Краят на света се отлага

<strong>Предчувствието за апокалипсис</strong><br /><br />Есхатологичното настроение е основата на целия копенхагенски процес. То обаче най-ярко се прояви в понеделник, когато 56 всекидневника от 45 страни едновременно разпространиха следното послание на 20 езика.<br /><br />Научните обоснования били сложни, но фактите били ясни: трябва да се ограничени покачването на температурата до 2 градуса по Целзий; ако това не се случи до 50 години, 3-4-градусово затопляне ще "поизпържи" цели континенти, обръщайки "селскостопанските земи в пустини"; половината от всички животински и растителни видове могат да изчезнат; "милиони ще напуснат местата, в които живеят" и "цели страни и народи ще потънат в океана". Накъсо: промените в климата ще "подложат на опустошителни въздействия нашата планета, а с това и нашето благоденствие и сигурност".<br /><br />Ако науката по въпроса е сложна, то икономиката е още по-сложна. В отговор на паниката около 100 икономисти вчера изпратиха писмо до съответните всекидневници, в което между другото се посочва следното: "Липсата на благосъстояние е причина за проблемите. На политическите водачи &ndash; особено на тези от развиващите се страни - им е удобно сега да обвиняват климата и развитите страни за всички беди, затова "политическите брокери, събрали се в Копенхаген, трябва да се съсредоточат върху политики, които засилват приспособимостта към климата и в същото време създават благосъстояние чрез икономически растеж, демокрация, свобода на търговията и собствеността."<br /><strong><br />Някои събития, факти, закономерности</strong><br /><br />Между 1992 и 2005 г. енергийната интензивност на индийската икономика, т.е. използването на енергия за производството на единица БВП, се е подобрила с около 52% - от 1281 кг петролен еквивалент за 1000 щатски долара БВП през 1992 г. необходимото количеството енергия е паднало на 618 кг петролен еквивалент през 2005 г. За същия период въглеродната интензивност на индийската икономика се е понижила с около 45%. Подобни процеси се наблюдават в Китай, другите развиващи се страни и в страните от нова Европа.<br /><br />Сметките са известни на специалистите, но не се популяризират. В тях няма предчувствие за края на света и новината е скучна: около една трета от световната икономика подобрява своята енергийна ефективност и намалява замърсяванията, без да се прави нищо специално, просто business as usual.<br /><br />На фона на Индия целта на предлаганото споразумение от Копенхаген &ndash; намаляване на емисиите с около 25% - изглежда даже скромно.<br /><br />Нека за момент предположим, че предчувствието за край на света поради безпардонно отношение към атмосферата е наистина основателно.<br /><br />Това предположение обаче не отменя факта, че земната атмосфера почти изцяло зависи от Слънцето. В допълнение - не е известно дали други независещи от човека събития, например изригване на вулкани, няма да изместят по-нататък края на света.<br /><br />Ако трябва да се предприемат някакви бързи стопански решения, теоретически е ясно, че увеличаването на данъците, да речем, въвеждането на въглероден данък, е по-сигурно средство. Но такъв ход е неприложим по политически причини: от него се вижда, че доходът ще намалее, съответно ще се увеличи бедността, а и е трудно да се проследи дали отделните страни спазват възможното споразумение за въвеждане на въглероден данък. Затова на конференцията в Рио де Жанейро през 1992 г. и според Протокола от Киото се отдава предпочитание на търговията с права за замърсяване. Основните достойнства на този подход са, че е неразбираем за избирателите, мнозинството го смята за пазарен (макар и да не е) и не вижда, че той също отнема доход.<br /><br />В САЩ разбират от сметки и са стигнали до извода, че намаляването на емисиите от въглероден двуокис ще доведат до загуба на БВП от 7 трилиона щатски долара до 2009 г., т.е. над 600 милиарда на година (горе-долу по един план "Полсън"), разходите за енергия ще нараснат с 3% и в средносрочен план загубата на работни места би била 800 хиляди.<br /><br />Тъй или иначе дори есхатологично настроените вярват, че катаклизмите ще настъпят не по-рано от втората половина на ХХI век. За такъв период е трудно да се пресметнат ползи и разходи от едно или друго решение &ndash; всичко зависи от отправните допускания. Защитниците на идеята "правителствата да предприемат радикални мерки" всъщност призовават за решения, които трябва да бъдат взети с условията на неопределеност и информационен недостиг.<br /><br />Предполага се, че правителствата хем знаят, хем не грешат, макар опитът да показва, че те постъпват правилно едва след като са опитали всички други варианти. Често се сравняват слонове с четки за зъби. В тази неясна среда все пак изглежда, че средната стойност на разходите за намаляването емисиите (2.3% от БВП) според бюджетното управление на конгреса на САЩ ще бъде по-висока от най-лошия сценарий за негативни ефекти от глобалното затопляне - 1.9% от БВП, а тези ефекти може би ще настъпят след 2050 г.<br /><br /><strong>Ползите от отлагането на решение</strong><br /><br />Очевидно е, че в условия на криза е неразумно да се намаляват разполагаемите доходи и възможностите за създаване на доход, който по-безболезнено може да се използва за решаване на същите проблеми след определено време, след едно поколение. Според едно изследване на "Ситигруп" отпреди три седмици през следващите десет години енергетиките на петте най-големи страни от ЕС ще трябва изразходват 800 милиарда евро за обновяване на производствените мощности, от тях около 30% са следствие на въведените изисквания за предотвратяване на климатичните промени. За целия съюз разходите са около 1 трилион евро.<br /><br />Между другото икономическите кризи са основен фактор в опазването на околната среда през последните 20 години. Вероятно те ще се случат поне три-четири пъти до средата на века и топлинният апокалипсис, ако изобщо настъпва поради човешка дейност, ще бъде отложен във времето и без изригване на вулкани. Засега обаче е очевидно, че разходите за съобразяване с климатичните идеи на европейските политици са сравними с (и са част от) разходите за съобразяване със законодателството на ЕС &ndash; около 1.3 трилиона евро за последните десет години.<br /><br />Примерът с Индия, където от 1992 г. почти няма специална политика по ограничаване на емисиите на парникови газове, доказва за пореден път, че изборът в икономиката рядко е от типа "или-или", а обикновено става дума за "малко повече" от едно или друго, че конкуренцията и готовността (т.е. и възможността, и желанието) да се плаща за по-добър живот вършат работа сами по себе си по отношение на намаляването на емисиите. Както отбеляза преди няколко дена един индийски колега, декарбонизацията на енергетиката протича вече 400 години, преминавайки от горене на дърво към въглища, петрол и пр.