Решителността, непреклонността, единението с въжделенията на всички българи правят двамата братя безусловни любимци сред всички личности в българската история; така те се родеят с братята Кирил и Методий, с цар Симеон Велики (893–927), с царете Иваница Асен (1197–1207) и Иван Асен Велики (1218–1241), с Левски.
Наистина, безспорно утвърдено е също и известно обтягане на отношенията между двамата братя през 1193 г., свързано, както изглежда, с политиката на България към Византия (вж. Alexander Kazhdan, La date de la rupture entre Pierre et Asen (vers 1993), Byzantion, 1965). Това все още малко известно историческо обстоятелство остава все пак изолирано сред множеството доказателства за братското единение между първите царе от Второто българско царство. Разногласията, очевидно, касаят българо-византийските отношения; по-големият брат Петър Теодор настоявал за предотвратяването на прекомерното изостряне на тези отношения, а буйният Иван Асен – за рязко настъпателна политика.
Прекомерното преекспониране на тази братска свада едва ли е оправдано; държавническото отношение на Петър Теодор и Иван Асен, безусловната им любов към България не подлежат на съмнение. Различия в политиката има винаги и навсякъде, важното е те да не доведат до беди за държавата – в случая с по-големите братя Асеневци не се откриват никакви вреди за България в резултат на политическите им различия и те с нищо не успяват да навредят на бляскавия исторически образ на двамата братя.
Ето защо поредното отбелязване на годишнината от въстанието на Асеневци и възстановяването на целокупната българска държава трябва да се очаква напълно и безусловно като празник на единението на всички българи; това е от особена важност именно сега. Рядко в българската история народът ни е бил толкова разединен; всеки е оставен да се спасява поединично, всеки е срещу всеки. Ако не сложим край на това самоубийствено поведение, лошо ни се пише. Наистина.
* * *
Успоредици
Изглежда братята Асеневци са наследници на ония 208 хиляди славяни от българската група, които се преселват в Мала Азия по време на царуването на господаря Телец (760–763). Карта на автора.
Независимо от особеното и твърде масово преклонение пред делото на братята Петър и Асен недостигът на достатъчно достоверни източници за техния живот и потекло оставят значителен брой въпроси без отговор засега. Сред тях е и проблемът за произхода на братята Асеневци.
Две са най-обсъжданите хипотези за произхода на тримата братя Петър Теодор, Иван Асен и Иваница Асен. Едната е представяна като неоспорима истина и поддържана от пропагандната и образователната машина на Румъния – поради някаква причина, която тук и сега едва ли може да се разгледа обстойно, част от писмените извори за епохата говорят за „власи” южно от Дунав, от което трябва да се подразбира, че и Асеневци са поне със смесен произход. Това явление продължава у предимно византийските писмени извори не твърде дълго – двайсетина години само (последните години на ХII в. и до 1207 г.), и може да се смята, че на злоупотребяващите с нея съвременни отвъддунавски автори вече бе даден достоен отговор (Ив. Божилов, Фамилията на Асеневци (1186–1460), 1985).
По-сложен е проблемът с широко разпространената у нас теза за българо-куманския произход на Асеневци най-вече поради това, че зад нея стоят с почти безграничния си авторитет Васил Златарски и по-късно Иван Дуйчев. Така нареченият българо-кумански произход на Асеневци се основава всъщност само и единствено на две езикови догадки – предполагаемите тюркски имена Асен и Белгун. Не съществуват никакви други основания за тази хипотеза, която много често се представя като неоспорим научен факт. „Белгун”, прякора на цар Иван Асен Стари, тук ще пропуснем; първо, защото се среща само на едно-единствено място – в Дриновия препис на Синодика на цар Борил (след 1211 г.), но също и защото историческото обяснение на този прякор със сигурност е повече от едно.
Преди няколко години изказахме вече едно предположение за произхода на Асеневци, което се основава на името „Асен”. Залутан в търсенето на географски най-отдалечените успоредици, Васил Златарски пропуска точно най-близката, а и най-естествена успоредица за името „Асен”, което в Средните векове и поне за земите, които братята Асеневци владеят около 1185 г., се произнася като „Асян”. Тази най-близка успоредица е в самия старобългарски език – прилагателното „асиян”, при което, особено при изговор, и-то отпада. В Супрасълския сборник, старобългарски паметник от средата на Х в., има цяло изречение с това прилагателно – „... мъж некто от асиянъй земйе съй” (мъж някакъв от азиатската земя).
Прилагателното е заемка от средногръцки – assianos, сиреч азиатски, произхождащ от Азия. През ХII в. вече няма византийска провинция, която да носи това име, но като географско понятие Азия обозначава западната (по-скоро византийската част) на Мала Азия. Излиза, че няма нужда да търсим надалеч. Асян е първоначално прякор на Иван Асен I, може би и на баща му, и обозначава произхода на рода от малоазийските българи (вж. Свързани текстове).
Надгробна плоча с надпис „†Асен цар”, открита в подножието на средновековната крепост до Килифарево, Великотърновско; зелен туф; последните години на ХІІ в. – първата половина на ХІІІ в.; Национален исторически музей. Отляво и отдясно – рисунка на кръстовидния надпис върху плочата и четенето му. Съставно изображение на автора
Вярно, съществуват някои чисто езикови пречки за бързото налагане на тази изказана от нас преди време хипотеза. Във всички писмени извори от времето на Второто българско царство Асен се изписва с ятова гласна. От друга страна, макар името „Асян” и прилагателното „асиян” да са се изговаряли еднакво, т.е. те са били на практика омофони, „асиян” се пише със старобългарската буква за я. Въпреки различния правопис замяната на я с ятова гласна е налице изцяло понякога, например в Супрасълския сборник, за който вече стана дума. Така затворихме предварителния доказателствен кръг – „Асян” се оказва точно прякор, произхождащ от прилагателното „асиян”, като първоначално различният им правопис не е никаква пречка за идентифицирането им, понеже те често се пишат еднакво.
Към това може да се добави още, че дълго време прякорът не се е пишел (изписването му в старогръцка транскрипция във византийските извори, у Никита Хониат например, не е подходящо изобщо да се разглежда по обясними причини), а само се е изговарял, което е допълнително в полза на тълкуването на личното и родово име Асен като произхождащо от прилагателното азиатски, т.е. който е от областта Азия, сиреч днешна Западна Мала Азия.
Макар тази хипотеза да се нуждае от обстоен преглед и допълнителен доказателствен материал, основата, струва ми се, е достатъчно солидна, за да понесе по-нататъшно развитие; и така да се сложи край на всякакви влашки, кумански, тюркски и китайски предположения за произхода на първите трима царе от Второто българско царство. Братята Асеневци, които са родоначалници по мъжка или по женска линия на почти всички български владетели през следващите повече от два века, ще останат и в бъдеще сред най-обичаните от съвременните българи исторически личности.
Свързани текстове:
http://glasove.com/categories/komentari/news/prokudeni
(Прокудени)
http://glasove.com/categories/komentari/news/otnovo-prokudeni
(Отново прокудени)
http://glasove.com/categories/komentari/news/130-godini-po-kysno-nevinni-nyama
(130 години по-късно: невинни няма)