Малика Сорел: Ще се окажат ли френските идеали малцинство в собствената си родина?

Малика Сорел: Ще се окажат ли френските идеали малцинство в собствената си родина?
"Западните елити вече 40 години разказват едни и същи басни на народите си. Отначало трябваше да приемаме мигранти по хуманитарни съображения. Сега елитите искат да проявяваме толерантност, отричайки се при това от цели части на нашата политическа и културна история. Но това не е игра, защото всичко може да свърши много лошо, включително и за елитите, които обработваха общественото мнение". Това казва в интервю за "Фигаро" Малика Сорел, французойка с мюсюлманско име, бивш съветник на френския премиер по въпросите на имиграцията.

 

 

 

- "Франция винаги се е изграждала и формирала около многовековния мултикултурализъм и да отричаме това означава да не разбираме нашата история“. Това заяви в парламента Никол Белубе. Вие какво мислите за тези думи?

 

- Това са празни приказки, които вече от години се набиват в главите на тълпата. Всичко започна тогава, когато политическия елит нямаше повече сили да прикрива мащаба на породената от него катастрофа. Госпожа Белубе се появи в тези кръгове отскоро и затова не мисля, че тя е виновна. Нейните думи обаче не отговорят на действителността.

 

Преди всичко въпроси поражда думата, употребена от госпожа Белубе - „винаги“. Кой период обхваща това обобщение? Както съвсем точно отбеляза историкът Мари-Клод Блан-Шалеар, Франция към края на съвременната епоха е представлявала формиращо се общество, чието население се е увеличавало локално. Имиграцията е възникнала едва след пристигането на италианските селяни от север в началото на 1860-1870 години. Тоест, това „винаги“ на министъра е абсолютно неуместно от гледна точка на продължителната френска история. 

 

Но нека да си изясним какво всъщност е мултикултурализмът. Ако не броим отделно наложилите се исторически ситуации, които обичайно се отнасят за далечните и слабо населени френски острови, мултикултурализмът никога не е бил за Франция политика, а още повече пък някаква цел. В действителност, е точно обратното на това, което е записано в Гражданския кодекс: „Никой не може да получи гражданство без потвърждение на неговата интеграция във френското общество“. Както виждаме сега, според този ясен текст от Гражданския кодекс, управляващите елити, формирани от представители от средите на висшата политика и администратори от висша категория, в едни от случаите започнаха да нарушават закона, а в други дори тръгнаха към предателство.

 

За да разберем по-добре цялата сложност на интеграцията, която все още си остава необходимо условие за формиране на единна нация, трябва непрекъснато да си напомняме, че само един от трима италианци пусна корени във Франция. А 42 на сто от пристигналите между 1920 г. и 1939 г. поляци се върнаха обратно, макар че същественото подобряване на материалното им положение не би трябвало да ги кара да се връщат. Затова да си въобразяваме, че мигрантите от къде по далечни култури могат да се представят по-добре в това отношение е съвършено неразумно.

 

Интеграцията трябва да бъде свободен и осъзнат избор. Във всеки случай, тя не трябва да бъде натрапвана, защото се осъществява на нравствено ниво и на нивото на личните усещания. Трябва просто да се стараем да направим така, че тя да не стане невъзможна. Когато ни говорят за имиграцията и културната интеграция, системно заобикалят с мълчание факта, че истинското изгнание е тежко изпитание. И то може да носи тежки страдания. Но що се отнася до предоставянето на гражданство, то действително трябва да се основава на реалната интеграция и само на нея.

 

- Какво говори това за мнението на голямата част от френското общество? Президентът подкрепя ли мултикултурализма, макар и да не говори за това открито?

 

- Трудно ми е да кажа нещо определено за мнозинството от хората, но това ме навежда на мисълта, че ние така и не се придвижихме напред. А що се отнася до президента, по време на предизборната кампания аз вече обясних, че ние с него се придържаме към различни позиции. На мен все още ми се струва, че Еманюел Макрон слабо разбира тази проблематика. Виждам, че той все още търси нещо, опипва. Прави изявления, а няколко месеца след това дава заден ход…

 

Във всеки случай, мисля, че това не е толкова страшно, колкото в случая с политиците, които не отстъпват от своите грешки и упорстват в собственото си невежество. Залозите по въпроса за мултикултурализма са много високи, от гледна точка на съдбата на френския народ. На карта е заложен нашият обществен проект, който сам по себе си е отражение на идентичността на народа. Затова трябва да бъдат обсъдени основополагащите принципи на идентичността. Какво да правим с девиза на Френската република, когато се сблъскваме с култури, в които човекът не притежава граждански права и съществува не заради самия себе си, а за някакви други цели? Какво да правим с равенството на половете, ако в някои страни по света то се възприема като ерес? Да изгорим ли жените? А какво да правим с републиканската концепция за братство, ако в другите цивилизации братството действа по религиозен признак? Даже и да не се интегрира малка част от миграционния поток, то при условия, когато този поток е съществен, рано или късно ние ще стигнем дотам, че политическите идеали, съставляващи неизменната част от френската идентичност, ще се окажат в положение на идеали на малцинството на територията на Франция.

 

- Вие продължавате да отстоявате модела на интеграцията. Но можете ли да ни кажете, че тя, както и преди, е приложима и в контекста на масова имиграция и разделение на обществото?

 

- Ако поставим дискусията на това ниво, то тук биха прилягали понятия, като „включване“ или „внедряване“. Това предполага просто уважение на правилата и нормите на страната, където живееш, дори и ако не споделяш нейния дух и самия ти се ръководиш от други културни ориентири. Така именно възприема нещата всеки пребиваващ постоянно зад граница французин. Това елементарно уважение представлява само по себе си императив, от който нашето общество не следва да се отказва. Но вместо това, обществото тръгна по опасен път, като самото то започна да се приспособява към чужденците. Това стана по вина на политиците, които или не разбираха какъв е залогът, или бяха безразлични по този въпрос. Що се отнася до френския модел на интеграция, който сам по себе си е резултат от извървяния дълъг път, по който ние отговаряхме на най-болезнените въпроси, то този модел е необходимо, както никога досега да бъде възроден, ако искаме да създадем хармоничен съвместен живот.

 

Питахте за масовата имиграция. Да, тя направи интеграцията необичайно сложна, поради простата причина, че миграционните потоци стабилно се задържат на много високо ниво, въпреки, че родните страни на тези хора тръгнаха по пътя на връщането към религиозните основи, които са в разрез с нашите републикански идеали, което в една или друга степен се наблюдава и в останалите европейски страни. Сега човек може да живее без да контактува със съседите си в жилищния блок или с жителите от комуналната общност. В такива условия културната интеграция става практически невъзможна, а съвместното обучение в училище, взето отделно от другите елементи, не може да подобри ситуацията.

 

Що се отнася до идеята за разселване на имигрантите в слабо населените територии, за което говорят в последните десет години както левите, така и десните, то от гледна точка на статистиката, даже и за един петокласник е ясно, че отдавна това не е решение на проблема. Струва си да напомним, че още през 1981 г. тогавашния генерален секретар на Френската комувистическа партия Жорж Марше настояваше „да спрем както официалната, така и нелегалната имиграция“. Кога ще се заемем сериозно с тази тема и ще погледнем на нея отвъд партийните разногласия?

 

- Никол Белубе отговори на въпрос на опозицията за светската държава. Законът от 1905 г. за отделяне на държавата от църквата, трябва ли да бъде неприкосновен? Не ви ли тревожи приписвания на Еманюел Макрон стремеж да бъде преразгледан този закон? И защо е нужно това?

 

- Винаги съм казвала и писала, че светската държава е бент, който защитава Франция. И досега твърдя това. Всички знаят какво се случва, когато бентът се скъса. Концепцията за светската държава може официално да не е закрепена във всички западни общества, но те във всички случаи живеят в епохата на човешките закони, а не на религиозните. Хората се ползват от правото си да създават обществени закони, без да ги разглеждат просто като превод на спуснати свише божествени откровения, а политиката и религията у нас са разделени, създавайки своеобразна йерархия. Сега бентът понася множество удари. Те не са възникнали от вчера, а с годините стават все по-силни.

 

Прекрасно си спомням един високопоставен политик, като че ли и обществен деец, ако се вярва на медиите, който разказваше в предаването на Жан Бурден как местните власти могат да заобиколят закона за светската държава и да финансират храмове с пари, предназначени за финансиране на културните обединения на граждани. Задайте си въпроса защо е необходимо да се харчат пари за религията, а не за училища, макар че изследванията нагледно привеждат цифри как Франция за коя ли поредна година изостава в рейтинга на PISA (PISA е международно призната система за отчитане нивото на знания на студентите и учениците, б. пр.).

 

Но достатъчна ли е днес светската държава, за да намери отговор на културните предизвикателства в лицето на исляма? Струва ли си юридически да закрепим развитието на нашата култура и история? Много вълнуващи нашето общество въпроси се отнасят не до светската държава, а до принципите за равенство и взаимно уважение между половете. Не си струва при всяка ситуация да се позоваваме на светската държава, иначе само ще спомогнем тази светска държава да бъде унищожена. Въпросът ви отново ни препраща към колективния политически проект, тоест към уважението на идентичността на френския народ. Президентът Макрон сам повдигна тази тема в диалога си с журналистите през април миналата година, като зададе въпроса: „Защо ислямската бурка ни вади от равновесие, кара ни да се чувстваме в опасност“? И сам си отговори: „Защото тя не съответства на приетите в нашата страна норми на приличие“. Тоест, самият той даде отговора, който очаква от него обществото.

 

Струва ли си да напомняме, че едно от определенията на понятието „приличие“ е спазването на приетите от хората обичаи и правила в обществото за това как трябва да се държиш в обкръжението на други хора. Голяма част от тези, които на Запад се наричат „прогресисти“, в действителност не са такива. Нещо повече, те допринесоха да започне във Франция практикуването на етнически-индивидуалистичния, или даже расистки подход към човека. Нека да назовем нещата с истинските им имена. Тогава как традиционният френски проект за републиканска интеграция по същество може да бъде дълбоко хуманен? Човека може да го съдим само по неговите постъпки.

 

Аз заварих тези прекрасни времена, когато във Франция никой не се замисляше за произхода на съседа си, не гледаше в чинията му и не съдеше ближния си за дадените от родителите му име и фамилия. Искам да повторя това, което вече писах по темата за имената. Не трябва да съдим за човека по даденото при раждането му име. Името говори само за това, какви предпочитания са имали родителите за детето си. Всичко това трябва да се обясни, защото обявената от Ерик Земур война на имената, отразява ясно тревожния ръст на напрежение в нашето общество. Само за сведение да кажа, че много от представителите на елита, с които ми се налагаше да водя трудни диалози, носеха християнски имена. При това аз защитавах френската идентичност, а те изтриваха краката си в нея. Ние живеем в потънало в лицемерие общество. Затова, естествено, че част от отдавна интегриралите се потомци на имигранти не разбират за какво точно ги упрекват, дали за имената или за произхода на родителите им. И затова те страдат силно от тези упреци.

 

Скоро гледах един забележителен документален филм в парижкото кметство. Това е една невероятна история за съпротивата на платото Глиер, заснета от Бернар де ла Вилардиер и Жеро Бюрен де Розие. Честта е изиграла важна роля за възвишаването на тези хора. Тя прекрасно е отразена в думите на Чърчил: „Ние никога няма да се предадем“ и в думите на Морел: „Да живеем свободни или да умрем“. Именно за това президентът на Асоциацията на съюза на ветераните от френската Съпротива, разказа за сражавалите се срещу нацистките окупатори на горския масив Глиер. На паметната церемония на 31 март, президентът на Асоциацията Жерар Метрал отбеляза, че всички тези бойци са носили в себе си честта и гордостта на Франция

 

- Всичко това трябва да идва от народа или от елитите?

 

- И от народа, и от елитите. Видяното и чутото ме кара да направя извода, че на нашето ръководство не трябва да му се дава никаква свобода на действие. Западните елити вече 40 години разказват едни и същи басни на народите си. Отначало трябваше да приемаме мигранти по хуманитарни съображения. Сега елитите искат да проявяваме толерантност, отричайки се при това от цели части на нашата политическа и културна история. Но това не е игра, защото всичко може да свърши много лошо, включително и за елитите, които обработваха общественото мнение.

 

Струва си да отбележим, че недоверието към елита днес достигна небивали размери. Не може безнаказано да притесняваш народа си на негова територия. Както правилно пишеше Виктор Юго, „най-добрия символ за народ е калдаръмената настилка“. Нея постоянно я тъпчат с крака, докато някой ден павета не полетят към главата ви.

 

Във Франция беше голяма грешка липсата на оценка за мащабите и значението на движението на „жълтите жилетки“. Страданията на хората са много силни и напълно реални. Както отбелязаха присъстващите на първите демонстрации журналисти, темата за имиграцията много бързо изплува в дискусиите. И това не е без причина. Мнозинството граждани усещат, че властта ги е изоставила в полза на новодошлите и то само заради това, че официалните доходи на последните са много по-ниски. И това става днес, когато училището не може да се справи с ролята си на социален асансьор, предписана му от републиканския ни проект. Загубата на статут е единствената переспектива, която се очертава пред нашите деца.

 

Реална е заплахата за отказ на обществото от плащането на данъци, след което може да последва разпад на френското общество или „разделение“, както меко го нарече президентът Оланд. Разбира се, Макрон наследи тази ситуация, но днес именно той е на кормилото. Затова е длъжен бързо да се ориентира, да чуе и разбере хората и да прояви съчувствие. В резултат на промените в електората, редица стремящи се към преизбиране депутати са принудени, или си мислят, че са принудени, да променят поведението си. С това се обяснява и техния открит или таен клиентелизъм.

 

Аз имах възможност да наблюдавам от първия ред колко са зависими и даже наплашени нашите политици от „мултикултурното разнообразие“. Вложените немалко средства не донесоха очакваните резултати. Напротив, те настроиха едните срещу другите. Вместо единство на политиците, се породи разкол. Французите трябва да разглеждат политическите инициативи през последните 40 години най-вече в светлината на сериозните промени, настъпили в демографията. Политиците сами си вързаха ръцете и краката. Затова аз не очаквам нищо от парламента, който редовно издига идеята за годишни миграционни квоти, макар че сега Франция не може да осигури достойно бъдеще дори на децата си. Този въпрос трябва да бъде възложен директно на президента, който да се отчита пред французите и историята. Малките по мащаб личности около президента, работят за собственото си преизбиране, а великите президенти се ръководят от общите интереси на нацията. Тяхната цел е да запишат името си с големи букви в историята на Франция и Европа.

 

Малика Сорел е инженер, завършила е Парижкия институт за политически изследвания и е бивш член на Висшия съвет по интеграция към френския министър-председател. 

 

Оригинал на публикацията: Malika Sorel: “La non-assimilation aboutira à la mise en minorité des idèaux français sur notre propre sole”.

 

Превод: Никола Стефанов

 

 

Коментари

  • Малика Сорел: Ще се окажат ли френските идеали малцинство в собствената си родина?

    16 Апр 2019 13:59ч.

    Да!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Те отдавана са се оказали.

    16 Апр 2019 14:01ч.

    Какво направиха с мислещите французи, германци, англичани? Как и с какви средства успяха да подменят демократичните ценности? Може би един ден ще се разбере, кой стои в основата на този заговор против цивилизацията. Но ще е късно.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Ханибал Барка

    16 Апр 2019 14:22ч.

    Чуден текст! Браво за превода!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Що се отнася до идеята за разселване на имигрантите в слабо населените територии, за което говорят в последните десет години както левите, така и десните

    16 Апр 2019 14:24ч.

    Признание, защо унищожават българите!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • 2 най-големи църкви в Париж горяха в рамките на месец

    16 Апр 2019 15:09ч.

    Сан Сюлпис на 17 март, и Нотр Дам на 15 април, малко преди католическия Великден. А вие си говорете за ценности. Видео от Фигаро за Сан Сюлпис : http://video.lefigaro.fr/figaro/video/les-images-de-l-incendie-de-l-eglise-saint-sulpice/6015267119001/

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • кой стои в основата на този заговор

    16 Апр 2019 16:57ч.

    Препоръчвам увлекателното четиво Praktischer Idealismus от Richard Coudenhove-Kalergi. Има го и на английски. Книжлето е тъничко и не отнема много време. Вътре всичко е казано на прав текст - и кой трябва да запложда европейките, и кой трябва да управлява Европа, и като как трябва да стане тая работа...

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Ще се окажат ли френските идеали малцинство в собствената си родина?

    17 Апр 2019 14:47ч.

    Да, много скоро. Френските идеали не са нищо друго освен християнски. Свобода, братство, равенство. Който нещо разбира от християнскот оучение, вижда, че това са християнски идеи. Но загърбиха Христос, и обявиха Вярата в Разума, в човешкия разум и човешкото знание. Най- старата лъжа на змията в метафората за рая : ако знаете, ще станете като Богове, обаче Бог не иска вие да знаете, защото се страхува....Което е пълна глупост за всеки здравомислещ. Метафората за рая е преносна, но лъжата и досега продължава. Идеалите, поставени върху тази лъжа, ще загробят Франция.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи