Потресаващи са репортажите на руската военна кореспондентка Даря Асламова от мюсюлманските анклави в Западна Европа. Сомалийското гето Ринкебю в Стокхолм, пише тя, е по-опасно място за журналисти от Кабул, Дамаск и дори от арабските погроми в Париж. Не само там, но и в брюкселския Моленбек, и на много други места властта е в ръцете на диви, фанатизирани ислямисти, надъхвани срещу европейците от фебрилни брадати уахабитски проповедници.

 

Местната полиция не смее да припари по островите на ислямисткия архипелаг, които непрекъснато растат и се сливат един с друг, а европейското им население панически си стяга куфарите – шведските домакини на Асламова гледат към Финландия. 

 

В тяхното шведско квартално училище дъщерите им учат заедно с трийсетинагодишни брадати афгански субекти, които „се водят“ по документи 16-годишни, и които всекидневно, безнаказано притесняват и вършат престъпления срещу шведи, дори групови изнасилвания и убийства. 

 

Уверен съм, че всички поразителни факти за фанатизма и изстъпленията на ислямистите, които журналистката изброява, са автентични. “Европа са самоубива”, убедена е тя като добре познатия ни берлински политик Тило Сарацин. 

 

Коя е причината за тази, както изглежда, терминална загуба на „воля за власт“ на европейците? 

 

Асламова мисли, че причината е в гузното левичарско съзнание, неговият прекален хуманизъм, а също в користните машинации на левите политици за гласовете на мюсюлманите. След втората световна война западноевропейците се възпитавали в прекалена толерантност и ненасилие и момчетата се учели да се държат като момичета. 

 

Феминизмът довел дотам, че жените не искат да раждат, а изпитват интерес само към чуждите, и то колкото се може по-мургави деца – за осиновяване. Колониалната гузност направила патриотизма хулна дума почти като фашизма, интересът и толерантността към екзотичните култури от Третия свят изтласкали шведската национална култура. 

 

Не е за пренебрегване и материалното охолство. Един от шведските домакини на Асламова казва, че за сто години, от 1870 до 1970 г., Швеция изминала пътя от „най-бедната“ до най-богатата страна в света, но това оказало пагубно въздействие върху душите на хората – загубили мотивите и стремежите си и способността да се борят с трудностите. 

 

Особено фатална за журналистката обаче е дехристиянизацията на Европа. Швеция е атеистична, не на последно място и защото шведската лутеранска църква е ултрадекадентска, ръководена е от жени, признава еднополовите бракове – дори стохолмският епископ в момента е жена, женена за жена и с осиновено чуждо дете. Църквите затварят и се продават за ислямски центрове. Безверните шведи са безсилни срещу ислямистките фанатици, готови да умрат за вярата си. 

 

Как да се противодейства на задаващата се катастрофа? 

 

Асламова смята, че положението в Швеция вече е изпуснато, освен ако не дойде чудесно спасение например от православна Русия, която още не е загубила разсъдъка си, но от логиката й следва, че все пак може да се противодейства, като (1) се свалят от власт левите партии, (2) ликвидира се държавата на благоденствието, засили се икономическото неравенство, принудят се мнозинството хора да се борят за насъщния, вместо да се занимават с извращения, включително с ЛГБТ характер, (3) въведе се драконовски полицейски режим, изгонят се чужденците, (4) жените се върнат на традиционното си място от ръководството на църквите в кухнята и детската стая, а защо не и да се върне старата шведска политика от 20-те години на миналия век на насилствена стерилизация на „непълноценните“, и разбира се, най-вече да се укрепи религията – например да се въведе закон Божий в училище, да се гледат религиозни анимационни филмчета, да се сложат религиозни надписи изображения на светци по обществените места, защо не да се създаде религиозна полиция като в Саудитска Арабия и т.н. 

 

От достоверното излагане на фактите за една изключително тежка социална криза Асламова предполага съвършено погрешни и освен това невъзможни за осъществяване рецепти за решаването й. 

 

Да почнем с упадъка на християнството. 

 

В Стария континент християнството винаги е било в „упадък“ 

 

– всички реформистки религиозни движения от Средновековието до днес, от иконоборството, богомилството и исихазма през Клюнийското и Францисканското движение, Реформацията и Контрареформацията, руските староверци, скопци и всевъзможни други секти и до дъновисткото движение у нас – се бореха не с друго, а тъкмо с упадъка на християнството. 

 

Християнството, или „добрите нрави“, всъщност ни най-малко не се ерозира(т) от общочовешкия напредък в правата на човека, включително и от „левичарството“ – всеобщото здравно осигуряване, пълната заетост, даването на работниците на профсъюзни права и дори на универсален базисен доход, и от „феминизма“ – изравняването на жените по статус с мъжете, включително в управата на църквите, евтините детски градини, щедрите отпуски по майчинство и бащинство – и дори, както се вижда ясно в Ню Йорк, от правото на брак на порядъчните мъже и жени хомосексуалисти. 

 

Добрите нрави не се ерозират и от разврата, който винаги е съществувал сред определени среди и хора и е характеризирал дори в по-висока степен от днес и Викторианската уж „благонравна“ епоха, и набожното Средновековие. 

 

Когато днес консервативни български политици като Красимир Каракачанов се опълчват срещу западната „развала“ на „хомосексуализма, травестизма и третия пол“, те всъщност не толкова нападат ЛГБТ, които са дребно малцинство – не повече от максимум 2,5-3% от населението на България – и съвсем не са толкова видими, колкото имплицитно защитават „традицията, основана на стереотипни роли на половете“ – т.е. на първобитен мачизъм и домашно насилие над жените. 

 

„Добрите нрави“ обаче се ерозират от социалната несправедливост, икономическото неравенство и корпоративния грабеж. 

 

„Варварите“ са най-удобното пропагандно средство на корпоративните елити и техните медии за оглупяване на масите и отвличането им от истинските икономически и социални проблеми. Социалните помощи са лоши, защото се дават само на негрите, арабите, мексиканците, турците, циганите, за да поощряват техния паразитизъм, неинтегрираност,  невежество, мързел, разврат, насилие и престъпност. Затова масите трябва да кажат или „не“ на социалните помощи, или те да се дават само на „нашите“ – т.е. интегрираните. 

 

В нормални условия за над 500-милионен ЕС около милион мигранти мюсюлмани за година не са нещо, което би се усетило от мнозинството европейци. Аномално тежката мигрантска криза от 2015-2016 г. очевидно се дължеше на първо място на глупашката западна намеса в „Арабската пролет“, особено в Либия и Сирия, и е своеобразна разплата както за собствената европейска колониална вина, така и за американската хегемония над Стария континент. 

 

В историческа дълбочина проблемите на Близкия изток и мюсюлманския свят се дължат преди всичко на западния колониализъм, който там е значително по-агресивен и перфиден от където и да е другаде, и това, разбира се, се дължи главно на въглеводородите. Много негативна е ролята на износа на средновековен бедуински уахабизъм от Саудитска Арабия, но вината за това явление също е на Запада, който създаде саудитската монархия, предостави й някога неограничени финансови средства и все още я държи на власт. Огромна е и вината на западните държави, които създават, въоръжават, обучават и поддържат неуправляеми ислямистки партизански движения срещу неугодните им светски близкоизточни лидери и срещу иранската ислямска революция. 

 

Едно време четяхме у Талев как османлиите по Българско се вайкали по време на Възраждането, че ислямът бил в упадък, вярата им отслабнала, Аллах пращал изпитания на правоверните, гяурите дигнали глава – с пари си играят, църкви дигат, камбани бият – по цял ден „дан-дан-дан“. Проблемите на османлиите в Българско в XIX в. обаче не могли да се решат със самовнушение за по-силна вяра в Аллаха или с по-строго придържане към нравите на предците-победители – воюване с лъкове и копия срещу вапорите и топовете на гяурите. 

 

Проблемите на днешна Европа също няма да се решат с „укрепване“ на християнството 

 

– с въвеждане на закон Божий в българското училище, молитви сутрин преди училище, заклинания срещу Мадона и Кончита Вурст и арести на „опасни“ хомосексуалисти като Емил Димитров и Георги Парцалев (Федерико Гарсия Лорка и Алан Тюринг). Теоретично мислими са също и неоспоримо по-богоугодни мерки като забрана на хазарта, проституцията, порнографията, „Планета Пайнер“ и „Шоуто на Слави“, но няма практически изгледи за въвеждането им – техни закрилници, зрители, клиенти и инвеститори ще има най-вече сред укрепвачите на християнството. Историята показва също, че в такива небогоугодни гнезда понякога избуяват и кълнове на истинска народна култура като американския блус, руската блатна песен или гръцкото ребетико, която с времето, често след естествената си смърт, бива изчистена от порока и кича и художествено обработена от професионалисти. 

 

Проблемите на Европа с мигрантите ще се решат с радикални политически реформи извън сферата на религията и вярата. 

 

Във външната политика това ще са пълно и безусловно прекратяване на финансирането и отглеждането на ислямистки терористични групи от страна на Запада, отслабване и премахване на западния империалистически натиск над мюсюлманския свят, ликвидиране или преустройство на саудитската монархия и нейните сателити, международна програма за ликвидиране на уахабизма в цял свят, в т.ч. и арест и екстрадиране на радикалните имами от западните страни и ликвидиране на джамиите им, подобряване международното полицейско сътрудничество срещу тероризма, което ще е невъзможно без съюз на Запада с Русия, а значи и прекратяване на западната антируска истерия, която прави такова сътрудничество трудно осъществимо. Ислямисткият тероризъм трябва да се превърне от религиозен и културен, а също геополитически в чисто полицейски въпрос на активна превенция чрез социална работа и отстраняване на радикалните уахабити, перфектна международна координация и нулева толерантност към терористичните прояви. 

 

Във вътрешната политика проблемите на Европа, засилващи мигрантската криза, са пазарният фундаментализъм, неадекватната политика на брюкселската бюрокрация, липсата на демокрация, еврото, дефлацията, растящото икономическо неравенство, безработицата на младите, отчаянието на всички. 

 

Безчинствата на мюсюлманските млади мъже срещу жени, деца и старци в Западна Европа, за които пише Асламова, както и „варварството“ на черните млади мъже в САЩ не са „религиозен“ (или „културен“ – т.е. расов/етнически) конфликт per se, а са 

 

Светски, социален конфликт 

 

– на бедността срещу богатството, селото срещу града, невежеството срещу образоваността, грубостта срещу изтънчеността, варварството срещу цивилизацията, каквито конфликти постоянно възникват и в лоното на всички отделни култури. Такива конфликти постоянно имаше и в детството ми в голямо варненско основно училище в нов „образцов“ квартал, в който градските деца бяха малцинство, селските, току-що преселени в града – мнозинство. Тези конфликти се решиха, когато всички деца след няколко години живот в града станаха градски – по моята хронология процесът продължи някъде от от 1971 до 1981 г. 

 

Всички религии могат да оправдаят и осъдят абсолютно всичко 

 

– затова е безполезно да търсим причините за кое да е социално явление в религията на агентите му. Навремето например Валери Найденов бе пратил репортерите си да търсят доказателства в Корана, че ислямът бил религия на изнасилването. Да беше се сетил да ги накара да преровят и Библията, щяха да открият, че тамошният Бог също прилага изнасилването и робството на жените като легитимно наказание на враговете на израилтяните: „... ще събера всички народи на война срещу Йерусалим; градът ще бъде превзет, и домовете разграбени; жените ще бъдат обезчестени...“ („Захария“ 14:1). 

 

Според старозаветния Бог насилването и поробването на жени е препоръчителна практика по време на война: „Кога приближиш до някой град, за да го превземеш, ... обсади го, и, когато Господ ... го предаде в ръцете ти, погуби с острието на меча всичко мъжко в него; само жените, децата, добитъка и всичко, що има в града, всичката му плячка вземи за себе си и се ползувай от плячката на враговете си, които Господ... ти е предал“ („Второзаконие“ 20:10-14). „... Навярно, намерили са плячка и я делят, по мома, по две моми на войник; получената в плячка пъстра дреха … снета от рамената на пленника…“ („Съдии израилеви“ 5:30). „... Кога излезеш на бой против враговете си, и Господ, Бог твой, ги предаде в ръцете ти, и ти ги плениш, па видиш между пленените хубавица жена, и я обикнеш, и поискаш да си я вземеш за жена, заведи я у дома си... Ако пък отпосле тя ти се не нрави, отпусни я, накъдето поиска, ала не я продавай за сребро, нито я прави робиня, защото ти си я унизил“ („Второзаконие“ 21:10-14). 

 

Съвременната политическа и етнонационална важност на религията е анахронизъм  

 

– отклонение от логиката на историята. Тя резултат от изкривяването на общественото съзнание от класовата политика към политиката на идентичността, налагано на масите от пропагандната машина на елитите.  

 

За да докажа, че последното ми твърдение не е произволен идеологически постулат на либерално wishful thinking (пожелателно мислене), а се опира на богат исторически материал, в следващата, последна част на този коментар ще разгледам подробно историческата графика на относителната важност на отделните функции на религията от възникването й до до днес, компилирана от Джаред Даймънд в книгата „Светът  довчера“ (The World Until Yesterday, 2012). 

 

С присъщата си енциклопедичност и ясна мисъл той е обобщил най-големия масив исторически данни по въпроса, който някога ми е попадал, и въпреки известната му философска слабост като специалист физиолог-орнитолог, ще се убедим, че графиката му заслужава сериозно внимание. 

 

(Следва)

 

Предишните коментари по темата: 

 

http://glasove.com/categories/skandalyt/news/opit-po-fiziologiya-na-religiyata-ot-gledna-tochka-na-politikata 

 

http://glasove.com/categories/skandalyt/news/azhiotazhyt-okolo-statusa-na-makedonskata-pravoslavna-cyrkva-si-e-sbyrkal-veka-opit-po-fiziologiya-na-religiyata-ot-gledna-tochka-na-politikata-ii-chast

 

http://glasove.com/categories/komentari/news/izrodenata-evropa-i-zliyat-islyam

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

23 коментар/a

Лев Давидович на 28.12.2017 в 11:46
Бравос, поредният левичар, "феминист" и борец срещу домашното насилие от Ню Йорк, ще ни учи колко е вредно християнството и как само социалната революция ще реши проблема с мигрантите ислямисти. През последните месеци в Барселона точно такива като него се оказаха от една и съща страна на барикадата със сепаратистите и местните ислямисти срещу централното правителство. Каракачанов му е виновен, видите ли, на г-н революционера от САЩ...
Александр Дугин на 28.12.2017 в 12:11
Много е забавно, как се обърнаха нещата, да четеш критики към американците от десни позиции.
Смешник на 28.12.2017 в 12:38
Забавно е, даже е смешно, само дето е на нашия собствен гръб, а не на тези, които гледат отстрани и високомерно ни дават акъл...
читател на 28.12.2017 в 13:25
Много самоуверен и невеж текст.Вроден даскал,с класово мислене..
из Википедия: на 28.12.2017 в 14:00
"Ювенална юстиция – (на английски: juvenile justice system, на руски: Ювенальная юстиция). Зародишът на идеята е бил – система от специализирани държавни органи и съответсващото им законодателство да служат при работата с непълнолетните нарушители на закона, включвайки в себе си съдѝлища, прокурори, служба за пробация и изправителни учреждения за непълнолетни. Впоследствие идеята се е изродила до „защита правата на детето“, при това основната „защита“ се проявява срещу родителите му и срещу семейството на детето. Законите за ЮЮ, приети в началото на 21-ви век, са по-строги към родителя от най-фашистките или комунистически законодателства в 20-ти век. Правото на родителя да отглежда и да възпитава децата си, се трансформира в задължение на родителя към държавата да отглежда дете физически и да ѝ го предоставя за възпитание и образование. Противниците на днешното ювенално законодателство твърдят, че законът, (или пакет от закони), има за основна идея да се позволи отнемане на дете от родителите му при неясни и субективни критерии. В ювеналното законодателство се въвежда презумпция за виновност на родителите. ЮЮ противоречи на конституциите на повечето страни, в това число и на българската (чл.47), противоречи и на конвенцията на ООН за правата на детето. „Детски съд“ и „Детско правосъдие“ – тази институция е съществена част от ЮЮ, основната ѝ задача е да ликвидира възможностите на родителите за справедлив процес при обжалване по съдебен път на административните действия на СС (Социалните служби). Обикновено ювеналното съдебно производство е едноинстанционно, или пък същите съдии се произнасят и по обжалването. В създадената юридическа „дуелна ситуация“: думата на родителите срещу тази на СС. В 99% от случаите съдът взима под внимание докладите на СС, тъй като те са „безпристрастни експерти“, напълно игнорирайки показанията на родителите."
Смешник на 28.12.2017 в 12:38 на 28.12.2017 в 14:07
Щеше да е смешно, ако не бе тъжно!
ДИАЛОГ на 28.12.2017 в 15:21
“Странна е Християнската религия. Тя повелява на човека да осъзнае, че е порочен и дори отвратителен, и същевременно му повелява да се стреми да стане подобен на Бога. Ако пренебрегнем една от тези две повели, тогава възвисяването на човека до Бога би превърнало човека в едно ужасно суетно и високомерно същество, а принизяването му би го превърнало в едно ужасно презряно същество.” БЛЕЗ ПАСКАЛ (1623-1662)
Доктор по фичология , повярвайте ми ! на 28.12.2017 в 23:06
Старият Фичо от миналото десетилетие се завръща ! В пълният си блясък , с присъщата си мешаница от взаимно изключващи се твърдения ! Ляво-десен мишмаш , предимно ляв разбира се... Само тази му фраза стига да се разбере що за каша има в главата - "Безчинствата на мюсюлманските млади мъже срещу жени, деца и старци в Западна Европа...не са „религиозен“ (или „културен“ – т.е. расов/етнически) конфликт per se, а са Светски, социален конфликт " - ПЛЯС ! Значи когато брадати ислямски радикали обезглавяват католически свещеник в Руан ,това е "светски конфликт" !!! Когато стотици арабета обарват и изнасилват немкини в Кьолн /т.н. техен традиционен "тахаруш"/ - това е "социален конфликт" !!! Когато ислямисти газят с камиони и бусове посетители на християнски базари в Ница , Берлин ... това е борба за социална справадливост !!! Фичка , фичка...имахме надежда че си почнал да поумняваш напоследък , пишеше по-разумно и трезво. Всуе.
Българин от Б на 29.12.2017 в 03:27
щом и в Скандинавска държава като Швеция няма достатъчно социалност и това е проблема, значи няма решение на проблема...или пак за някакъв вид устройство като социализЪма или комунизЪма трЕбе да се надяваме, ще го донесе някой месия и това е панацея за всички болежки.Да, ама у империята на Жужко с върлия капитализъм от 18 век такива неща няма и скоро няма да има.Хем като Жужко, хем без да гледаме какво Жужко върши...май и на Фичката не му е много ясно какво точно иска(освен захлебяване с руски копейки, което му е много ясно)
кривата краставица на 29.12.2017 в 14:00
Поредните 30 сребърника са заработени.
Helleborus на 29.12.2017 в 14:00
Г-н Хаджийски е написал неистини, ще спомена само малка част от тях, заради обема. "На стария континент християнството винаги е било в упадък. " Християнството никога не може да бъде в упадък, защото то никога не е било политическа или светска доктрина за управление. Християнин е само този човек, който реално следва Сина, подобно на светите апостоли и техните ученици в ранната църква. Всякакви живи Христови общности, са били винаги малцинства. Политическата каста, която се преоблича в християнска овча кожа, създава едно фалшиво християнство менте, към което принадлежат и гей двойките, приписващи си свещенически титли днес. Между християните няма хомосексуални и развратници, има между псевдохристияните. С което, обаче, християните нямат никакъв проблем. Стига да не се пресягат последните чрез закон, да се мъчат да унищожават и възпитанието вътре в християнските общности!!! Ролята на мъжа и жената според християнството изобщо няма връзка с разпределението на домакинските ангажименти. Кой ще чисти готви или цепи дърва, няма връзка с това учение, защото то не засяга дребнави неща, които хората сами могат да преценяват как да си ги организират у дома. Мъжът и жената се разглеждат като духовни дарби, които са различни и съжителстват в симбиоза, за да раждат заедно живота. Няма противопоставяне, има допълване. За какво домашно насилие може да става дума, когато е писано мъжът да обича жена си както себе си и както собственото си тяло и че тя е неговата слава. Изключително грозна манипулация е да се приписват низките качества у мъжкия пол, към учение, което създава висши същества, способни да обичат, прощават и да се жертват един за друг. Колко чистоплътно е да противопоставяш двата пола, като твърдиш, че единият е лош насилник, другият - невинна жертва? Всички сме еднакво грешни, а ако има учения, които учат на погрешни модели, те нямат общо с Христос. Поради тази причина е гнусна лъжа, че който е против извращенията на половете, особено като възпитание на децата, той иска мъжете да бият жени. Всъщност, точно гласът на децата е потъпкан от тези законодателства, които ги агитират да изпробват ВСЯКАК своята сексуалност, вместо да си учат уроците. Относно политиката в училище, не е правилно да ви гледаме как се карате дали да има сутрешна молитва или промоция на хормони за смяна на пола, редно е да се оттеглите и едните и другите отнемате човешки свободи. Децата се възпитават от своите родители, а не от чиновници, които ги засърбяли ръцете да пипат чуждо и да се разпореждат в българските семейства, като у дома си. Родителите имат право да правят образованието на децата си, така че да има различно възпитани деца, а не универсално премазани от държавния чиновник.
Руди на 29.12.2017 в 14:37
Интересно, някой в редакцията чете ли монпграфиите на Хаджийски, преди да ги публикувате? Имаше навремето такава длъжност - пропагандист. Пропагандистите се отличаваха с клиширано мислене, логорея и тотална липса на срам. Хора, които са способни в реално време да те убеждават в поне две взаимоизключващи се хипотези, при това, вършейки го с плам, страст и налуден блясък в очите. Всичколози, идеално пасващи за водещи на рубрики, като "калейдоскоп", "мозайка", "оттук оттам" и т. п. Точно, каквато е и част от сътрудниците на настоящия сайт: Райчев, Биков, Панделиева, Хаджийски..., колкото да посоча примери. Обединяващото въпросните особи е свойството им да са социално и политически адаптивни до неузнаваемост, или казано по народному - шаврогъзи са. С такива спор по същество не може да се води, защото винаги държат в джоба си и някакво друго мнение, друг "принцип", който да изповядват, ако се наложи. Но винаги са на "висотата на положението" и "на страната на морала". А ние си губим времето с глупостите им...
Името ми е Червен на 29.12.2017 в 14:50
Уважаеми господа върли критици на г-н Хаджийски, време е да приемете, че "левичар" не е ругателна дума, а е една напълно легитимна политическа позиция. Всъщност не намирам, че авторът е кой знае какъв левичар, но ако левичар означава да се противопоставяш на описаните от него мракобеснически четири пункта на г-жа Асламова под параграфа "Как да се противодейства на задаващата се катастрофа? ", веднага се присъединявам към този вид левичарство. И да, наистина конфликтът е социален. Религиозните различия умело биват използвани за разпалване на вражди в името на вездесъщите власт и печалби. А стадото и от двете страни се оставя да бъде манипулирано, докато манипулаторите си пълнят банковите сметки.
Потресаваща простотия! на 29.12.2017 в 16:45
Така нареченият автор представя невероятно провинциално мислене. Потресаваща простотия! Тесногръд словоред, измъчен концепт, псевдонаучни "изводи". Ако беше само комунистическа пропаганда, с мед да го намажеш! Проблемът е в непреминат 4 клас и нагоре. Срамувам се, че прочетох първите три абзаца, срам!
Апять двойка! на 29.12.2017 в 18:27
Както обикновено, Фичо се е омазал тотално! Каканиженето за социална справедливост е демоде, Фичо. От една година е демоде. Малцинства, дайвърсити, и прочие тинтири-минтири пинизи да се откраднат едни пари от работещия бял човек--всичко това ПАК отиде на бунището на историята. Фичо, плямпотенето ти не е и досадно вече. Аре!

Напиши коментар