Новата близкоизточна реалност

Новата близкоизточна реалност
Ситуацията в Сирия показва международната общност в нейния истински вид – такава, каквато е в действителност. В очерталата се картина нито ООН, нито „великите държави“, нито техните регионални съюзници в лицето на Турция, Катар и Саудитска Арабия заслужават поздравления.

 

 

На тозии фон Русия демонстрира не само упоритост и последователност на дипломатическата арена, където е подложена на сериозен натиск, но показва и военни умения, което принуждава Запада и неговите сателити да я считат за свой потенциален противник.

 

Да разгледаме случващото се в Сирия в светлината на действията на РФ и Турция, позовавайки се на работата на експерта в Института за Близкия изток Ю. Б. Шчегловин.

 

На 29 ноември президентът на Турция Реджеп Тайип Ердоган излезе с поредното си изявление, че същинската цел на неговата армия в Сирия е свалянето на режима на Башар Асад и връщането на страната на „истинските й стопани“. Реакцията на неговите думи от страна на руските политици и медии бе изключително остра. И това именно им придаде тежест.

 

Основните проблеми, на които обръща внимание самата Турция, са пожарът в общежитие в Адана (където загинаха деца), наближаването на времето за предаване на проекта за конституционната реформа в Меджлиса и… реакцията на Кремъл на думите на Ердоган.

 

Изявлението му като такова обаче или това как Москва го възприема, не е същественото. Защото в него липсват каквито и да било аргументи, свързани с военни, икономически или политически ресурси, за „сваляне на режима на Асад“ от Анкара.

 

Идеята е, че Турция трябва да бие тъпана за това какви загуби би понесла армията, ако се опита да извърши „празнична“ петъчна мохамеданска молитва в Дамаск. Нещо, което Ердоган обещава от 2011 година…

 

Само че тази „петъчна молитва“ в Турция отдавна се е превърнала в крилата фраза, означаваща, че не е писано това да се случи.

 

И впрочем никой не се интересува как ще реагира Аксарай на недоумението на Москва. Причината е, че турците гледат на думите на Ердоган като на информационен „удар“ – втори за последните месеци. Първият беше мнимото присъединяване на страната му към Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС).

 

Следва да се отбележи, че сирийският конфликт, както и конфликтите в Ирак, Либия и Йемен са междуплеменни и междурелигиозни.

 

Разработената и успешно проведена от Генералния щаб на руските военни сили концепция за локални прекъсвания на боевете с племена, шейхове, групировки и цивилни граждани сработи с пълна сила. Благодарение на този подход стана възможно да се успокои Югът на Сирия, което от своя страна позволи концентрирането на немногобройните правителствени сили на север, в района на Алепо и Хомс.

 

Руските преговарящи, главно военни съветници, бяха основните, които работиха енергично, за да се постигнат сегашните резултати. По своето значение за общия успех тази задача стои наравно с възлови за сирийската армия въпроси, които се решават с помощта на руски експерти, както и тази на военни летци и моряци.

 

Със скромните си сили правителствената армия, която укрепна организационно, технически и морално благодарение на руските специалисти, в същия количествен състав и съкратени срокове ще постигне прелом в динамиката на фронтовете в Алепо.

 

Разрушаването на отбраната на ислямистите стана възможно и благодарение на правилната оценка на боевия потенциал на противника и разбиването на алгоритъма на неговите действия. Изтощаването на врага бе в основата на стратегията, довела до успех.

 

Операцията на руските Военнокосмически сили в Сирия представлява реален израз на оптималния модел за участие в локални конфликти със средна и висока интензивност, какъвто Западът и на първо място САЩ, не успяха да изградят.

 

Ефективността на действията на руските военни съветници в сирийската армия е резултат и на провежданите от Министерството на отбраната и Генералния щаб внезапни проверки.

 

Политиката, насочена към създаване на високопрофесионална армия, е напълно оправдана, което се потвърждава в Сирия в реална бойна обстановка.

 

Източник: „Военно-промышленный курьер“ (публикувано във ВЗГЛЯД със съкращения)

Превод от руски: Елена Дюлгерова

 

Коментари

  • Мнение

    07 Дек 2016 13:17ч.

    Създава се впечатление, че човечеството е разкъсвано от две реалности - тази на действителните реалности, които изискват ангажирането на всички народи по света, и другата - на виртуалните реалности, които се опитват да разкъсат крехките връзки между различностите, които от хилядолетия битуват на планетата Земя! Това наистина навява сравнението с нов Армагедон!...

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • тривий

    07 Дек 2016 14:04ч.

    Руският военен гений отново победи! Западът за кой ли път настъпи мотиката...

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Иван Стойков Стойков

    07 Дек 2016 17:24ч.

    Винаги съм харесвал професионалния и обективен подход при анализите на Сатановски, и с интерес следя неговите коментари и публикации.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • observer

    07 Дек 2016 17:45ч.

    Сатановски е руски гражданин и евреин. Естествено е да изрази подкрепа на операцията в Сирия. Прави впечатление и факта, че и Израел не е против нея. От време на време бомбардира ливанските шиити от Хизбула на сирийска територия, а руснаците също не са против.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Васил Здравков

    08 Дек 2016 16:11ч.

    Русия води истинска война в Близкия изток щом и чеченският спецназ е пристигнал на терен в края на ноември. Алепо ще падне всеки момент, идва ред на Идлиб. Американските войни са предимно виртуални и телевизионни срещу деморализирани слабаци и с безогледни бомбардировки отвисоко. Или терористични срещу отделни главорези, защото не знаят, че "на мястото на падналите идват хиляди борци". Затова нямат и успехи.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Муйо

    09 Дек 2016 15:34ч.

    "Следва да се отбележи, че сирийският конфликт, както и конфликтите в Ирак, Либия и Йемен са междуплеменни и междурелигиозни." - те тука тавагишч Сатановски лъже. Конфликтите в Сирия, Ирак, Либия и Йемен са предизвикани от "Седемте сестрички", по една случайност собственост на евреи. В резултат - нефта на Ирак и Либия някой го цоца за без пари, в Йемен засега не се получава, а в Сирия хич. Специално за observer - Израел от 2011 година (откак кървавият тиранин Асад им отказа екстериториално трасе за газопровод) бомбардира Дамаск и всички съсредоточения на танкове, пехота и артилерия на сирийската армия, способни да заплашат главорезите от ИДИЛ. След пристигането на руските ВВС в Хмеймим Израел изпрати четворка Ф-15 да продадат малко чалъм. Върнаха се леко насрани (за напикаване е предвиден презерватив с тръбичка и лайлоново пликче, насиране не се предвижда, ма на, случи са) и оттогава хероически бонбандират пустинята пред позициите на хероическата умерена опозиция на юг от йорданската граница. А Сатановски е поданик и на теокрацията Израел. Впрочем, винаги ми е било интересно защо евреите парадират с имена като Сатановски или Чертоф. Държат да покажат на християните, че те тука са властта? Или си го просят? Какво мислите, observer?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи