- 10 Sep 2020
- 181
- 48
Има нещо много обидно в начина, по който Борисов и послушните (преобладаващи) медии ни уведомиха за кадровите промени в правителството. Преживяхме нещо като седмица на "Оскар"-ите, при това не на ниво номинации, а направо на победители. Всички трябваше да ахнем от удивление и възхита затова, че Николай Младенов от министър на отбраната става министър на външните работи, а заместникът му Аню Ангелов оглави военното ведомство.
<p>Младенов бил точно за този пост и това било голяма находка. Ангелов бил изключителен професионалист и едва ли не бил роден за поста министър на отбраната. Ако това е така, се питаме защо тези неща не бяха казани още при съставянето на кабинета. Как никой тогава не се сети да каже: <strong>А, какво прави Младенов в отбраната, като е най-подходящ за външните работи?</strong> И защо такъв професионалист като Ангелов е само подгласник на момчето, което дори не е ходило в казармата?</p>
<p><strong>На никого не му прави впечатление, че още на шестия месец Борисов сменя министри за втори път и очевидно ги третира като хора, от които нищо не зависи.</strong> Споменах думата обида, защото въпросните промени са проява на управленска немощ, а ни се представят едва ли не като изключителен успех. Най-нахално обаче е отношението на аборигенско страхопочитание и преклонение, което трябва да изпитаме от другите две попълнения в екипа на Борисов – Кристалина Георгиева за еврокомисар и Илиян Михов за бъдещ вицепремиер, отговарящ за икономиката.</p>
<p>Още преди хората да са запомнили имената им, медиите ги затрупаха не толкова с информация за съответните фигури, колкото със суперлативи, ласкателства и рекламни портрети, сякаш става дума за холивудски звезди. Колеги от в. "Стандарт" дори нарекоха Михов агент 007, а определението "безспорна" бе прикачено на Кристалина Георгиева като по-първо от първото й име – "безспорната Кристалина Георгиева".</p>
<p>Преди да направя по-подробен коментар на тези две кандидатури, бих искал да добавя, че рекламната кампания по тяхното лансиране започна часове след шумния провал на Румяна Желева и на практика го заглуши медийно. <strong>Вместо да разговаряме за причините, довели до този провал, вместо да определим ясно отговорностите за него и да постигнем съгласие по последствията, които виновните трябва да понесат, управляващите и медиите ни заляха с карамелизиран сироп за Кристалина и Михов, така както се говори за Брад Пит и Анджелина Джоли.</strong> Целта бе постигната. Грандиозният провал на Борисов и правителството бе превърнат в грандиозен успех.</p>
<p>Срамът "Желева" бе забравен заедно със самата нея. Името й отпадна от вестникарските страници в мига, в който стана ясно, че ГЕРБ ще приеме оставката й от поста външен министър, а новите попълнения и размествания в правителството бяха отразени с апломб, далеч по-голям от онзи при влизането ни в Европейския съюз, да речем. <br /><strong>За пореден път политици и медии се отказаха от възможността да разговарят за грешките си и да се опитат да преосмислят опита от собственото си поведение, пък бил той и негативен.</strong> Инстинктът за пропаганда надделя и този път и всички предпочетоха да забравят за собствените си грешки и поеха за пореден път по грешен път. Да припомням ли, че само преди месец и половина Румяна Желева се радваше на всеобщи ласкателства, танцуваше във "ВИП денс" и никой не коментираше очевидната й неподготвеност за поста външен министър, която личеше дори и само от клишираните, празни фрази, заучени от фаворитката на Борисов. Провалът й се случи като свършен факт за българската публика, защото политиците и медиите дори не изказаха предположения за вероятния развой на събитията. Без да поемат никаква отговорност, сега се опитват да ни пробутат поредните си решения пак като свършен факт, този път с положителен знак.</p>
<p>Наричам това поведение обидно, защото информацията отново е сведена до минимум, а успешността, специално на Кристалина Георгиева и Илиян Михов, е предизвестена. Натрапват ни ги, преди двамата да са се захванали с каквото и да било. <strong>Ние трябва да ги приемем за супергерои и да млъкнем в нещо като благодарствен транс пред факта на тяхното снизхождане тук.</strong> При това и двамата в своите първоначални интервюта говорят само общи приказки, които много напомнят на поведението на царя, когато вземаше ума на хората, а по-късно и властта в началото на 2001 година. "Ще видим", "бих искал(а) да допринеса нещо за България", "надявам се, че...". <strong>Липсата на конкретност в целите и мотивацията и на двете нови звезди на Борисов буди най-голяма тревога, защото в последните години се нагледахме на подобни спасители отвън, които в края на краищата уреждаха или преследваха частните си интереси. </strong></p>
<p>Между другото г-жа Кристалина Георгиева употреби няколко пъти местоимението "аз" в рамките на кратко интервю от три минути, а Илиян Михов намери за необходимо да ни уведоми, че е професор по международните стандарти, и да ни насърчи да го наричаме така в бъдеще.<strong> Бъдещият вицепремиер каза, че министрите ни са на световно ниво и публично се отрече от единствената конкретна идея по отношение на валутния борд, която бе лансирал преди време.</strong> Направи го, след като Иван Костов го нападна, а това, ако не друго, говори за липсата на характер. Костов беше прав в атаката си срещу Михов, отделен е въпросът за неговите мотиви и тук бих си позволил да направя коментар и за двете.</p>
<p>Наистина звучи доста нереалистично човек, който не е бил в България през последните 15 г. и се е занимавал с научна работа, да бъде поставен на една от най-отговорните политически позиции, каквато е тази на вицепремиер с икономически ресор. Човек, който трябва да се оправя с ежедневни ситуации и да взема решения за живота на конкретни българи с конкретни очаквания и желания, би трябвало да бъде преди всичко политик, комуникатор, лидер с волеви качества и във всички случаи да познава проблемите както на средния производител в малък провинциален град, така и мераците на бизнесмени като Васил Божков, Георги Гергов и т.н. <strong>Това няма нищо общо с академичната среда, пък била тя и най-престижната в света. </strong></p>
<p>Имам приятели, които музицират на най-големите световни сцени, преподават в Джулиярд Скул в Ню Йорк или са приятели с Том Ханкс. Но това не може автоматично да ги направи най-добрите и безспорни министри на културата, повечето от тях дори биха се провалили на този пост. <strong>Не виждам с какво икономиката е по-различна, а фактът, че Илиян Михов е семеен приятел на политолога Иван Кръстев, не може априори да го направи най-добрия, едва ли не безалтернативен избор за вицепремиер. Моята хипотеза е, че именно Кръстев стои в основата на това бъдещо назначение. </strong></p>
<p>Тук стигаме до един от другите основни въпроси, които медиите упорито отбягват. Как се стига до едно или друго важно кадрово решение, което засяга живота на всички българи. Очевидно е, че това не става дори в рамките на управляващата пария. Не вярвам Цецка Цачева да е чувала за Илиян Михов, въпреки че от имената на двамата се получава чудесен фолклорен дует. Съмнявам се, че за него доскоро е чувал и Борисов. <strong>Моята версия е, че и Илиян Михов, и Кристалина Георгиева са предложени на премиера именно от Иван Кръстев и Иво Прокопиев, които бяха много активни още при съставянето на първия му кабинет.</strong> Те заедно с банкера Светослав Божилов бяха съоснователи на Ре:Тв.</p>
<p><strong>Телевизията, която приключи излъчването си след изборите, бе създадена с икономическата цел да върне на собствениците си изгубени позиции при предишното правителство.</strong> Едно от средствата за постигането на тази цел бе политическата подкрепа от екрана на Ре:Тв за Борисов и най-вече за Синята коалиция. Неслучайно в няколко медии се появи тезата за кръга "Капитал" като един от влиятелните, в които премиерът Борисов се вслушва и който има общи бизнес интереси с Цветелина Бориславова. <strong>За техни хора в това правителство се сочат Симеон Дянков, Росен Плевнелиев и Трайчо Трайков.</strong> Другият им кандидат, за земеделското министерство – една млада госпожица – бе изтеглен в последния момент поради явен конфликт на интереси, но остана на силна позиция извън изпълнителната власт. <strong>Наскоро Иво Прокопиев превзе изцяло управлението на Българската фондова борса… </strong></p>
<p>Освен близките отношения с Иван Кръстев не виждам друга причина, поради която името на Михов да се влезе в обръщение, а и не виждам друг, който би могъл да го убеди да се върне, макар и за малко, освен самия Кръстев. <strong>Между другото, преди осем години именно Иван Кръстев доведе в щаба на Петър Стоянов съпругата на Илиян Михов Ралица Пеева.</strong> Спомняте си, че тогава Стоянов изгуби сигурна победа от сочения за лузър Георги Първанов. Лично за мен е много подозрителен фактът, че в днешните информации за Илиян Михов упорито се отбягва името на Иван Кръстев. Най-малкото от светско любопитство на медиите близостта на двамата можеше да бъде осветлена. <strong>Доколкото съм осведомен, Кристалина Георгиева е избор на същия кръг, като плановете за нея са варирали в различен порядък.</strong> От премиер в консенсусно правителство, при което ГЕРБ няма нужното мнозинство, през вицепремиер по икономика до еврокомисар. Неочакваният провал на Желева реактивира плановете за Кристалина и както се изрази сполучливо един познат, Бойко изстреля златния си патрон, но твърде рано.</p>
<p>Не бих искал от казаното по-горе да струи негативизъм. <strong>Не казвам, че е лошо само по себе си Иво Прокопиев и Иван Кръстев да дават идеи за хора или политики.</strong> Въпреки че на Иван Кръстев се носи печалната слава на човек, на когото всички политически проекти, с които се захване пряко, се провалят. Много е добър и приятен на маса или в телевизионно студио, но ако трябва да даде политически съвет, става страшно, което, мисля, много добре знае бившият президент Желю Желев. <strong>Иван го беше посъветвал да се яви на предварителни избори с Петър Стоянов...</strong></p>
<p><strong>Мисълта ми е за публичността на вземането на решения в българската политика и особено на онази част, която се отнася до т.нар. десница, защото един кръг от хора цинично пробутаха на българите Бойко Борисов за десен, а след това се втурнаха да му спасяват задкулисно гафовете и да използват слабостта му, за да кадруват, най-вече в икономиката.</strong> Аз например бих предпочел Иво Прокопиев да е министър-председател, а Иван Кръстев – вицепремиер и външен министър, за да е ясно кой взема решенията и кой носи отговорността. Днес Бойко им е клекнал, защото е в безизходица, а последните му кадрови решения говорят, че именно хората от <strong>кръга "Капитал" и Цветелина Бориславова в момента имат най-голямо влияние върху премиера.</strong> Утре, когато им стане неудобен, ще го изпуснат на цимента по сполучливия израз на друг мой приятел, както впрочем изпуснаха по пътя Костов.</p>
<p>Вече казах, че едно от основните занимания на Ре:Тв беше да помага за конструирането на Синята коалиция и вкарването на Костов и Мартин Димитров в парламента. <strong>Днешната остра реакция на Костов срещу кандидатурата на Илиян Михов означава, че довчерашните му покровители са го изоставили и са влезли под кожата на Борисов.</strong> Внасят професори от Харвард и въобще не им пука за антикризисната програма на ДСБ, както и за икономическите виждания на бившия министър-председател. Костов е изпаднал в изолация и затова усили критиката си срещу кабинета на Борисов, искайки да забравим, че до вчера хвалеше Симеон Дянков, Бюджет 2010 и антикризисните мерки на правителството.</p>
<p><strong>По ирония на съдбата днес Костов става жертва на макиавелистки трикове, каквито сам обича да прилага. </strong>Въпросът обаче е по-общ и се отнася до дългосрочния неуспех на макиавелистката политика. И петима професори от Харвард да вкараш, щом главата на управлението е зле и не може да се оправи сама, никакви манипулации няма да помогнат. Не обсъждам цинизма на подобен възглед и не морализаторствам. Просто констатирам, че сметката не излиза, а да се опитваш да управляваш човек като Борисов е гарантиран неуспех.</p>
<p>Да не говорим за всички приказки за олигархия, които сме изписали и изговорили, изписани включително в медиите на Иво Прокопиев по отношение на тройната коалиция. Тогавашната й опозиция днес се държи по същия начин, намествайки са на овакантените позиции.<strong> Една олигархия сменя друга, но само защото е по-снобско и куул, трябва да я припознаем за добра и дясна, а другите – за лоши и леви.</strong> Това ми се вижда напълно несправедливо и безсмислено. Все едно е дали става дума за Илия Павлов, Веска Меджидиева, Емил Кюлев, Гриша Ганчев, Краси Стойчев, Георги Гергов, Васил Божков, Иво Прокопиев, Цветелина Бориславова, Петър Манджуков и т.н. силни на деня при съответните премиери – Луканов, Беров, Виденов, Костов, Сакскобургготски, Станишев, Борисов… <strong>Няма съществена промяна, защото системата е същата и всичко е по старому.</strong></p>
<p><strong>Между другото, в това отношение няма по-смешно разделение от дясно–ляво, защото произходът на всички, които изредих дотук, е от БКП, нейната номенклатура и нейните тайни служби.</strong> Накрая ще си позволя да изразя скептицизъм по безспорната кандидатура на Кристалина Георгиева, за чиято биография също никой не ни казва нищо. По-глобалният въпрос е, че не само Кристалина Георгиева, но и повечето от вече одобрените кандидати за поста еврокомисар са неподходящи.<strong> Европа има нужда от силно политическо лидерство с характер, а не от безгръбначни чиновници, градили дългогодишни кариери в престижни институции, благодарение именно на липсата на характер и собствено лице.</strong> Г-жа Георгиева сигурно ще се представи по-добре от Желева, че дори и от лейди Аштън. Това обаче няма да разреши политическата безпътица на ЕС, още по-малко бакиите в родния ни самодеен батак.</p>
