- Автор: Клаус Гайгер, "Ди Велт"
- 10 Sep 2020
- 7043
- 9
Това са две кратки думи, но пълни с история: думите “ние” и “те”.
Новият американски президент Доналд Тръмп ги манипулира виртуозно. “Ние”, това е народът - включително ораторът, който го води. “Те” е естаблишмънтът. Думите са най-мощното оръжие на политическия провокатор. Той предизвиква във враговете си рефлекса на Павлов, от който толкова много се нуждае.
Има големи шансове провокаторът да види, че “враговете” му реагират по команда, възмущават се и отговарят по същия начин. Преобръщат принципа на ние и те. На свой ред, те посочват всички провокатори като врагове. Самият германски канцлер отстъпи на това изкушение с “Алтернатива за Германия” (AfD|).
Разбира се,
Тръмп не е първият политически провокатор в историята.
И Ангела Меркел идва от страна, която има малък опит в политическата провокация. Както често се случва, може да се окаже полезно за германците не само да посетят други страни - дейност, в която са световни шампиони - но и да научат нещо от тях.
От Франция, например. Там всички се обединяват срещу крайната десница, в случая срещу Националния фронт на семейство Льо Пен, баща и дъщеря. Това се нарича републикански фронт. От 25 г. френските политически лидери, медиите и социалистите - “ние” - са убедени, че е добре да се изолират и очернят избирателите на Льо Пен - “те”. Но това не е добра идея, защото не позволява да бъдат дадени отговори на въпросите, които Националният фронт поставя за Европейския съюз, имиграцията и глобализацията. Това се изразява във
високомерие вместо отговори.
Така, избори след избори, Националният фронт успя да спечели почва в обществото, толкова добре, че днес на практика е сигурно, че Марин Льо Пен ще надделее на първия тур на президентските избори. На втория тур републиканският фронт ще окаже съпротива и ще отстрани Льо Пен веднъж завинаги от властта. Ни повече, ни по-малко.
Никой не може да приеме лъжи, но трябва да приемем, че плуралистичната демокрация изисква открит дебат - а не бинарна визия за света, за която се надяваме, че концепцията, смятана за правилна и прогресивна, най-накрая ще надделее.
Позоваването на “ние” и очернянето на “те” е човешко, но и детинско.
Може би точно това иска Доналд Тръмп. Разделение, уеднаквяване отдолу, затъпяване.
Но има историческа възможност: провокацията а ла Тръмп би могла да влезе в историята като скоба, като катализатор на обновление на либералната демокрация. Защото Тръмп и Льо Пен поставят високо и оглушително въпросите, които дълго време бяха оставени извън санитарния кордон:
Как може да функционира еврото?
Как може да функционира Шенген?
Как трябва да бъде контролирана имиграцията?
Кои са губещите от глобализацията?
Каква е връзката между безконтролното идване на мигранти и терористичната заплаха?
Новите партии показват алтернативи -
и всеки трябва да обясни доколко те са добри или лоши. Ерата на липсата на алтернатива приключи в цяла Европа. Било то в Германия, Франция, Испания, Италия или Холандия, левоцентристките и десноцентристките партии отказваха враждебните действия.
Германската република има възможност да се поучи от грешките на други страни. Тя би могла да започне ускорен процес на промяна. “Алтернатива за Германия” бе създадена през февруари 2013 г. и канцлерът я пренебрегваше в продължение точно на една година и половина. Сякаш това не бе достатъчно, тя започна да я напада и да създава германски републикански фронт. Резултатът: две години по-късно “Алтернатива за Германия” изпревари за първи път ХДС на регионални избори.
Оттогава надеждата бавно се възражда с новите изявления на канцлера, когато например тя твърди, че трябва да се обърне внимание на проблема с “Алтернатива за Германия”. И то с ясно аргументирано очертаване на позициите и с политика, която разрешава проблемите по дълготраен начин. Това означава, че трябва да говорим помежду си, а не едни за други.
Превод: Галя Дачкова
