- Автор: Валентин Хаджийски
- 10 Sep 2020
- 13904
- 57
.jpg)
У нас времето на ГЕРБ окончателно свърши. Плиткоумият Борисов не го разбира и си мисли, че още може някого от ловците да надхитри. Разберете, гражданино Борисов. Няма вече да се возите на бронирана горска „тойота“, която кой знае защо наричате „джип“, а на затворнически рейс.
С ГЕРБ си отиват завинаги и неговите жалки сателити. Не е възможен „нов десен проект“ с хора, слугували с усърдие на ГЕРБ. Слугинството на ГЕРБ слага клеймо „брак“ в дясната вечност.
Как, защо свърши времето на ГЕРБ? Хората изведнъж се събудиха от съня на разума си. Не, не знам точно от какво. Мислех, че още февруари 2013 г. се беше свършило с тоя кошмар. Но вирулентността на летния им преврат ме свари неподготвен.
Ала сега усещането за окончателност е наистина окончателно. Фиаското с Кристалина със сигурност издрънча като будилник. Номинирането след дълго мотане на нелепата Цецка, кашата с бежанците, пръстовите отпечатъци в болниците, дебилната русофобия на Митов и Ненчев...
Винаги съм мислил, че едно – кое да е – камъче ще обърне колата. Сега изскочиха наведнъж няколко камъчета. Но определяща беше промяната на посоката на международния вятър. Вятърът от спукания балон на пакс американа.
БСП, единствената реална опозиция на ГЕРБ, има шанс, ако продължава да издига неопетнени нови лица, за предпочитане по демократичен начин. Началото е обещаващо. Радев, както веднага усетих през август, беше отличен избор, истински анти-Борисов.
Младият френски възпитаник Зарков също прави чудесно впечатление. Може например да бъде добър външен министър, координатор по европредседателството. Ако Бокова не получи след Нова година втория пост в ООН, ще бъде безценна за ЕС, като свърши мандатът й в ЮНЕСКО.
Измервам ъглите на постамериканския свят още от пролетта на 2014 г. Но усетих реалността на геометрията му с кожата си едва щом прочетох в „Ню Йорк Таймс“ за тайната капитулантска среща на Кери с „умерената“ сирийска опозиция на 22 септември в Ню Йорк.
И особено на пети октомври в Съвета за сигурност на ООН, при вида на усмихнатите като двойка влюбени Чуркин и Саманта Пауър да обявяват заедно избора на Гутериш.
Моментът носеше веднага разпознаваемия тръпчив вкус на историческото. Разказах за това в репортажите си от ООН, писани на място, на екрана на телефона ми.
В руската преса се яви метафората, че историята повикала грешния и противен Тръмп да изиграе в Америка ролята, която грешният и противен навремето Чърчил изпълни в Англия – да демонтира Британската империя.
Допълвам, че то става с цената на временното обръщане на естественото течение на историята на Америка, с цената на един силен шок за американското прогресивно движение, от който то още не може да се събуди.
Америка сякаш се жертва за историята на света, както и Русия се жертва в 1917 г. да изследва неизвестни дотогава рискови пътища.
Да, страдам малко от гузността на успешните пророци. Предсказах победата на Тръмп веднага след силовото налагане на Хилари за демократически кандидат. Потвърдих прогнозата и след първия спечелен от Хилари президентски дебат – два дни преди избухването на последния медиен сексскандал, за който Константин Мишев ми писа, че бил турил завинаги кръст на Тръмп.
„Доналдът“ е все така неправ за повечето неща, неуправляем и опасен, какъвто беше през май, когато го сравнявах по различни показатели с Хитлер. И все пак, както предвидих през октомври, победата му – срам не срам – ме изпълни с тонизиращо Schadenfreude (злорадство).
Хиларизмът умря! Хиларистите бръмчат по стъклото на прозореца като мухи без глави. Жалки! Кругман, Ремник – плач и ридания. Къде бяхте, учители мои по либерализъм, когато Хилари скърши гръбнака на Бърни? Но за това – по-късно.
Научих за победата на Тръмп в самолета, като кацнах в Париж и хванах телефонен сигнал. Научих за съкрушителната победа на Радев пак в самолета, на връщане от Париж, като кацнахме в Ню Йорк. Млади колеги от групата ни шумно ликуваха, плеснахме си хай файвс в ръкава на терминала. Ню Йорк гласува за Радев.
Париж също – гласувах рано сутринта в посолството ни там и случайно видях Ирина Бокова, седнала скромно встрани, да си попълва формуляра, докато други по-разтропани нашенци се тикаха отпред на опашката, че автобусът им тръгвал.
В Париж бяхме с детския музикално-театрален клас на нюйоркското ни училище – ще разкажа за театралния ни дебют и за интересната среща на нюйоркски и парижки българчета, техните родители учители, но малко по-късно, в някое рефлексивно писание за края на годината.
И в България като в САЩ „хиларистите“ – адептите на пакс американа – са в познавателен шок. Обективното историческо развитие им се рисува като конспирация на хитрия о.з. генерал Решетников. Сините оживено спорят помежду си за дълбочината на хитростта на Решетников.
БСП греши, като им се обяснява за Решетников и му дава квалификации. Победата на Радев е резултат от правилен анализ на обективни исторически тенденции, от добра организационна работа – и толкоз.
Добре все пак, ако хитрият Решетников е посъветвал БСП да издигне силната кандидатура на Радев, защо и сините колеги не го питаха кого пък да издигне Борисов вместо нелепата партийна секретарка Цецка?
Нали изследването за Решетников било правено от българска социологическа агенция? Защо и те не я наеха? Щом описаният в изследването профил на печелившия кандидат съвпада с профила на Радев, не значи ли това, че именно той е бил най-подходящият в момента кандидат?
Сини колеги, разберете: Радев спечели най-мажоритарните избори в историята с огромна, съкрушителна преднина, с над два милиона гласа, за него гласуваха и стотици хиляди, гласували досега за ГЕРБ. Една от важните причини за това бе и отвращението на мнозинството от българите от досегашната безмозъчно русофобска политика на ГЕРБ и сателитите му.
Обвинявайки Радев, че бил руски кандидат, сините само засилват симпатиите към него у над 80% от българите. Сините сякаш не разбират, че са малцинство, че аргументите им хващат дикиш пред все по-малко хора с много особен и ясно характеризируем манталитет.
Обвинявайки Радев, че не искал да поеме отговорност за спасяването на давещите се заедно със самите давещи се, те само засилват репутацията му на надпартиен бъдещ президент, обединител на нацията, неин спасител от герберската напаст.
Най-сетне, казано на конспирологичния език, който те най-добре разбират: сини колеги, щом като кремълският сатрап е станал толкова всемогъщ, че предреши избора на Тръмп, че и Брекзит и номинацията на Фийон, какво остава за някакви си България и Молдова? Приземявайте се, колеги, преустройвайте се.
Да, България е европейска, а не евразийска страна, и да, България е създадена от историята и географията за врата на Русия към Европа. Не, България не бива да се управлява в угода на руските интереси, както и на американските или берлинско-брюкселските, а само на своите собствени.
Но разбирани интелигентно, с отговорност пред българите, с историческо съзнание и чувство за достойнство – национално и лично на управляващите служители на нацията. Все неща, невидими за герберския радар.
Да, мнозинството българи харесват Русия и в същото време искат да са в ЕС. Но ЕС ще се промени до неузнаваемост, доброто ще се запази, лошото – на бунището на историята.
Да, Радев е натовски генерал, завършил с отличие американско военно училище, никъде не е казвал, че е против НАТО. Но с края на пакс американа и с Тръмп НАТО няма да е същото.
С победата на Тръмп остатъчна хиларистка Европа с дрънкането на символично натовско оръжие из Балтика и с резолюциите за борба с руската идеологическа диверсия е като кокошка, припкаща по двора с отсечена глава. Въпрос на месеци е конвулсиите да затихнат.
Въпрос на месеци е и предсмъртните конвулсии на ГЕРБ да затихнат. Но трябва да се действа решително още на 22 януари, по вече приет ясен законосъобразен план, и да се търси пълната подкрепа на масите, включително и на улицата, и да се осигури подкрепата или неутралитетът на медиите.
Очистването ни от герберската напаст и равносметката за изминалите 27 години, която ще се извърши в нейния ход, ще са истинска политическа и социална революция.
