колата пред него. А първото изявление, разбира се, беше категоричното отричане на участието на президентския кортеж в пътен инцидент.
<p>Ето думите му пред репортер от БНР: „Не. Не мога да потвърдя, защото не са участвали, няма автомобили на НСО, които са участвали в такъв инцидент. Това, което знам от моите служители, с които се свързах, и от регионалната дирекция в Ловеч, е, че автомобилите, които са се движили срещу кортежа, са намалили, а един от автомобилите не е намалил и се е ударил в друг автомобил. Кортежът категорично не е участвал в пътнотранспортното произшествие”. Първанов бил преминал през този участък половин час преди катастрофата. Впоследствие, притиснати до стената от свидетелските показания на очевидците, се наложи от НСО да признаят какво се е случило, но не и да признаят неправилното изпреварване или да понесат някаква отговорност за причиненото ПТП.</p>
<p>Темата за безобразното поведение на колите на НСО по пътищата не е нова. Но един от важните аспекти в нея е прикриването на истината, което съпътства всеки подобен инцидент. Лъжата е най-яркият израз на манталитета на властимащите хора, които се смятат за недосегаеми от законите.</p>
<p>Впрочем какъвто господарят, такава и охраната му. Нагли лъжци. Въпросният манталитет, за който говоря, е характерен не само за служителите и ръководителите на НСО, но и за президента Първанов. Не знам доброжелателите му с какво ще запомнят неговите два мандата в президентството, но съм сигурна, че за голяма част от българските граждани първата асоциация, когато чуят името на Първанов, е думата лъжа. По-точно лъжи.</p>
<p><strong>Помните ли ги?</strong></p>
<p>На пресконференцията, която даде Първанов по повод публикуваната от президентството стенограма от записания тайно негов разговор със Симеон Дянков, имаше една знаменателна негова фраза към журналистите: „Ако имате начин да ме уличите в лъжа, направете го сега”. А Сашо Диков простичко го беше попитал дали би подал оставка, ако бъде хванат в лъжа. Като че ли до момента никога не е бил уличаван в никаква лъжа. Скочи като ужилен тогава българският президент и повишавайки тон, изрече: “Не съм убил архар! Няма възможност да бъда уличен в лъжа. Бил съм достатъчно честен и почтен пред българското общество. Не разчитайте, че от този храст ще изскочи заек”.</p>
<p>Какви зайци? Разбира се, че никакъв заек не изскочи от Узбекистан, само бяха публикувани редица достоверни съобщения за това, че по време на посещението си там Първанов е отстрелял защитен планински козел „архар”.<br />Българският президент отричаше и да е бил секретен сътрудник на Държавна сигурност. Оказа се обаче, че „с готовност и желание” е сътрудничил на комунистическите служби, прикрит зад псевдонима „Гоце”. Въпреки прословутото му твърдение, че в папката „Гоце” нямало „нито ред, нито знак” от него... Всъщност именно благодарение на лъжата за собствената си (не)принадлежност към комунистическата Държавна сигурност Георги Първанов спечели втория си президентски мандат. По време на целия първи мандат и предизборната кампания през 2006 г. той упорито избягваше да отговаря на многобройните въпроси за връзката му с псевдонима „Гоце” с невинното: „Вие ме убивате с този въпрос”.</p>
<p>А онази хайка за вълци в Симитли преди две години, когато страната почиташе паметта на изгорелите пътници във влака до Червен бряг? Първо изобщо беше отречено, че е бил там, после малко по малко Първанов беше принуден да признае. Е, не всичко. Официално от прессекретариата информацията гласеше, че „президентът Георги Първанов не е участвал в ловни събрания, макар че на 1 март т.г. е бил в планината в района на град Симитли”. Журналистически разследвания обаче доказаха, че целта на посещението е била именно хайка за вълци. Ще припомня зловещото начало на една от статиите във в. „Сега”: „В Симитли всички знаят какво точно е правил президентът Първанов на 1 март, но разказват с недомлъвки. Ясно е, че на тази дата ловно развлечение е имало, то е било незаконно и окъпано в кръвта на няколко заклани магарета...”.</p>
<p>Неотдавна президентът обяви, че през 2005 г лидерът на БСП Сергей Станишев го канил да стане премиер, но той отказал. Няколко часа след това Станишев отрече това да се е случвало. Едва ли е много важно кой от двамата лъже.</p>
<p>Около историята с Дянков в началото на годината имаше някаква анкета в интернет и си спомням, че 2/3 от гласувалите искаха държавният глава да напусне поста си заради точно формулирани причини: нарушаване на Конституцията и лъжи, връзки с олигарсите, принадлежност към ДС и съмненията, че е милиардер.</p>
<p>Във връзка с публикувана информация, че Първанов е купил на сина си апартамент в Париж, отново от пресцентъра на президентството последва опровержение. Но е показателно мнението на бившия му секретар Николай Слатински по този въпрос: „Не мога без факти да кажа каквото и да било, за да не предизвикам и аз „империята да отвърне на удара”. Знам само, че на старта с Георги Първанов през 2002 г. сме били горе-долу еднакво материално незаможни. Сега от вестници разбирам, че на финала на президентстването му неговите деца явно са далеч напред пред моите”. И действително, при условие че дейността на Първанов е публична и той има ясно фиксирани доходи, няма как скъпите пушки, ловните похождения и (подарените или не) жилища да не пораждат основателни съмнения.</p>
<p>Културата на безнаказаност, която цари тук по отношение на държавните ръководители от всички нива и партийни разцветки, обаче няма да позволи да получим сносно и близко до истината обяснение за благосъстоянието на президента. А от самия него едва ли може да се очаква друго освен първосигнално отричане и лъжи. И понеже в началото на този коментар говорех за манталитета на хората с власт, които се смятат за недосегаеми от законите, именно този манталитет подхранва и културата на безнаказаност. От друга страна, това е и манталитетът на всички онези, които са били щатни служители или агенти на комунистическата ДС, защото и те преди 1989 г. бяха над закона. Затова не е чудно нито поведението на Първанов, нито поведението на офицерите от НСО. Както показа вчерашният списък на комисията на Евтим Костадинов, от проверените 16 началници, заместник-началници, началници на отдели и на сектори в НСО 13 са били офицери от бившето Пето управление на ДС – УБО. Не е чудно също така, че Първанов и в президентството се е обградил със съветници и секретари с принадлежност към комунистическите служби. Причината е съвсем проста: за тази порода хора с този манталитет лъжата не е измежду морално укоримите и политически неприемливи действия. И те прекрасно се разбират и работят заедно.</p>
