“Напред”… но към какво?

Френският политически живот се бе оплел в старото разцепление дясно/ляво. Изведнъж този архаизъм изглежда разбит. Победата на Макрон разклаща дискредитираната партийна система, възвестявайки може би преструктуриране на политическата игра. Тя отдалечава демагогските решения. Подвигът му носи свеж въздух в обществения живот. Историята не предлага никакъв подобен пример за мълниеносен възход на един непознат, с изключение на Луи-Наполеон Бонапарт, избран на 40 г. за президент на републиката на 10 декември 1848 година.

Френско чудо или странна илюзия?

Днес въпросите са повече от сигурните факти. Какво знаем за г-н Макрон? Медийният му пробив беше резултат на гръмогласни изявления, скъсали с догмите на неговия лагер. Неопределен, той даде обещания надясно и наляво. Но как ще излезе от тази мъглявина, без да причини силно недоволство? Глезен от медиите, несъмнено чудесен комуникатор, но това качество не предрешава с нищо при един неопитен човек способност да се издигне до ранга на държавник, на лидер и на визионер. 

За какво обновление говорим? Извън новото лице, наистина ли издигането му на власт е синоним на обновление на политическата класа, на нейното духовно състояние? Обявената подкрепа за него не олицетворява истинско обновяване… Как ще избегне той подозрението за рециклиране на видни фигури от Социалистическата партия?

Г-н Макрон афишира либерални икономически убеждения. В замяна на това обаче, намеренията му по социалните въпроси, които тревожат французите - образование, сигурност, държавна власт, контрол на границите - остават загадка. Какъв е делът на автентичността и какъв на позата в неговата атипична позиция, нито дясна/нито лява? И какво да кажем за движението му “Напред”, тази странна коалиция в центъра с неопределени контури и линия, която напомня за радикалите по време на Третата република? 

Да, “Напред”, но към какво? Другата голяма неизвестна е свързана с дълбоките чувства на французите към новия президент. Дали медийното ликуване, което съпътства този избор, отразява дълбоко присъединяване на страната зад него? Никак не е сигурно. Посредственото му участие, обстоятелствата около победата му в контекста на “Фийонгейт”, после изправянето му срещу един противник, който традиционно служи за  плашило във френската политика, придават на този избор вкус на нещо недовършено.

Били ли са някога французите в положението да “избират”?

Докато Франция “отгоре” празнува своя провиденчески спасител на телевизионните екрани, вълна на недоумение залива мълчаливото мнозинство. Как ще излезе от нея?

Отвъд медийната еуфория за един ден, фигурата на г-н Макрон носи в себе си потенциал за отхвърляне, за подигравка и за неподозирана омраза. Стилът му на “златната младеж”, миналото му на бивш випускник от Висшия институт по администрация, на финансов инспектор, на банкер, на бивш съветник на Франсоа Оланд, прикрити по време на изборите, го превръщат в потенциална мишена на изумително колективно линчуване, в изкупителна жертва на разположение за фрустрациите, страданията и разочарованията на страната.

Що се отнася до “Франция отгоре”, медийна, журналистическа, всеки знае с каква скорост се обръща вятърът и нейната склонност да изгори онзи, на когото се е възхищавала. 

Никога едно президентство не се е раждало толкова несигурно. Бележи ли този избор, продукт на хаос, на крах на партиите, на изумителна криза на доверието,

началото на възраждане или допълнителен етап в разложението и порива на насилието?

В интерес на истината, г-н Макрон няма никакъв интерес да постигне с движението “Напред” абсолютно мнозинство в парламента, което ще го превърне в нов “хирепрезидент”, който притежава квинтесенцията на властта. Най-добрият му шанс за успешен мандат е да се пази от сирените на “хиперпрезидентството”, което води право към статута на “идеалния виновен” за нещастията на страната, подобно на всички негови предшественици. 

Истинската новост от страна на президента Макрон би била преоткриването на едно скромно президенство, международно ориентирано, съсредоточено върху най-важното и споделяне на отговорностите със силно реформистко правителство и суверенно Национално събрание, съобразно буквата - никога неспазвана - на Конституцията от 1958 година.

Авторът Максим Тандоне е бивш съветник на Никола Саркози. Той е също автор на книгите Histoire des présidents de la République (История на президентите на Републиката) и на Parias de la République (Париите на републиката).

Превод от френски: Галя Дачкова