Нови маневри на Ердоган?

Информациите, че се подготвя посещение на руския външен министър Лавров в Анкара, първо се съобщава в опозиционни турски медии, доколкото има такива в страната на Ердоган, и всичко по темата тъне в недомлъвки и медийна мъгла.

Източниците на тази информация или не се назовават, или изказванията им са на границата на вероятността. Но сигнали, че Турция, т.е. Ердоган, има интерес да съживи смразените отношения с Русия след свалянето от турски F-16 на руския СУ-24 на сирийско-турската граница има, и то не от вчера.

През март за първи път е имало посещение на руска военна делегация, която в командването на турската морска пехота във Фоча /близо до Измир/ се е срещнала с военното ръководство на пехотата, а после бе обявено залавянето на признаващия се за виновен за разстрела на руския пилот на СУ-24 Алпаслан Челик.

Всъщност изправянето пред съд на убиеца на руския пилот бе едно от условията на Москва, за да склони за нормализиране на отношенията между двете страни. Интересно дали Турция ще изпълни исканията за официално извинение и компенсации, ако Лавров наистина посети в близките дни Анкара. Последното негово посещение в Турция бе отменено именно заради свалянето на СУ-24. Турските медии твърдят, че подготовката е напреднала и от турска страна съставът на делегацията е на най-високо ниво. Гадаенето е само по отношение дали Ердоган ще се срещне с Лавров, защото се предвиждат разговори по икономически въпроси, както и за сигурността.

Няма как да се пропуснат теми като ситуацията в региона и съвместните действия в тази насока. Спор няма само за определянето на това посещение като повратна точка в отношенията между двете страни и се откроява неприкритото турско желание за скорошно възстановяване на добрите отношения между Москва и Анкара.

Няма как и да е иначе след срива в туристическия бизнес при съседите, загубата на необятния руски пазар за турските плодове и зеленчуци, отказа да се използват турски строителни фирми на територията на Русия и т.н. Задкулисието в Анкара твърди, че са се провеждали тези дни редица неофициални срещи на високо ниво между руската и турската страна и сигналите за смекчаване на руско-турските отношения не са без основание.

Говорителят на турското правителство Нуман Куртулмуш не е пропуснал да заяви, че „нито Русия може да извади от погледа си Турция, нито Турция може да отклони поглед от Русия“. Нещо като изказването на премиера Давутоглу в Брюксел при преговорите с ЕС, когато заяви, че „ЕС не може без Турция и Турция не може без ЕС“.

Допълнението е, че „след като дълги години сме имали близки и съседски отношения, понякога конкурирайки се, но в повечето случаи сътрудничейки си, най-вече в икономическата област, не може заради една криза да се ликвидират отношенията“. Сигурно затова и заловеният убиец Алпаслан Челик е казал нещо като „пуснете ме, ако Русия ме повика, аз с радост всичко ще разкажа“.

Ситуацията със свалянето на руския самолет напоследък е една от основните теми в турската преса. Москва също не е загубила интерес към развоя на събитията в тази връзка. Турската преса твърди, че в Москва считат свалянето на самолета като безсмислен акт от гледна точка на Ердоган и всъщност това е провокация, чиято цел е Турция и самият Ердоган.

Противопоставянето между Русия и Турция се поражда от политиката им към Сирия, казват наблюдатели в Анкара, и в основата е продължаващата политика на Ердоган да схваща режима на Асад като противник, докато Турция, съответно президентът, изпитват сериозни проблеми с кюрдите и в Сирия, и в Ирак.

След посещението на Ердоган в САЩ е станало пределно ясно, че Вашингтон „забранява да се пипат кюрдите“ или по-точно „в американските карти отдавна са определени границите на кюрдската държава“. Сигурно и затова редица турски коментатори се солидаризират с някои изказани в Москва становища, че при това състояние на турската вътрешна и външна политика свалянето на СУ-24 е безсмислено. Те приемат за достоверни и сведения, че „САЩ очакват оставката на Ердоган“, което определя и свалянето на самолета именно като провокация с цел отстраняването му от власт. Още повече че „това е провокация не само срещу Ердоган, но е и организирана провокация срещу Русия, която не желае да воюва с Турция“.

Може би т.нар. влиятелно присъствие на Русия в Сирия е допринесло за публикуването на подобни информации, но когато се говори за заговор, нещата отиват в различна посока. Трудна е ориентацията в т.нар. хибридна война.

Каквито и коментари да има в пресата относно външната политика на Анкара, основна тема си остава промяната на конституцията с цел повече правомощия на президента и превръщането на страната в президентска република. Ердоган е готов и на референдум, за да се постигне тази цел, ако в Меджлиса неговата ПСР не успее да осигури мнозинство при гласуване на конституционните промени.

В тази връзка управляващата ПСР подготвя промяна, която ще „открие пътя на сирийските бежанци да станат избиратели“ т.е. има идея за „внос на избиратели“. Това не е новина, защото вече дълго време се носят слухове, че сирийските бежанци ще получат турско гражданство срещу ангажимент да гласуват „правилно“. Въпросът е как да се мотивира подобно действие.

Неотдавна премиерът Давутоглу посочи, че е необходима промяна в разпоредбите на „голямата община“, за да се считат сирийските бежанци за местно население. Така щяло да се осигури намаляване на товара върху общините, което става чрез отпускането за тях на средства от Илер банкасъ.

Според сегашните разпоредби тази банка превежда на общините средства съгласно броя на населението. Във вилаети като Хатай, Газиантеп, Мардин, Шанлъурфа колкото сирийски бежанци са приети, толкова и ще нараства отпусканата от банката сума. Това се оценява от наблюдателите като стъпка на ПСР за „внос на избиратели“. Но като се има предвид, че тези градове са от районите, населени предимно с кюрди, които гласуват приоритетно за своята ДПН с лидер Демирташ, няма как да не се цели „ с един куршум два заека“.

Естествено е опозиционните партии в Турция да реагират на подобни намерения. Зам.-председателят на основната опозиционна НРП, Бюлент Гезджан, е заявил, че съгласно сегашното законодателство за добиването на турско гражданство се изисква 5-годишно пребиваване в страната и с предвижданата промяна на закона за гражданството щяло да се „нанесе удар върху Турция“. Повечето опозиционни дейци са на мнение, че нищо друго не интересува управляващите освен конституционните промени и ако се върви по този път ще бъдат нарушени политическите и обществени баланси в страната.

„Никой не знае какъв ще е краят“, са изводите на политическите противници на Ердоган. А ние все още сме в потрес от слова на политически лица от управляващата ПСР /забрадена/ и от опозиционната националистическа партия на Бахчели на учредяването на новата партия ДОСТ в НДК. Какъв ли ще е краят наистина?