Любимият спортен октопод

Любимият спортен октопод
Мегаломанските амбиции на българския мотоциклетизъм и автомобилизъм очевидно ще пребъдат. Бойко Борисов, който тези дни откри поредното състезание край Севлиево, се превърна в поредния премиер, който стана част от една от най-нелепите и скъпи фикс идеи, тази за „световен” мотоциклетизъм и нашенски кръг във „Формула 1”. Дори по време на криза за неотложната нужда от „реклама на страната” министерството на спорта извади над два милиона и половина лева и даде нов живот на една от най-подозрителните схеми за източване на публични пари, развити от предходното правителство и неговия изявен „мотоциклетист”, Румен Петков. В същото време спортните федерации в България продължават да са бездънни финансови ями, в които безотчетно се наливат милиони левове. Повечето от тях са или еднолични дружества на бивши легенди, или тесни приятелски кръгове, които скоростно „усвояват” публични средства. Тогава, когато не могат да си ги разделят, федерациите просто се цепят на две, тръгват по съдилищата и започват да пълнят спортните емисии на телевизиите.
<p>&nbsp;Постоянно изникващите подмятания за провеждане на олимпиади все повече имат основната задача да &bdquo;смазват&rdquo; друга безотчетна касичка, тази на Българския олимпийски комитет. Българският футболен съюз пък направо е абдикирал от управлението на футбола и спокойно наблюдава неговия разпад. Въобще удобната симбиоза между спорт и допотопното разбиране за национална гордост подозрително прилича на любим спортен октопод, в който с притесняваща лекота влизат премиери и министри и който надживява всички &bdquo;битки за справедливост&rdquo;.<br />Пропастта между българите и спорта е видима за всеки, който живее в страната. Но поредно изследване на Евростат стряска с дълбочината на проблема и дистанцията между нас и повечето останали страни.</p> <p>България отдавна е свикнала със своите последни места в подобни упражнения, но винаги има някаква надежда, че освен да осведомяват, те и стряскат тези, които могат поне малко да променят статуквото. Страната е на последно място по брой хора, които спортуват редовно (3%) или пък спортуват в клубове или спортни центрове. В същото време, сме антипървенци по броя на тези, които или въобще не спортуват през даден месец, или правят това едва веднъж (82%). На последно място сме и по хора, които спортуват за подобряване на общото физическо състояние (35% при средно за ЕС ниво от 61%). Разбира се, спортът не е единствено задача на държавата, било то централната власт или общини. Стартовите частни инвестиции в спорт са много високи, особено ако бъдат направени в централните части на градовете. Очевидно ниската спортна култура също е фактор. В същото време спортът и най-вече футболът, бе оставен като терен за придобиване на публична легитимност от типажи с доста съмнителна репутация. По този начин се получава завършена комбинация от &bdquo;обективни и субективни&rdquo; причини, която ражда това, което описва и изследването на Евростат.</p> <p>Един от най-тежките проблеми обаче е разбирането на поколения политици и &bdquo;управленци&rdquo;, че така наречените &bdquo;олимпийски&rdquo; спортове са по-важни от &bdquo;неолимпийските&rdquo; такива. Сигурно разликата във вниманието към едните и другите може да се обясни с публичната светлина между телевизионното посрещане на омедален олимпиец и рязането на лентата на квартална спортна площадка. Първото е пределно ангажиращо и отговорно, то е част от тежката задача на държавните мъже (и жени) да градят, медал по медал, авторитета на &bdquo;малка България&rdquo; по тежките &bdquo;терени на световния спорт&rdquo;. Второто очевидно не е. Но дори според законите на примитивната марксистка диалектика, която би следвало да е достъпна за основната маса &bdquo;деятели&rdquo;, количеството води до качество. Тоест няма как да отгледате патриот шампион, ако нямате поне 50 кандидати. Казано пределно опростено, няма как да имате шампион по тенис, ако нямате поне 500 корта, на които да се играе при сравнително улеснен достъп.</p> <p>Това състояние трудно ще бъде променено, но като начало едно признание, че нещо не е наред, би било полезно. Широкият достъп до възможности за спорт е друга важна крачка. Спортът в училищните дворове бе почти изоставен и кошовете за баскетбол например щяха напълно да изчезнат, ако не се намесиха различни фирми за маратонки и чипс (!?), за да ги възстановят. Задължаването на спортните федерации да развиват спорт извън фиксацията върху дузина &bdquo;елитни&rdquo; спортисти е друга възможност. Особено важен индикатор ще бъде и това дали сегашното правителство ще позволи потъването на милиони в мегаломанския проект за изграждане на писта за &bdquo;Формула 1&rdquo; в България. Впрочем на последното състезание на пистата за монокрос край Севлиево инвестираните средства получиха възвръщаемост. Българският представител зае почетното 28-о място в генералното класиране!</p>

Коментари

  • искахте октоподи,радвайте им се сега!

    12 Апр 2010 19:23ч.

    така ще е...искахте го, на ви сега! Днес е ден на космонавтиката и авиацията.Дали трябва да празнуваме? Преди мноооого време, когато господ ходеше още по нашата земя, и когато се градеше,а не се разграждаше, когато всички работеха задължително и нямаше ровещи се в кофите за боклук,когато нямаше мафия и наркотиците не се продаваха като солети по-улиците, когато почивките по-морето и балкана бяха за всички, когато не се чудехме как да оцеляваме и хората не умираха от глад, липса на лекарства или лекарска помощ, когато образованието и здравеопазването бяха напълно безплатни! Та некаде, тогава сме имали не един а цели двама космонавти!И ако се не лъжа, сме били петата държава в света с хора в космоса?Но всичко това се случвало по-време на упадъчния комунизъм, липсващата ни свобода и потъпканите ни права.Айде със здраве и преди да почнете да плюете, помислете какво сме имали, какво сме правили и какво правим сега.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Dimitur

    12 Апр 2010 20:05ч.

    С мотоциклетизъм и голф напред!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • до Dimitur

    12 Апр 2010 20:18ч.

    ...и с яхти също, стартирали от частно пристанище &quot;марина Диневи&quot; водени от ветроходката Гергана Грънчарова-Паси.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи