- Автор: Иван Петрински
- 10 Sep 2020
- 14409
- 32
И точно по този начин – без особена историчност, защото сме разглеждали подробно механизмите на тия исторически събития, а само като се поогледаме наоколо, няма начин да не заключим с прискърбие – изтеглихме късата клечка; и няма никакво значение дали някой ни подтикна или ние съвсем сами си го причинихме – от глупост, дебелоглавие или по принуда. Да, наистина вече е без значение, макар истината да поизлезе малко по малко на бял свят (вж. пак Свързани текстове).
Само за протокола ще отбележим сега, че Шоколадовата революция в България от зимата на 1996/1997 г. бе активно мероприятие на задокеанските специални служби, подготвяно поне година-две по-рано; тези събития си бяха типичната цветна революция, която за българските нужди не бе нужно даже да се адаптира към родните условия; тя съвсем сама си протече като по ноти.
На 4 февруари 1997 г. водещите в БСП Георги Първанов и Николай Добрев наложиха на партията да върне мандата за съставяне на правителство; макар да бе ясно за всички, че протестите около Народното събрание са добре заплатена чуждоземна направа – дори от прозорците на втория етаж на жилищната сграда точно срещу Народното събрание, където живеех тогава, виждахме как се раздават пари на протестиращите, наредени на дълга опашка.
И това се е виждало от моя прозорец, а самото Министерство на вътрешните работи трябва да е имало къде по-многобройни доказателства за външна намеса в българските работи. Самият Николай Добрев пък отказа да използва специални средства за разгонване на платената тълпа, защото протестърите можело да настинат под ледените струи; впрочем осигуряването на неизползване на сила от законните власти е белег на всички цветни революции (вж. пак Свързани текстове). На 12 февруари Шокаладовата революция завърши и формално – бе назначено служебно правителство, начело със Стефан Софиянски, което да направи предсрочни избори.
Сега знаем, че в този момент вече сме били изтеглили късата шоколадова клечка, подготвена ни предателски; и все още и все по-здраво я стискаме, омазвайки се, вече две десетилетия. По случай новата 1997 г. Дядо Мраз ни бе донесъл цял чувал с дарове, поне така си мислехме; и точно от чувала със Снежанките ние изтеглихме една Кончита Вурст.
* * *
Ще е добре да припомним набързо, че нарекохме „Шоколадова” нашата цветна революция заради една леля реститутка, която в интервю по време на събитията на въпроса защо е тръгнала да протестира, отговори чистосърдечно, че цените на шоколада са се вдигнали до небесата; да, нито повече, нито по-малко – жената бързаше за протестите, защото й бе непоносима цената на шоколада.
Може би от срам, може би от неудобство някакво 20-ата годишнина от Шоколадовата революция потъна в безконечния низ от съвременни свръхважни събития; само няколко позакъснели коментатори и един бракоразводен адвокат, дето запълва за наш срам бройката на българските президенти, с извинение, ни съобщиха пещерните си коментари за събитието.
А е възможно сега някои да си кажат – уж цветни революции, пък ние с шоколад се разписваме; няма грешка, на тези критикари ще напомним само какъв е цветът на шоколада, всички се сещате. Та, те така те – такава беше нашата Шоколадова революция – и на цвят, и на вкус.
* * *
Успоредици
Плакет на националния омбудсман (сиреч застъпник) на Република България Гиньо Ганев (2005–2010) с изображение на птици с преплетени шии – средновековния символ на съгласието, и надпис на псевдостаробългарски „многоусърдие и согласие”. Автори Иван Петрински и художничката Евгения Цанкова; изработен в Монетен двор – София; 2006 г.; Национален исторически музей – София
Малцина ще са ония, които ще отрекат, че главната причина за всичките ни беди е липсата на съгласие сред нас; докато не го постигнем, все ще теглим късата клечка. Единствено чрез единство можем да достигнем до благоденствие. И да, знам, че е утопично – платените със задокеански пари участници в Шоколадовата революция от 1997 г. никъде не са изчезнали, те и днес са сред нас; достатъчно е да почетете малко в кой да е политически форум, платените писачи там веднага си личат.
И всичко това не е отскоро. Един добре познат исторически извор – „Стратегикон” на Псевдомаврикий (VІ в.), съдържа най-красноречивото ранно свидетелство за дрязгите между славяните, описвайки ги дори като характерна черта на тези племена. „Те [славяните] живеят в безвластие – пише авторът на съчинението – и взаимно се ненавиждат ... [А] ако помежду им се яви разногласие, те или не достигат до споразумение, или пък ако се споразумеят, веднага други нарушават решението, като всички противници враждуват до смърт помежду си и никой не иска да отстъпи другиму...”
Вероятно воден именно от желание да прекъснем вековната традиция и да се отдадем на вечно съгласие помежду си, през 2006 г. предложих на тогавашния омбудсман Гиньо Ганев (1928–2016), който поиска от мен идеи за свой официален плакет, именно средновековния символ на съгласието – птици с преплетени шии. Противно на първоначалния проект, някой е добавил в процеса на производството на плакета и надпис на псевдостаробългарски „Многоусърдие и согласие”, при това с правописни грешки; за съжаление.
Птици с преплетени шии от украсата на капитела с монограми на цар Михаил Шишман (1323–1330), част от преустройството на тронната зала в Двореца на българските царе на Царевец (вляво); мрамор, ХІV в.; Исторически музей – Велико Търново, в постоянната експозиция на Националния исторически музей – София. Вдясно: Птици с преплетени шии от дърворезбената украса на вратата на църквата „Св. Никола Болнички” в Охрид – най-ранен паметник на българското дърворезбено изкуство; дърво, ХІІІ в.; Национален исторически музей – София
Това изображение се среща понякога в достигналите до наши дни паметници. Най-известните са два – капителът на цар Михаил Шишман (1323–1330) от тронната зала на Двореца на българските царе на Царевец и вратата на църквата „Св. Никола Болнички” в Охрид.
Смята се с основание, че капителът от Царевец е изработен по волята на цар Михаил Шишман във връзка с преустройство на тронната зала на двореца (когато влизате през главния вход на двореца, след двайсетина метра вдясно), за което има и други археологически свидетелства. Върху капитела са представени и царски монограми.
Вратата от Охрид има изключително сложна смислова структура, получена вероятно и поради това, че първоначално повечето пана от дърворезбената украса на вратата са били част от домашен сандък. Днес църквата може да се види, без вратата, която е в НИМ, веднага вляво, щом се премине през източния вход на крепостта на Охрид.
Врата от църквата „Св. Никола Болнички” в Охрид. Вдясно – съвременно състояние след реставрация, без рамката. Вдясно – вратата, снимана по време на експедицията на руския археолог Никодим Кондаков (1844–1925) в самия край на ХІХ в. Днес от рамката е загубена една малка част (горе, отбелязана с червено). Паното с птиците с преплетени шии, което бе използвано в плакета на омбудсмана, е долу вдясно, също означено с червено; дърво, ХІІІ в. Национален исторически музей – София
Свързани текстове:
http://glasove.com/komentari/31309-nashata-shokoladova-revoliuciq
(Нашата Шоколадова революция)
http://glasove.com/categories/komentari/news/kak-bqha-izobreteni-cvetnite-revoliucii
(Изобретяването на цветните революции)
http://glasove.com/categories/komentari/news/cvetnite-revoliucii-zamenqt-voennite-prevrati
(Цветните революции заменят военните преврати)
