Обамизмът беше сила чрез единство, тръмпизмът е власт чрез разделение

Обамизмът беше сила чрез единство, тръмпизмът е власт чрез разделение
Тръмп процъфтява, засилвайки разделението в американската политика.

Настоящият и бившият президент на САЩ Снимка: АП

 

Барак Обама се появи на националната сцена с реч, отричаща силата, отричаща дори реалността на дълбоките разделения, които, изглежда, очертават американската политика.

"Експертите обичат да разделят страната ни на червени и сини щати: червените щати за републиканците, а сините за демократите - заяви той през 2004 г. - Но аз също имам новини за тях. Ние почитаме величествен Бог в сините щати и не обичаме федерални агенти да се бъркат в нашите библиотеки в червените щати."

Встъпителната му реч през 2009 г. се придържаше към тази тема. “В днешния ден ние идваме, за да сложим край на дребните оплаквания и лъжливите обещания, на взаимните обвинения и на изтърканите догми, които прекалено дълго задушаваха нашата политика. Ние сме все още млад народ. Но според Библията е дошло време да сложим край на детинските работи”.

Това беше обамизмът: теорията, че разрастващата се вихрушка между демократи и републиканци е илюзия, подклаждана от политически консултанти, и че ожесточените пристрастия са детинска работа, която може да бъде изоставена, за да се решат най-тежките проблеми на Америка.

 

Встъпителната реч на Барак Обама на 20 януари 2009 г. Снимка: Alex Wong/Getty Images

 

Това беше обамизмът: теорията, че разрастващата се вихрушка между демократи и републиканци е илюзия, подклаждана от политически консултанти, и че ожесточените пристрастия са детинска работа, която може да бъде оставена настрана, за да се решат най-тежките проблеми на Америка.

 

Обамизмът сгреши и сега обамизмът е мъртъв.

 

Встъпителната реч на Доналд Тръмп, както и кампанията му, бяха обелязани отчасти от незаинтересоваността му да лекува разделенията. Той не се преструваше, че споровете ни са илюзорни. Той не внушаваше, че разделенията ни ще бъдат преодолени лесно. Той беше абсолютно ясен на кого говори и на кого не.

"Забравените мъже и жени в нашата държава вече няма да са забравени - обеща той. - Всеки ще ви слуша сега. Вие дойдохте с десетки милиони, за да станете част от историческо движение, на което светът никога не е ставал свидетел досега."

 

Встъпителната реч на Доналд Тръмп на 20 януари 2017 г.

 

"Вие." Това беше най-забележителната дума в речта на Тръмп. Тръмп не използва "вие”, за да обозначи Америка. "Вие" беше Америка на Тръмп - хората, които бяха част от неговото историческо движение. В речта му нямаше никакво усилие да достигне до мюсюлманите, имигрантите, жените или който да било друг, когото Тръмп е изплашил по-време на предизборната си кампания. Нямаше никакво обсъждане на компромисни политики или неочаквани съюзи. Нямаше никакъв намек, че предизборната реторика е стигнала твърде далеч, нито че може да се очаква период на изслушване и изцеление. Дори споменаването от Тръмп на разногласията дойде в неясно заплашителен пасаж:

"В основата на нашата политика ще бъде пълна преданост към САЩ и чрез верността ни към нашата страна ще преоткрием верността си един към друг. Когато отвориш сърцето си за патриотизма, няма място за предразсъдъци. Библията ни казва колко добре и приятно е, когато Божиите хора живеят заедно в единство. Трябва да изразяваме мненията си открито, да обсъждаме различията си честно, но винаги да се стремим към сплотеност”.

Обама встъпи в длъжност, опитвайки се да се бори срещу нарастващата поляризация. Той прекара месеци, дори и години, преговаряйки с републиканците от Конгреса за гласувания, които така и не се състояха. Тръмп няма да прахоса това време. Той няма никакви илюзии, че някогаще бъде обединяваща фигура. Той не смята, че е нужно опонентите му да го харесват и не се опитва да спечели тяхното благоразположение.

Вместо това Тръмп процъфтява, благодарение на засилването на разделенията в американската политика. Затова пуска атаки в Туитър срещу Мерил Стрийп, Джон Люис и Хилари Клинтън и срещу "the crooked mediа" (“уродливите медии" - бел. пр.). Битките, които си създаде, са остри и ненужни, но му служат да събере привърженици на своя страна. 

По този начин той спечели първичните избори. По същия начин спечели и президентските избори. Така и възнамерява да управлява. Ако обамизмът беше сила чрез единство, то тръмпизмът е власт чрез разделение.

 

Тръмп спечели изборите чрез поляризация на партията

 

Приближаването на Тръмп до президентството се основава на две отделни постижения - или, ако предпочитате, на два отделни институционални провала - които често се смесват. Първото постижение е победата му на първичните избори на Републиканската партия. Второто е консолидацията на републиканския елит и на склонния да гласува за републиканците електорат.

Трумп спечели първичните избори на Републиканската партия с 13,8 млн. гласа. Разликата между тези 13,8 ммлн. гласа и 63-те милиона гласа, които спечели на президентските избори, е голяма и не беше гарантирана по никакъв начин.

През 1972 г. например Джордж Макгавърн спечели първичните избори, въпреки че голяма част от Демократическата партия гледаше на него с подозрение и дори страх. Големи групи сред демократите, като AFL-CIO, отказаха да го подкрепят на изборите и водещи демократи, сред които бивши губернатори от Флорида, Тексас и Вирджиния, организираха "Демократи за Никсън". Макгавърн загуби с по-малко от 40% от гласовете, печално представяне, предизвикано от демократите, които изоставиха кандидата, когото смятаха за неприемлив.

Подобно развитие бе възможно и за Тръмп. Елитите в Републиканската партия гледаха на него с ужас. Основните му опоненти говореха за него с апокалиптични термини. Тед Круз нарече Тръмп "патологичен лъжец", "крайно неморален" и "нарцисист на ниво, което не мисля, че тази държава някога е виждала". Рик Пери каза, че кандидатурата на Тръмп е "рак за консерватизма, който трябва да бъде ясно диагностициран, отстранен и изхвърлен". Ранд Пол каза, че Тръмп е "заблуден нарцисист и празнодумец с оранжево лице. Петно мръсотия е много по-компетентно да бъде президент." Марко Рубио го нарече "опасен" и предупреди, че не трябва да се дават "кодовете за атомните бомби на хаотичен индивид".

И после всеки един от тези републиканци подкрепи Тръмп. Тед Круз каза на американците да гласуват за патологичния лъжец. Ранд Пол подкрепи заблудения нарцисист. Марко Рубио направи кампания да се връчат кодовете на атомните бомби на САЩ на хаотичния индивид. Рик Пери прикани хората да изберат рака на консерватизма и днес се готви да служи като министър на енергетиката. И списъкът продължава. Пол Райън, републиканският говорител на Камарата на представителите, подкрепи Тръмп, както направи и Мич Макконъл, лидерът на мнозинството в Сената, и Райнс Прибъс, който беше глава на републиканския национален комитет и сега е шеф на кабинета на Белия дом. Майк Пенс, губернаторът на Индиана, който съчувстваше на Дан Сенор, назначен от Буш, затова, че Тръмп е "неприемлив”, а после стана негов вицепрезидент.

 

 

С такава консолидация на елита не е много учудващо, че Тръмп успя да консолидира електората с републикански убеждения зад себе си. Последното проучване на NBC/WSJ на изборите показа, че 82 на сто от вероятните републикански избиратели са подкрепили Тръмп - точно съвпадие с с 82-та процента вероятни избиратели на демократите, подрепящи Клинтън. Тръмп не се превърна в Макгавърн.

Както пише Джон Леви за изборите през 2016 г., “трябва да изходим от разбирането, че е много, много вероятно привържениците да гласуват за собствените си партийни кандидати, независимо от личните заслуги на тези кандидати или от същността на техните възгледи. Републиканците дори ще гласуват за противник на свободната търговия и на следвоенния западен съюз, който грубо обижда консервативните християнски сексуални нрави, ако това е човекът, койте е на тяхната изборна бюлетина”.

 

Дефектът в американската демокрация: слаби партии, силни пристрастия

 

Политологът Джулия Азари е написала най-важното изречение за разбирането едновременно на възхода на Тръмп и на тази опасна ера в американската политика: "Определящата характеристика на сегашния момент е, че партиите са слаби, докато пристрастията са силни."

Това е накратко проблемът: партиите и особено Републиканската партия не могат вече да контролират кой е номиниран, но когато веднъж номинират някого - когато номинират който и да е - на този човек се гарантира подкрепата както на елита на партията, така и на гласоподавателите й. За разлика от времето на Макгавърн, когато разделянето на бюлетината е било общоприето, сега всеки кандидат, способен да спечели първичните избори на партията си, може да разчита и на нейната подкрепа.

Политическите партии и първичните избори на политическите партии традиционно са били защита срещу възхода на демагози в американската политика - те са били контролирани от пазачи, които действали като проверка срещу харизматични демагози. Доналд Тръмп никога не би преминал през обичайните политически игри, които някога направлявали изборите. Никога не би оцелял в процес, който изисква подкрепа от официални представители на партията.

Но това също представлява загадка. Ако привържениците са загубили до такава степен вяра в своите партийни структури, защо тогава са много по-склонни да подкрепят който и да е, стига да е техният партиен кандидат. Отговорът накратко е страх и ненавист към другата партия.

От 1964 г. американските изследвания на националните избори карат републиканци и демократи да опишат чувствата си към другата партия по скалата от студени и негативни до топли и положителни. През 1964 г. , 31% от републиканците са имали студени и негативни чувства към Демократичната партия, а 32% от демократите са казали, че имат студени и негативни чувства към републиканците. До 2012 г. това се е покачило до 77% неодобрение при републиканците и 78% при демократите.

Днес цели 45% от републиканците и 41% от демократите вярват, че политиката на другата партия "заплашва националното благополучие”. Този страх е най-силен между онези, които са политически най-ангажирани. Което е логично: вие сте по-склонни да участвате активно в американската политика, ако смятате, че залогът е голям. Но това означава, че хората, които направляват американската политика - и особено хората, които движат първични партийни избори с ниска активност - имат най-апокалиптично мнение за другата страна.

Това се получава, защото двете партии са израснали идеологически по-разделечени една от друга и така залогът е станал по-големи. През 1994 г. 34% от републиканците са били по-либерални от средния демократ и 30 процента от демократите са били по-консервативни от средния републиканец. Днес само 8% от републиканците са по либерални от средния демократ и само 6% от демократите са по-консервативни от средния републиканец.

И поляризацията поражда поляризация. Колкото по-ядосани и страхливи са привържениците, толкова по-голям пазар има за медии, които ги правят още по-ядосани и още по-страхливи. Не е случайност, че Стийв Банън, бившият главен изпълнителен директор на Breitbart News , хиперидеологизирана консервативна медия,  специализирана в плашенето до смърт на аудиторията, сега е главният стратег на Тръмп.

Речта на Тръмп се свеждаше главно до това да ядоса и да изплаши още повече аудиторията. "Престъпността, бандите и наркотиците, които взеха прекалено много животи и ограбиха държавата ни с толкова много нереализиран потенциал, намръщи се той, тази американска сеч спира точно тук и точно сега."

"Американска сеч”. Това са думите, с които речта на Тръмп ще бъдат запомнена. Те не описват реалността в Америка през 2017. Но те създават картина, която ще държи привържениците на Тръмп в страх, ядосани и на негова страна.

 

Недостатъците на обамизма и недостатъците на тръмпизма

 

Тръмп се хвалеше, че на встъпването му в длъжност ще има "невероятна, може би рекордна посещаемост." Както показва снимката по-долу, не беше така.

 

 

 

 

Това не е голяма загадка. Тръмп е непопулярен, по-непопулярен всъщност от който и да е президент, избиран, откакто се правят проучванията. "Галъп" смята, че Тръмп ще встъпи в длъжност с рейтинг на одобрение от 40%. “Куинипиак” го определя на 37%. В същия момент преди встъпването си в длъжност рейтингът на одобрение към Обама беше 78%, към Буш 62% и към Клинтън 66%.

Това е недостатъкът на управлението чрез разделение: то ограничава броя на хората, които могат да гледат на себе си като на част от вашата коалиция и прави така, че опозицията те ненавижда още повече. Докато пиша това има сълзотворен газ по улиците на Вашингтон, тъй като полицията се опитва да разпръсне протестиращите от пътя на парада, организиран след встъпването на Тръмп в длъжност.

Обама и демократите загубиха много време в търсене на подкрепа от републиканците, която така и не получиха, и направиха редица неразумни и съществени компромиси, следвайки този път. "Обамакеър" например стоя в Сената месеци, докато Макс Бокъс търсеше подкрепа от републиканците - и по този начин субсидиите са по-малки, а премиите по-големи - защото демократите се опитваха по всякакъв начин да понижат разходите, за да привлекат републиканците и умерените. В крайна сметка, не получиха подкрепа от републиканците и много хора са разочаровани.

Изглежда малко вероятно Тръмп и републиканците да се притеснят за привличането на подкрепа от демократите. Но изглежда също така малко вероятно да се опитат да съставят собствено мнозинство за политическия си дневен ред - стратегия, която идва със своята потенциално тежка цена.

Ределението тук може да не е просто демократи срещу републиканци. Може да бъде и Тръмп срещу републиканците. Неговата встъпителна реч като цяло пренебрегна важни консервативни приоритети, като намаляването на данъците. Възможно е Тръмп да планира много неконсервативен курс и да разчита на поляризацията в партията, за да си осигури мнозинство в Конгреса. Щом републиканците не успяха да го спрат да прави и да казва каквото си иска по време на първичните избори, то тогава въобще не е сигурно дали имат силата или дори политическия капитал да го направят сега, когато вече е президент.

 

 

Цената на цялото това раделение е още разделение. Не е ясно дали Тръмп може да удържи заедно управляващо мнозинство с толкова нисък рейтинг на одобрение, с толкова малък интерес към помирителната реторика или в законодателството, и с толкова яростна и активна опозиция. Той може да се окаже президентът, който ще убеди Демократическата коалиция, че гласуването на междинните избори е истински важно - и ако настина това се случи, то той ще причини на Републиканската партия ужасни и трайни щети. По-принцип стратегията на разделянето на страната на две се преследва от коалиции, които са сигурни, че представляват по-голямата половина; в този случай това се изпробва от коалицията, която представлява по-малката, макар и географски по-ефективната част. 

Но това е експериментът, който започнахме днес. Обамизмът е мъртъв. Добре дошъл на тръмпизма.

 

Превод от английски: Лазар Парашкевов

 

Коментари

  • observer

    27 Яну 2017 14:46ч.

    Най-хубавия материал, публикуван досега.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • MMN

    27 Яну 2017 15:02ч.

    Забележителна е липсата на критика към Обама и още повече към вероятно най-слабия кандидат в историята - Хилари. Не е учудващо за медия като Vox (либерална) - тези хора вярват че са добрите, каквото и да правят, на правилната страна на историята, както се казва. Също забележете че обвиняват Тръмп във всяване на страх, но самите те правят това - те ЖЕЛАЯТ Америка да е разделена, така Тръмп не може да спечели истински, а те могат да продължават да представляват "добрите".

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Голям смях...

    27 Яну 2017 15:54ч.

    ...това е напълно в стилистиката на в. Народна младеж.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Моите имена

    27 Яну 2017 19:34ч.

    Тенденциозни локуми. Пристрастността си личи от Космоса.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Името ми е Червен

    28 Яну 2017 8:03ч.

    Този младеж много ме разсмя.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Васил Здравков

    28 Яну 2017 18:42ч.

    Само като видях имената на автора, веднага се отказах да чета материала. Тоя филм съм го гледал.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Животът може да бъде и по-лош, и вероятно скоро ще бъде точно така!

    01 Фев 2017 0:42ч.

    Демокрация може да има само тогава, когато има КОНФРОНТАЦИЯ между поне две крила (ляво и дясно, синьо и червено, Северно и Южно, Източно и Западно, висше и низше, арийско и семитско, бледолико и цветнокожо и т.н.). Докато трае демокрацията, конфронтиращите се се изчакват -- докато едните беснеят и безчинствуват, другите стоят отстрани и "им кроят шапка", планирайки какво да правят, когато дойде техния ред. След това ролите се сменят и отново някой застава на мястото, от което се упражнява демократичното насилие -- разчетеното по мандати време за безчинство и грабеж на този, чийто ред е дошъл. Очевидно демокрацията е един кървав и несправедлив строй. Друго нещо е ДИКТАТУРАТА. Тя е време за ПОМИРЕНИЕ (при което конфронтиращите се, щом диктатурата им е отнела правото да изливат своя бяс, щат не щат се примиряват и ПОМИРЯВАТ едни с други).

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Муйо

    01 Фев 2017 21:06ч.

    "Обамизмът беше сила чрез единство" - поредната либерална лъжа. Одобрението на Обама като президент е средно около 50% през осемте години на мандата му. С други думи, половината американци не са го одобрявали като президент. Голямо единство, няма що! При всичката врява в либералните медии и при всичките протести, в момента одобрението за Тръмп е 43% (Обама е падал и до 40%). Накратко казано, на либералите демокрацията им харесва, ако им харесват изборните резултати.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Муйо

    01 Фев 2017 21:39ч.

    Корекция - според последното проучване на общественото мнение, одобрението за Тръмп е 49 процента.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи