- 10 Sep 2020
- 109
- 3
Обеднява ли българинът? Кого удари кризата? Засилва ли се социалното разслоение в България? Отговор дава обобщената картина на доходите през 2009 г. Тя е направена на основата на огромен масив от данни, с който “Галъп” разполага. Как е направено изследването? Анализът засяга само чистите парични доходи на едно домакинство - сума, която се получава, след като извадим данъците и осигуровките. Една от техниките е групирането на домакинствата в т.нар. децилни групи. Една група обхваща 10% от домакинствата. Тоест 2 млн. 740 хил.български домакинства се разпределят в общо десет групи. Във всяка влизат по 10% от домакинствата. В първата са най-богатите. В последната влизат най-бедните.
<strong>Да огледаме първо числата</strong><br /><br />Група №1 или първите 10% от най-богатите притежават 41,5% от съвкупните парични доходи на българските домакинства. При група №2 този процент е 14, 7 от съвкупните доходи, при третата група - 10,1%. Забележете - последната или най-бедните 10% от българските домакинства се “радват” на 1,8% от съвкупния доход.<br /><br />Кои попадат в група №1? Това са домакинствата с чист паричен доход над 2080 лв. Честно казано, в сравнение с европейските доходи това не е голяма сума. Но челната група има и друг характерен белег. Докато при останалите девет различията в рамките на групата не са значими, то в първата отделно има 2% най-богати, които разполагат на месец с над 14 000 лв.<br /><br />Те са и най-заможните, до които стигаме в социологическата работа. За клиентите на “Октоподи” и полицията не може да каже колко точно получават... Какво остава да се изповядат на нас, социолозите. С помощта на изследването можем да кажем обаче, че двата процента най-богати имат около 21% от чистите парични доходи в страната. Тук вече лъсва латиноамериканският характер на разслояването у нас! При това анализът не включва притежания и имоти. Интересен детайл е, че около 45% от най-богатите са граждани на София. Селските домакинства сред първата група са пренебрежимо малките 6%.<br /><br /><strong>Какви са тенденциите, които разчитаме зад резултатите?<br /></strong><br />Първата е рязкото обедняване на средните прослойки. Как се стигна дотук? Трайната тенденция десетте процента най-богати да имат все по-голям дял се запазва. В годините на икономически растеж се увеличаваше делът и на втората и третата група. Това има няколко обяснения: развитието на икономиката, дефицитът на работна ръка, демографските процеси, трудовата емиграция, плоският данък. Цената на работната сила доведе до рязко за българските мащаби покачване на трудовите доходи през 2006-2008 г. Създадоха се икономически предпоставки за формиране на нова средна класа - съизмерима по стил на живот, ценности и очаквания със средната класа в ЕС. Но кризата скърши този благоприятен процес, създаде висока степен на несигурност сред хората, които попадат във втората и третата група. Само един пример - строител, който е получавал над 1000 лв. месечно, е пращал домакинството си във втора или трета група. Загубвайки работата си, домакинството му се декласира в седма или осма група. Това са твърде резки спадове!<br /><br />Да, дистанцията между най-богатите и най-бедните се увеличава. Но по-тревожното е тежкият удар върху средните прослойки. Най-потърпевшите не са в първите две групи от добре платени. Не са и най-бедните, тъй като увеличението на пенсиите облекчи ситуацията. Най-засегнати са хората, които основно са разчитали на доходи от труд. Преди кризата в средната класа имаше и работници, сега работникът е изпъден оттам.<br /><br />Сравнението с европейския модел е трудно. В Европа дистанцията между най-богати и най-бедни също е голяма. Разликата е в значимото присъствие на средните прослойки. Там моделът прилича на бъчва, тук е като пирамида.<br /><br />Как социалните промени ще се отразят върху политическите настроения, ще видим. Когато най-бързо растяха доходите, имаше най-силно недоволство. Надеждата провокираше и претенции. Сега е налице стрес от загуба на статус. Преди стратегията на активното население беше да се търсят допълнителни източници на доход, на втора работа или чрез протести да ускорят представите си за добър живот. Стратегията сега е свиване на доходите и оцеляване.<br /><br />Но стресът не е втора тревожна тенденция, а нарастването на регионалните различия. България се разпада като единно икономическо и социално пространство.Създават се гета на бедността. Част от процесите са породени от логиката на пазара. Закриването на училища и болници задълбочава процеса и поставя в още по-неблагоприятна ситуация бедните региони. Конституционно гарантираните уж права за равен достъп до образование и здравеопазване станаха платен достъп. И то за най-бедните. Жалко.<br /><br /><em><strong>Живко Георгиев, "Галъп"</strong></em><br /><br /><em>Анализът е публикуван във в. Труд</em><br />
