- 10 Sep 2020
- 24
- 1
Не мога да разбера, приятели и съседи, какво искаме да се случи в една държава, която харчи осемдесет милиона за култура и сто милиона за подслушване? Една държава не населена от хора, а от тъпи никове и в най-добрия случай от баналния АНОНИМЕН. Една държава, която вярва на един, който я управлява, и вече не вярва в себе си. И този някой най-накрая се изпусна и каза АЗ ТОЛКОВА СИ МОГА. Една държава, чието управление блокира самата държава. И което продължава да твърди, че лайното е преди храната. Една държава, която не успява вече един аспирин да предложи на гражданите си.
<p>Една държава, която отдавна е държава само на книга, но тази книга не е бестселър и никой не я чете. Една държава, която е минус една държава. Една държава, в която всеки мисли за виновен всеки друг освен себе си. Една държава в която, ако си щастлив, си виновен, а ако си богат, си бандит по презумпция. Седя в прекрасния си дом и си мисля за вас. И тези мисли не ме водят доникъде. И смисълът няма сили да стане. Да се изправи, да тръгне нанякъде. Все едно накъде.</p>
<p><strong>Коментарът е публикуван във в. "Новинар".</strong></p>
