Избраният за президент на САЩ Доналд Тръмп се срещна с японския премиер Шиндзо Абе, при това срещата се състоя в нюйоркската резиденция на милиардера – в Кулата на Тръмп. Нещо повече, Тръмп намекна, че Абе е и пренощувал в дома на домакина си.
Почти едновременно с това медиите разкриха, че в края на годината Щатите възнамеряват да предадат на японските власти част от територията на остров Окинава. Тоест налице е още една показателна крачка – особено отчитайки, че договорът за това бе сключен още през в 1996 година, но от 2002 година реализацията му бе замразена.
Този толкова буен и наглед много позитивен старт на новия етап в отношенията между Япония и САЩ отразява сложната симбиоза, в която се намира страната. Тя се задълбочава още повече заради настоящата изключително сложна и потенциално взривоопасна ситуация в региона.
Югоизточна Азия е в числото региони, където съществуващите противоречия и разногласия между страните с висока степен на вероятност могат да прераснат в открит и мащабен военен конфликт. Основната ябълка на раздора формално са спорните територии в Южнокитайско море, а ключовите противопоставящи се една на друга държави – Китай и САЩ.
Проблемът е, че по същество Япония остана единственият надежден съюзник и партньор на Щатите в района. След скандалните антиамерикански действия на Филипините през последните месеци това стана безусловно ясно.
При това Япония е заинтересована от САЩ не по-малко, отколкото те от нея. След събитията от Втората световна война Китай не крие желанието си да постигне позиция „квит“ японците. Така че в случай на преминаване на конфликта в гореща фаза Япония едва ли не първа попада в обхвата на огнената зона. Тя интензивно трупа свои военни сили, но в случай на пряк сблъсък с Китай без помощта и подкрепата на Америка Токио със сигурност няма да издържи.
Така че пред лицето на неилюзорната заплаха от пълномащабен военен конфликт в Югоизточна Азия САЩ и Япония са нуждаещи се един от друг съюзници.
В дадения случай единственият недоволен се явява японското общество, което е уморено от ограничаването на суверенитета на страната и от американските военни бази на негова територия. Но за него е подготвен подарък във вид на връщане на Япония на част от територията на Окинава, което ще позволи надигащото се недоволство да бъде смекчено, макар и само са известно време.
Друга изключително важна и далеч по-сложна тема е икономиката, включително съдбата на Транстихоокеанското търговско партньорство. Япония твърдо поддържа това споразумение. Отчитайки, че вече години наред японската икономика се намира в състояние на стагнация, от която никак не съумява да излезе, явно японските корпорации и правителството виждат шанс за промяна на ситуацията към по-добро именно в ТТП. На 10 ноември японският парламент вече ратифицира споразумението.
Първоначално стана известно, че не е невъзможно американският парламент да одобри документа. При това Тръмп неведнъж публично е заявявал своята категорично негативна позиция по отношение на ТТП и намерението си да се откаже от него, в случай че бъде избран.
После Виетнам преустанови ратификацията на партньорството. А президентът на Перу предложи ТТП да се замени със споразумение с Русия и Китай без САЩ.
По същество сега САЩ и Япония имат противоположни позиции и ако ТТП прекрати своето съществуване, преди то да е започнало, Страната на изгряващото слънце очевидно с тази или онази помощ ще се опита да получи своя „сюзерен“ в решаването на икономическите си проблеми.
При това Токио има внушителен коз за преговорите с новата администрация, подходящ за наставащите нови времена – руският.
Напоследък между Русия и Япония се водят преговори за засилено икономическо сътрудничество, при това става дума за изключително мащабни проекти.
Япония фактически излиза от режима на антируските санкции. Най-важната тема за японците е присъединяването на страната към руските проекти за доставка на енергоносители в далекоизточните страни, които в момента отчитат остър дефицит.
Освен това Токио е заинтересован да бъдат създадени евро-азиатски логистични маршрути, в частност разглеждайки проекта за отклоняването но Транссибирската магистрала до Хокайдо.
След избора на новия американски президент и неговата администрация ще се наложи да бъде решена трудна дилема.
На Тръмп му предстои да спасява американската икономика, в частност реалния й сектор.
Едва ли помощта на Европа, която за последните десетилетия сама се превърна в дойна крава за Щатите, влиза в плановете на Тръмп.
Ако Япония не получи подкрепата, обещана й от САЩ, тя наистина може да се впише в евразийските проекти на Русия. Просто защото няма да има друг избор и ще стане още една от „жертвите“ на меката сила на Кремъл.
Превод от руски: Елена Дюлгерова