Когато реакторът прекипи

Ако отношенията между Москва и Вашингтон не се намираха в толкова задънена улица, можеше да се очаква, че двете страни ще предприемат някакъв опит да спасят споразумението. Дори само преговорите да са за благоприличие…

Това обаче не бе направено. А възможности за компромис имаше. При наличие на политическа воля можеше да се договори, да кажем, установяване на режим на международен мониторинг за избрания от американците и несъгласуван с Москва начин на утилизация на плутония (чрез заравяне в земята). Можеше да се отложи с няколко години крайният срок за строителството на завод в САЩ за утилизация на плутоний по съгласувания с Москва начин (изгаряне на така нареченото MOX гориво). Фактът, че не бяха направени никакви реални опити да се стигне до компромис, говори, че нещата съвсем не опират до плутония.

Доколко малко е значението, което Москва придава на този договор, говори и внушителният списък от условия, поставени от нея за възобновяване на действието му. В него са включени и съкращаване на военната инфраструктура и контингента на американските войски в страните членки на НАТО, и отказ от „неприятелска политика по отношение на Русия“, който би трябвало да се изрази в отмяна на санкциите и „Списъка на Магнитски”. И главно – в компенсация на щетите, понесени от Русия в резултат на въвеждането на ограничителни мерки, както и от инициираните от самата нея „принудителни“ контрасанкции спрямо САЩ.

Единственият пункт, който не е проява на натрупаните обиди, а пряко се отнася до засегнатия договор, е искането САЩ да представи „ясен план за необратимата утилизация на плутония, за който става дума в споразумението“.

Смисълът на указа на Путин за преустановяването на междуправителственото споразумение за плутония най-точно може да се характеризира с израза „прекипяло“. Решаващи за натискането на спусъка бяха последните изявления на Вашингтон за Сирия: че ще „бъдат сваляни руски самолети“, а „руските войници ще се връщат у дома в ковчези“. Изглежда, че няма да мине дълго време и ще се стигне до прекратяване и на договора за ракетите със среден и по-малък обсег на действие.

Впрочем последствията от прекратяването на действието на споразумението за плутония ще се усетят далеч извън пределите на сферата на разоръжаването. Този удар по Обама явно е изгоден за Доналд Тръмп, който нарече външната политика на САЩ при демократите „пълна катастрофа“. Ще бъде обаче лош късмет, ако следващият президент на САЩ не бъде той – както се надяват в Москва – а Хилъри Клинтън.

Който и да спечели предстоящите избори в Съединените щати, ще има още подобни конфликти. В коментарите на Министерството на външните работи по повод преустановяването на споразумението за плутония се казва, че този документ е влязъл в сила през 2011 година в началото на „рестарта“, което трябваше коренно да промени руско-американските отношения, но „надеждите“ не се оправдаха.

Проблемът е в това, че във Вашингтон не мислят с категориите на двустранните отношения. За администрацията на САЩ е важно единствено дали тази или онази държава би била полезна за реализацията на приоритетните задачи на американската външна политика. Например Русия бе полезна за финализирането на сделката по иранската ядрена програма и САЩ се стараеха да не я предизвикват (през лятото на 15 година те даже отложиха с няколко седмици въвеждането на поредните санкции по отношение на Москва, за да не навредят на преговорния процес за Иран).

В Сирия Москва и Вашингтон имат различни приоритети и в този смисъл могат да не се церемонят. Русия изгражда с партньорите си именно двустранни отношения, при това нерядко действайки в съответствие с логиката „всичко или нищо“.

Тази разлика в подходите при изграждането на външната им политика нееднократно за последните 25 години е довеждала до разочарование от поредния „рестарт“ както Кремъл, така и Белия дом. Впрочем Бог да им помага с разочарованието. Единственото най-важно е да няма по-нататъшна ескалация в отношенията.

Превод от руски: Елена Дюлгерова