Когато мислиш с дистанционното

<p><br /><br />които възторжено искаха да осиновят сираче от Хаити, извръщат глава от циганетата<br /><br />в българските домовете и главата ще си отрежа, ако поне един от кандидатите за шоколадови хаитянчета реално е подал документи за осиновяване на нашенско сираче. Така е &ndash; колкото е по-имагинерна и далечна каузата, толкоз по-лесно се благотворителства.<br /><br />Как става така, че същите хора, които във всекидневието си презират децата в сиропиталищата и ги отписват априори от обществото, при вида на кълчеща се застаряваща гротеска се трогват и пращат SMS след SMS за каквато благотворителна кауза им се предложи, това мигновено превъплъщение никога няма да проумея &ndash; магията на медията, казват...<br /><br />Преди около седмица в интернет беше публикувано писмо на Красимира Обретенова, "една от хилядите обикновени майки на три деца, едно от които НЕизоставено дете с увреждания". В писмото си тази умна, образована и вбесена жена казва, че от сърце се надява тазгодишните инфантилни благотворителни кампании да не успеят, та белким държавните институции си свършат работата, за която от години получават средства, дарения, европейски финансирания.<br /><br />Проблемът не е нито в телевизионните водещи, нито в целта на големите медии да се продават максимално добре.<br /><br />Бедата не е, че се предлагат кич и бутафория, а че има огромна публика за тях<br /><br />която не само не се съпротивлява, а напротив &ndash; сама си дава. Разнежените от турските сериали в 17 часа сърца са добре подготвена почва за поемането на нова драма в 20 часа &ndash; кадри на истинска човешка трагедия, поднесени с планини от захарен памук, се редят с такъв интензитет, че скоро ще свикнем с тях както с праха за пране на леля Мария.<br /><br />Та така от 17 часа следобед до среднощ &ndash; любов, страдание, паста за зъби. Изневери, скандали, самобръсначки за още по-гладко бръснене. Клатещи се в равномерен ритъм изоставени деца, клатеща се естрадна певица, спрей за кашлица. Подложен на такава терапия, и Айнщайн ще е със замъглено съзнание, и Менгеле ще прати SMS за ромско дете с увреждане.<br /><br />Питам се само защо телевизионните зрители доброволно се съгласяват да участват в подобни шизофренични спектакли. Откакто има SMS благотворителни акции, макар и плахо, се говори за разпределението на събраните суми. За всеки е ясно, че за "каузата" отива остатъкът, след като се платят: ДДС на държавата, таксите на мобилните оператори, хонорарите на участниците и целият масраф по осъществяване на предаванията &ndash; техника, заплати, съпътстващи разходи.<br /><br />Отговорът не е сложен &ndash; изпратеният SMS е утешителната мисъл, че и "аз правя нещо". Мисълта, че истински реален, умален вариант на "Аушвиц" има в рамките на твоя град, наистина е стряскаща, някак си неудобно ти става... безучастието ти в проблема те превръща в негов съучастник. Един SMS обаче решава всичките ти вътрешни противоречия &ndash; вече не си страничен наблюдател &ndash; 2,40 лв. те превръщат в смел рицар на доброто &ndash; рамо до рамо с телевизионни водещи, политици и естрадни певци.<br /><br />Горчивият извод е, че домове в България ще има още дълго, концентрационни лагери за деца с увреждания също.<br /><br />Причината е отвратително проста &ndash; от това се изкарват пари<br /><br />Проекти, дарения, кампании, финансирания, акции и прочее. Всеки изпратен SMS за която и да било от благотворителните кампании подпомага извършването на тази отвратителност. Ако някой иска да направи добро, да отиде в който и да било от домовете за изоставени деца и да постои половин час с децата, да си поиграе с тях, да им прочете една приказка. Има начин, стига наистина да искаш, само трябва да оставиш дистанционното.<br /><br /><em>*Авторът е юрист в "Програма Достъп до информация". </em></p> <p><strong>Коментарът е публикуван във в. "Дневник".</strong></p>