Когато скуката става сензация

<p>Истински съд означава да си имаш работа с познатия ред. Това значи, че страните първо си избират съдебни заседатели, а после се обръщат към тях с встъпителни речи. Обясняват им какво точно твърдят и как възнамеряват да го докажат. После започват да идват свидетели &ndash; първо на прокурора, а после и на защитата. Накрая съдебните заседатели взимат решение дали обвиняемият е виновен без &bdquo;основателни съмнения&ldquo; в тази виновност. Е, целият този скучен ред е истинската сензация на седмицата. Просто досега се твърдеше, че арестуваните в Гуантанамо не могат да бъдат изправени пред обикновения съд. Че за тях са нужни нови правни доктрини, нови форми на отговорност и разглеждане на случаите им или от специални комисии, или в рамките на непрозрачните военни съдилища. И че докато всичко това стане факт, тези заподозрени могат да се намират в изолацията на Гуантанамо &ndash; една извънконтинентална и полуничия територия, на която да не се прилагат обичайните стандарти за отношение към затворника.<br /><br /><strong>Сега в Манхатън започва нещо като</strong><br /><br />експеримент за баналното<br /><br />От него трябва да се разбере дали наистина може дело за тероризъм да се гледа в обичайния съд. И когато се окаже, че може, ще възникне въпросът защо не е било така от самото начало.<br /><br />Обвиняемият в това историческо дело се казва Ахмед Халфан Гайлани. Твърди се, че е на трийсет и няколко години и че е гражданин на Танзания. Обвинен е в това, че е съучаствал в бомбените атентати срещу посолствата на САЩ в Кения и Танзания през 1998 г. Според обвинението Гайлани е доставил камион и експлозивите, с които е извършен атентатът в Дар-ес-Салам. После е напуснал Африка и е бил охранител и готвач на Осама бин Ладен.<br /><br />Гайлани е арестуван на територията на Пакистан през 2004 година. След близо две години, прекарани неизвестно как и къде, той е отведен в затвора в Гуантанамо през 2006 година. И така общо 6 години без обвинение и съд.<br /><br />Сега, когато съдът стана възможен, се материализира онова, което и без това беше известно от по-рано: тези дела няма да бъдат само за терористичната дейност на обвиняемите. Те неизбежно ще прераснат в дела за насилието върху арестуваните. Просто в нормалните съдилища не можеш да внесеш доказателство, изтръгнато с насилие, нито пък да призовеш свидетел, разкрит чрез упражняване на насилие. Каквато и улика да поиска да представи прокурорът, той неизбежно ще трябва да отговаря на въпроса дали се е сдобил с нея легално.<br /><br />Още преди да е започнало, делото &bdquo;Гайлани&rdquo; даде две доказателства, че нещата ще се развиват точно така &ndash; по обичайния ред и без двоен стандарт. Първо адвокатите на Гайлани поискаха отмяна на делото със следния аргумент: техният подзащитен е бил арестуван в продължение на пет години и с това му е било отказано правото на експедитивен процес. При така поставения въпрос съдията Луис Каплан отхвърли искането. На аргумент номер две &ndash; че Гайлани е бил измъчван и по тази причина не може да бъде съден, съдията също отговори отрицателно. Той каза, че дори и арестуваният да е бил измъчван, това не може да е аргумент за оттегляне на обвиненията срещу него.<br /><br />Така делото получи ход, но още в първите минути на първото заседание съдията беше принуден наново да се занимае с проблеми, свързани с ареста и изтезанията на задържаните. Този път причината за това беше един свидетел на прокурорите. Свидетелят беше готов да каже в съда, че лично е продал на Гайлани тротила, с който после е било взривено посолството в Танзания. По-рано прокурорът беше казал пред &bdquo;Ню Йорк Таймс&rdquo;, че обвинението почти изцяло разчита на този свидетел. Инак тезата на прокурорите нямало да издържи в съда. В сряда сутринта обаче съдията отхвърли този свидетел. Причината да го отхвърли се оказа начинът, по който прокурорите изобщо са научили, че такъв свидетел съществува. Казал им го самият Гайлани, докато го разпитвали, а в хода на разпита било приложено насилие. Сега прокурорите могат и да обжалват решението на долната инстанция, но картината вече се очерта такава, каквато беше очаквана: цялата история с Гуантанамо е едно опако на правосъдието. Пуснат ли я в съдебната зала, няма да издържи и час.<br /><br />Впрочем в хода на разпита в Гуантанамо Гайлани не просто посочил свидетеля, който по-късно да даде показания срещу него. Той направо си признал, че е купил тротила и че докарал камиона, само че твърдял, че не знаел за какво точно всичко това ще бъде използвано. Когато делото стигнало до съда, прокурорът сам се отказал да използва тези показания на Гайлани. Очевидно е знаел, че никой съд не би приел показания, дадени без присъствието на адвокат и при ред други съмнителни обстоятелства.<br /><br />Президентът Обама на два пъти обяви, че закрива Гуантанамо. Първият път беше веднага след като встъпи в длъжност. Тогава той даде срок от една година, в който затворът да бъде разтурен. Но през януари 2010 г. този срок изтече и беше удължен с още една година. &bdquo;Аз знаех, че това ще бъде трудно&ldquo;, каза тогава президентът. Толкова трудно, че сега азбучни правила се тестват от самото начало. От типа на това дали една провова държава може да има доверие на правосъдието.</p> <p><strong></strong><br /> <span style="text-decoration: underline;"><em><strong>Действащи лица в първото дело &bdquo;Гуантанамо&ldquo;:</strong></em><br /></span> <br /> Обвиняем: Ахмед Халфан Гайлани<br /> Съдия: Луис Каплан<br /> Прокурор: Майкъл Фарбиарц<br /> Адвокат: Питър Кихано<br /> Място на действието: Ню Йорк<br /> Обвинение: участие в бомбените атентати срещу посолствата на САЩ в Кения и Танзания през 1998 г.</p>